АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Трибун и летописец на тракийската кауза. Вестник „Тракия“ на 100 години

Тодор Коруев - 27 януари 2021

В главата на излезлия  преди дни брой 2 на вестник „Тракия“ от 2021 г. ще видите: Год. C –  centum, сиреч  сто. Изминава един век от излизането на първия брой на вестник „Тракия“. И на мен като негов редактор (от 2014 г. насам) се падна високата чест да съобщя на четящата публика за този вестникарски юбилей.

Рожден му ден е 14 (21) януари 1921 г.  Редактор е Димитър Попниколов, революционен деец от Лозенградско, книжовник и просветен деятел. В уводната статия, озаглавена „До клоновете на дружество „Тракия“, се подчертава, че с издаването на вестника се удовлетворява една чувствителна нужда. Той ще има за цел да информира общественото мнение по тракийските въпроси и ще ратува за подобряване участта на тракийските бежанци… Съгласно устава всеки дружествен член е длъжен да получава вестника.

Още с раждането си тракийската организация е неразривно свързана с печатната периодика. Заедно със създаването през 1896 г. на дружество „Странджа“ (началото на организацията) във Варна, основател на което е и Капитан Петко войвода, се ражда и неговият печатан орган със същото име – „Странджа“. По-късно през 1908 г. в тракийския фронт влиза друго  оръжие на пресата – „Одрински глас“, издаван в София. На четвъртия конгрес на тракийската организация се приема и решение за издаване на печатен орган.  И това е „Тракия“.

Вестникът допринася да се обхванат в дружествата тракийските бежанци и гражданите, които споделят техните въжделения. Броят на дружествата в страната надхвърля 260.  Така става желан и търсен събеседник, като неговият тираж надхвърля 7200. Голямо внимание вестникът отделя на социалните въпроси на тракийските бежанци и преди всичко по оземляването и устройваните на техните многобройни семейства с жилища,  като се описва положението на бежанците в различните райони на страната.

Многобройни са публикациите по повод подписването на Ангорския договор от 1925 г., който трябваше да уреди имуществените въпроси на бежанците от Източна Тракия и Мала Азия. Вестникът отразява преговорите, които се точат две години, както и решенията на Десетия извънреден събор, посветен на този въпрос, и заседанията на Народното събрание от май 1926 г. по ратифицирането на Ангорския договор. За съжаление договорът бе приет и клетите тракийски бежанци се оказаха на произвола на съдбата  без право да се завърнат по своите родни селища и без всякакви компенсации за заграбените имоти от турската власт. И до днес въпросът за тракийските имоти остава открит.

И още нещо, вестникът разкрива етническата същност на тракийските българи като неделима част от българската нация и нейната идентичност, свързани с общността на езика, религията, бита и културата, с националноосвободителната идея. Същевременно в. „Тракия“ осветлява  демократичните принципи и патриотичните пориви за обединяване на всички българи, против историческата несправедливост, започнала от Берлинския конгрес през 1878 г., продължила със заробващите договори след Междусъюзническата  война  от 1913 г. и Ньойския договор от 1919 г.

Вестник „Тракия“ отбелязва винаги масовите прояви – чествания, свързани с Илинденско-Преображенското въстание, трагедията на беломорските българи край Маджарово, Одринската епопея, както  и  научните конференции, организирани от Тракийския научен институт и неговите издания.

Превратът от 19 май 1934 г. наред със забраната на политическите партии в страната доведе и до забрана на тракийската организация. А заедно с това бе спрян и в. „Тракия“ от 28 февруари 1935 г.

Вестник със същото име – „Тракия“, започна да издава в Гюмюрджина Мара Михайлова.  Никола Инджов  е убеден в избрания от журналистката идейнотематичен модел за вестник на народностна основа като  много сполучлив. Защото въпреки наличието на конюнктурна информация, злободневна хроника и комерсиални колони, в гюмюрджинския  „Тракия“ преобладават исторически, етнографски и фолклорни публикации, дело на забележителни учени и изследователи, като Стою Шишков, Христо Караманджуков, Анастас Примовски. Гюмюрджинският „Тракия“ съдържа плодородния духовен пласт, който беломорските тракийци наложиха в единната културна структура на българския народ.  Днешният вестник „Тракия“ продължава този модел.  Но това ще стане много по-късно..

Настъпилите промени след 9 септември 1944 г. доведоха и до възстановяване на тракийската организация. От 1 май 1946 г. започна да излиза и нейният печатен орган под названието „Тракийска дума“ . Негов главен редактор бе големият журналист и публицист Петко Караделков.  В уводната статия на първия брой се подчертава, че в страната има над 350 хиляди бежанци от Източна и Западна Тракия и вестникът ще води борба за тяхната защита и за разрешаването на спорните тракийски въпроси, което ще става по пътя на мира и демокрацията с общите усилия на целия български народ. Главното внимание е насочено към Мирната конференция в Париж за защита на националните интереси, в това число и по тракийския въпрос. В Париж е изпратена и представителна делегация на тракийската организация, в която е и главният редактор на „Тракийска дума“ Петко Караделков, както и Никола Спиров, Ламби Данаилов, войводата Димитър Маджаров и други.

По различни причини, в това число и финансови, вестник „Тракийска дума“ след 1951 г. престава да излиза. Със свише партийно решение бе преустановено и съществуването на тракийската организация в познатия ѝ вид, тя бе превърната  в благотворително културно-просветно дружество и нейните клубове бяха придадени на Отечествения фронт.

Възстановяването на тракийската организация стана с националната конференция на 7 февруари 1990 г. и избирането на ново Централно ръководство с председател Константин Карамитрев. От януари 1991 г. започна редовно да излиза и вестник „Тракия“. Той се утвърди със сериозни исторически и актуални публикации и отразяването на важни моменти от живота на Съюза на тракийските дружества в България. Вече като национален вестник „Тракия“ се превърна в неуморен трибун за българската кауза за Тракия. Той пропагандира широко българската идея по националния въпрос, отстоява позицията, че е изключително важно да се утвърждава българското самосъзнание на стотиците хиляди българи зад граница, голяма част от които имат тракийски корени.

Тракийската кауза е общобългарска кауза, тя е жива – в търсенето на справедливост чрез обезщетяването за отнетите имоти на прогонените бежанци от Източна Тракия, в желанието да разкрием пред сънародниците си, а и пред света, трагичната орис на бежанците, станали жертва на първия геноцид през ХХ век (а той дори не се изучава в българското училище), да покажем подвига на нашите предци – във въстанията, във войните, в борбите на македоно-одринското революционно движение, да пазим за поколенията традициите и фолклора  на българите от Източна и Западна Тракия и Мала Азия, което определя нашата културна идентичност като българи.

Макар да е малък по обем – само в осем страници, вестникът намира място за важните теми от тази национална кауза, като разкриването на съдбата на българите мохамедани у нас и на територията на Гърция, разобличаването на политиката за възраждане на неоосманизма от Турция. Има и срещу какво друго да се опълчи вестникът,  тъй като днес нашето общество, покварено от глобализацията и неолиберализма, допуска посегателства срещу изконни национални ценности, „пренаписване“ и изкривяване на историята, отродяване, а сред българите, изповядващи исляма, дори турцизиране. Съдбата на тракийци е част от съдбата на България и това не може да ни оставя безучастни.

 

 

.

 

Тодор Коруев е роден на 24.11.1942 г. в град Момчилград. Повече от три десетилетия се занимава с журналистика - във „Вечерни новини“, „Работническо дело“ и „Дума“. Дългогодишен първи зам. главен редактор на в.„Дума“. Автор на „Момчилград. Летописи“ (1977), „Горещи думи“ (интервюта, 2005), „Тодор Генов: литературна анкета“ (2007), „Горещи думи 2“, „Овньо льо вакал, каматан...“ (2011), „Животописи“ (2018) . Член на СБП…