Преди няколко дни стана дума с колега – философ за приносите на Буда в духовната история на човечеството. Бързо се съгласихме за две неща – първо, Буда пръв започва да учи, че традицията и думите на светите мъже не са гаранция за истинност – за да постигне истинско знание, човек трябва да се опира преди всичко на личния си опит. Второ, пръв създава школа, която изследва познавателния апарат на човека, твърдейки че пряк достъп имаме само до него, т.е. Буда е първият „кантианец“, ако можем чрез шега така да посочим неговата революция в гносеологията.
Не се разбрахме обаче дали Буда има принос в разбирането на кармата. Аз твърдях, че той въвежда съвременното понятие за карма, а колегата твърдеше, че Буда наследява учението за карма от хиндуизма.
Ето моите аргументи.
Действително понятието за карма е много по-старо от Буда. Той заварва следната концепция: човек се преражда и начинът, по който е живял определя характеристиките на неговия следващ живот. Може да се прероди в животно, може да се прероди отново в човек – като цар, като слуга и т.н. Неговото състояние е неговата карма – това е заслужил, това е получил.
Буда пръв започва да разглежда кармата не като заслужено състояние, а като определено действие, определен избор. И тъй като днес всички сме на политическа вълна, илюстрирах разликата със следните примери.
Наша българска карма не е, че ние сме най-бедни и най-изостанали в Европейския съюз. Нашата карма е че ние ежедневно правим избори, които ни държат като най-бедни и най-изостанали. Например, ние избрахме да не се интересуваме как така ТОТО – то преди няколко години излезе на загуба от 3 млн. лева; как така преди няколко години 100-е най-големи фирми обявиха съвкупна загуба от половин милиард лева; като така редица години БВП расте с много по-големи темпове отколкото корпоративната печалба; как така ДДС-то, което се събира по размер изобщо не съответства на размера на БВП. Ние ежедневно избираме да не формулираме никакви свои цели в състезанието между народите; да не се интересуваме как можем да използваме наши предимства. Управляващите избират да не се интересуват от голямото крадене, което се доказва лесно с прости сметки; опозицията избира да не притеснява управляващите по този въпрос, а членовете на партиите си избират да не търсят от ръководствата си поведение, което съответства на техните ценности.
Нашият избор, който води до нашата изостаналост, не е веднъж на четири години. Нашите избори са всеки ден. Всеки ден управляващите правят избори, опозицията прави избори, гражданите правят избори, партийците правят избори.
Кармата не е следствие. Кармата е причина. Кармата не е състояние. Кармата е действие. Състоянието е резултат от кармата.
Ето така Буда ме кара да разбирам обществото, в което живеем.
