Устойчивостта на вътрешната политика в САЩ  ще преживее сериозен тест тази година. Протестният потенциал е твърде голям, за да затихне със смяната на властта. Проучванията към 12 януари показваха, че 45% подкрепят щурма срещу Капитолия, 71% са възмутени от състоянието в страната, 66% изпитват опасения от това и само 17% се чувстват горди. Някои експерти прогнозират, че протестите ще продължат в различни щати през следващите месеци, дори година като най–вероятно ще прибягват до асиметрични стратегии и тактики на неконвенционалната война. В провинциите държавните ресурси са ограничени и именно там те ще имат по–голям шанс.

Ерозията на демокрацията е очевидна. Почти единствената институцишя, запазваща доверие, е военната.

За да се решат сериозните проблеми ще е необходимо пренасочване на енергията навътре, а не навън. Т.е. през първата година от мандата си президентът ще има по–малко време за външнополитически инициативи, освен неотложните и вече обявените, които трябва да демонстрират предначертаната посока и «коренна промяна».

Не е изключено и появяването на нови партии и дори промяна на досегашния двупартиен модел. На това се гледа дори положително.

Тръмпизмът ще остане, дори самият Тръмп да излезе от политиката, въпреки че получи повече oт 74 млн гласа, което е с 11 млн повече от 2016 г. Дори половин милион членове на Демократическата партия подкрепиха президента на републиканците.  Експертите изброяват 12 заслуги на Тръмп по време на мандата му, които не могат да бъдат отречени или забравени.

При междинните избори след 2 години разочарованите могат да потърсят реванш. Оттук и изпълнението на програмата на Байдън ще протича всъщност под натиска на времето, защото вместо 4 години, всъщност ще има 2 години на гарантирани в по–голяма степен възможности за нейното изпълнение. Сега Белият дом, Камарата на представителите и Сената са под контрола на демократите, но мнозинството им в Сената е крехко, а тези съотношения могат да се променят през 2022 г. В историята на САЩ досега често се е случвало изгубилият президентските избори да възстанови места при частичното обновяване на местата в Конгреса и Сената. Вярно е, че състоянието на Републиканската партия в момента не е никак добро, но нещата могат да се променят. А много зависи и от това, как новата администрация ще се справи с положението, особено с пандемията и последствията от нея.

Бъдещето на Тръмп може да бъде решено от Сената и да не може да се кандидатира отново, но дори с днешна дата се потвърждава информацията, че бившият вече президент е обсъждал създаването на партия и че е искал тя да се нарича „Патриотична партия”. Смята се, че със 74 млн избиратели той би могъл да изгради дори без републиканците впечатляваща политическа сила. Друг е въпросът, че дори при добри изборни резултати такива „трети” партии, можат да не получат и един глас в „Електоралното събрание”, какъвто случай имаше през 1992 г. с тексасткия милиардер Ross Perot.

Речта на Байдън звучи добре с акцента си за «единство». Но то изглежда поне засега трудно осъществимо на фона на дълбоките разломи в американското общество. А и впечатлението е, че Демократическата партия досега на моменти  е подценявала грижите си за работническите слоеве. Байдън ще има проблеми с лявото радикално крило в партията си, което може да упражни натиск върху него и да го отклони към безотговорна политика.

Най–често екипът на Байдън се  свързва с миналото на всеки един, което взето само за себе си поражда наистина опасения. Но този екип ще се озове пред съвсем нова ситуация, проблеми и възможности, при  които не може да прилага старите си подходи. Например резолюцията на САЩ от април 2014 г. съдържаше 22 точки, една от които бе призив към всички страни–членки на НАТО за военни приготовления и при необходимост обявяване на война на Русия. Въпреки че именно САЩ и представители от сегашния екип на Байдън наляха 5 милиарда за предизвикване на събитията в Украйна. Същото се отнася и за практиката на неуважение към международния съд, когато не бе изчакано решението му за независимостта на Косово, макар, че Байдън е юрист; или решението за операцията в Ирак, с което се ангажира Буш, подкрепен от Байдън и сегашните му сътрудници без да има доказателства и основание, за което в Лондон бе разследван британския премиер.

Днес ситуацията е друга. Не може да се «възстанови глобалната роля на САЩ», както твърдеше Байдън  в предизборните си речи.  Европа не е вече център на света. Центърът се измести в индотихоокеанския регион, където се ориентират и САЩ. В тази връзка бившият германски външен министър Зигмар Габриел справедливо отбелязва, че това е добре, защото ние нямаме силата да балансираме Китай, а това означава, че Америка все по–малко ще е европейска и все повече ще става тихоокеанска. Тук бившият външен министър може би бърка, защото новият документ от десетчленна експертна група на НАТО под заглавие „НАТО 2030: Единни в една нова ера” предлага разширяване на отговорностите, като усилията се насочат и към Индо–тихоокеанския регион, следва стратегически интереси на САЩ и съответно големи концерни, но няма вече нищо общо с основите, върху които бе основан Алианса през 1949 г. И макар да е само една от 136–те предложения, вероятно ще се приеме.

Ерозията на доверието в управляващите в повечето държави, не само в САЩ,  ще затруднява процесите на връщане към нормалността. Проучване на Edelman Trust Bаrоmeter в 28 държави за 2021 г показва, че доверието е влошено още повече към социалните институции – правителство, бизнес, НПО, медии. Според Еделман резултатите разкриват „нова ера на банкрут на информационната и доверителната система”. Повечето хора (76%) разчитат на работодателите си.

В САЩ 56% вярват, че се намират в разгара на студена гражданска война.

Доверието в американското правителство от май до януари е спаднало с 5 пункта.

В Китай през същия период правителството губи 18 пункта от доверието на хората.

Доверието в медиите в САЩ е паднало с 15 пункта сред републикавнците и с 3 пункта сред демократите.

Въпреки въодушевлението на някои либерални среди и елита на европейски държави, доверието сред съюзниците на САЩ също бе поставено под въпрос. Защото картината на случващото се засилваше усещането в други страни, че нещо сериозно и нередно става в САЩ. В резултат те няма как да не поставят под съмнение решението си да поверят своята сигурност на САЩ. Така възниква съмнението, че ще отслабва спрособността на САЩ да се застъпват за демокрацията и върховенството на закона.

Въпреки първоначалното задоволство в ЕС от избора на Байдън, правителствата на водещи държави като Германия например побързаха да предупредят, че «няма да бъдат винаги на едно и също мнение  с новата американска администрация». Министърът на външните работи на Германия Хайко Маас подчерта: «В края на краищата Европа има собствени интереси». Германското правителство предвижда по–тясно трансатлантическо сътрудничество, но същевременно остава на собствени позиции по централни спорни въпроси. Водещата управляваща политическа сила ХДС пледира за ново сътрудничество с Русия, което Вашингтон категорично отхвърля.

Европейският съюз в стремежа си към  по–самостоятелна политика може да се опре на широка подкрепа сред населението в страните–членки. Така например според  ново допитване в 10 държави членки и Великобритания 67% от хората споделят виждането за по–голяма военна независимост, а две трети отказват да застанат зад САЩ в политиката им срещу Китай.

Европейската търговска камара също предупреди за тежки загуби при евентуално прекъсване на икономическите връзки с Китай и потвърди необходимостта от ново инвестиционно споразумение.

Демократите макар и да критикуват Тръмп за политиката му към Китай, която го превърна в център на глобална «търговска война», ще продължат този курс. Демократите се отнасят различно само към тактиката на тази война, а не до самата война.

Логично е САЩ да излезе с нова стратегия, макар че няма  да е истински «нова», а е връщането към политиката на „Азиатската ос” на Обама. Тя съдържаше засилено влияние и военноморско присъствие и предлагаше военен отговор на китайската експанзия. Оста към Азия трябва да осигурява американско присъствие в региона срещу „китайската заплаха и да запази надмощието на САЩ. „Азиатска ос” или „Азиатска ос 2,0”  съответства много добре на политическата реторика на Байдън по отношение на тежестта на икономическите средства  срещу Китай в азиатско–тихоокеанския регион.

Често срещата оценка, че реториката на САЩ към Европа щяла да се промени в позитивна посока е само отчасти вярна. Вашингтон отчита и промяна на баланса след приключване на „ерата” Меркел след 15 годишно управление, чиято тежест в Европа беше неоспорима. След изборите на 26. 09. 2021 г. нещата няма да изглеждат така, макар да се очертава кандидат–канцлер, който ще продължи политиката на Меркел. Отсъствието й на международната сцена ще се почувства, а редица други фактори ще оставят Германия на второ място в Европа, за сметка на Франция, която още днес излиза с едни гърди напред като политическа и ядрена сила.

Политическите изменения в САЩ и Германия поставят и пред Полша два възможни сценария. За страна, за която прогнозират, че ще е водеща в Източна Европа и в инициативата «Триморие», това не е без значение. Идването на Байдън прави проблематичен сценария за участие в една германо–полска–руска ос и възможен тласък на развитие  на германо–полските отношения. С възстановяване на   трансатлантическото сътрудничество между Вашингтон и Берлин полският фактор би престанал да бъде инструмент за натиск на САЩ върху немците, както правеше това Доналд Тръмп. Вторият сценарий е Полша да продължи да се отдалечава от ЕС и да се впише в британско–американската ос.

За източна Европа е важно и отношението на новата администрация във Вашингтон към конфликта в Украйна и към агресивната политика на Турция във всички географски посоки. Може да се очаква, конфликтът в Украйна да премине в по–остра фаза. Този път обаче Вашингтон ще покаже готовност за търсене на окончателно и крайно решение. Въпросът е дали Русия може да издържи на натиска. Интересен момент е позицията на Турция в подкрепа на Украйна и как това ще бъде използвано от Вашингтон за вбиване на клин в руско–турските отношения.

Докато администрацията на Байдън ще увеличава критиките и санкциите си към Турция, ЕС пое вече курс към възстановяване на доверието с Анкара с цел да направи възможното за откъсването й от Русия, което САЩ очевидно не успяват.

България не е сред приоритетите на САЩ в Източна Европа и на Балканите и лошите отношения с Анкара далеч не означават, че София би могла да има някаква по–важна роля, освен че е Черноморска страна и транзитна територия за енергоносители. В целия регион преобладава военния компонент в политиката  на Вашингтон, а военните опорни точки са най–вече  Гърция, Румъния и Балтийските страни. В политически план разбира се това отдавна са  Косово и Албания. С други думи, става въпрос за «фронтовия пояс», чийто автор Виктория Нюланд, сега вече помощник държавен секретар при Байдън,  със сигурност ще продължи да изгражда. За посоката на нейните усилия  говорят думите й от предизборния период в САЩ: „Предизвикателството за Съединените щати през 2021 г. ще бъде да накара световните демокрации да разработят по-ефективен подход срещу Русия.»