АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Американският конгрес подпечата напълно избора на Джо Байдън за 46-ти президент на САЩ – финалът на една илюзия

Димитър М. Иванов - 10 януари 2021

 

 В сряда, 6 януари, Конгресът на САЩ подпечата избора на Джо Байдън за президент. Това се случи на фона на един безпрецедентен и жалък опит на досегашния президент Доналд Тръмп да експлоатира като физическо оръжие култа към своята личност сред огромен брой американски граждани и да не признава победата на Байдън. Всъщност още от изборната нощ на 3 ноември 2020 г., когато бе категорично победен, до 6 януари Доналд Тръмп не спря със своите манипулации, изкривяване на фактите, медийни атаки, страхливост, егоизъм и безгранични опити за политическо разцепление.

Щурмът на Капитолия бе върхът на падението на досегашния президент и крайното доказателство, върховият момент на истината, че никакви ценности на американската демокрация, нито основополагащи правила на Конституцията на САЩ могат да спрат Тръмп в неговата невиждана егоцентрична битка да не изпусне властта.

Тoзи финален акт от президентството на Доналд Тръмп бе затворен брутално след два месеца отричане на изборните резултати от него и от множество негови поддръжници, включително и известни фигури на републиканците, които продължиха напразно и незаконно да помпят неговото колосално его, недоверие в институциите и недържавническо поведение.

Известният икономист Нуриел Рубини в своя статия от 29 юни 2020 г. в Project Syndicate, озаглавена „Препрочитане на Белите Лебеди на 2020 г.“, подчертава: „Един близък резултат (от изборите – бел. Д.И.) почти със сигурност ще доведе до обвинения за „изборни нарушения и до граждански безредици“. Това, което видяхме на 6 януари в Капитолия, обаче надхвърли всякакви очаквания.

Всъщност още месец преди президентските избори  Тръмп  обяви, че няма да приеме резултата, ако е загубил, като още тогава беше почти ясно, че ще се случи. Подобен сценарий беше симптоматичен за деградацията на американския политически климат и ясно доказателство колко далеч е стигнала авторитарната манипулация на американската политическа култура и на остро поляризирания и без друго електорат от страна на Тръмп. И това не убягна от вниманието на уважавани и почтени анализатори, като Джоузеф Стиглиц, Нуриел Рубини, Роберт Шилър, Рут Бен-Гиат и много др.

В статия, публикувана в New York Times на 8 октомври 2020 г. под заглавие „Тръмп убива икономиката от злоба: Какво ли ще се случи, ако той загуби изборите?“, нобеловият лауреат за икономика проф. Пол Кругман предрече хаоса и възможната жестокост на гражданските и политическите битки, които падането на Тръмп би предизвикало. И Кругман беше прав. Както видяхме за повече от месец и половина след изборите, Тръмп забави приемането на пакета от икономически помощи за американския народ.

И никакви идеологически причини не бива да се смесват тук с принципната оценка за ефективността на неговия приключил мандат.

Този мандат дава огромен брой доказателства за едно извънредно слабо президентство през тези четири години.

Тръмп спечели през 2016 г. срещу Хилари Клинтън, явявайки се на президентските избори с тактиката и в ролята на един „неконвенционален политик“, обещаващ да разчупи матрицата на политическите конвенции, на либералните елити, на незаконната имиграция, на изпадащите във все по-голямо декадентство градове, да спре корпоративната глобализация, изсмукваща все повече от националния американски капитал, да даде нови регулативни правила за размах на индустрията и производството в САЩ, да въведе правила в световния геополитически, геоикономически и търговски ред, които да защитават националните интереси на една Америка, която той обеща да направи „велика отново“. И това бе причината не само републиканците и техните поддръжници, но и много други хора да гласуват за него. Защото те му повярваха повече като на месия, отколкото като на стандартен политик.

Всичко това звучеше прекрасно: раждането на „тръмпизма“ ‒ една разгръщаща се прогресивна революция срещу финансовия и банковия капитал от „Уолстрийт“, срещу интересите на богатите елити, срещу използването на американските икономически и технологични предимства от страна на Китай, Европа и други конкурентни търговски блокове.

Но истината нямаше как да се скрие през тези четири години. Фразеологията и демагогията не са идеологията. Между двете има огромна разлика. Фразеологията е циничната експлоатация на идеологията. Така че силната идеологическа инжекция на Стив Банън, която катапултира т.нар. тръмпизъм във властта и го настани на Пенсилвания Авеню във Вашингтон Д.С, се оказа едно масивно демагогско заиграване с чувствата на хората; заиграване, целящо властта и неспособно да реализира ефективни политики в съответствие с фанфарите за MAGA (Make America Great Again).

И трябва да подчертая, че не само се учудвам, но и съм изненадан от продължаващите дитирамби за Тръмп в медиите, особено на някои родни политически анализатори (редица от които по принцип уважавам), основаващи се на дезинформация или непълна информация, манипулиране на ползваните източници, несистематично следене и анализиране на процесите в Америка и в света. Те продължават да отъждествяват идеологическите и митингови политически прокламации на Стив Банън и Доналд Тръмп с реалните политики, изковани и реализирани по време на президентския му мандат. И това, мисля, е продиктувано главно от епистемологичното разминаване и игнориране на идеологическите прокламации от реалността на прилаганите политики, както и от смесването на обекта на анализа.

Нека да се взрем в някои от основните обещания на Доналд Тръмп от началото на неговия президентски мандат:

  • Прокламираният икономически растеж (обещан ръст на реалния БВП между 4-6%) никога за тези години (освен в ранното ентусиазирано оживление през 2017 г.) не прескочи границата от 2,9%;
  • Тръмп не успя да постигне основните икономически обещания на своята предишна предизборна кампания: производството остана една малка част от заетостта, а фискалният и търговският дефицит нараснаха. (Виж Open Letter: 1084 Economists Oppose Trump’s Re-Election);
  • Тръмп бе обещал да възстанови загубените работни места в производствената сфера. В действителност САЩ загубиха допълнително повече от 237 000 работни места в този значим сектор на икономиката си (Виж Fact check: Trump makes false claims about his record on manufacturing and coal jobs);
  • Обеща да възстанови въгледобивната индустрия, но резултатите са твърде негативни: до края на август 2020 г. над 5300 миньори са загубили своите работни места, а въгледобивната индустрия продължи да се срива, като производството спадна до равнището през 1978 г. и множество въгледобивни компании фалираха (Вж. по-горе – бел. Д.И.);
  • По отношение на коронавирусната пандемия реакцията на администрацията на Тръмп и политическият отговор на американската система на здравеопазване според най-висшите медицински светила в Америка са превърнали „…една криза в трагедия“ и в сравнение с други развити страни са демонстрирали „огромна неефективност“. (Виж Dying in a Leadership Vacuum, The New England Journal of Medicine, Editorial, 8 October 2020);
  • След като в началото на своя мандат нарече Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA) най-лошия търговски договор в историята на Америка, а Транстихоокеанското партньорство ‒ втория най-лош договор, правителството на Тръмп направи някои малки поправки в двата договора, смени името на NAFTA, и каза, че Америка ще бъде велика отново;
  • Тръмп започна пълна търговско-тарифна войни срещу Китай и Европа, обещавайки, че те ще бъдат, „добри и лесни за победа“ (Виж Trump doubles down: “Trade Wars are Good and Easy to Win”, CNBC, Friday, 2 March 2018);
  • Нещо повече, в амбицията си „да направи Америка отново велика“ Тръмп гръмко обеща цялостна реформа на поствоенните (след Втората световна война) търговски съглашения, като GATT (1947) и на WTO (1995) като основни регулаторни стълбове на световната многостранна икономическа система от търговски взаимоотношения.

Какво постигнаха всички тези прокламирани гръмко политики? Както подчертах и по-горе, нямаше никакво подобряване на производствената заетост в САЩ, производственият търговски дефицит се разшири, реалните доходи на американските потребители спаднаха, особено след въвеждането на вносните тарифи, а резултатът от т.нар. търговска война с Китай засега е напълно в полза на Китай.

И това трудно може да изненада обективните наблюдатели и анализатори на действията на Белия дом през мандата на неговия 45-ти обитател.

Със своите хаотични управленски дейности още от конструирането на администрацията на Белия дом, с многобройните смени на министри, секретари, шефове на важни агенции на лична основа, с непрекъснатите атаки срещу демократично избраните институции в Америка, с масираното назначаване на множество членове на семейството си на длъжности с критично важни национални функции, с циничната и арогантна критика на своите политически опоненти, с непредсказуемото си поведение спрямо международни лидери Тръмп не само вкара Америка в дълбока демократична криза, но и стана опасен за цялата световна икономика.

Джоузеф Стиглиц, известният Нобелов лауреат за икономика, не закъсня да подчертае точно това, като каза: „Аз със сигурност мисля, че Доналд Тръмп е един голям риск за глобалната икономика. Аз мисля, че щетата, която той вече извърши чрез вдигането на призрака – представлява една сила на нестабилност в световната финансова и търговска система.“ (Виж Donald Trump very big risk for global economy, says Joseph Stiglitz).

Джоузеф Стиглиц се оказа пророчески прав. Защото некомпетентността на  администрацията на Тръмп бе допълнително експозирана по време на пандемията и показа, че Тръмп не може да управлява и да се справи с кризата, а последствията от това за Америка ще бъдат за много години напред.

И още веднъж искам да подчертая, че аз не анализирам и не коментирам в тази статия идеологическите обещания, митове и илюзии на двойката Банън-Тръмп. Аз анализирам и коментирам реалната политика на един президентски мандат, реално проявените качества на един президент. Извън приказките, конспиративните теории и „поезията“ за ролята на „дълбоката държава“, за космополитните елити и за глобалисткото правителство. Нека да не се забравя и още един факт, когато се ползват подобни аргументи – правителството и администрацията на Тръмп бяха напълнени от самия него с милиардери и милионери. А пък това, че той още от ранните 2000 години не си е декларирал и не декларира и досега данъците си, смятам, че стана известно на всички.

Редица анализатори се опитват да извинят неефективността на множество политики в президентския мандат на Тръмп с избухналата пандемия от Covid-19. Не считам, че пандемията е тази, която превърна Доналд Тръмп в неефективен президент. Но пандемията извади на показ неговата неспособност да се вслушва в експертите, характерната му черта винаги да обвинява другите, но никога себе си. (Виж знаменитата книга на неговия съветник по националната сигурност (2018-2019) John Bolton The Room Where It Happened: A White House Memoir, Simon & Schuster, 2020).

Нека не забравяме, че основната икономическа отговорност, както и отговорността за външната политика на всеки държавен лидер, е да може да спаси страната си и гражданите от кризата и от потенциален колапс; проблеми, които виждаме навсякъде, включително и в България. И Тръмп не успя в това. Управлението на Тръмп нанесе вреди върху доверието и ефективността на целия публичен сектор в САЩ и кулминира в серия от разрушаващи неговите и на Републиканската партия решения и действия.

След атаката на Капитолия сенаторът от Небраска (Реп.) Бен Сасе заяви: „Днес Капитолият в САЩ – най-големият символ на самоуправление в света, беше преобърнат, докато лидерът на свободния свят се криеше зад своя компютър… Но лъжите (за „откраднатите избори“ – бел. Д.И.) винаги имат последствия“. (Виж Ben Sasse Rips Trump For Stoking Mob, Calls Josh Hawleys ObjectionReally Dumbass, NPR, 8 January 2021, ).

Ако все пак се върнем в полето на по-общите разсъждения, ще видим, че някои анализатори подчертават убедено, че „тръмпизмът“ ще продължи да се развива. Без да влизам в дискусия какво всъщност е „тръмпизмът“ и има ли той бъдеще, мисля, че целият въпрос опира до старата и голяма философска дилема за това коя е най-важната движеща сила в историята: големите лидери или социално-икономическите условия.

Живеем във времена, когато трендовете на популизма масирано завладяват политическия спектър в редица важни в геополитическо отношение страни. Подобни на „бащата на тръмпизма“ „силни“ лидери без съмнение виждаме в редица страни, дори и в България. Управленията на Орбан в Унгария, Борисов в България, Болсонаро в Бразилия, Ердоган в Турция – всички те носят в себе си, в характера и практиката на използваните модели на управление огромния потенциал и опасност за авторитарно управление, за поемане към нови нелиберални хоризонти.

И в този смисъл „тръмпизмът“ или по-точно интерпретирането на президентството на Тръмп е изключително важен гид за анализ и прогноза на други подобни авторитарно-личностни модели на политическо управление, при които властта се концентрира в един човек, чиито собствени политически и финансови интереси доминират над националните. Политически лидери, които в името на циментирането на своята собствена еднолична власт трансформират своите партии в личностен франчайзинг.

И така демокрацията в страната ерозира, а демократично създадените институции спират да функционират ефективно. Точно това, което се случи в САЩ.

Моят анализ за случилото се в САЩ е всъщност опит за предупреждение и напомняне колко крехка е демокрацията, колко труден е реалният успех. За да се постигнат и запазят успехите, са необходими лидери с кураж, готови да застанат над всякакви политико-партизански и лични амбиции за власт и собствени интереси и да защитават главно и единствено националния интерес.

С идващата инаугурация на Джо Байдън Америка ще се опита да затвори една срамна глава в своята история. Но множество рани са и ще останат дълго време живи и отворени. Нито здравната травма, а още по-малко социално-икономическата ще заздравеят от утре. Болката ‒ политическа, конституционна, здравна и икономическа, ще продължи. И затова пред новата администрация се очертават сложни години, както във вътрешно-политически, така и в международен аспект. Те тепърва ще ни дават възможност за оценка и за още по-прецизни сравнения между Тръмп и ефективността на управлението на Джо Байдън.

10 Януари 2021 г.
Лондон – София 

 

Димитър Иванов е професор, доктор на икономическите науки. От години живее и работи в Лондон.