ЛИТЕРАТУРА
Предколедно

Иван Габеров - 17 декември 2020

Наивно бе да приемем, че у Любо Бояджиев беше възмож­но да възникне, а още повече неусетно да се развие раздвоение на съз­­­нанието. Той беше непоклатим в навиците си. (Неза­ви­симо че светът се раздираше между стра­ха от коронавируса и страха за бъдещето, свързван с пораже­нието на Доналд Тръмп.) Първо, защото съзнанието на бай Любо бе пре­комерно комерсиално, т.е. целенасочено, но най-вече по­ра­ди не­възможността нату­рата му да дели на повече от едно или да приеме чуждо мне­ние.

И все пак имаше нещо двусмислено и неустановено в ситуацията около него днес. Ня­как напрегната, хлъзгава и съм­нителна си бе­ше. И точно в този контекст на неяснота и полива­лент­ност бъдещият ни вто­­­ри герой – бай Руси, бивш полицай и неп­ри­ми­р­им сторонник на правда­та като милиционер от Татово вре­ме, под­­клаж­даше с присъст­ви­ето и разговора си край Любо Бо­я­д­жиев още по-горещи съм­не­ния, понеже беше колективен иг­рач и беше обучен още от времето на народната власт да работи в екип. Мъчеха се да се разберат за по­литиката и за тео­риите на конспирацията, но неуспяваха. Ся­каш два свята се тър­каха шумно един в друг, стържеха и скър­цаха, но без да се сливат или съчетават.

Двамата горещи събеседници разфасоваха в имението на д.н. Габеров едно двес­та килограмово мъжко прасе. По-точно бай Руси държеше ост­ри­я касапски нож, а Любо Бояджиев му дава­ше противоречиви съ­вети, докато придърпваше на близката скара цвъртящите мръ­в­­­ки пò към огъня, понеже нямаше търпе­ние тутакси да ги опита вси­ч­­­­ките.

Оче­видно двамината бяха подранили с касаплъка цяла сед­ми­­ца, понеже ограниченията, свързани с пан­де­ми­ята, от­давна бя­ха анулирали всяка логична представа за вре­ме, за ор­га­низа­ция и за традиции. Но напоследък животът бе пре­ка­лено крехък за хо­ра от тяхната възраст и те бързаха да му се наси­тят според щени­ята си, преди да въведат „зелен коридор“ и за коледните прак­тики.

Неволната путаница в обръ­щени­е­то на Лю­бо Бояджиев към бай Руси – ту с „полицай“, ту с „мили­ци­онер“, ле­ко, но трайно на­же­­жаваше атмосферата край прасе­то с предс­то­яща сло­весна раз­в­ръзка. Касапите като че ли разговаряха все по-високо и яростно. Още по­вече, че докато отвръщаше на Любо, бай Руси все по-че­с­то соче­ше, май неволно, но кой знае, към него с ножа си, и по-настойчиво посягаше към чашата с гроз­дова, леко оцветена по стените си с кръвта на прасето.

Въобразяваше ли си, или се самонавиваше в търсенето на ня­какви признаци за мрачна предопределеност, но и на д.н. Габеров му се струваше, че ситуацията е малко напрегната или поне двусмис­лено конфузна. Гладният учеше трудолюбивия как по-бързо да удовлет­вори табията си, че да сед­нат завчаска уж до каната с грея­ното вино, а всъщност до мезето и пръжките.

Някак от само себе си докторът осъзна, че онова, което ви­ди­мо разграничаваше двамата битови съратници, бе предс­та­вата им за времето. Делеше ги най-вече това за кого работеше вре­мето и кого ощетя­ва­ше в момента. Гладният бързаше да хапне, а уга­си­­­­лият жаж­да­та не при­пи­раше да се разделя с чашата – всеки дърпаше към своето си. Като щъркелът и лисицата в притчата за гостоприемството.

Мръвките, скарата, виното и лафът бяха искри от огъня на вре­­мето. Те уж го обуславяха, но не както то тях всъщност. Слож­но и двус­мислено си беше времето за всеки. За остатъците от прасето също.

Дори когато го попитаха вкупом за нещо, уж свързано с разговора им, на Габеров из­не­виделица му се изплъзна изпод бра­­дата:

– Времето учи добрите и лошите, работи за благите, а злите се състезават с него.

Като го чуха, двамата касапи се спогледаха, сграбчиха кой мръвка, кой чаша и си пожелаха чевръсто „Наздраве и за мно­гая лета“. И утихнаха.

А докторът, който благо им се усмихваше отстрани, отвърна:

– Да спи зло под камък, а сланината в качето.

Иван Минчев ГАБЕРОВ е доктор на общественокомуникационните и информационните науки с дисертационен труд „Психологическата парадоксалност на историята в богомилски кон­т­екст“; доктор по психология с дисертационен труд „Отвъд християнската представа за саможе­ртвата“; магистър по история.Член на СБП. Роден на 10 март 1964 г. в гр. Сопот. През 1983 г. завършва ТМТ „Ген. Владимир Заимов“ със златен медал. През 1990 г. става…