АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Не трябва да се бърза с приемането на РС Македония в Европейския съюз

Иван Ангелов - 08 декември 2020

 По-скоро обратното: препоръчвам да се изготви комплексна програма за социално-икономическо развитие на страните от западните балкани, в това число и за РС Македония, за следващите 10-15 години, тъй като са най-изостаналите европейски страни и не са готови за членство в Европейския съюз. Програмата да бъде финансирана с 30-35 млрд. евро от Европейския съюз, Световната банка и МВФ.

           Прави впечатление едностранният подход на нашето правителство при обосновката на отказа си за започване на преговори на РС Македония за присъединяване към Европейския съюз (ЕС). Използват се само далечни исторически аргументи от преди 75 и повече години: за българските корени на населението в сегашна Македония, за българския произход на сегашния македонски език, за българската народност на най-големите борци за освобождението на тези територии от турско  робство и за независимостта на Македония. Това е вярно, но не е достатъчно. То е и по-трудно разбираем наш аргумент за чужденците от Западна Европа, които го считат за абстрактен и маловажен. Още повече, че нашата дипломация и правителствата проспаха десетилетия по българо-македонските отношения. И се събуждат едва сега.

Освен това, събуждането е доста странно. Сегашните ни аргументи против присъединяването на РС Македония към ЕС съществуват от 75 и повече  години. При наличието на същите исторически факти преди година-две, същата наша дипломация и същото правителство със същия министър-председател дадоха съгласие за присъединяването на РС Македония към НАТО, което беше груба политическа грешка. А сега отказват подкрепа за Европейския съюз. Какво се е случило междувременно, за да настъпи този обрат в поведението на нашето правителство! Някой трябва да обясни на българските граждани, 84% от които одобряват настоящата ни държавна позиция, защото най-после се защитават нашите национални интереси. А правителството и дипломатите ни мълчат. Дори когато в Скопие се подиграват с нашия министър на външните работи, изгарят националното ни знаме, организират антибългарски митинги и шествия с лъжливи обвинения срещу нас – нашето правителство мълчеше! То се обади едва след поругаването на 27 ноември 2020 г. на паметника на удавените по македонска вина 15 български туристи в Охридското езеро на 5 септември 2009 г.

Премълчаването, за да не разсърдим по-малкия си македонски брат или чуждестранните ни господари, като че ли беше стилът на нашата дипломация през последните 75 години. Така не се защитават фундаментални национални интереси! А Македонският въпрос е повече от фундаментален в нашата история. По него сме платили много висока цена през десетилетията. В стотици хиляди скъпи човешки жертви, в огромни материални и финансови загуби, в политически и морални унижения. Едва ли съществува друг въпрос по който сега има такова монолитно единство у нас!

Странен е и подходът на македонските ни критици. По медиите, в учебниците, на паметниците в РС Македония се говори и пише за едва ли не дивия татаро-азиатски произход на българите, за племе, което се е занимавало с грабежи, за българските фашисти-окупатори по време на Втората световна война. Обвиняват ни за изпращането на македонските евреи в пещите на германските концлагери, за насилия на българските окупационни власти в Македония по време на войната.

Не се държи сметка обаче, че българските окупационни войски бяха там по настояване на фашистка Германия и че българските власти са имали  ограничени административни пълномощия във Вардарска и Егейска Македония. Обвиняват повече нас, че сме изпращали македонските евреи в концлагерите за изгаряне, отколкото немците, които ги изгаряха. В Скопие бързо забравиха за пещите в концлагерите и сега се кланят на немците и им благодарят за подкрепата.

Ще кажат, че други немци са изгаряли македонските евреи в пещите. Да, така е! Но нали и други българи – фашистките ни правителства изпращаха нашите окупационни войски в Македония, налагаха окупационен режим, товареха вагоните с македонски евреи за Германия, а не сегашните български граждани. Защо мразят нас? А ние ги третираме като наши братя. Сключваме Договор за добросъседство и си затваряме очите пред неговото поругаване в Скопие. Безкраен списък от отстъпки и премълчавания през десетилетията. Отново – за да не разсърдим по-малкия македонски брат. Когато им напомним, че не изпълняват договора обвиняват пак нас!

А сега, като им напомняме, че не изпълняват Договора за добросъседство от 2017 г., организират антибългарски митинги и автомобилни шествия, обвиняват ни че искаме да „разпарчетосваме“ Македония. Когато са в София на срещи с наши министри ръководителите на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ одобряват Договора от 2017 г. и сближаването между двете страни, а като се върнат в Скопие правят обратното. Как можем да им вярваме при това положение!

Съвременните македонски власти премълчават грижливо възторженото посрещане на българските войски от българското население в Македония в 1941-1942 г. като братя-освободители от омразната сръбска робия в Македония. Сегашните сръбски политици от най-висок ранг (Ивица Дачич и други)  обвиняват България като фашистки окупатор на Македония, а мълчат за своята диктатура в Македония, за присъединяването на стотици български войници и офицери към местните югославски партизани във и извън Македония; за създаването на партизанската военна бригада „Г. Димитров“ от колективно дезертирали български офицери и войници, командвана от български офицер, действаща в Сърбия и частично в Македония; за сътрудничеството на българските партизани в района, ръководени от нашия легендарен Славчо Трънски с местни югославски партизани, за благодарностите на Тито за ролята на българските партизани и на Първа Българска Армия за освобождението на Югославия от германската окупация, за десетките хиляди югославски деца приети и обгрижвани в продължение на години у нас след Втората световна война, въпреки че и ние живеехме в много трудни условия. И въпрки всичко това Дачич сега нарича България „фашистки окупатор“.

Казвам това като съвременник очевидец на 10-11 годишна възраст.  Това не показва ли, че и тогава голяма част от нашия народ, дори част от нашите окупационни войски, са изпитвали симпатия и излагайки се на голяма опасност, са помагали на братята българи в Македония и на живеещите тогава в другите части на Югославия. Колко подобни примери можете да ми посочите в Европа през онези тежки години?

Мълчи се, че българската армия освободи по-голямата част от Македония от елитната немска SS дивизия и други германски части в края на 1944 г. и на останалите югославски републики през първата половина на 1945 г., под командването на нашия генерал Владимир Стойчев и още по-висшето командване на съветския маршал Толбухин, като бяха пожертвани над 20 хиляди български офицери и войници. Сръбски коментатори на сложните отношения между България и Македония сега отричат тези факти. А аз ги помня като очевидец и защото моят баща воюваше там против немците и животът му е бил на косъм от смъртта няколко пъти. Дори веднаж получихме съобщение, че е убит. Добре че се оказа погрешно!

На тази бясна македонска кампания пригласят някои политически и научни среди в сегашна Сърбия. Напомниха за българското нападение срещу Сърбия през 1912 г., което допринесло за усложняването на положението в Македония, но „забравиха“ за непровокираното с нищо сръбско нападение при Крал Милан срещу току що освободена България далеч преди това – през есента на 1886 г., когато командваната от капитани млада българска армия разби сръбската при Сливница.

Настоящите македонски власти премълчават също, че България първа призна независимостта на Македония и съдейства същото да направи и Русия. След обявяването на независимостта Македония е имала малка армия от 10-12 хил. души с леко въоръжение и с два танка. Точно тогава възникна вътрешно и външно напрежение с албанците. България подари веднага на младата македонска държава около 100 танка и друга тежка и лека военна техника, която й помогна да оцелее като държава. Помагали сме им и през следващите тежки следвоенни години. В началото на 2020 г. подкрепихме членството на Македония в НАТО, което те бързо забравиха. Македонските власти мълчат по тези и много други добронамерени факти от наша страна през последните 75-80 години. От десетилетия за нас се говори само с омраза. Оставаше да ни обвиняват и за сушите и наводненията.

При наличието на такива факти Президентът на СР Македония г-н Пендаровски ме изненада със своето „откритие“ в изказването си на 20 ноември тази година. Според него „Съвременната българска политика към Македония не е излязла извън матрицата на Живковизма и на комунистическата историография“. Македонизмът който ние критикуваме сега като теория и практика, се появи далеч преди Коминтерна и преди Тодор Живков да се изкачи високо на политическата сцена в България, за да създава някаква матрица. Това изказване на македонския президент е поредното недоразумение, което Скопие излъчва, наред с недомислията за произхода на сегашните македонци, за корените на сегашния македонски език, за народността на Гоце Делчев, Братя Миладинови, на Вапцаров и другите легендарни българи – борци за освобождение на Македония от турско робство и за нейната независимост. За съжаление, множат се фактите за нарастващи разногласия между президента Пендаровски и премиера Заев.

През последните дни на ноември и началото на декември 2020 г. се засилва деструктивното поведение на опозиционната  партия ВМРО-ДПМНЕ. Тя настоява правителството да „не дръзва да разпарчетосва македонската идентичност, македонския език, македонската история, традиции, обичаи.“ Почти всеки ден организират митинги, шествия на автомобили, блокади на правителствени и други сгради. На 1 декември организирани от опозиционната партия протести са искали оставката на министър-председателя Заев и на Министъра на външните работи, защото са „продали на България интересите на РС Македония“.

Заявяват, че ако утре ВМРО-ДПМНЕ дойде на власт ще поиска анулиране на всякакви договори с България, предхождащи присъединяването, но едва ли ще се откаже от членството си в ЕС. И като член на ЕС ще продължи с още по-голямо самочувствие конфронтационната си политика спрямо България, както е правено от много десетилетия. Всичко това се прави в навечерието на 8 декември (заседанието на министрите на външните работи на ЕС за откриване на процедурата по присъединяването на РС Македония и Албания към ЕС). Напрежението в РС Македония, лъжите срещу България и натискът на САЩ и Германия срещу нашето правителство растат. Нашите национални интереси ни забраняват да се поддаваме на този натиск. Защото знаем какво ще последва след евентуално присъединяване на РС рсмМакедония към ЕС. Убеден съм, че всяка друга държава на наше място би постъпила по същия начин.

В РС Македония се държат така арогантно срещу нас и спрямо порядките в ЕС, когато са все още в по-слаба позиция, т.е. преди да са се присъединили към общността. Представяте ли си до къде ще стига тяхното самочувствие за всепозволеност, безогледен натиск и арогантност ако станат равноправен член на общността! С агресивността си и със самочувствието за всепозволеност, те ще разиграват всички останали членки на ЕС. И понеже ние ги познаваме можем да си представим по-добре от настоящите им западни покровители, тяхното поведение като член на ЕС. Трябва да направим всичко възможно това да не се случи, докато бъдем убедени, че изпълняват критериите от Копенхаген, че са се променили психологически и че са налице ефикасни инструменти за обуздаването им като евентуални бъдещи членки на общността в рамките на благоприличието.

          На фона на всички тези и много други факти у нас никога не е имало държавна кампания срещу Македония, от рода на тези, които те ни сервират от десетилетия. Сервират ни и тези дни, когато пиша настоящите редове. У нас никога не е имало масова омраза срещу сегашното население в Македония, защото много от тях (около 150 хил. души) получиха паспорти за българско гражданство по свое желание през последните 10-15 години, много други се чувстват българи, защото знаят че техните деди и  прадеди са били българи, но не смеят да го обявят, защото се страхуват от репресии. Защото те са наитина наши братя.

Българските власти до сега възразяват срещу присъединяването на РС Македония към ЕС главно по упоменатите по-горе исторически причини. Но има и много други още по-убедителни и по-съвременни аргументи против присъединяването на РС Македония към ЕС, за които не се споменава, поради недостатъчна информираност на нашите дипломати и политици. Един от тях, може би най-важният и най-сложният, е неспазването на икономическите, социалните, финансовите и институционалните условия, обобщени в КРИТЕРИИТЕ ОТ КОПЕНХАГЕН, като задължителни предпоставки за започване на преговори за присъединяване към ЕС. В предишната ми статия от 6 ноември 2020 г. за РС Македония (виж Pogled.Info.bg) се спрях подробно на неспазването на Критериите от Копенхаген от РС Македония и другите кандидати от западните балкани. Добре е съвременниците да знаят, че по тези критерии са приети всички досегашни 28 страни членки, в това число и България. Недопустимо е да се прави изключение за РС Македония, която има БВП на човек от населението едва 38% от средното в ЕС. А би трябвало да има поне 70-75%. Да не говорим за изравняване със средното в ЕС, ако се прилагаха стриктно Критериите от Копенхаген. Същото важи и за останалите държави от западните балкани.

Добре е също да се знае, че тези критерии са утвърдени в Копенхаген през 1993 г. от предшествениците на сегашните ръководители на ЕС и на западноевропейските страни членки и особено на Германия, Франция, Италия, Холандия и други. При присъединяването на България в 2007 г. комисар по присъединяването в Европейската комисия беше германецът Гюнтер Ферхойген, който многократно посети нашата страна между 2000 и 2007 г. Възможно е между съставителите на тези критерии да са и други хора с родствени връзки с настоящите ръководители на ЕС и на западноевропейските страни. Ще бъде жалко ако сегашните ръководители на Европа нарушават правилата, изработени от техните предшественици, учители и дори родственици. А икономическите и социалните последствия от такива нарушения ще бъдат много тежки за другите страни членки, за техните съседи и за тях самите.

Такива факти вече има през последните години и месеци. Известно е че преговори за присъединяване към ЕС не се започват със страни кандидати, които имат неуредени висящи проблеми със страни членки на ЕС, за да не се привнасят допълнителни конфликти в общността. Защото тя (общността) и без това вече има достатъчно сложни натрупани вътрешни проблеми. И защото внесените висящи спорове ще се разгарят още повече между двете страни вътре в ЕС. Ще тровят обстановката в общността. Това изискване е прилагано при присъединяването на всички страни, настоящи членки на ЕС. А ако ръководителите на кандидата за член РС Македония се държат сега така несговорчиво можете да си представите как ще се държат те в бъдеще като пълноправен член на ЕС!

Някои влиятелни личности искат сега да се направи изключение за РС Македония. Чуваме изявления от високопоставени германски дипломати, че членството на дадена страна кандидат (в случая РС Македония) не бивало да се поставя в зависимост от сложните й отношения с друга страна – член на общността (в случая България). Но това изискване не е измислено от нас, а може би от високопоставена личност от Германия, Франция или друга западноевропейска държава преди 40-50 години с голям опит в интеграционна общност. И има много дълбоки основания. Правителствата от Западна Европа и от ръководството на ЕС искат от нас да спазваме реда и законността, а сами често ги нарушават, когато е в техен интерес.

Има и други съвременни съвсем реални икономически, социални, материални, технологични, финансови и други критерии в отношенията между България и РС Македония, които ни дават основания за резервираност по започването на преговори за присъединяване на тази страна.

Ако трябва да сме откровени, следва да признаем, че през последните 70 години между нас не е имало истински добросъседски отношения. Както посочих по-горе, през всичките години нашите македонски съседи водят враждебна задкулисна кампания против България. Държат се високомерно със самочувствието на всепозволеност. Това можем да докажем с инициирани от македонска страна стотици публикации в Европа, Америка и други региони на света, организиране на псевдонаучни дискусии, прилагане на задкулисни подходи, разпространение на лъжи и други подобни.

Публикуваното преди няколко дни изявление на 15 учени – историци от страните от бивша Югославия, в подкрепа на Македония и против България, потвърждава това. Такава проява не се подготвя за ден-два. То подсказва, че учените историци от сегашна Македония добре вършат ненаучната си работа и през последните месеци, както и през предходните години, подготвяйки предварително и задкулисно международна подкрепа от приятелски историци от бивша Югославия в случай на евентуален наш отказ. А в Скопие наверно са очаквали наш отказ, защото и те са виждали причини за това. Те преустановиха работата на общата Българо-Македонска комисия на учени историци (създадена с Договора за добросъседство от 2017 г.) почти за една година под лъжлив претекст (предстоящите избори в Македония), за да подготвят задкулисно 15 свои съмишленици от университети в Белград, Загреб, Любляна, Сараево, Черна гора и други. Такава масирана подкрепа настина не се осигурява за ден-два. Тя изисква много пътувания, много срещи и разговори с познати и непознати колеги, може би и доста обещания на четири очи. Може скоро да научим и други подобни новини за „спонтанна подкрепа“ на македонската теза от „световни учени“. Македонските колеги са майстори на такива комедии.

С други думи, официалната работа на историците в общата комисия, създадена с Договора, беше прекратена, за да има време за задкулисната подривна дейност. Такъв беше техният подход и през последните десетилетия в много страни из Европа и извън нея, за обработка на обстановката в научните среди от историци, езиковеди, демографи и други против българските концепции, в отсъствието на българските им колеги. И най-важното – против истината. За разлика от нас. В нашите научни среди, по настояване на политиците ни, доминираше почти пълното мълчание. Изследванията и дискусиите у нас по българо-македонските отношения бяха обявени дори за секретни.

          След 1945 г. десятки хиляди хора в Македония са били убити, осакатени, осъждани, изтезавани, уволнявани, глобявани, заплашвани, лишавани от нормални граждански права, защото са се обявявали за българи, тъй като техните родители, дядовци, баби, прадядовци и прабаби, са били българи. Стотици хиляди родословни български дървета в Македония са били тотално окастрени или изкоренявани. Други десятки хиляди (или повече) семейства са били принудени да емигрират в България. Широко разпространено е мнението, че може би една четвърт от българите в София, западна, цетрална, южна и югоизточна България имат своите родови корени от Егейска и Вардарска Македония, но са били принудени да напуснат родните си места, вземайки само това, което могат да носят в ръцете си. Много хиляди бягащи българи са били убити и от турците. Изоставени са имоти за милиарди долари.

Ние знаем това от исторически факти и от очевидци. Родителите и дедите на моите най-добри приятели са бежанци от Егейска и Вардарска Македония. Преди седмица това беше частично признато в интервюто на премиера Заев с български журналист от БГНЕС. Македонската опозиция не иска да му прости за тези честни признания на истината.

Българските власти никога не са отговаряли с реципрочни действия на този демографски терор. Обратно. По инструкция от Москва след Втората световна война българските власти бяха задължили насилствено българите в Пиринска Македония да се регистрират като македонци, а в училищата в този наш регион са приети учители от Скопие, които да обучават нашите деца, че са македонци, по съставени в Скопие учебници. За щастие, това безобразие е било прекратено навреме. С тази унизителна постъпка на българските власти след 1945-1946 г. под външен натиск, в Скопие продължават и до сега да спекулират, за да „докажат“, че у нас имало македонско малцинство. Макар и да знаят, че това не е истина.

          Странното поведение на македонските власти продължава и сега. Техният министър-председател и министри заявяват нашир и надлъж, в РС Македония и по света, че „техният сегашен език, национален интегритет и достоинство не подлежат на договаряне“. Но това е пълна измислица. От наша страна никой не иска такова договаряне. И аз не бих го одобрил, ако някой го поиска. Нашето правителство декларира няколко пъти, че ние признаваме сегашните реалности, но нека и те признаят историческата истина за произхода на техния език, историческата си национална идентичност и държавност. С други думи, ние признаваме настоящите реалности, а те да признаят историческите истини. Нима някой може да оспори такъв рационален подход от наша страна!

Както споменах по-горе, македонското правителство твърди, че ние нарушаваме добросъседските отношения между нашите страни. Първо, това не е вярно. Второ, добросъседските отношения се изразяват, наред със сладкодумни лицемерни декларации, още повече в активни икономически, социални и културни отношения. В това число и във външнотърговски връзки за продължителен период от време. Такива ли са нашите търговски отношения? Виж таблица 1. и следващия коментар.

Таблица 1. Външна търговия на РС Македония – млн. долара

Показатели/Години 2015 2016 2017 2018 2019
Внос на продукти 6400 6757 7723 9050 9471
Износ на продукти 4490 4787 5668 6911 7189
Внос на услуги 1119 1156 1183 1397 1418
Износ на услуги 1515 1598 1628 1844 1811

Източник: Statistical Yearbook of North Macedonia. 2020.

От таблицата личи, че външнотърговският обмен на РС Македония расте с добри темпове. Износът за Сърбия през този период е около 8,5% от общия им износ, а за България е едва 4,9%. Вносът от Сърбия е около 7,1%, от Гърция 8,5%, а от България едва 4,3% от общия им внос.

Такава е била картината и в миналото. По официални данни на македонската статистика през 2009 г. 12,5% от общия им износ е бил за Сърбия, а вносът – 7,9% от общия им внос. През същата година 8,7% от износа им е бил за Гърция и 7,9% от вноса им.  България въобще не е спомената в статистическата справка за този период. Това се прави, когато числото на наблюдавания процес е незначително и не заслужава статистическо внимание.

Мащабите на трите съседни на РС Македония страни (Гърция, България и Сърбия) са съпоставими. Бие обаче на очи, че относителният дял както на износа, така и на вноса към и от България е близо два пъти по-малък, в сравнение с този за Сърбия и Гърция. Разбира се, върху обема на търговския обмен между тези страни може да влияят и други фактори, но след като относителният му дял остава стабилно нисък дълго време, може да се заключи, че търговските потоци между Македония и България са най-малките, в сравнение с другите съседи.

Това може да се дължи на не особено подходящите структури на българската и македонската икономика, незаинтересоваността на търговските партньори от двете страни, липсата на подходяща търговска политика на двете правителства. Очевидно интересът на македонските партньори да търгуват с България е по-слаб. Сключеният договор за добросъседство между двете страни на 1 август 2017 г. не оказва забележимо въздействие за активизиране на търговско-икономическите връзки между тях.

Добросъседските отношения между държавите предполагат създаване на подходяща трансгранична инфраструктура: шосейна, железопътна, въздушна, тръбопроводна, енергийна, телекомуникационна и друга. Македония има отлични шосейни връзки със Сърбия и Гърция чрез модерна магистрала Север – Юг. Има прилични шосейни връзки и с  Албания, въпреки сложния планински терен. Най-слаба е шосейната й връзка с България: стар, лошо поддържан път от магистралата при Скопие през Крива Паланка, Куманово до Гюешево в България. Има шосе от ниска категория между Петрич и Струмица в южната част на двете страни.

РС Македония има много добра железопътна връзка Север – Юг със Сърбия и Гърция. Задоволителни ж.п. връзки с Албания. Железопътната линия от наша страна е почти готова отдавна до самата граница при Кюстендил. От тяхна страна обаче няма нищо на доста голяма дистанция от границата между Кюстендил и Крива Паланка. Предстоят големи строителни работи, които са преустановени отдавна. За да се отиде с влак от София до Скопие трябва да се заобиколи през Пирот и Ниш в Сърбия. Това е повече от странно.

Правителство, което не чувства потребност от активни добросъседски икономчески, социални, културни и други връзки със своите съседи, не изгражда комплексна инфраструктура, нито поддръжа съществуващата, колкото и да е примитивна. От колко години чака доизграждането на македонската част от железницата до Гюешево-Кюстендил. Македония обаче не бърза да го доизгради. Едва сега се заговори за това.

Презграничните комуникации между България и   за газ, енергия, телекомуникации са налице, но не са от съществено значение за развитието на двете страни. Има и две летища – в Скопие и Охрид, но няма регулярни връзки с България.

Шосейната мрежа на Македония (около 13,5 хил. километра) е задоволителна за нейната територия от 25,7 хил. квадратни километра. Нейна основа са двата трансевропейски коридора: VIII и X. Коридор VIII (Изток – Запад) е 154 км., западната половина от който е завършен и оперативен. Както вече отбелязах, в посока към границата с България при Кюстендил е от ниска категория и не е добре поддържан.

Железопътната мрежа на РС Македония е около 900 км. Основата й е положена в 1873 г. с линията Солун – Скопие, когато тази територия е била част от Турската империя. Почти 150 години по-късно железопътна връзка с България все още няма от македонска страна. Очевидно, за разлика от турско време, македонското правителство все още не чувства потребност от такава връзка.

Причината за липсата на що годе съвременна трансгранична инфраструктура с България е липсата на политическа воля и на икономическа потребност от македонска страна, а не поради финансови ограничения. Виж таблица 2.

Таблица 2. Преки чуждестранни инвестиции в СРМакедония

Показатели/Години 2017 2018 2019
Постъпления – млн. долара 205 725 365
Налични ПЧИ – млн. долара 5634 6077 6350

          Източник: . Statistical Yearbook of North Macedonia. 2020.

Макар и скромни по размери, преките чуждестранни инвестиции в Македония не са за подценяване. Освен това, вътрешното натрупване за инвестиции в РС Македония е около 18-20% от БВП.

Доизграждането на още неизградената железопътна линия до Кюстендил на нашата граница ще струва около 600 млн. евро, които следва да се осигурят безвъзмездно главно от ЕС и частично от заеми. Това е доста голям и сложен проект през труден терен. Ще трябва да се построят около 90 моста и над 30 тунела. Завършването му вероятно ще отнеме няколко години.

Ще са нужни средства и за подобряване на съществуващия път между Петрич и Струмица, за магистрала между София и Скопие, а също и за изграждането на модерно шосе пряко между Благоевград и Скопие.

Премиерът Зоран Заев заяви наскоро „Ако имаме положително решение ще бъде добре за Северна Македония, за България, за цяла Европа и за целия балкански регион. В противен случай ще имаме споделен провал за всички“. Това е емоционално изказване, което не почива на реални факти. Всяко избързване с приемането на Македония и на другите страни от западните балкани може да се налага от военно-политическа гледна точка, но ще бъде провал за тях самите, за техните съседи и за целия ЕС. Това ще повиши икономическата разнородност на ЕС (големите различия между бедни и богати), ще изостри вътрешните противоречия на интереси, ще засили вътрешните конфликти от масови фалити при наличие на вътрешен общ пазар и ще ускори разпадането на ЕС в сегашния му вид. Нима това е от общ интерес!

Възможно е външният натиск от Германия, САЩ и Брюксел да продължи през следващите седмици и месеци. От американска страна това се прави прикрито и открито. Бившият посланик на САЩ в Македония и бъдещ заместник държавен секретар при новия президент побърза да напише специално писмо до премиера Заев преди няколко дни. Засега тези страни и особено Германия, вземат открито и предизвикателно страната на РС Македония. Без да навлизам в по-далечното минало, когато България е проляла потоци от кръв и масови страдания във и заради Македония, под германско ръководство и по тяхно внушение, ще кажа само две думи за настоящето. Преди няколко дни, непосредствено преди оповестяването на нашата позиция по присъединяването на РС Македония, германският министър на външните работи връчи почетна грамота на Премиера Зоран Заев. Това беше открита провокация срещу България. Водена от стратегически политически съображения, г-жа Меркел не се интересува как живеят и какво мислят гражданите на България и Македония, а се води от стратегически Западни интереси срещу Русия – да се изтласка Русия от Балканите.

След обявяването на „ветото“ на България г-жа Меркел настойчиво призовава преговорите между България и РС Македония да продължат и до министерската среща на 8 декември 2020 г. да се постигне споразумение по спорните въпроси. Нека не бъдем наивници. Г-жа Меркел може би иска да се похвали с едно значимо постижение, като откриване на процедурата за присъединяване към ЕС  на РС Македония и Албания, по време на германското ротационно председателство на ЕС, но това засяга наши фундаментални интереси, много по-важни от личните амбиции на федералния канцлер на Германия.

Несериозно е да се вярва, че фундаментални различия между България и Македония, част от тях описани в настоящия анализ и в предишните ми публикации по тази тема (от 14 декември 2019 г., от 6 ноември 2020 г., от книгата ми „Защо сме последни в Европа?“ от юни 2020 г. сс. 456-473), доказващи липсата на готовност на РС Македония по изпълнението на критериите от Копенхаген, ще бъдат изпълнени сега за 15-20 дни. То е доказано също от липсата на елементарна трансгранична инфраструктура между двете страни и на нормални търговско-икономически, културни и други връзки.

Обосновано е и в продължаващите спорове по произхода на сегашния македонски език, на македонската държавност, по народността на плеадата герои от освободителната борба. Да не говорим за пародийните измислици в учебниците, в надписите на паметниците и много други, които не са били разрешени в продължение на 70 и повече години. Немислимо е всички тези недоразумения да се отстранят през оставащите 15-20 дни.

Преговорите могат да продължат още месеци и дори години и РС Македония да се присъедини към ЕС, само когато бъде наистина готова по всички предварителни условия. Това обаче изисква много време. През следващите 5-10 години не може да се постигне дори съществено сближаване. И още по-малко – изравняване!

Някои хора у нас смятат, че трябва и този път да отстъпим отново и да се съгласим с присъединяването на РС Македония. Тези хора препоръчват преговорите по спорните въпроси между България и РС Македония да продължат през следващите години в рамките на Европейския съюз. Тези самозвани експерти явно не познават 75-годишната история на българо-македонските отношения в двустранен и многостранен аспект. Или разчитат, че ние не ги познаваме и сме достатъчно наивни да им повярваме.

Веднаж присъединили се към ЕС македонските власти ще станат още по-неотстъпчиви и настъпателни. С повишено самочувствие за всепозволеност. Те са много твърди и несговорчиви в своите позиции. Дори проф. Драги Георгиев – съпредседател на научната комисия от македонска страна казва, че след нашето „вето“ те „били бесни“. Щом този човк е бесен какво да кажем за масата от населението, насъсквано против България в продължение на десетилетия. Те умеят да представят и защитават своите тези по-добре от нашите дипломати, които са много деликатни. В продължение на много години македонците са завоювали със задкулисните си действия и умелата си пропаганда по-солидни позиции в политическите, научните, деловите и културните среди в Европа и Америка и се ползват с повече подкрепа в задграничните среди. Те не заслужават тази подкрепа, но я притежават.

Имаше предложения да се включат съответни текстове в документи на Европейския съюз. Ръководството на ЕС е институция на чиято обективност не може да се разчита. Последната декларация на Европейския парламент от октомври 2020 г. по корупцията на българските власти го доказа. Ни в клин, ни в ръкав, те включиха в резолюцията темата за македонското малцинство ОМО Илинден в България. В ЕС предстоят радикални реформи и не е известно неговото бъдеще. Нито дори оцеляването му. Евентуалното скорошно присъединяване на РС Македония и на другите страни от западните балкани ще повиши социално-икономическата разнородност и ще засили нестабилността на бъдещия Европейски съюз. А това ще намали неговата надеждност и ефикасност. Ще се добави допълнително тежко бреме за ЕС. Може да се постави под въпрос дори неговото съществуване.

Вместо да се мечтае за непостижими икономически и други върхове чрез присъединяване на РС Македония към ЕС, по-добре е да се изработи Комплексна програма за социално-икономическо развитие на РС Македония и другите страни от западните балкани през следващите 10-15 години, финансирана с 30-35 млрд. евро, без незабавно откриване на техните икономики за външна конкуренция.

Принадлежността към тази програма няма да ги прави пълноправни членове на Европейския съюз. Но за живота на техните граждани това не е най-важното. Фокусът ще се постави върху подобряването на качеството на живота на хората в този регион, а не върху исторически спорове за демографските корени на сегашните македонци, за произхода на техния език, за народността на националните герои и други подобни. Социално-икономическото развитие и ежедневното битие е далеч по-важно като се има предвид, че тези страни са най-бедните в Европа. Техният БВП на човек от населението варира между 31% и 41% от средния в ЕС (Виж таблица 3.)

 

Таблица 3. БВП на човек от населението в ЕС

и в страните кандидати за 2019 г.

 

Страни и региони

% от средното в ЕС-27
ЕС-27 100,0
Еврозона 106,0
Люксембург 261,0
Ирландия 191,0
Нидерландия 128,0
Австрия 127,0
Дания 129,0
Германия 121,0
Швеция 120,0
Белгия 117,0
Финландия 111,0
Франция 106,0
Великобритания 105,0
Малта 99,0
Италия 95,0
Ипания 91,0
Чехия 92,0
Кипър 89,0
Словения 88,0
Естония 84,0
Литва 82,0
Словакия 74,0
Португалия 79,0
Полша 73,0
Латвия 69,0
Унгария 73,0
Гърция 68,0
Румъния 69,0
Хърватска 65,0
България 53,0
Други европейски страни  
Швейцария 153,0
Норвегия 144,0
Исландия 130,0
Страни кандидати  
Турция 61,0
Черна Гора 50,0
Сърбия 41,0
Северна Македония 38,0
Албания 31,0
Босна и херцеговина 32,0
Косово ?

Източник: Сайт на Европейската комисия

Безработицата в РС Македония (РСМ) и другите страни в западните балкани е 25-30%. Бедността е масова. Доходното и имущественото разслоение е огромно, както вътре в страните, така и между страните членки и страните кандидати. Финансовите ресурси за тази програма следва да се осигурят от Европейския съюз, Световната банка, МВФ и други източници.

Македонският премиер Зоран Заев заяви на 19 ноември 2020 г., че „спорните въпроси могат да се разрешат до края на годината“. Г-н Заев прави впечатление на интелигентен човек и едва ли вярва на думите си. Не можем да му вярваме и ние, защото:

  • Има достатъчно неоспорими факти за българския произход на сегашния македонски език. Те са известни и на македонската страна, но не се признават официално от тях. Всяка публична декларация за обратното през следващите 15-20 дни, ще бъде пореден опит да ни подведат, без да имат намерение да я изпълняват и ние нямаме право да им вярваме.
  • Има предостатъчно неоспорими факти за българския произход на сегашните македонци, обявени за такива след 1945 г. с лъжи, тенденциозно обучение, с уволнения от работа, с терор и убийства. Един преглед на кръщелните свидетелства на десетките хиляди кандидати за българско гражданство през последните 10-15 години и на българските архиви за кръщелните документи на нашата окупационна администрация в Македония до 9 септември 1944 г. (ако се пази), ще потвърди тоталната доминация на българското население в тези територии по онова време. Всичко това те до сега отричат. Всяка публична декларация за обратното през следващите 15-20 дни, ще бъде опит да ни заблудят, без намерение да ги изпълняват и ние нямаме право да им вярваме.
  • Има предостатъчно факти, включително лични изявления и писма на най-изтъкнатите борци за освобождение на тези територии от турско робство и за национална независимост, че са българи, които македонските власти отричат вече 75-80 години. Всяка публична декларация за обратното през следващите 15-20 дни ще бъде пореден опит да ни подведат отново, без намерение за изпълнение и ние не можем да им вярваме.

По тези три пункта даже няма място за преговори, за различни интерпретации и за компромиси. Тук става дума само да се признае или да не се признае обективната историческа истина.

  • В продължение на много десетилетия македонските учебници представят нас – българите като номадско, монголско, татарско племе, което се занимавало с грабежи; като фашистки окупатори, убийци, терористи. Техните паметници изобилстват с такива надписи. Същото правят техните медии от десетилетия. Правят го и тези дни.

65-70 години методична обработка на децата и на възрастното население са достатъчни да се формира ново, силно изкривено мислене на три поредни поколения, т.е почти на цялото население в РСМ. След приемането им в НАТО техният антибългарски език дори се ожесточи. През последните седмици техните медии се занимават много повече с клевети срещу България, отколкото с информация за пандемията с корона вируса. На 19 ноември 2020 г. техни фанатици запалиха българското национално знаме. Няколко дни по-късно разрушиха паметника на удавените по тяхна вина 15 българи в Охридското езеро.

Езикът на омразата доминира над всичко, което се пише и казва за България през последните десетилетия. Високопоставен техен чиновник нарече с обидно название нашата министърка на външните работи. В няколко поколения е култивирана методично антибългарска омраза през последните 70 години. Там е опасно да се наречеш българин или да споменеш, че имаш наследствени български родствени връзки.

Ако в РСМ са „бесни“ от нашето „вето“, какво да кажем ние за сипещата се по наш адрес злоба и лъжи от 60-70 години!

През последните десетилетия в България никога не е имало такава дива кампания от лъжи срещу братска Македония. А официалната позиция на българските правителства от 1945 г. до сега е низ от политически, икономически, културни и други отстъпки пред по-малкия ни македонски брат. България даде съгласие за членството им в НАТО, за което сега се мълчи в Македония. Макар че беше съвсем скоро. Нищо не беше коригирано от македонска страна след подписването на договора за добросъседство през  2017 г. Министърката на отбраната на Македония г-жа Шекеринска заяви наскоро, че няма да се правят никакви промени в надписите на паметниците. Всяко тяхно публично обещание за промяна в тази област през следващите 15-20 дни и до края на 2020 г. ще бъде пореден опит да ни подведат отново, без намерение за изпълнение, разчитайки на нашата отстъпчивост и на външен натиск върху нас, и ние нямаме право да им вярваме.

  • В предходни мои статии, за които стана дума по-горе, доказах с официални данни от Евростат, че РСМ и другите страни от западните балкани не изпълняват Критериите от Копенхаген за присъединяване към ЕС. Дори само приближаването (а не постигането) на тези критерии изисква още 40-50 години ускорено догонващо развитие. Всяко публично обещание на македонските власти за що годе забележимо подобрение в социално-икономическата област през близките години звучи несериозно. Дори при най-добро желание от тяхна страна, то е неизпълнимо. И ние нямаме право да им вярваме, нито да настояваме.
  • България, Гърция и Сърбия са сравнително еднакви по мащаби съседи на РСМ. Албания е доста по-малка (около 3 млн. души) и е трудно да се правят икономически, социални, финансови и други сравнения с тях. В горните редове посочих, че през последните десетилетия е проявяван значителен интерес от македонска страна за внос и износ с Гърция и Сърбия, но не и към България. Това показва, че красивите декларации от македонска страна за добросъседство с нас нямат реално икономическо и финансово покритие. Всяка тяхна декларация за разширение на търговията с България в обозримото бъдеще, дори да е искрена, е неизпълнима и те го знаят. Това ще бъде пореден опит да ни подведат и не заслужава доверие от наша страна.
  • В горните редове показах, че трансграничната инфраструктура на РСМ е много добре или добре развита с всичките й съседи, но не и към България. Това показва, че македонските власти от десетилетия не са имали намерения да развиват икономически, социални, културни и други връзки с нас. Всяка тяхна декларация за добросъседство през близкото бъдеще е голословие. Ако те наистина го желаеха щяха до сега да са развили необходимата железопътна, шосейна и друга инфраструктура. Защото стопанският, културният и всякакъв друг обмен не е възможен без съответна инфраструктура. Не трябва ли ние да сме „бесни“ и за това! През близките 15-20 дни не може да се направи нищо сериозно за нейното създаване.  Забележимо подобрение на инфраструктурата не е възможно дори през близките няколко години. Затова нямаме право да вярваме на обещанията им.
  • По-горе напомних, че през есента на 1944 г. нашата Първа Българска Армия освободи Македония от германската елитна SS Дивизия и други германски войскови части и дадохме десятки хиляди жертви в боевете. Това упорито се премълчаваше в Македония досега. Премиерът Заев го призна едва преди една седмица в интервюто си с БГНЕС. Македонските власти трябва да стимулират публикуването на спомени, статии, мемоарни книги, някои подробности за сраженията, в сътрудничество с българското Министерство на Отбраната.
  • По-горе напомних, че България първа е признала новосъздадената македонска държава след Втората световна война и че сме им подарили танкове и друго тежко въоръжение, когато съществуването на новата държава е било заплашено от вътрешни бунтове и от Албания. Амбициите за Велика Албания и сега застрашават бъдещето на СРМакедония. Ако трябва да говорим за стратегическите опасности пред Македония, няма друга по-голяма, от опасността за ВЕЛИКА АЛБАНИЯ. България е може би най-надеждната им опора пред тази опасност. Премиерът Заев обяви за първи път, че ние първи сме ги признали като независима държава в споменатото интервю преди няколко дни.
  • Известни са много факти за преследвания и дори убийства на много хора в Македония за това, че са отстоявали българската си националност или родствени връзки на техните семейства с България. Иван Вазов има едно трогателно стихотворение за малкото момиченце в Македония, подарило цветя на посетил ги сръбски престолонаследник преди 100 години. В отговор на негов въпрос „каква е“, момиченцето отговорила с гордост, че е българка. И получило за това силна плесница. Известно е също, че при преброяванията на населението в Македония след Втората Световна Война и до сега, се изреждат различни националности, но най-голямата националност – българската, съзнателно е пропускана. „През следващите 15-20 дни македонското правителство трябва да направи официално изявление в което да признае и осъди тези трайни грубо враждебни отношения към България и българските граждани. Не трябва ли ние да сме бесни и за това!

Ръководителят на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ заяви публично на 1 декември 2020 г., че когато те дойдат на власт няма да признаят никакви текстове в евентуален Анекс към договора от 2017 г., прибавени сега с „тайните преговорите между премиера Заев и българското правителство.

Премиерът Зоран Заев, осъждайки нашето „вето“ на 17 ноември заяви на 20 ноември 2020 г., че „Македонският народ никога не би блокирал братския български народ“. В това изречение има само една безспорна истина – че сме братски народи с македонците. Като имам обаче предвид дивата, наситена с лъжи и омраза, антибългарска пропаганда през последните 70-75 години; като имам предвид и настоящото враждебно поведение на македонските медии и македонската политическа опозиция срещу България, стигащо до изгаряне на нашето национално знаме от техни фанатици – продукт на тази пропаганда, не съм сигурен дали ще се потвърдят наивните очаквания на г-н Заев. Македонските власти трябва да предприемат отрезвителна кампания в македонското общество и да признаят за потоците от лъжи по наш адрес през последните 7-8 десетилетия. Дано наберат смелост да го направят!

На 22 ноември проф. Драги Георгиев, съпредседател на съвместната комисия от учени от македонска страна заяви, че  „обществото е разочаровано и бясно, заради тази постъпка на България“, че „исканията на България са абсолютно неприемливи за македонците“. Представяте ли си колко бесни трябва да сме ние при тази дива кампания на омраза в Македония срещу България през последните 6-7 десетилетия! А ние не сме. И няма да бъдем, защото сме братя.

  • В интервю за Дойче Веле на 20 ноември Премиерът Зоран Заев заяви, че „Северна Македония няма към България нито териториални, нито малцинствени претенции“. С целия риск на това, което казвам, аз съм склонен да повярвам на г.н Заев за момент. Няма обаче гаранция, че както се е случвало многократно в миналото, след години бъдещ Премиер на бъдещо македонско правителство, няма да заяви с поглед към картата, че сегашният регион на така наречената Пиринска Македония е част от Северна Македония и трябва да се присъедини към нея, въпреки казаното от неговия предшественик през ноември 2020 г. Българското правителство допусна груба политическа грешка, че не възрази срещу внасянето на това географско понятие за Македония в Преспанския договор с Гърция през 2019 г.

Премиерът Заев отрича ,че Македония има малцинствени претенции към България, но председателят на македонската опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ тези дни неколкократно заяви, че РСМ ще претендира за наличието на македонско малцинство в България и ще защитава неговите права. При това положение как да вярваме на уверенията на г-н Заев!

  • Затова тези устни уверения трябва да се включат като неделима част от ревизирания Договор за добросъседство между България и Македония от 1 август 2017 г., или в подробен Анекс към него, за да придобият задължителна правна стойност.
  • Екипът на Бойко Борисов очевидно не е имал добри специалисти по сложните отношения на България с Македония при сключването на Договора за добросъседство на 1 август 2017 г. Напоследък се пише и говори много за дефектите на този договор, особено в сравнение със сходния Преспански договор между Гърция и Македония от 2019 г. Целесъобразно е нашият договор за добросъседство със СРМакедония от 1 август 2017 да се допълни с прецизно обмислен Анекс и още по-добре от нов договор за добросъседство между България и РСМ. Това може да се направи от очакваното ново правителство у нас след изборите през Март 2021 г.

Всички ще спечелят, когато Северна Македония се присъедини към Европейския съюз, ако е добре подготвена. И обратното – всички ще загубят ако се присъедини неподготвена.

Българското правителство трябва да се ръководи от нашите национални интереси. Те стоят по-високо от всякакъв външен натиск, колкото и силен да е той! Защото достойните всеки уважава. Дори и враговете им. Мижитурките – никой, дори и приятелите им.

 

Проф. Иван Ангелов е български икономист, член-кореспондент на Българската академия на науките. Бил е икономически съветник на трима български министър-председатели. Проф. Ангелов е един от първите български икономисти, застъпили се публично за бързи и мащабни икономически реформи далеч преди промените в страната. А през 90-те години и след това остро критикува авантюристичния преход към пазарно стопанство у нас и в другите източноевропейски страни;…