АНАЛИЗИ > СТАТИИ
В деня на размисъл – Sapere Aude!

Димитър М. Иванов - 03 април 2021

Както отминалата предизборна кампания, така и „Денят за размисъл“ са преди всичко един калейдоскоп от размисли, разсъждения, въпросителни върху всичко, което се случи в България през последните близо 32 години, както и върху идващото бъдеще.

Комплексната и динамична еволюция на света и на различните общества в него, дълбоките трансформации, които се извършват навсякъде, включително и в България, ни налагат, изискват от нас един сериозен интелектуален подход, за да можем да отбележим с внимание, както и да разберем дълбоките тенденции, които ни дърпат назад или тласкат напред.

Всякакви политико-партизански очила при този подход биха ни дали погрешна представа за това, което се случи с България, както и за това, което предстои да се случи. Даже и в такъв горещ електорален момент се опитвам да запазя своята обективност; да не „политизирам“ моите коментари и „Размисли“, защото цената им в крайна сметка е винаги една. И тя не е плащана от политическите партии и техните активисти, а от България като цяло.

Без никакво съмнение България радикално се нуждае от промяна на характера на досегашния уж парламентарно-демократичен модел на политическо управление, при което всъщност парламентът се превръща в инструмент за подпечатване на различните мнения, мерки или хрумвания на управляващото мнозинство.

Икономиката ни се нуждае остро от друг икономически модел на взаимодействие и мотивиране на икономическите и социалните отношения между основните агенти в икономиката.

В този смисъл Промяната чука на вратата ни и тя е напълно обективна, защото не можем повече да си позволяваме изоставане на България, стояща от десетилетия на последното място по стандарт на живота в Европейския съюз.

Искрено ми се иска и се надявам, че парламентарните избори утре категорично ще сложат началото на тази Промяна.

И тя е за радост в основата на духа и на борбата, водена от интелектуалния и обществен елит на страната ни, от всички опозиционни партии отляво и отдясно през последните няколко години.

Големият въпрос, който обаче ме тревожи и няма как да не споделя с Вас, е, да не се случи така, че след утре всички да манифестираме (дано така да стане!), че Промяната е факт, но на следващия ден да започнем да се питаме „Какво всъщност променихме?“, или „Как да реализираме Промяната?“

Въпросите ми не са случайни.

Задавам ги много пъти, включително и по време на предизборната кампания.

Защото, ако четете внимателно и непредубедено различните платформи на политическите партии, едно нещо се набива на очи – предлагане на различни мерки, на множество от мерки, икономически, фискални, социални, в образованието, в здравеопазването, в областта на децентрализацията на регионалното управление и т.н.. И всички те са насочени към усъвършенстване на системата на управление у нас, както и на различните сектори приоритети. Мнозина биха казали – точно това ни трябва.

Да, но мерките все още не са системни политики за смяна на модела.

Политиките липсват. Навсякъде в програмите.

Едни казват как ще повишат заплатите, други — пенсиите, трети ще балансират данъчната справедливост и т.н., но никой не казва как ще запали по нов начин двигателите на българската икономика.

Защото само и единствено с разбъркване и преподреждане на инструментите във фискално-бюджетната кухня на българското икономическо управление нищо особено няма да се случи.

Нито пък с инжектирането на няколко десетки милиарда евро в проекти на няколко дузини български фирми. Проекти, които ще се реализират, ще дадат реална възвръщаемост (ако приемем, че ще имат такава) след около 7-10 години минимум.

Никой не говори по тези въпроси. 

  • Никой не казва на хората, че икономическата 2021 година вече е загубена за сериозен, качествен темп на икономическия растеж, вследствие на тежката коронавирусна епидемия, ширеща се в България. Тоест, че от четирите години на предстоящия мандат, минимум една е вече изгубена.
  • Никой не обръща внимание на избирателите и да им сподели с тревога, че заради рекордната смъртност и заразяемост у нас (от Ковид-19), както и заради направилата ни вече международно известни корупция, сериозен чуждестранен инвеститор скоро няма да припари в България.
  • Никой не иска да обърне внимание върху драматичното остаряване на нашите производствени мощности; остаряване както възрастово, така и в технологичен аспект спрямо технологичния прогрес в света. И че тяхното модернизиране, ако се започне, ще отнеме минимум едно десет години.
  • Политизирано се критикува задлъжнялостта на българската икономика, без да се разбира (или пък нарочно се мълчи по този въпрос), че всъщност, ако България искрено иска да модернизира своята икономика, задлъжнялостта ни ще трябва да се повиши. И че основното не е в обема на вземаните дългове, а в тяхното ефективно влагане.
  • Евентуалната смяна на икономическия ни модел, придружена с модернизация на икономиката, реиндустриализация, засилване на международното коопериране е процес, който, ако го започнем, със сигурност ще отнеме над едно десетилетие. Примерите на други страни в това отношение, включително и на Германия, са добре известни.
  • Не е случайно, че във всички икономически програми липсва описание на предлаганите икономически и социални политики. Особено по два от четирите основни елемента на „магическия квадрат“ на икономическите политики на Никълъс Калдор – става дума за политиките в областта на поддържането на външното равновесие на икономиката ни и стабилността на цените ни.
  • Категорията „покупателна способност“ на българските граждани не се третира никъде в предизборните програми. Още по-малко се говори за задаващата се инфлационна опасност.
  • От псевдоразбрана политическа деликатност изцяло е игнориран въпросът, че ние, България, не можем да предприемаме никаква радикална промяна на модела ни на икономическо управление, без това да се извършва в пълна координация с всички подписани икономически, фискални, монетарни, банкови и социални съглашения с търговско-политическия блок, на който сме членки – ЕС.
  • Всякаква допълнителна либерализация или обратно — затягане на държавното регулиране, правителството ще трябва да преговаря в международен план със съответните европейски партньори или даже със световните международни институции.
  • Структурните реформи, които толкова прокламираме, ще трябва също така да се съгласуват в рамките на европейските програми.

Пълно мълчание е по всички тези, нелеки въпроси в предизборните програми.

За съжаление нямаме вече самостоятелна и суверенна икономическа и социална политика. Нямаме и такава фискална, банкова и монетарна след влизането ни в съответните съюзи на Европа.

Пред кормчията на необходимата икономическа промяна на България стоят редица изключително сложни проблеми за решаване.

И заради това в този „Ден за размисъл“ реших да напомня за тях. Чувствам се длъжен пред моите съграждани, пред приятелите си, пред всички български граждани откровено да посоча това, което ни очаква, ако наистина болезнено искаме Промяната да се случи.

И затова искам отново и отново да обърна внимание, в смисъла на критиката на принципа, който е заложен още от времената на Просвещението и който бе поставен от Кант под формата на „Опитайте се да помислете сами с главите!“

Sapere Aude! 

В името на критичния и рационален дух, който ни е необходим, когато ентусиазирано всички искаме Промяната Утре Да Се Случи!

Да се случи, но да бъде наистина и отговорно в името на настоящето и бъдещето на българските граждани!

Такава промяна може да бъде единствено успешна, ако я посрещнем с разума си и ако е извършена от хора на принципите, а не от хора на обстоятелствата.

 

3 Април 2021 г.

Лондон-София

 

Димитър Иванов е професор, доктор на икономическите науки. От години живее и работи в Лондон.