Дори и да не съществуваше, вирусът щеше да бъде измислен. Изявленията и действията на видни представители на глобалните елити все повече потвърждават това негласно правило. Засилва се усещането, че локдаунът вследствие пандемията, въвеждан във все повече страни, затварянето на предприятия и обществени заведения, физическата и социална изолация на хора и цели държави ще продължи неограничено дълго. Основателят и несменяем президент на Световния икономически форум Клаус Шваб засили тези подозрения след като отмени традиционната среща през януари в Давос и я прехвърли в Сингапур през май 2021 г. На последната онлайн конференция през май 2020 г. с подкрепата на престолонаследника на Великобритания принц Чарлз той обяви за настъпването на Голямото Презареждане – The Great Reset. Смисълът на въвеждането на този термин, тълкуван и превеждан като Велика Перестройка, Глобално Зануляване и пр., бе: Светът на капитала преживява сериозна криза. Капитализмът трябва да се преустрои. Принц Чарлз настоя за „отговорен капитализъм“ чрез поставяне на природата в центъра на усилията за надвисващата глобална катастрофа. Категоричният му извод бе: „Пандемии ще има и занапред, ако не осъществим Голямото Презареждане.“ Наложи се мнението, че пандемията с коронавируса дава уникален шанс за такова преустройство и по тази причина локдаунът трябва да се удължи.

През юни на сайта на Световния икономически форум се появи страница The Great Reset. В последвалата дискусия подкрепа за Клаус Шваб и принц Чарлз обявиха избраният впоследствие за президент на САЩ Джо Байдън, британският и канадски премиери Борис Джонсън и Джастин Трюдо, пригласяни от представители на гигантите от Силициевата долина – Amazon, Apple, Google, Facebook, Microsoft. Позицията им бе споделена и от генералния секретар на ООН Антонио Гутиереш, който призова за „построяване на по-равноправни инклузивни икономики и общества, способни да се справят с пандемията и другите глобални предизвикателства“.

През ноември The New York Times нарече защитниците на Голямото Презареждане „участници в открит заговор“, защото публично обявявали целите си. Пригласяйки на този многолик влиятелен хор, новият директор на Международния Валутен Фонд Кристалина Георгиева през октомври 2020 г. произнесе своята програмна реч „Новият Бретън Уудски водораздел“, в която обяви необходимостта от преформатиране на световната финансова система. Тя се позова на всичко основни мантри на глобалистите – климатични изменения, всеобщо включване, устойчивост. Голямото Презареждане тук прозираше между редовете: „Където дългът излиза извън пределите на платежоспособното равнище, трябва незабавно да се преструктурира… Да се координират действията на кредиторите…Да се усъвършенства структурата на съответните механизми…“

Действително повечето страни в света отдавна са притиснати под тежестта на непосилните дългове. За това свидетелстват отрицателните лихвени проценти по държавните облигации –  по същността си частичен дефолт в страните от ЕС и Япония, възлизащи на десетки трилиони долари. Това означава, че днес тези държави връщат на инвеститорите по-малко отколкото заемат от тях. Федералната резервна система на САЩ обеща да поддържа лихвените проценти на нулево равнище неограничено време. Тази нулева, дори отрицателна стойност на кредитните пари, означава, че светът като цяло е в банкрут, т.е. изяжда повече финансови ресурси, отколкото създава. Естествено и финансовата система, основана на дългове, не създава печалби, а само унищожава капитали. Необходимо е зануляването й – по същество ново глобално презареждане. За такъв „Бретън Уудски водораздел“ говори Кристалина Георгиева. Антиковидното раздаване на трилиони действа като катализатор на замисленото зануляване и ускорява практическото разпадане на световните финанси.

В началото на юли тържествено и с патос бе представен програмният труд „КОВИД-19: Голямото Презареждане“, обобщаващ всички основни идеи за новото прекрояване на света. Негови автори са Клаус Шваб, който същевременно е и член на ционисткия Съвет на Центъра за мир и иновации „Перес“, а също и на Консултативния комитет на Билдербергската група, и Тиери Малре – финансов консултант, работил във военния кабинет на Жак Ширак, както и в Европейската банка за възстановяване и развитие при Жак Атали. Посрещната като сензация и превърнала се в скандал на годината, книгата предизвика тревожни тълкувания като нов план „Барбароса“ или план „Дълес-2“. Предназначена да изпълни ролята на революционна програма за разграждане на съществуващата икономика и изграждане на нови човешки отношения, тя всъщност се основава на кабалистката концепция за „съзидателно разрушение“, приписвана на известния австрийски икономист Йозеф Шумпетер. Съществените направления на провъзгласяваното в нея „Велико Преустройство“ се изразяваха в следното:

• Пандемията Ковид-19 е уникален портал от възможности, който трябва да въведе човечеството в едно ново бъдеще. „Пандемията ни дава шанс … отново да изобретим и да презаредим нашия свят.“ Авторите открито демонстрират намерението си да използват вируса като инструмент за глобално политическо преустройство като не оставят път за връщане назад към старото равнище на нормален живот.
• „Светлото бъдеще“ примамливо е представено като свят, в който ще изчезнат различията между бедни и богати и постепенно ще бъдат премахнати границите между държавите. Предвижда се възникването на общопланетарна държава с единно правителство. „Въпросът за световно правителство е в центъра на всички останали.“ Локдаунът ще задрави връзките в семейството и с близките приятели, но опасенията са от избуяването на „токсична смес от патриотични и национални чувства, наред с тъмни етнически и религиозни предпочитания, които предизвикват най-лошото в нас.“

Неволно се натрапва приликата с пророчествата на Хърбърт Уелс в „Откритият заговор“ (1928) и „Новият световен ред“ (1940), предлагащи трансформация на капитализма в духа на фабианството – комбинация между организирания капитализъм по Кейнс и регулирания капитализъм по Хилфердинг, формирането на единна световна религия, отхвърлянето на държавния суверенитет и възникването на единна световна държава. Един план за преструктуриране на света, водещ човечеството към общество на звероподобни същества, описани в „Машината на времето“. Един вариант, който при днешния военен и технологичен потенциал може да се реализира много по-бързо.

• Икономиката на този „прекрасен нов свят“ ще се управлява от „глобални корпорации с висока социална отговорност“. Такива всеобхватни корпорации формират пазар със свои вътрешни разчети, в който наличните пари стават излишни и се заместват с електронни. Частната собственост става ненужна, на нейно място идват „икономика на ползването“ и „икономика на участието“.

Тук е уместно да си спомним така наречената „библия на капитализма“ в САЩ – романа на Айн Ранд (всъщност Алиса Розенбаум) „Атлас изправя рамене“(1957). Изобразените в романа капитани на бизнеса си въобразяват, че са атланти на чиито плещи се крепи цялата цивилизация. От висотата на своето положение те гледат на обикновените граждани като на „недочовеци“, лентяи и консуматори. Атлантите решават да променят този „неправилен“ ред и да се освободят от всички паразити. И следват драматични събития по „прочистване на жизненото пространство“ от промишленост, инфраструктура и хора.

Подобна версия на „Велико Презареждане“ ни се предлага в света след пандемията. „Правителствата и народите ще останат в миналото. Вместо тях трябва  да се създаде единна биомаса.“

• Преходът към „зелена енергетика“, която трябва да замени въглеродната, ще бъде съпътстван с въвеждане на лимити за потреблението на вода, електричество и някои екологически опасни продукти като изкопаеми горива, месо, битова техника, автомобили и други промишлени изделия. Причината да се демонизира въглеродния двуокис като едно от най-важните съединения за живота на човека, растителния и животински свят не е случайна. Контролът над неговите емисии създава възможност за глобално въздействие върху всяка човешка дейност. През 80-те години на миналия век канадският милиардер Морис Стронг – приближен на Дейвид Рокфелер прокарва идеята, че въглеродният двуокис с антропогенен произход прави света неустойчив и създава междуправителствена група от експерти към ООН за неговото наблюдение.

Като радикално средство за намаляването на замърсяването на околната среда се предлага ограничаването на демографския растеж и дори съкращаването на броя на населението. Тезата на манифеста на Шваб е: „Колкото по-висок е ръстът на населението, толкова повече разрушаваме околната среда и повишаваме рисковете от нови пандемии.“ Показателни са нюйоркските пандемически учения Event 201 през октомври 2019 г., спонсорирани от Световния икономически форум и Фонда на Бил Гейтс и проиграващи възможните сценарии за прерастване на локални епидемии в глобална пандемия. В тази светлина Голямото Презареждане представлява завоалиран опит за налагане на устойчив антиутопичен модел – глобален „Нов Зелен Курс“, предлагащ един по-зловещ свят след пандемията.

• Завършващият етап на това тотално преустройство е любимата тема на Шваб, разработвана в предишните му книги. Четвъртата индустриална революция като повсеместна автоматизация и роботизация, цифровизация на всички сфери на обществения и личен живот, постепенно физическо обединяване на човека с технологиите в духа на трансхуманизма. Драйверите на предвижданите иновации ще бъдат изкуственият интелект, квантовите, невро- и нанотехнологии, блокчейн, биотехнологии за редактиране на гените и телекомуникациите 5G. Един от приоритетите на програмата на Голямото Презареждане е използването на иновациите на Четвъртата индустриална революция за поддържане на общественото благосъстояние чрез решаване проблемите на здравеопазването и социалната сфера.

„Четвъртата индустриална революция ще доведе до сливане на нашата физическа, цифрова и биологическа идентичност“ е категоричното изявление на Шваб. Днешните външни устройства – от смартфоните до преносимите компютри и гарнитурите на виртуалната реалност ще бъдат имплантирани в нашето тяло и мозък. Екзоскелетите и биопротезите ще увеличат нашата физическа сила, а постиженията в невротехнологиите ще разширят нашите познавателни способности. Ще можем да манипулираме както своите собствени гени, така и гените на нашите деца. За да се сложи край на пандемията ще трябва да се създаде световна мрежа за цифров контрол над поведението и движението на хората. Тогава отново ще трябва да си отговорим на въпросите: Къде ще прокараме границата между човек и машина? Какво означава да бъдеш човек?

Ето такава трансхуманистична сингулярност и бъдеще, в което всяко движение на човека се проследява, а всяка мисъл се отчита от имплантиран микрочип, ни обещава великият проект на Голямото Презареждане. Дигитален концлагер или рай за киборги? Официално декларираните цели на „открития заговор“ срещат подкрепата на влиятелни глобалисти и продължаващата пандемия може да стане удобен старт за мащабни действия към формиране на световната корпорация –  държава и неограниченото господство на глобалния елит. Съдбоносен става въпросът: Ще се намерят ли сили, които да се противопоставят на новите перестройшчици глобалисти?