АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Стратегия за догонващо социално-икономическо развитие на България до 2040 година

Иван Ангелов - 25 януари 2021

Издателството „Захари Стоянов“ публикува през 2018 г. моето изследване от 438 стр. „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2040 година“. Тя е логично продължение на Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година, публикувана в 2003 г. от моя колектив в Икономическия институт на БАН.

В следващите редове представям в резюме Стратегията за икономическо и социално развитие на България до 2040 година. В някои направления тя е толкова подробна, че може да послужи като управленска програма на всяко българско демократично правителство със социално ориентирана политика.

Пълният текст на Стратегията е предаден на Президента, министър-председателя, ръководството на Народното събрание, някои министри, на ръководителите на парламентарно представените партии, на председателя на БАН, на ръководствата на работодателските организации, на синдикатите и други.

Стратегията е обсъдена в Съюза на българските икономисти, в БАН, в някои университети, в неправителствени организации и навсякъде е получила положителна оценка.

Настоящата разработка не е прогноза. Това е моята концепция за необходимото икономическо и социално развитие на България, през следващите 20 години, което ще ни изведе от тежкото положение на най-бедна страна в ЕС. Това е единствената разработка у нас към момента с такъв широк обхват и подробности. И с готовност за незабавно приложение в стопанската практика.

Тук не третирам проблемите на съдебната система, институциите, външната политика, сигурността, отбраната. Оставям тези проблеми на специалистите в съответните области. Обсъждам проблемите на най-важното – социално-икономическото развитие, където съм компетентен.

I. Икономически и социални цели на България:

Препоръчвам България да си постави 4 приоритета и 18 най-важни цели. Приоритетите могат да са:

  • Ограничаване на бедността и доходното разслоение;
  • Предотвратяване на демографската катастрофа;
  • Висококачествено здравеопазване и модерно образование;
  • Ускорено развитие на модерна индустрия, високотехнологични материални услуги и съвременно земеделие, при опазване на околната среда.

 Препоръчвам следните най-важни цели:

1.Ускорено повишаване на БВП на човек от населението.

Фиг. 1. Растеж на БВП на човек от населението

Препоръчвам сценарий Е – постигане на 75-80% от средното равнище в ЕС към 2050 г.

  1. По-висока заетост на работната сила и по-ниска безработица.
  2. По-високи доходи и потребление. Сега сме последни с около 25-30% от средното в ЕС. В 2040 г. трябва да се стремим към 60-65%.
  3. По-справедливо разпределение на доходите. Сега сме с най-голямо разслоение на доходите в ЕС (виж фиг. 2.).

Фиг. 2. Динамика на БВП и на работната заплата в България

Пояснение: горната крива показва растежа на БВП в съпоставими цени, а долната – на средната работна заплата. Ножицата между тях се разтваря във вреда на доходите.

  1. Развитие на модерна индустрия, земеделие и материални услуги. За целта да се форсира инвестиционната активност.
  2. Да се създаде съвременна енергийна база на икономиката, основана на ядрени и нови източници на енергия. Ускорено енергоикономично развитие.
  3. Да се създаде съвременна комплексна инфраструктура.
  4. Всеобщ достъп до качествено здравеопазване.
  5. По-високо качество на образованието. Ликвидация на неграмотността. Повишение на дигиталната грамотност.
  6. Да се смекчи демографската криза и да се предотврати демографската катастрофа (виж фиг.3.)

   Фиг. 3. Население на България от 1900 до 2100 година

Пояснение: Данните от 1900 до 2001 г. са от съответните преброявания на населението. За 2016 г. – по оперативни данни на НСИ, а за 2050-2100 г. – осреднени прогнози на Икономическия и Социален съвет на ООН и на други институции.

  1. Да се ограничи демографското ограбване на България от богатите страни.
  2. Да се подобри социалната защита на най-нуждаещите се.
  3. Да се подобри регионалното развитие и местното самоуправление.
  4. Да се подобри опазването на околната среда.
  5. Ограничаване на емиграцията от България и на имиграцията към България.
  6. Да се подобрява националната, битовата и личната сигурност на гражданите.
  7. 1 Да се ограничава престъпността и корупцията. Да се отворят „досиетата на прехода“

II. Икономически и социални политики за постигане на посочените цели:

Изпълнението на целите ще става не чрез административни команди на центъра, както беше в недалечното минало, а чрез подходящи икономически и социални политики.

Препоръчвам такива политики в 32 направления. Ето някои от тях: 

  1. Нова политика по собствеността в икономиката. 

В Указ 56. от 1987-1988 г., в чието изработване участвах, предвидихме България да развива смесена икономика. Това означаваше равнопоставени пред закона и конкуриращи се лоялно на пазара държавни, кооперативни и частни предприятия. За кратко време възникнаха няколко хиляди частни фирми.

След поемането на властта от СДС през 1990-1991 г., присъединяването ни към МВФ и Световната банка и реставрацията към примитивен балкански капитализъм, (а не преходът) през следващите години, икономиката беше тласната в друга посока. В центъра беше поставен по-лесният, по-бърз и позволяващ мащабни престъпления път – форсираната реституция, приватизацията и концесиите. Към това ни тласкаха и новите ни западни господари. Така за кратко време материални и други публични активи за около 100-120 млрд. лв. бяха подарени за 2-3 млрд. лв. на семейни и политически приятели или срещу солидни подкупи.

Този тип раздържавяване с право се счита за престъпен. Огромно престъпление срещу труда и предприемчивостта на милиони българи, натрапено ни от господстващия тогава неолиберален Запад в духа на Вашингтонския консенсус. Историята един ден сигурно ще потвърди, че обективните обстоятелства не са налагали такова невиждано разграбване на национално богатство в Източна Европа и още повече в бившия Съветски съюз. В съвременната ни история нашият регион никога не е подлаган на такова престъпно разграбване под натиска на западните ни гсподари. Нашите народи няма да забравят и не бива да простят това огромно престъпление.

Стигна се до тотален разгром на националната икономика. Новите собственици не желаеха и не умееха да управляват рационално придобитите като подарък активи. Това продължава и сега. Въпреки най-ниските данъци в ЕС, най-ниските заплати и постоянните реверанси на правителствата към крупния капитал, нашите частни фирми са на последно място в ЕС по производителност и конкурентоспособност. По някои показатели са и между последните в света.

Това не може да продължава безкрайно. Необходими са крути мерки, между които на първо място е завръщане на държавата в управлението на икономиката – не само като регулатор, но и като собственик-оператор. Разбира се, не към типа държава от близкото минало, която командваше всичко – от игла до конец. Не и към сегашния тип авторитарна държава в България, където един самозабравил се човек решава всичко, погазвайки институциите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

Аз съм за придържане към конструктивния принцип „и пазар, и държава“, а не към конфронтационния подход – „или пазар, или държава“. Държавата и пазарът трябва да се допълват и да си помагат взаимно, а не да се противопоставят. Няма на света държава, където всичко се решава от пазара. Нито пък държава, където всичко се управлява от централната администрация.

  1. Политика на ускорен догонващ растеж на БВП.

Ние изоставаме от най-напредналите държави в икономическото и социалното си развитие с много десетилетия. За смекчаване на тази изостаналост нямаме алтернатива, освен ускорен догонващ растеж. Икономическият растеж трябва да бъде 7-8% средногодишно през следващите десетина години; 6-7% през второто десетилетие; 5-6% през третото. И запазване на този темп през следващите десетилетия. С настоящите 2,0-2,5% средногодишно през последните 10 години (2009-2020 г.) продължаваме да изоставаме от средното равнище по БВП на човек от населението в ЕС. През 2020 г. спадът на БВП е около 4,5-5,5%. През следващите няколко години се очаква да е отрицателен. Перспективите през следващите десетина години не са добри.

Задача на ускорения икономически растеж трябва да бъде изравняване към 2040 г. с Полша, Словакия, Унгария и Румъния по БВП на човек от населението. Ще изоставаме все още от Гърция, Чехия и Словения, но разликата ще бъде намалена. Изоставането от западноевропейските и скандинавските страни ще продължава да е значително. Очертаното предполагаемо съотношение между България и другите страни членки на ЕС може да се промени значително при извънредни обстоятелства от рода на текущата короновирусна пандемия, природни, политически и други катастрофи в някои страни.

  1. Двигател на догонващото развитие е конкуренцията. 

От гледна точка на собствеността двигател на развитието не може да бъде тотално доминиращата частна или държавна собственост, особено при авторитарно управление, каквото е нашето. Частната собственост се дискредитира с поведението си през последните 30 години в България, в Източна Европа и в страните от бившия Съветски съюз. Тя се оказа по-разточителна, икономически и социално по-нерационална за обществото и отделните граждани, в сравнение с публичната собственост. Целта на частното предприятие винаги е печалбата, а не задоволяването на обществените интереси. В сърцевината на частната собственост винаги е обслужването на частни интереси, но не винаги и на обществените интереси. А общество, което пренебрегва обществените интереси няма бъдеще.

Постиганото качество на живота на хората трябва да определя коя собственост е по-добра, а не чиновниците или учените схоластици от своите кабинети. С разделянето на собствеността от управлението през управленската революция от първата половина на миналия век, отпадна могъщата движеща сила на частната собственост в стопанската дейност. Такава има сега само в малките семейни и други фирми. Но не те са гръбнакът на икономическото и технологичното развитие. Корпорациите, които определят развитието на икономиката на големите държави и на света, не са класически частни обединения, а динамични, комплексни обществени формации.

Най-важните стопански и други решения в корпорациите се вземат в бордовете от висшите управленци, които не винаги са акционери, освен ако ги задължават в договорите за назначаване чрез частично заплащане с акции. Но дори и тогава основният им доход не е от акции, а от астрономически заплати. Стотиците хиляди или милиони дребни акционери в големите корпорации, разпръснати по света и без връзки помежду си, не знаят в кои предприятия на корпорацията са вложени техните капитали, за да назначават директорите им и да влияят пряко върху тяхното управление. А и те ежедневно менят разположението си на капиталовите пазари.

Частната и публичната собственост промениха изцяло социално-икономическата си физиономия и управленски функции в съвременния свят. Българската държава обаче не държи сметка за това. Член 17. алинея (2) на Конституцията гласи, че „собствеността е частна и публична“, а алинея (3) продължава – „частната собственост е неприкосновена“. За публичната собственост няма такава гаранция. Така беше създадена конституционна основа за гигантското разграбване на държавната, общинската и кооперативната  собственост чрез престъпната приватизация и концесиониране през последните 30 години. Извършено беше огромно престъпление спрямо няколко поколения българи, създали това национално богатство.

Не е вярно, че частната собственост е винаги ефикасна, а държавната – винаги неефикасна! България е класически пример за това. По света има хиляди добре управлявани и нормално функциониращи държавни предприятия и хиляди лошо управлявани и фалиращи частни предприятия. И обратното. Крайните икономически резултати зависят най-много от качеството на управлението, от заинтересоваността на работещите в предприятията и от наличието на лоялна конкуренция, а не от собствеността, била тя изцяло частна или държавна.

Българските власти трябва да преустановят приватизацията. Няма икономическа логика да се приватизират нормално работещи, успешно конкуриращи се на пазара, рентабилни публични предприятия. Не трябва също да се приватизират силно социално ориентирани стопански дейности, естествени монополисти, дейности обслужващи националната сигурност и отбраната. Защото, както посочих, главна цел на всяко частно предприятие е печалбата, а в дейности като изброените печалбата не може да бъде основен мотив за стопанска дейност, заместващ рационално обществения интерес. Изпаднали във финансови затруднения публични предприятия обаче могат да се предлагат чрез приватизация или концесия на частни предприемачи за стабилизация и по-нататъшно използване по тяхно усмотрение или за връщкане обратно на държавата. Такава практика има в Америка, Европа и други региони на света. Особено по време на криза.

Наложително е да се възстанови кооперативната собственост в предприятията, особено ако те не работят добре, какъвто е масовият случай сега. Кооперациите имат вековен конструктивен принос за развитието на България. Тяхното унищожаване преди 25-30 години беше едно от поредните престъпления на реставрацията на периферния балкански капитализъм в България

Като се започне от 1990-те години и до сега, беше ликвидирана и общинската собственост. В преобладаващата част от общините комуналните и другите социални дейности (отопление, осветление, водоснабдяване и канализация, транспорт, ремонт, чистота, снегопочистване и т.н.) бяха приватизирани или отдадени на концесия на частни фирми. Това доведе до оскъпяване на тези услуги, влошаване на качеството им, ограничаване контрола на общините по тяхното изпълнение и т.н. Отвориха се възможности за масова корупция при избора на концесионери, измервана с няколко милиарда лева годишно общо за страната. Кметовете и общинските съвети се превърнаха в изпълнителни директори на вземани от други стопански и социални решения. Там където общините запазиха тези дейности под свой пряк контрол и извършвани от добре управлявани общински фирми, резултатите са добри.  Налага се обща преоценка на извършването на тези дейности под концесия и при установени груби нарушения, връщането им на общините.

Желателно е да се създаде собственост на трудовите колективи в стопанските предприятия, с произтичащите от това права и отговорности. Те да бъдат равнопоставени пред закона с другите форми на собственост. 

  1. Нужна е балансирана държавна политика към труда и капитала.

Трудът и капиталът трябва да са равноправни пред закона и да се конкурират лоялно. Конфронтацията между тях е вредна за обществото. Системното нарушаване на балансираната политика от Правителството, чрез непрекъснати реверанси пред крупния капитал в България, създава  напрежение между работодатели и наемен труд. Когато това продължава дълго, както е у нас през последните десетилетия, то прераства в конфликти с непредвидими последствия. България е изправена пред такива предизвикателства през близките години, ако властите не пристъпят към по-уравновесена политика спрямо труда и капитала.

Трябва да се провежда гъвкава държавна политика, основана на съчетаването на финансовата и социалната стабилност. Финансовата стабилност на държавата, разбира се, е много важна и трябва да се спазва, но социалната стабилност е също толкова важна. Всички са заинтересовани от едновременна финансова и социална стабилност. Двата вида стабилност са взаимно зависими. Държавните институции трябва да работят за социален мир, а не за социална конфронтация. Държавата трябва да е обективен арбитър за постигане на справедливи социални компромиси между труда и капитала. Силовото налагане на интереси между тях е непродуктивно. То води неизбежно до социални конфликти. 

  1. Необходима е активна инвестиционна политика.

През последните 30 години беше допуснато рязко намаление на нормата на вътрешно натрупване и спад на инвестициите в България, въпреки въвеждането на най-ниските „плоски“ данъци и поддържането на най-ниски заплати. А често пъти – забавеното плащане или отказа от изплащане на трудови възнаграждения. Това се случва, защото ресурсите на България се изсмукват масово от местните олигарси за екзотични екстравагантни резиденции и финансови злоупотреби у нас и в чужбина, а също и от чуждестранните инвеститори, които фалшифицират финансовите си баланси и пренасят печалбите си в чужбина, за да не плащат данъци у нас. Някои наши или чуждестранни компании фалшифицират трайно финансовите си баланси и в продължение на години и десетилетия не плащат корпоративен данък.

Същата е картината и по общия размер на физическите инвестиции. Към 2007-2008 г. инвестициите бяха 27-28 млрд. лева, а през 2019 г. – 21,9 млрд. лв. Поради вирусната криза през 2020 г. инвестициите спаднаха отново, но още не са публикувани официални данни. Бруто капиталообразуването за основен производствен капитал у нас е три пъти по-ниско от средното в ЕС и е най-ниското в ЕС.

При продължителна ниска инвестиционна активност не може да се очаква траен растеж на БВП повече от 1-2%, само благодарение на вътрешното потребление. А то се финансира главно от трансферите на гастарбайтери – роднини от чужбина. Поради световната криза от коронавируса и масовото завръщане на наши гастарбайтери от чужбина през 2020 г. трансферите към роднини в България почти престанаха.

Малкият обем на инвестициите през последните години и очакваната неблагоприятна световна конюнктура, не може да се очаква обрат към по-висок растеж през следващите години, докато не настъпи обрат в инвестиционната активност. Опитът на най-бързо растящите икономики в света показва, че за продължителни периоди от 15-20 и повече години инвестициите, а заедно с тях и паричната маса, трябва да нараства 2,5-3,0 пъти по-бързо от прираста на БВП. Чрез политика за трайно висока инвестиционна активност, при инвестиционен мултипликатор от 3-4 пъти, се създава материална основа за висок догонващ растеж от 8-9%.

Държавата трябва да играе важна роля за повишаване на инвестиционната активност не само като регулатор, но и като пряк участник в инвестиционния процес, с изграждането на големи държавни или държавно-частни структуро-определящи предприятия. За целта следва да се създадат целеви държавни или държавно-частни инвестиционни фондове за индустрията, земеделието, инфраструктурата, регионалното развитие, за демографското развитие, за науката и иновациите, за опазване на околната среда.

По този начин ще настъпи обрат в икономиката – нарастване отново на държавния и кооперативния сектор за сметка на частния. Така ще се коригира фундаменталната грешка от миналите три десетилетия – делът на частния сектор да расте чрез масовото подаряване на добре работещи държавни предприятия на частния капитал, под формата на приватизация и концесии, а не чрез изграждане на собствени обекти от частни инвеститори, на техен риск и отговорност. Частният сектор следва да расте в бъдеще главно по този път.

Полезно е да се привличат авторитетни чуждестранни инвеститори, но и да се упражнява контрол върху тяхната дейност и за спазване на нашите закони. Засега такъв контрол няма. Нарушенията са масови и нашите контролни органи си затварят очите пред тях. Освен това, тези ПЧИ не винаги отиват в производства и райони, от които сме заинтересовани. Затова нямаме особена полза от тях.

  1. Нова структурна политика.

Макар че връзката между производството и потреблението е двупосочна, в крайна сметка производството се осъществява, за да задоволява някакви потребности. През следващите години се очакват много съществени количествени и качествни промени в потреблението. Това ще се дължи на промените в стила на живот. Потреблението все повече ще се дематериализира и ще се основава на знанието. Ще се променя потреблението на възрастните хора. Ще се засилва персонификацията на продуктите и услугите. Ще се увеличават екологичните съображения в потреблението.

Това ще поражда дълбоки промени в производствените структури. Макар и със затихващи темпове, ще продължи междусекторното преструктуриране (между индустрия, земеделие и услуги). Ще се ускорява вътрешносекторното преструктуриране (вътре в индустрията, земеделието и услугите). Бързо ще нараства продуктовото и междуфирменото преструктуриране. Ще се подобрява структурата на износа в полза на високотехнологичните стоки и услуги.

Желателно е да се подобрява и структурата на вноса чрез увеличение на високотехнологичните инвестиционни стоки за ускоряване на растежа и модернизация на икономиката. Би трябвало да намалява делът на най-луксозните вносни стоки, макар че техният обем може да расте. Приятно е да намираме на пазара през зимните месеци плодове, зеленчуци, напитки и други луксозни стоки от Южна Америка, Южна Африка, дори от Австралия и Нова Зеландия, но трябва да си даваме сметка, че при ограничения ни валутен ресурс това ще става за сметка на по-малък внос на модерни машини и технологии и по-бавно развитие на страната ни, във вреда на мнозинството от населението. Обществото ни трябва да направи своя избор. Аз предпочитам по-бързото развитие на България през следващите 20-30-40 години, а не задоволяването на прищевките на шепа най-богати хора. Така са постъпвали на времето в Япония, Южна Корея, Тайван, в Западна и Южна Европа и други нови пазарни икономики.

  1. Нова научна и иновационна политика.

Иновационният потенциал на България ще се предопределя от: разходите за изследвания и разработки, заетият с това персонал, степента на защита на интелектуалната собственост, отвореността за международни връзки и от финансирането на научно-изследователската дейност. Според последния Световен доклад по конкурентоспособността, България е на 68-мо място по иновации – на едно от последните места в Европа..

Необходима е дългосрочна стратегия за иновационна дейност. Тя следва да очертава перспективите за развитие на българската наука, основните научни направления, научните ниши за разработки от световна значимост, развитие на научните изследвания в БАН, в Селскостопанската академия, в университетите, в други научни институции, подготовката на научни кадри.

Необходимо е чувствително увеличение на финансирането на държавната и на частната иновационна дейност. Обект на специално внимание при държавното финансиране трябва да бъдат изследователски проекти с голяма средна и дългосрочна значимост. Засега и още дълго време държавното финансиране ще преобладава, но делът на частното ще нараства постепенно. Желателно е да се създаде Държавен фонд за наука и иновации с начален капитал от 500-600 млн. лева, с възможности за растеж и за прерастване в държавно-частен. Да се намери подходящо съчетание между финансирането на стационарни изследователски звена и проектно финансиране, чийто дял постепенно ще нараства.

Трябва да се премине към диференцирано заплащане на изследователите според техния принос. Да не се жалят пари за заплати на талантливите творци. Да се прилагат данъчни, кредитни и други облекчения за иновационна дейност. Да се създават стратегически съюзи на наши малки научни институти с големи чждестранни изследователски институции. Необходими са специални грижи за защита на интелектуалната собственост.

  1. Нова енергийна политика.

Модерната енергетика е сърцевина на всяка икономика и на обществото. Предстои създаването на съвременна структура на енергетиката и особено на електроенергетиката. Предстоят големи промени и в източниците на горива за енергетиката и особено за електроенергетиката. Развитието на ядрената електроенергетика у нас трябва да се възобнови възможно най-скоро, като най-солидна база на електроенергетиката. Като допълнителен ресурс ще се развива производството на електричество от възобновяеми източници: водни, слънчеви, вятърни и други. По понятни причини, те ще играят само спомагателна роля, а не като източници на базова енергия.

Допуснати бяха груби грешки през последните години в изграждането на транзитни газопроводи с тежки последствия за страната. Те се корегират сега частично. Продължава безсмисленият разговор за газов разпределителен център (хъб) край Варна, без да е осигурен газ за него. Също така безсмислен е разговорът за превръщането на България в енергиен център на Балканите. Всички балкански страни говорят, че ще станат такива центрове. Правят се проучвания за газ в района на Черно море, но засега не са потвърдени находища със стопанско значение. Най-непосредствените решения са за строителството  на транзитния газопровод от Турция през България, за Сърбия и към Централна Европа и изграждането на АЕЦ „Белене“. Очаква се газопроводът за Сърбия да бъде завършен през 2021 г., ако и той не бъде блокиран с американска намеса. Очертава се ново блокиране на АЕЦ „Белене“ под американски натиск и разширяване на АЕЦ „Козлодуй“ главно с американски реактори.

Многообещаващо перспективно направление е масовото прилагане на енергоспестяващи технологии в икономиката, домакинския сектор и в топлоизолацията на сградите. Неговите перспективи са неограничени. Това обаче изисква огромни инвестиции през следващите десетилетия.

Предстои да се вземат важни решения по съдбата на неизгодните за България договори с двете американски централи в „Марица Изток“, които се бавят неоправдано от години. Приватизирането на електроразпределителните дружества преди години беше груба грешка на правителството на Кобургготски, с тежки икономически и други последици за България. Налагат се по-решителни действия на българските власти за промяна на грешката и за възстановяване ролята на държавата, поради голямата значимост на тези обекти за България.

  1. Активна регионална политика и местно самоуправление.

Регионалното измерение е един от ключовите елементи на икономическото и социалното развитие. Особено когато трябва да се съчетава с ускорено догонващо икономическо развитие. Защото ускореното развитие се постига по-лесно в най-развитите райони с най-добра инфраструктура, с най-квалифицирана работна сила, с по-голямо потребителско търсене, наличие на банки и други финансови институции, предпочитания на чуждестранни инвеститори и т.н. Това са районите на София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара загора, Русе, Плевен, Благоевград. Тези райони ще запазят ролята си и през следващите десетилетия.

На другия полюс са изостаналите региони: северозападния, североизточния, югоизточния, Родопския, Рило-Пиринския. Съчетаването на ускореното развитие с нормалното регионално развитие в тези условия е много трудно, за да не кажа почти невъзможно. Освен това, междурегионалното сближаване в ЕС през последните десетилетия е противоречиво. България принадлежи към тази още по-периферна европейска периферия. Това усложнява допълнително положението ни.

Трябва да се направи възможното в следните направления: Първо, да се изработят комплексни програми за дългосрочно развитие на най-изостаналите наши региони. За всеки от тях да се определят главни цели на развитието им към 2025 и 2030 г. и средствата за тяхното постигане. Второ, за финансиране на това развитие да се създаде на национално равнище специален регионален инвестиционен фонд с първоначален годишен капитал от 1,0-1,5 млрд. лева, който да предоставя ежегодно безвъзмездни инвестиции за проекти на публична конкурсна основа. Този фонд може да се  разпредели по региони. Освен това, Българската банка за развитие да предоставя кредити при облекчени условия на малки и средни предприятия в тези региони. Трето, да се пристъпи към децентрализация на републиканския бюджет в полза на местните органи на управление. Наред с местните данъци, които по право принадлежат на общините, да се определят твърди проценти на отчисления с трайна валидност, примерно 20%, от корпоративния данък и от данъка върху доходите на физическите лица и 10% от ДДС, реализирани на съответната територия, а не да се променят ежегодно от Министерството на финансите. Подобна практика имаше у нас преди 30-40 години и даваше добри резултати в условията на централно планиране. За общините, които нямат достатъчни местни ресурси да се запази сегашния ред. Четвърто, успешно регионално развитие не е възможно без ефикасно местно самоуправление. Местните органи на селско, общинско и областно равнище да се избират от местното население и да са подотчетни пред него. Пето, най-бедните наши региони в повечето случаи са гранични. Да се засилят съвместните координирани действия на нашите власти със съответните власти на съседите, още повече че техните съседни региони са също изостанали и имат сходни проблеми. Шесто, проблемите на изостаналите наши региони се влошават допълнително поради ограничената вътрешна мобилност на населението ни. Наред с други причини, за това допринася и лошата пътна инфраструктура. Много български села са лишени от всякакъв транспорт, поради незаинтересованост на частните автобусни фирми да ги обслужват. Това ги лишава от достъп до здравна помощ, до аптеки, ремонтни служби, социални контакти с роднини и познати и други важни услуги. Добре е че държавата изгражда автомобилни магистрали, но не е добре, че са пренебрегнати тотално пътищата от втора, трета и по-ниска категория. Държавата и общините са длъжни да осигуряват транспорт до всички селища на достъпни цени. Седмо, вътрешната изолация на по-бедните райони се засилва допълнително поради погрешната държавна политика да се закриват педантично по-малките общински болници и маломерните училища. Това е неизбежно до известна степен, поради намалената раждаемост, но механичното му прилагане спрямо училищата и действието на търговския закон в болниците го изостря. При по-гъвкава политика със запазване на маломерни училища и на здравни пунктове със стационарни или подвижни аптеки в малките градчета и по-големите села, може да ги превърне в своеобразни социални котви срещу прекомерното им обезлюдяване.

  1. Нова държавна концепция за ускорено развитие на индустрията

 Нейното спешно изпълнение трябва да започне от 2020 г. До 2030, 2040 г. и в следващите години индустрията да се развива с изпреварващи темпове – около 10-11% (над заложените общи за икономиката 7,5-8,0%). Ускореното развитие на индустрията да се гарантира с активно участие на държавата и на държавно-частното начало. Както вече подчертах, държавата да участва не само като регулатор, но и като оператор със собствени индустриални проекти.

Динамиката на преструктурирането ще се премества все повече от междусекторната към вътрешносекторната зона, т.е. отрасловите, вътрешноотрасловите и продуктовите структури. Потенциалът на вътрешносекторните промени е много голям, почти неизчерпаем, особено в продуктовите структури.

Кипежът от вътрешносекторни структурни промени само привидно е хаотичен. В действителност той е строго целенасочен и конкретен. Сегашната отраслова и продуктова специализация в нашата индустрия е резултат на разрушаването на създадения структурен профил по време на централното планиране и Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ).

Ако се съди по произвежданата и експортирана продукция, България сега е специализирана в най-примитивни продукти и с най-ниска добавена стойност – капиталоемки, материалоемки, енергоемки, трудоемки с ниско съдържание на сложен труд и ниска наукоемкост. Големият износ на електроенергия не е признак за модерна индустриална структура, а наследено икономическо увлечение от миналото. Същото важи за големия износ на зърно, суров дървен материал, руди и концентрати и други подобни. Делът на високотехнологични продукти е нищожен и расте много бавно.

Като член на ЕС България трябва да намери своя отраслов и продуктов структурен профил в индустрията на общността. Въпросът е дали структурното меню трябва да се съставя въз основа на сегашните сравнителни икономически предимства. Ако сега това е принудителен избор, който ни носи някакви изгоди в момента, в средно и особено в дългосрочен хоризонт такъв избор ще бъде погрешен. България трябва да осъществи през следващите 20-25 години голям стратегически маньовър чрез структурна преориентация на индустрията. Сега около 30-35% от продукцията е в групата с най-ниско техническо ниво. Други 45-50% са ресурсоемки и на ниско технологично ниво. Едва около 10-15% са в групата на средното техническо ниво и символична част (4-5%) принадлежи към високотехнологичните.

Към 2030 и особено към 2040 г. картината трябва да се промени съществено. Нискотехнологичните промишлени стоки да бъдат сведени до към 15-20%, ресурсоемките – също до към 15-20%,, среднотехнологичните да достигнат 40-45% и високотехнологичните 12-15 до 18%. С други думи да имаме продуктова структура, сходна с тази на Испания, Португалия, Чехия, Унгария и други средноразвити европейски страни. А към 2040 г. да се приближим още малко към западноевропейските, но ще продължим да изоставаме от тях.

Постигането на такава структура означава чувствително намаление на дела на хранителните стоки, тютюна, напитките, текстилните продукти, кожаро-кожухарските изделия, на всички енергоемки и металоемки продукти, а също и на грубото дървообработване.

Вниманието ни трябва да се съсредоточава все повече върху производството на по-сложни машини, съоръжения, електротехнически и оптически машини и съоръжения, транспортни съоръжения, сложни химико-фармацевтични продукти, екологично чисти земеделски продукти и други подобни.

Важен ориентир в структурната модернизация на българската индустрия е европейският модел. Колкото по-близки са отрасловите и продуктовите структури на две икономики, толкова по-голям е потенциалът за трайна специализация и производствено коопериране между тях. Анализът на отрасловите структури на промишлеността на източноевропейските страни показва, че и по този показател България е в най-неблагоприятни позиции. Нашата отраслова структура в индустрията силно се различава от преобладаващите отраслови структури в ЕС. Това ограничава възможностите ни за бъдеща специализация и производствено коопериране с тези страни. Структурите на Чехия, Словакия, Словения и Унгария са по-благоприятни от тази гледна точка.

За финансиране на ускореното развитие на бъдещата модерна индустрия трябва да се създаде Държавен фонд за индустриални инвестиции с първоначален капитал от около 2,0 млрд. лева. Фондът да расте през следващите години, като е желателно да прерастне в държавно-частен. От него да се предоставят изгодни кредити от Българската банка за развитие на конкурсна основа. Трябва да се възроди модерната високотехнологична индустрия. Да се повиши делът на индустрията в секторната структура на икономиката, за сметка на нематериалните посреднически и други услуги. Да се форсира развитието на високо- и средно-технологични производства. 

  1. Нова аграрна политика.

Българското земеделие е в окаяно състояние. Около 100 лица сега получават 70% от европейските субсидии на единица площ обработваема земя. Над 75% от тези пари са в зърнопроизводството. През 2020-2021 г. следва да се приеме национална програма за бързо съживяване на земеделието, с фокус върху производството на плодове и зеленчуци, лозарство, екологично чисти хранителни продукти и животновъдство, за сметка на зърното. През 2020-2021 г. да се създаде Целеви държавен инвестиционен фонд за земеделие с първоначален капитал от 1,0-1,5 млрд. лева. Тези средства да се разпределят по подотрасли и продукти. Фондът следва да прерастне в държавно-частен и да расте по обем през следващите години. Ресурсите да се предоставят като кредити от Българската банка за развитие с преференциални условия.

Преди 30 години България беше нетен износител на хранителни земеделски продукти. И то в големи обеми. През последните 10-15 години сме нетен вносител. Около 75-80% от храните, които консумираме сега са вносни. Това е недопустимо за държавната политика, при благоприятните ни природно-климатични условия. Към 2025-2027 г. България трябва да се превърне отново в нетен износител на земеделски продукти, с висок дял на екологично чистите.

Да се насърчава създаването на различни форми на земеделски кооперации на доброволна основа – производствени, изкупвателни, търговски, транспортни, взаимоспомагателни, финансови и други. Да се ограничават посредниците, като кооперативни изкупвателни фирми на производителите довеждат продукцията си до тържищата и дори до крайните потребители на дребно.

В структурата на крайната продажна цена на дребно производителите да получават поне 50-60%, за разлика от настоящите 10-15%. В някои случаи и по-малко. Огромният дял се присвоява сега от посредници, част от които са паразитни. Това е израз на монополизирането на изкупвателната дейност от частни посредници и на жестоката експлоатация на земеделските производители, с мълчаливото съгласие на държавните институции. При нужда държавата да въвежда временни минимални изкупни цени за някои продукти.

Да се ускори възстановяването и модернизацията с държавни средства на разграбените магистрални напоителни и отводнителнии системи с помпени станции, на малки и средни язовири за напоителни цели, а също и на системите за защита от градушки, които трябва да се разширят и да останат държавни. Към 2025-2027 г напояваните земи да достигнат около 10 млн. декара, а към 2030 г. – около 20 млн. декара. По преценка на специалистите потребността от напояване в земеделието ще расте в нашата географска зона през следващите 30-50 години. 

  1. Нова външноикономическа политика.

Отвореността е типична  характеристика на българската икономика. Последните 30 години показаха не особено голямата ни адаптивност към изискванията на международните пазари. България изнася в стойностно изражение 7-8 пъти по-малко на човек от населението в сравнение със западноевропейските страни и 2-3-5 пъти по-малко от източноевропейските. Конкурентоспособността на нашия износ е най-ниската в ЕС. Това се потвърждава от всички годишни доклади по конкурентността на Световния икономически форум. Налага се изпреварващо развитие на нашия износ пред растежа на БВП.

Необходима е по-активна политика за стимулиране на износа. Структурата на износа ни е неблагоприятна. Много висок е делът на суровините и на първично обработените стоки, а също и на ишлемето. Нищожен е делът на високотехнологичните продукти.

Преобладаващата част от нашия износ е със страните от ЕС (66,3% през 2019 г.) и със съседните ни страни. Междуотрасловата и вътрешноотрасловата ни търговия с тези страни ще нараства. Приоритетни експортни продукти през следващите години могат да бъдат: дрехи, обувки, лекарства, козметика, електричество. В средно и дългосрочна перспектива към тях следва да се добавят: храни, машини, текстилни материали, кожи, нефтопродукти, цимент.

Сътрудничеството между българските и чуждестранните фирми трябва да става на основата на интензивна иновационна дейност. Към 2030 г. износът ни в евро на човек от населението трябва да достигне нивата на Чехия, Словакия, Унгария, Словения. Трябва също да се подобри неговата структура по елементи на крайното използване. Да се повиши делът на високо и средно технологичните продукти до средното ниво на източноевропейските  страни, за сметка на суровините и първично обработените,. Да се намали чувствително делът на ишлемето.

Съвместно с други източноевропейски страни от ЕС, следва да се проучат възможностите за съвременни форми на вътрешна протекция в рамките на ЕС, със съответни промени в статута и функционирането на Общия вътрешен пазар. Защото при ниската ни конкурентоспособност нямаме шансове за развитие, особено за производство на високотехнологични продукти, на вътрешния европейски пазар в сегашния му вид.

Трябва също да се проучат възможностите за въвеждане на нетарифни ограничения за вноса на плодове, зеленчуци и грозде от трети страни, извън ЕС с по-благоприятни природно-климатични условия от нашите. Ние никога няма да можем да се конкурираме с тези страни по обективни причини. Ако това не се направи производството на тези традиционни за нас продукти от 100 и повече години (плодове, зеленчуци, грозде) ще бъде унищожено напълно до 10-15-20 години. По данни на специалистите, само 10% от консумираните сега у нас плодове и зеленчуци са български. Трябва да се вземат драконовски мерки за ограничаване на огромния контрабанден внос.

Заедно с други по-бедни страни от ЕС през близките години трябва да се направи цялостна преоценка на свободния почти безмитен режим на външна търговия в ЕС и по правилата на Световната търговска организация (СТО), без никакъв контрол и регулации от държавата. Сегашният свободен външнотърговски режим е изгоден за развитите страни с конкурентоспособни икономики, но е опустошителен за слабо развитите с ниска конкурентоспособност, като нашата. При тези условия бедните страни никога няма да смекчат изоставането си от богатите. Това важи и за България.

Напоследък дори САЩ вземат мерки за защита на местното производство, макар че infant industry argument (аргументът на прохождащата индустрия) не важи за тях. Действията на Президента Тръмп в тази област не бива да се отхвърлят с лека ръка. Ако този либерален търговски режим беше прилаган през 1950-1970-те години спрямо Япония, Южна Корея и Западна Европа след Втората световна война, те едва ли щяха да постигнат това, което направиха в своето икономическо и социално развитие през последните 60-70 години! Тези страни прилагаха активна протекционна политика, когато бяха на нашето равнище на развитие и конкурентоспособност. Този факт се премълчава сега от неолибералите, но той е жизнено важен за нас.

България следва да разчита на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и в бъдеще. Нашите власти обаче трябва да играят по-активна роля в тяхното насочване по производства и райони. Да не се допускат ПЧИ с очевидни спекулативни цели и във вреда на националните ни интереси. Както беше преди години в търговията с имоти. При установен стремеж на чужди инвеститори да се стремят към такива цели, част от постъпващите ПЧИ  (примерно 15-20%) да се депозират задължително в БНБ срещу основна лихва или без лихва. Подобна мярка се препоръчва дори в отделни публикации в МВФ.

  1. Нова политика по здравеопазването.

Нашето здравеопазване е в дълбока системна криза, която не може да бъде разрешена с половинчати мерки. Здравеопазването трябва да се превърне в приоритет над приоритетите в България на дело, а не декларативно, както е сега. Публичните разходи за здравеопазване в ЕС са около 8,2% от БВП, а у нас около 4,5%. Разликата до около 8,0% се допълва с частни доплащания на пациетите. Ако наистина желаем радикални промени, до към 2025-26 г. нашите публични разходи за здравеопазване трябва да достигнат 5,5-6,0%, а към 2030 г. да се изравнят със средните в ЕС и да продължат така до 2040 и следващите години.

Това означава бързо и съществено повишение на финансирането през тези години. Рязко трябва да се увеличи делът на разходите на НЗОК за финансиране на зъболечението. Необходима е ускорена покупка на модерна диагностична и друга медицинска апаратура за болнична и предболнична помощ. Наложително е съществено и бързо повишение на заплатите на медиците. Минималната заплата на лекарите към 2020-2021 г. следва да бъде поне около 1600-1800 лева. Наред с всичко друго, това ще ограничи изтичането на наш медицински персонал към чужбина.

Текущата епидемия от коронавируса показа колко опустошителна е била досегашната здравна политика у нас, в това число и мизерното заплащане на медиците, принудило много хиляди от тях да търсят професионално развитие и препитание в чужбина. Наред с всички други мерки, това налага незабавно рязко повишение на техните заплати и чувствително увеличение на студентите по оказалите се най-дефицитни медицински специалности.

Болниците трябва да престанат да се третират като търговски дружества. Работата им да се оценява по лечебната дейност, а не по финансовите им баланси. По това има почти единно мнение всред специалистите от години. Промяна обаче не настъпва. Очевидно престъпното задкулисие в България е на друго мнение и не позволява промени.

Трябва да се ликвидира спекулативното срастване и обрастване на големите държавни и общински болници с частни. При което държавните извършват по-сложните и по-ниско доходни медицински дейности, а частните – по-леките и по-високо доходните.

Да се намери подходяща система за договаряне и доставка на лекарства, която да отговаря на действителните им цени и на ограничените потребности на България от лекарства. Да се държи сметка за ниските доходи на гражданите у нас и да се ограничат до минимум злоупотребите в тази дейност. Договарянето по видове лекарства да се централизира в Министерството на здравеопазването, както беше преди години.

В българското общество е налице убеждение за необходимостта от бърза и радикална реформа в здравеопазването. Въпреки това такава не се прави, а много често се сменят министрите, особено тези с по-радикални намерения за реформи. Очевидно има могъщи сили в здравеопазването и в свързани с него дейности, които са против промените. Главната причина за липсата на радикални промени е липсата на политическа воля във върховете на държавното управление.

  1. Радикални промени в пенсионната политика.

България е страната с най-ниски пенсии в ЕС. Дори далеч по-ниски, отколкото предполага ниското ни равнище на развитие. По-ниски и от пенсиите в съседните страни. И тук сме рекордьори с мизерията на възрастните хора в ЕС. И въпреки това, нашите пенсионери очудват Европа с робското си търпение, а българските управници – със социалната си арогантност!

Трябва да се настоява за незабавно и ускорено повишаване на пенсиите. Ако държим сметка за социално-икономичската логика, минималната пенсия трябва да се изравни с прага на бедност, който през 2019 г. е 348 лв, а напоследък беше повишен с 10-15 лева. Средната месечна пенсия през 2019 г. е 386 лв. Към 2030 г. тя следва да достигне около 1400  лева, а към 2040 г. – 2600 лева. Средната пенсия обаче не е достатъчно показателна, защото зад нея се крие мизерно ниската пенсия на 1,3-1,5 млн. пенсионери и максималната пенсия от 1200 лв на 50-60 хил. души.

Прогнозираното от Министерството на финансите средногодишно повишение на пенсиите с 5-7% за следващите години е подигравателно спрямо пенсионерите, при сегашното им мизерно ниско равнище. При такива доходи тези хора трудно оцеляват биологично. При такова равнище на пенсиите е неизбежно масовото трайно недохранване, боледуване и преждевременна смърт на което са изложени около един милион души.

Солидарното начало като основа на пенсионната система трябва да се запази през следващите години и десетилетия. Това обаче не е достатъчно за оцеляване на пенсионерите при сегашното тежко състояние на системата и ограничения размер на пенсионните фондове. Само с реформирането на тази система не може да се решат дори най-острите проблеми на бедстващите хора с най-ниски пенсии, Те не осигуряват дори жизнения минимум на тези хора. Те са и под линията на бедността. И въпреки това, робското им търпение продължава.

През последните десетина години се развива системата на частни пенсионни фондове. Прозрачността на информацията в тази област е ограничена и действителният потенциал на тези фондове не е известен. При евентуална финансова криза от рода на тази през 2007-2009 г. или по-голяма, последствията за частните пенсионни фондове са непреодолими. Във всеки случай, по-тежки, отколкото при държавния пенсионен фонд.

Наложителни са и други важни промени в пенсионната система. Преизчисляването на старите пенсии е наложителна незабавна мярка за подпомагане на тези мизерстващи хора. Имам предвид също и постепенното повишение на пенсионно-осигурителните вноски и съотношението им между работодатели и наемен труд. Делът на работодателите трябва да се повиши. Имам предвид и отмяната на привилегиите за пенсионни вноски за държавните служители, на заетите в органите на сигурността, на отбраната и други подобни. Към тях трябва да се прилага общото правило.

Драматичните проблеми на пенсионерите не могат да бъдат решени през следващите 10-15 години, дори с най-изобретателни реформи в настоящата солидарна пенсионна система, при сегашното равнище на заплатите и размера на пенсионния фонд. За тази цел са нужни много повече средства и то незабавно и през близките десетина години.

Трябва да се приложи и допълнително пряко подпомагане, финансирано с още по-големи преки бюджетни субсидии. За 2019 г. са предвидени 5,67 млрд. лв. трансфери от Републиканския бюджет, колкото бяха през последните 10 години. Подобно беше положението и за 2020 г. За предлаганата цел сегашните годишни бюджетни трансфери трябва да бъдат увеличени с 1,8-2,0 млрд. лева.

Считано от средата на 2021 г., на българските пенсионери следва да се осигури минимален месечен доход от около 450-500 лв. – сумарно от двата източника: пенсионните фондове и допълнителната пряка бюджетна субсидия.

За преодоляване на голямото изоставане трябва да се поддържа ускорено нарастване на пенсиите. То трябва да започне още от 2021 г – с ежегодно повишение на средната реална месечна пенсия с 90-95 лв. до 2030 г. Както вече посочих, средната пенсия за трудов стаж от 386 лв. в 2019 г., следва да достигне около 1400 лева към 2030 г. и 2600 лв. към 2040 г.

През 2019 г. коефициентът на заместване (съотношението между средна пенсия и средна заплата) беше 36% . Според тези оценки през 2021 г. ще достигне 37,5%, през 2025 г. 41-42%, в 2030 г. 46-48% и към 2040 г. около 55-60%. Това е по-рационално и е по-близко до европейската практика.

Тази смесена система (на едновременно финансиране от здравно-пенсионния фонд и повишени преки трансфери от бюджета) следва да се прилага, докато бъде извършена радикална реформа в основната конструкция на пенсионната система и в заплащането. Така че тя да бъде способна  да поеме сама пенсиите и здравното обслужване на българските граждани. Този преходен период наверно ще трае доста години. Такъв период обаче се оказва необходим за бързо излизане от настоящото тежко положение. 

  1. Нова политика по образованието.

През последните 15-20 години упорито се внушава, че образованието е национален приоритет на България. Това са общи декларации, зад които няма сериозни намерения за действия. По данни на Евростат държавните разходи за образование и наука в България и Румъния са най-ниските в ЕС. Нужни са спешни мерки за подобряване качеството на образованието, което напоследък се влошава опасно.

Необходима е ориентация към всеобщо безплатно образование във всички степени на обучението. Бързо възстановяване на техническото средно образование. Трябва да се възстанови принципът – по един безплатен учебник за всеки предмет в цялата страна. Нужно е практическо прилагане на принципа за обучение през целия живот. Трябва незабавно да се увеличи приемът на студенти за бъдещи учители, за смекчаване на задаващия се остър дефицит след 10-15 години.

Да се отмени принципът, че при финансирането „парите следват учениците“. Основанията за това са известни. Да се повиши престижността и заплащането на учителската професия. Да се отмени прилаганото през последните години по-бързо повишение на заплатите на учителите в средните училища в сравнение със заплатите на преподавателите в университетите и на учените в БАН. Сега тези които подготвят гимназиални учители получават по-ниски заплати от тях. Наскоро беше определена минимална начална заплата около 1500 лв. на директор дори на малко училище, при основна заплата на професор в БАН 1100 лв.

Да се ограничи нарастването на неграмотността, особено всред циганското население и да се осигури всеобща грамотност. Да се ограничи до минимум финансовото подпомагане на частните училища от държавата. Основанията и за това са известни.

Трябва да се осъзнае безспорната истина, че без високо образование и квалификация няма висок растеж. Заделяните за образование средства не са разходи. Те са най-ефикасните инвестиции за прогреса. Това е потвърдено категорично от световната практика през последните 100-150 години. Нараства важността на дигиталната грамотност. Всичко това може да се постигне само при нарастваща роля на държавата в образованието и науката. 

  1. Икономически и други мерки за смекчване на демографската криза.

Наложително е повишение на раждаемостта, намаление на смъртността, увеличаване продължителността на живота, подобряване възрастовата структура на населението, ограничаване на емиграцията. Сериозна демографска ситуация има и в някои развити европейски страни. Но никъде не е така тежка, както при нас. При тях това се дължи на много причини, в това число и неикономически.

Българската демографска криза се дължи главно на икономически причини. Масовото българско семейство сега е с едно дете. Преобладаващата част от тях биха си родили по две деца, ако не ги потискаше бедността в най-широк план. А за голяма част от населението тази бедност е оскотяваща.

Усилията на държавата трябва да се насочат към икономическо подпомагане на младите семейства – спешно и в големи мащаби. Това може да се направи чрез: предоставяне на еднократна помощ от 3000 лв. при раждане на първо дете, 5000 лв – за второ дете, 10000 лв. за трето дете и по 500 лв. за всяко следващо. (За сведение, безвъзмездната помощ при раждане на три деца в Унгария достига 33 хил. евро, плюс допълнително кредитиране при по-изгодни условия). Големи еднократни помощи от този род се пхредоставят в Гърция и в други страни. Трябва също да се предоставя еднократна помощ от 400-500 лв. в началото на всяка учебна година в рамките на основното образование, за набавяне на необходимите учебни пособия. Нужно е подпомагане на младите семейства и за сдобиване с първо жилище.

Да се осигурят по-високи възнаграждения за майчинство, за детски добавки, за стипендии във всички степени на образованието, за студентски и други  общежития. Да се правят облекчения за бременните жени и майките. Безплатна медицинска помощ за децата и възрастните хора. Да се увеличи съществено бюджетът на Здравната каса за зъболечение. Да се повиши реембурсирането (компенсирането) за лекарствата от Здравната каса. Облагането с ДДС на лекарствата, на учебните помагала и на всички детски стоки да се намали на 5-7%.

Етническите измерения на демографската криза в България са още по-тревожни. Най-остра е тя в българската етническа група и изобщо липсва в циганската. Докато за българската група естественият прираст е силно отрицателен, в циганската е положителен и двуцифрен. При циганите няма демографска криза. Нужно е много активно държавно икономическо стимулиране по всички аспекти на демографската криза. Това е най-голямата опасност над България през настоящото столетие. Реална е опасността към 2100 г. да се върнем 200 години назад по броя на населението (виж фиг. 3).

Стратегическа цел на България през следващите три-четири десетилетия трябва да бъде забавяне темповете на намаление на населението и влошаването на качествената му структура с оглед относително стабилизиране към 2060-2070 година. Нормален размер на българското семейство през следващите няколко десетилетия трябва да бъде около 2,2-2,3 деца (при необходим минимум за просто възпроизводство 2,1 деца), с близка до нулата неграмотност.

Изпълнението на горните препоръки ще е много трудно. Но то е много важно, защото България постепенно се топи, оплетена в мрежата на престъпността и корупцията и замаяна от всеобща апатия, плъзгаща се към демографската катастрофа. Няма цена която не може да бъде платена, когато се касае за спасяването на България, просъществувала над 1330 години.

Бъдните поколения няма да ни простят бездействието! Катастрофата все още може да бъде избегната, ако се вземат навреме превантивни мерки. Трябва да се има предвид, че вземаните дори и най-подходящи мерки в демографската област дават резултат най-рано след 15-20 години. 

  1. Ограничаване на демографското ограбване.

Това става чрез масирано изтичане на мозъци и на генетичен (биологичен) потенциал от бедните към богатите страни. Последствията са опустошителни за България и другите бедни страни. Тенденцията продължава да е силно тревожна. От България и другите бедни страни се отнема най-ценния ресурс за развитие – младите предприемчиви кадри. Отнемат им много повече ресурси чрез демографското ограбване, отколкото им се дават от богатите държави със шумно афишираните официални трансфери. През 1950 г. у нас са родени 182 хил деца, а през 2019 г.- само 61,5 хил. Това се дължи на намаление на живородените деца от една жена в детеродна възраст, а също и от намаление на броя на младите жени в такава възраст, поради емиграцията на голяма част от тях.

Има различни оценки на изследователи за количествено измерване на това демографско ограбване на бедните страни. То облагодетелства богатите страни ежегодно с много стотици милиарди долари.

Ръководителите на богатите държави настояват за правото на хората да избират местоживеенето си, когато висококвалифицирани специалисти от бедните страни отиват да живеят и работят у тях. За него обаче бързо се забравя, когато други човешки същества, лишени по една или друга причина от образование и висока квалификация, желаят да се преселят в богатите страни. Следователно, тук не се проявява грижа за човека и неговия свободен избор на местоживеене, а доминират интересите на богатите държави – да получат безплатно готов мозъчен и биологичен потенциал.

Демографското ограбване се очертава като най-мащабният, най-деструктивният и може би – най-циничен метод за експлоатация на бедните страни през следващите години и десетилетия. Това е безшумно постепенно физиологично и интелектуално обезкръвяване на бедните страни и фактическо осъждане на тези страни и техните народи на още по-бавно развитие и по-продължителна бедност, поради изпомпване на най-младите, най-предприемчивите и най-квалифицирани части от тяхното население. България понася всяка година огромни загуби чрез демографското ни ограбване от богатите страни в Западна Европа, Америка и други богати региони на света. 

  1. Нова политика по доходите.

Радикално и трайно повишение на доходите е възможно само чрез ускорен икономически растеж, но за това са нужни огромни предварителни инвестиции, подготовка и преподготовка на 3-4 милиона кадри, рязко повишение на производителността и конкурентоспособността и много време. Бързи, но по-скромни резултати са възможни само чрез по-справедливо разпределение на новата стойност между печалби и заплати, т.е. намаление на нормата на експлоатация. Към октомври-ноември 2020 г. по данни на КНСБ 73% от българските семейства живеят на или под линията на бедността.

По принцип е нужно съразмерно повишение на производителността на труда и на доходите, но докато натрупаната от години несправедливост чрез потискане на доходите не бъде преодоляна или поне смекчена, през следващите години е необходимо изпреварващо нарастване на доходите пред производителността. С други думи, това означава даване на трудовите хора на недодаденото през миналите 30 години. Както подчертах по-горе, финансовата и социалната стабилност са еднакво необходими.

В България няма по-голям дефицит от дефицита на справедливост. Тази липса става все по-остра. У нас се провежда масово недофинансиране на повечето публични дейности. Все още нямаме масово умиращи от глад хора по улиците, както е в някои африкански и азиатски страни, но има масово недохранване и в резултат на това – масово намаление на раждаемостта и на населението, масово заболяване от най-тежки болести, масова преждевременна смъртност, масова емиграция на около 1,5-2,0 млн. души, търсещи препитание в чужбина, масова ниска продължителност на живота.

Затова главна краткосрочна цел на икономическата политика на всяко българско правителство трябва да бъде началото на, макар и скромно, подобрение в живота на хората, чрез политиката на разпределение и преразпределение, което да се почувства през 2023-2025 година. То трябва да става все по-забележимо през следващите години и да се почувства по-осезателно към 2030 година. С други думи, трябва да се пристъпи към постепенно, но масово намаление на нормата на експлоатация на труда от капитала. Това е възможно само чрез активна намеса на държавата. 

  1. Нова европейска данъчна политика.

В рамките на един 4-годишен мандат на бъдещо правителство може да се направи цялостна данъчна реформа в следните главни направления:

– Умерено повишение на средното ниво на данъците в посока към европейското средно равнище, без все още да се изравнява с него.;

– Промяна в отношението между приходите в бюджета от преки и косвени данъци, водеща към увеличение на дела на преките;

– Преместване на данъчното бреме от бедните и средните слоеве, както е сега у нас, към заможните и богатите, както е в ЕС, без да се изравнява с тях. От това преместване ще бъдат облекчени 80-85% от данъкоплатците, ще се натоварят умерено 12-15% и малко по-силно около 5%;

– Отказ от „плоските“ преки данъци и преход към умерено прогресивни данъци, но с по-ниска прогресия от европейската;

– Запазване на 20% основен ДДС, съчетан с въвеждане на диференциран ДДС. Засега само Дания и България между членовете на ЕС имат единен ДДС;

– Въвеждане на необлагаем минимум на доходите и на печалбите. За доходите той трябва да е равен на минималната работна заплата. Няма друга страна в ЕС без необлагаем минимум;

– Въвеждане на семейния принцип на облагане с данък върху доходите на физическите лица, който оставя повече средства на домакинствата и повишава тяхната покупателна способност.

Предизвикателство спрямо собствения народ е в България – най-бедната страна в ЕС, да се натоварват бедните и средните слоеве, наред с богатите с 52,4% косвени данъци от общите приходи на бюджета, докато средното в ЕС е 35,0% и се плаща предимно от заможните и богатите. Този дял у нас трябва да се намали и постепенно да се приближава към европейския;

Трябва да се започне с постепенно умерено повишение на преките данъци: данъка върху доходите на физическите лица и корпоративния данък, а също и на данъците върху имотите и наследствата и постепенното им приближаване към средните в ЕС. Този процес може дори да се ускори ако се вземе решение в Брюксел за унификация на данъците в ЕС.

По-конкретно по отделните данъци: 

А) Данъкът върху доходите на физическите лица да се промени с въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната заплата, примерно 650 лв. Месечният доход от 651 до към 3000 лв. да се облага, както до сега – с 10%; от 3001 до 5000 лв. – с 15% само за този доходен етаж; от 5001 до 7000 лв -с 20% – пак само за този доходен етаж; над 7001 лв с 25% – само за дохода над 7001 лв. Въпреки това данъкът остава далеч по-нисък от европейския.  Максималните данъчни ставки в ЕС достигат до 55-57%, а средният – около 40-45%.

Б) Семеен подоходен данък. Общият доход на семейството се дели на членовете му. Ако полученият среден доход на член от семейството е до 650 лв., семейството не плаща данък. Ако е по-висок се плаща данък по скалата на данъка върху доходите.

В) Данък върху печалбата. Оставя се необлагаем минимум, за малките фирми (обикновено семейните). За средните по размер печалби се прилага 10% данък. За още по-големите – 15% и за най-големите – 20% за съответния данъчен етаж.

Конкретните данъчни етажи се утвърждават от Народното събрание. Максималните данъчни ставки върху печалбата в ЕС са около 33-35%, а средните около 28-30%.

Препоръчвам също реинвестираната печалба на фирмите да не се облага през следващите 10 години. За доставяните производствени машини и съоръжения през следващите 10 години да се разрешава на фирмите да прилагат ускорена амортизация. Това ще ги стимулира да инвестират повече, да обновяват по-бързо производствения си капитал и да плащат данък върху остатъчната си печалба – общо дори под 10%.

Г) Повишаване на данъка върху дивидентите до равнището на данъка върху доходите. Нищо не оправдава настоящото му равнище от 5%, освен реверанс на властите към най-богатите. Защото само те притежават по-големи капитали, влагат ги в акции и други ценни книжа и получават дивиденти.

Д) Имотните данъци и данъците върху големите наследства да се повишат до равнището на западноевропейските. Засега нашите са 2,0-2,5 пъти по-ниски от  техните.

Е) При запазване на основна ставка от 20% да се премине към диференциран ДДС с по-ниски (до 5-7%) за лекарствата и за детските стоки и учебни помагала, и по-висок данък (до 27%) за луксозните стоки.

Ж) Акцизи. До края на мандата да се изравнят с акцизите в другите страни членки на ЕС.

З) През 2021 или 2022 г. да се приложи еднократен данък от 5% върху имотите на домакинствата над 250 хил. лв. по данъчна оценка. Постъпленията по този данък да се използват само за смекчаване на демографската криза.

И) Въвеждане на данък „Родина“ със свободни по размер доброволни вноски за работещите в чужбина българи. Постъпленията по този данък да се използват само за смекчаване на демографската криза.

Й) Да се пристъпи към децентрализация на данъчната система. Общините да определят по-голям брой данъци по своя преценка. Да се въведат трайни отчисления за общинските бюджети от преките данъци (примерно 20%) и за ДДС (примерно 10%) от постъпленията по съответния данък на тяхната територия, а не да се правят ежегодни промени. За общините, които нямат достатъчно данъчни приходи да се прилага сегашния ред. Общинските  съвети да определят разходите по различните позиции.

Реформирането на данъчната ни система в препоръчаните направления ще я направи по-справедлива, икономически по-ефективна и по-европейска. 

20 Икономическа политика по опазване на околната среда

 Спазването на екологичните стандарти засега се постига главно чрез контролно-забранителни мерки. Така е в България, а също и в страните от ЕС. Има обаче тенденция към замяната им с икономически инструменти и може да се предполага, че през следващите години и десетилетия те ще доминират.

Известни са широк кръг икономически инструменти: от „меки„, които позволяват голяма гъвкавост на замърсителя при постигане на дадена екологична цел, до „твърди“, които са близки до традиционните контролно-забранителни инструменти. Най-често използваните икономически инструменти са цени, данъци, такси за замърсители и потребители, застрахователни схеми, търгуеми права за емисия на замърсители и т.н.

По-високите цени са един от най-ефикасните и лесни за прилагане инструменти за ограничаване потреблението на горива, енергия, вода, транспортни средства. Те стимулират търсенето на чисти горива и използването на обществен транспорт. Цената се превръща в по-верен измерител на действителните разходи на обществото за определяне сравнителната ефективност на различните горива. Тя вече отразява разходите за предотвратяване замърсяването на въздуха, водите, почвите, задръстванията на пътищата и улиците, разходите по съхраняване на отработеното ядрено гориво и консервацията на ядрени мощности.

– Поддържането на ниски цени на петрола, природния газ и въглищата създава подвеждащ икономически уют и не стимулира изследванията за търсене на по-ефикасни нови източници на енергия в световен мащаб. Това може да постави човечеството един ден в сложна ситуация и да го завари неподготвено поради изчерпване на традиционните  източници и прекомерно голямото замърсяване.

Субсидираните цени на суровините, горивата, водата и транспортните услуги и несъобразяването им с екологичните ефекти са силно подвеждащи. На тяхна основа не могат да се вземат правилни решения с дългосрочни последствия.

Най-често използваните икономически инструменти за тези цели са данъците върху продуктите и таксите върху вредните емисии и други отпадъци, чрез които се влияе върху техните цени. Засега много рядко се използват търгуемите разрешения за емисия за строго определени цели. Те са подходящи в тези случаи поради глобалния характер на замърсяването с въглероден двуокис.

Енергоемкостта на продукцията в България е много по-висока от тази в ЕС и в централноевропейските страни. Според преобладаващите международни публикации ако за производството на продукция за 1000 долара в България се изразходват 2.6 тона условен петролен еквивалент, в Естония е 0.4 т, в Хърватска – 0.5 т, Латвия – 0.5 т, Унгария – 0.6 т, Полша – 0.7 т, Чехия – 0.8 т. При положение, че внасяме 70-75% от първичните енергоносители, такова разточително използване на енергията е недопустимо поради остарели технологии, неподходящи продуктови и отраслови структури, безстопанственост. Високата енергоемкост намалява конкурентоспособността на българските стоки и е източник на големи вреди за околната среда.

При нашия климат не е възможно модерно земеделие и стабилни високи добиви без поливане. В много български региони пълната цена на водата ще я направи недостъпна за селските стопани. Това налага субсидиране на водата за поливни цели. Евентуален отказ от субсидиране би променил драматично вида и структурата на услугите и би ги направил неконкурентоспособни. В това отношение България трябва да прилага субсидиране на водата за поливни цели, сходно със схемите, прилагани в южните членки на ЕС.

Намаляването на субсидиите за вода трябва да става постепенно и предпазливо като се оценяват комплексно положителните и отрицателните ефекти от такива мерки. Стратегическата цел обаче е безспорна – за употребяваната вода трябва да се плаща толкова, колкото тя струва. За най-бедните и за регионите, които не могат да си го позволят, следва да се предвидят субсидии, социални и други помощи. Водата за поливно земеделие трябва да се субсидира в обозримото бъдеще – 15-20 и повече години.

Опазването на околната среда изисква големи обществени усилия. Те включват и значителни инвестиции. Според оценки на западни експерти страните членки на ЕС се нуждаят от около 130 млрд. евро за поддържане на водите си в задоволително състояние. ЦИЕ страни трябва да изразходват около 80 млрд. евро за водоснабдяване и третиране на отпадните води до към 2025-2027 г.

Пак според такива оценки за очистване на въздуха от най-големите замърсители страните от ЕС трябва да изразходват 70 млрд. евро всяка година. Около 90% от тях следва да се насочат за ограничаване на емисиите от моторни превозни средства. В ЦИЕ страни годишните разходи в тази област се оценяват на 4 млрд. евро. Годишните разходи на ЦИЕ страни за постигане стандартите на ЕС по качеството на въздуха се оценяват на 1.5% от БВП, докато за ЕС те възлизат на 0.2% от годишния им БВП.

По-трудна е оценката на необходимите разходи по третиране на твърдите и течните отпадъци. Само разходите по събиране, транспортиране и запълване на сметищата се очаква да нараснат от 3 млрд. евро годишно в началото на първото десетилетие на този век до към 10 млрд. евро в края на второто десетилетие. Според оценки на специалисти от Австрийския икономически институт (IFO) ЦИЕ страни се нуждаят от 12 млрд. евро, за да отговорят на екологичните стандарти на ЕС в тази област.

Оценките за необходимите екологични инвестиции в България през следващите години и десетилетия са оскъдни и следва да се приемат предпазливо. Смята се, че за постигане стандартите на ЕС по водоснабдяване и третиране на отпадните води България се нуждае от 5,5-6,0 млрд. евро. От тях 36% са за водоснабдяване, 24% за канализация и 40% за третиране на отпадни води. Годишните разходи за постигане на критериите за емисия на SO2 и азотни окиси се оценяват на около 160 млн. евро. Инвестициите за събиране и третиране на твърди отпадъци се оценяват на 5.5 млрд. евро, а текущите оперативни разходи на 950 млн. евро годишно.

Според други западни изследвания за постигане на екологичните стандарти ЦИЕ страни се нуждаят от около 122 млрд. евро. Оценките за България са общо около 15 млрд. евро (4,9 млрд. за очистване на води, 5.1 млрд. за очистване на въздух и 5.0 млрд. за твърди отпадъци). Реализацията на тези инвестиции означава заделяне на около 6% от БВП в продължение на 20 години. Според същите проучвания за постигане на стандартите в транспорта на ЦИЕ страни са необходими около 90 млрд. евро. За България те се оценяват на 5.3 млрд. евро (2.1 млрд. за железниците, 2.2 млрд.за шосета и свързани с тях съоръжения и т.н.). За поддържането на такива инвестиционни нива трябва да се заделят средногодишно 4.6% от БВП в продължение на 10 години.

Екологичните съображения придобиват много по-голямо значение за всички бъдещи инвестиции, в т.ч. и тези, които не са свързани пряко с околната среда. Независимо от предназначението си, всеки бъдещ инвестиционен проект трябва да се оценява, първо от гледна точка на екологична целесъобразност и след това по останалите критерии. Ако един инвестиционен проект е екологично нецелесъобразен той не трябва да се приема, дори да е икономически ефективен. Всяко бъдещо инвестиционно решение ще се свежда до избора на повече или по-малко екологично целесъобразни технологии. 

  1. Отваряне на „досиетата на прехода“

По аналогия с досиетата на сътрудниците на бившата Държавна сигурност, предлагам отваряне на досиетата на подозрително бързо забогателите през последните 30-40 години. Тези досиета ще разкрият много по-шокиращи факти.

Да се направи ревизия на 80-100 най-големи приватизационни и концесионни сделки, а също и проверка за произхода на богатството на около 1000 български олигарси. По преценка на специалистите по криминалистика тези числа могат да се увеличат.

Принципът за давността не трябва да важи за престъпленията от приватизацията и концесиите. Нима при престъпната приватизация е спазван някакъв закон или морални принципи! На приватизационната бруталност в миналото трябва да се отговори с държавна твърдост сега! Обществото чака решителни, макар и закъснели ответни действия срещу престъпната приватизация и концесии от властите. И няма да приеме никакви опити за потулване.

Напоследък беше съобщено, че от проверените над 500 „къщи за гости“ в България, финансирани в значителна степен с пари от ЕС, само 25-30 са редовни. Останалите са нарушили реда за използването им и трябва да възстановят общо около 75-80 млн. лева. Преобладаващите нарушения са по 150-200 хил. лева за нарушител. Тези пари трябва да бъдат отнети от нарушителите и да им се наложат и други наказания, предвидени в договорите.

Ако не бъдат предприети подобни действия са възможни непредвидими последствия в обществото, като се има предвид, че 70-75% от населението ни живее в бедност или риск от бедност, а 3-5% – в охолство. Подобно е положението и в други източноевропейски страни. Престъпленията не трябва да останат ненаказани! Защото ненаказаните престъпления са покана за нови престъпления! Нашият народ настоява за решителни действия. Ако управляващите не го направят аз бих призовал народа към силови действия! 

  1. Нужен ли е внос на работна сила от трети страни?

Известни са причините и последствията от решението на правителството да увеличи вноса на работна сила. Една от главните причини е продължителното поддържане на ниски доходи у нас, което принуди стотици хиляди високо и средно квалифицирани специалисти и работници да емигрират в чужбина. За това допринесе и разрушаването преди 20-25 години на цялата система на средното специализирано образование – техникумите и сходните с тях училища. И почти пълния блокаж в подготовката на средни изпълнителски кадри у нас през последните 25-30 години..

Решението на проблема с появилия се изкуствен „дефицит“ на работна ръка в България, е в ускореното повишение на заплатите; в бързото възстановяване на средното техническо образование; възстановяването на съвременни форми на трудови войски; привличане на кандидати от компактни български общности в чужбина.

Непонятно е защо, без да се изтъкват причини, мълчаливо се отказва възстановяването на трудовите войски в съвременна форма – на доброволен принцип и срещу заплащане. Аз го предлагам в мои публикации и лекции от 15-20 години. Това е проверена мярка от собствения ни опит от 20-те години на миналия век (по времето на Ал. Стамболийски). Трудовите войски могат да станат ефикасно средство за усвояване на професия и за ограмотяване на десятки хиляди неквалифицирани и неграмотни хора. Както и в миналото, те могат да бъдат профилирани в строителни и транспортни войски. Последният командир на трудовите войски о.з. генерал Пешлеевски е още жив и може да бъде много полезен консултант. Препоръчвам още през 2021 г. да се пристъпи към подготовка за тяхното спешно възстановяване.

Недопустимо е да се прогонват нашите хора в чужбина чрез поддържане на ниски доходи от много години и да се внася работна сила със съмнителни качества от трети страни. А такъв внос на чужденци, освен че е труден, може да има и други сериозни негативни последствия. Особено при внос на работници със съвсем различен манталитет, религия, семейни и други ценности от африкански и азиатски страни. 

  1. Нормализиране на икономическите отношения с Русия, Украйна и другите страни от ОНД.

В центъра на тези отношения са връзките ни с Русия и Украйна. Икономическите отношения на България с тези страни сега са силно ограничени: износ през 2019 г. за Русия – 1067 млн. лв и за Украйна – 667 млн. лв., при общ износ 58 млрд. лв., т.е около 2,9% от общия ни износ. И внос от Русия за 6515 млн. лв и от Украйна за 1048 млн. лв. при общ внос за 66 млрд. лв или 11,5% от общия ни внос. Причините за драматичния спад през последните 30 години са известни. А през последните 5-6 години действат произволните икономически санкции срещу Русия.

Преобладаващата част от търговията ни с този регион е с Русия. Там са и големите възможности за разширение на търговско-икономическите, енергийните, инвестиционните, научно-техническите, образователните, туристическите, културните и други отношения .

Предлагам най-после да се възобнови бързо строителството на АЕЦ Белене. Да се създадат условия за изграждането й като съвместен руско-български проект. По добавянето на седми (американски) реактор в АЕЦ „Козлодуй“, наред с действащите два руски, не мога да се произнеса, тъй като специалистите технолози се съмняват дали това е възможно. В ход е изграждането на транзитен газопровод от Турция, през България, към Сърбия и по-нататък. Дано той не бъде блокиран през следващите години под американски натиск.

Като продължение на опита ни от преди 30 години, да се направят постъпки за поемане изграждането на обекти в Русия от български строителни фирми, с което ще се осигури работа за десятки хиляди българи при подходящи условия. Сега това се прави от голям брой турски строители.

Ако има интереси от руска страна, да се подпомогне разширяването на материалната база за постоянно приемане на повече руски туристи на почивка в България. Сега от там идват около 550 хил. туристи годишно.

Ако има интереси от руска страна да се стимулира създаването на съвместни руско-български земеделски стопанства у нас за производство на плодове, зеленчуци, грозде, екологично чисти и други земеделски продукти за целеви износ в Русия в прясно и преработено състояние. Нашите природно-климатични условия предлагат голям потенциал за такова сътрудничество.

Да се проучат възможностите за по-активно сътрудничество между БАН и Руската Академия на Науките, между наши и руски университети, за повече  български стипендианти, обучавани в Русия и т.н.

Ако има интерес от двете страни, да се възстанови ферибоотната връзка между Варна и съответно руско пристанише на Черно или Азовско море.

Изброените и други начинания ще доведат до създаването на десятки хиляди нови работни места и нови доходи за български граждани. Нетните изгоди от възобновяването на търговско-икономическото и научно-техническото сътрудничество между двете страни ще се измерват през първите години със стотици милиони лева, а през следващите – с милиарди лева годишно.

България трябва да се откаже от участие в санкциите срещу Русия. Съмнявам се в целесъобразността от участието на България в инициативата „Три морета“, насочена срещу Русия. Ако някои страни от ЕС със сложни отношения с Русия в миналото, желаят да го правят, то си е тяхна работа. Нашата история през последните 150-200 години е история на приятелство с Русия. Нещо повече, без покровителствената политика на Русия към нас след освобождението ни от Турско робство, България едва ли щеше да я има на европейската карта сега.

  1. Интеграцията на България в ЕС.

Резултатите от нашата 14-годишна интеграция в ЕС са противоречиви. Имаме редица придобивки, но понесохме и продължаваме да понасяме огромни загуби от преждевременното пълно откриване на нашата икономика за внос при ниска конкурентоспособност. Загубите от тоталното материално разрушаване на икономиката ни и от прахосването на безценен квалификационен потенциал на поне 1,5-2,0 милиона души с висше и средно специално образование и практически опит, не подлежат на точна оценка. Само те може би превишават 150-170 млрд. щатски долара. А може би и повече. България обаче засега няма алтернатива на Европейския съюз и не трябва да го напуска.

В ЕС няма ясна концепция за бъдещето: развитие като Федерация или Конфедерация. Някои западноевропейски правителства са за заличаване на многовековната национална идентичност на страните членки и създаване на монолитни Европейски съединени щати. Това не трябва да се допуска.

Европа има вековни национални традиции и е силна с националните си различия. Заличаването на тези различия би означавало край на Европа. ЕС трябва да се превърне в доброволен съюз на самостоятелни европейски държави с обща политика по най-важните принципи, при запазване на важни управленски правомощия на националните институции: парламенти, правителства, съд, сигурност, отбрана, най-важни национални решения в областта на икономическата и социалната политика

  1. Ограничаване на миграцията от Африка и Азия. 

Главните причини за масовата миграция към Европа са: оскотяващата бедност в Африка и Азия; външните въоръжени интервенции в тези държави под фалшивото клише за тяхното демократизиране; разпалваните безредици в тези страни под външно влияние; географската им близост до Европа. Известна е гигантската антиарабска акция през 2014-2015 г. под лозунга за „Арабската пролет“.

Миграционния пожар обаче трябва да гасят тези, които го запалиха – правителствата на САЩ и техните  европейски съюзници. Имигрантите да бъдат приютявани от правителствата на европейските страни, които ги поканиха, а също и от тези, които ги колонизираха и експлоатираха в продължение на векове. България не е получавала в миналото нищо от колониалната и друга експлоатация на тези страни. Нещо повече, ние бяхме обект на колониална експлоатация. Имиграцията от Африка и Азия към нас и към Европа в цялост, трябва да бъде ограничена.

Миграционната политика на ЕС е погрешна. Занимават се с последствията, а не с причините за масивните миграционни процеси. А главната причина, както посочих, е оскотяващата бедност на стотици милиони хора в Африка и Азия.

Квотният принцип за разпределение на мигрантите по страни не е подходящ. Отговорността на страните членки на ЕС за предизвикване на миграционната криза не се измерва с квоти. Дъблинското споразумение също не е подходящо и трябва да бъде ревизирано изцяло.

Не бива да се допускат икономически мигранти в България. Ние сме бедна страна и можем да бъдем само транзитна държава. Присъствието на имигранти у нас сега е ограничено, не поради ефикасните защитни мерки от нашите власти, а защото позатихнаха войните в Близкия изток и Северна Африка, а и не сме привлекателни за мигрантите с бедността си. Опознавайки България и нашата бедност, мигрантите бързат да продължат на запад. Това е един от малкото случаи в съвременната история, когато бедността ни се оказа полезна. Макар и намалял, мигрантският поток през Гърция, Италия и Испания продължава.

При съществуващата оскотяваща мизерия за стотици милиони хора в Африка и Азия мащабните миграционни процеси към Европа през следващите десетилетия са неизбежни. Защото, за разлика от САЩ, Япония, Австралия, Русия и Латинска Америка, ние сме най-близко до тях в географско отношение.

  1. От къде да вземем парите за реформите? 

При искания за допълнителни средства за финансиране на различни публични услуги бюджетарите обикновено отговарят с контра въпрос: от къде да вземем парите. Освен че такова поведение е погрешно, тъй като намирането на парите е тяхно служебно задължение, те отговарят по начин, който цели да конфронтира социалните групи в обществото.

Очаквайки такива въпроси и сега, в края на споменатата в началото моя книга разработих раздел ((сс.384-394)), посветен на тази тема. Там показвам, че в България има достатъчно пари и при наличие на политическа воля годишните постъпления в бюджета ще се увеличат с 8-10 млрд. лева.

25 ноември 2019 г.
Допълнена и актуализирана на 22 януари 2021 г.

Проф. Иван Ангелов е български икономист, член-кореспондент на Българската академия на науките. Бил е икономически съветник на трима български министър-председатели. Проф. Ангелов е един от първите български икономисти, застъпили се публично за бързи и мащабни икономически реформи далеч преди промените в страната. А през 90-те години и след това остро критикува авантюристичния преход към пазарно стопанство у нас и в другите източноевропейски страни;…