Една среща в Брюксел, в рамките на срещата на върха на страните от НАТО, представлява интерес и за София. Защото става въпрос за Турция, нашият най-голям съсед и страна, с която отношенията ни са се люшкали през вековете от „осанна” до „разпни го”. Страна, която си има глобални амбиции, но е регионална сила, с която няма как да не се съобразява политика и действия. За срещата Ердоган/Байдън турсият президент незабавно след завършването й побърза да заяви, че „между нас няма проблем, който да не можем да разрешим”. Турските медии го разтълкуваха с „между Анкара и Вашингтон започва нов период”.  Джо Байдън я определи с „беше добра среща”, докато опозиционните партии в Турция намериха повод отново да критикуват турския президент. Те и без това непрекъснато призовават за нови извънредни избори, за да постигнат успех, който да отстрани от власт Ердоган. Калъчдароолу, лидер на най-голямата опозиционна кемалистка Народно-републиканска партия, казва, че „не трябваше да допуска мехметчика /турския войник/ да се оставя в Кабул сам срещу талибаните. Там, където САЩ се оттегля, ние не трябва да вършим жандармерийството на Америка”. Става въпрос за предложението на НАТО т.е. на САЩ, прието от Ердоган, турските войници да останат след изтеглянето на американските войски от Афганистан и да охраняват летището на столицата Кабул. Проф. Давутоолу, бивш турски премиер и лидер на нова партия, пък не пропуска от опозиционни позиции да заяви, че „не е даден необходимия отговор на изказването на президента Байдън от 24 април”, което се отнася до признаването  от Вашингтон на арменския геноцид. Тема, която е много чувствителна за Анкара. В тази връзка на въпрос на журналисти  след срещата с Байдън, които са попитали дали въпросът с арменския геноцид е бил обсъждан, Ердоган отговаря със „слава Богу, не влезе в дневния ред”. Явно има теми, които са били взаимно избягвани, за да се получи „добра среща” и се даде сигнал, че „ще скъсим разстоянието между Турция и САЩ”, както е оценил Байдън разговора на 4 очи с Ердоган. Може би в това отношение най-точно е определил ползите от тази среща „Ройтерс”. В специален анализ се казва, че „двамата лидери определиха разговорите си за положителни и полезни, но не дадоха конкретика как ще преодолеят проблемите в отношенията си”. Тези проблеми не са тайна и дори непроменената позиция на Турция относно руските противоракетни системи С-400, които са внесени на турска територия (а това не се приема от САЩ), не дава основание да се мисли в посока „възстановяване на отлични приятелски отношения”. Но Ройтелс дава място и на изявление  на Ердоган, че „ще засилим сътрудничеството с уважаемия Байдън. Това сътрудничестгво ще бъде по-широко и обогатено”.

Както и да се оценява тази важна за Анкара среща, едно е сигурно. Ердоган получи възможност да разпространи видео-изявление, където да посочи ролята на Турция и нейната отговорност за „трансатлантическата география”, а не само за собствената сигурност и суверенитет. Защото страната му е и граница на НАТО, а „ние сме в първите редове във всички действия от Ирак до Афганистан, от Кавказ до Балканите, от Черно до Средиземно море, та чак до Африка”. Точно на това се казва „геополитически амбиции” и повод за размисли и в нашия регион. Вярно е, че турската армия е на второ място сред армиите в НАТО, но днес Ердоган напомня, че Турция е една от първите 5 страни, които осигуряват съдействие в операциите на НАТО и е сред 8-те с най-голям бюджетен принос. Според него Анкара е на първо място в НАТО при всички международни платформи за борба с терора, вътре и извън страната. Поставя сред терористичните организации както „Ислямска държава”, така и ПКК/YPG (военна организация на сирийските кюрди) и ФЕТО, организация на привържениците на проповедника Фетуллах Гюлен, обвинен за организиране на опита за преврат срещу Ердоган. Нито дума за подкрепата от страна на Анкара за радикални ислямистни организации в Сирия, Египет или Африка, за които терорът и налагане на ислямизма като политика е основна практика. Но има оплакване, че „не видяхме очакваната подкрепа от нашите съюзници в тази битка”. Има и очаквания, че Турция няма да остане сама в Кабул срещу талибаните и настоява за финансова и логистична подкрепа от САЩ. Още повече, че има идея да бъде привлечен Пакистан, че дори и Унгария на турска страна в изпълнениета на задачата за охрана на летището в Кабул. Не е ясно какво мисли по въпроса и унгарският премиер Виктор Орбан. Ясно е, че Ердоган остава верен на позицията си, че „Турция не е случайна страна, тя е съюзник в НАТО и се безпокои само какъв подход между двете страни – съюзници  ще се избере”.

Кадри от срещите на НАТО показват как Ердоган и съответно президентът Байдън доста свойски се хващат за подлакътниците. В същото време Ердоган споделя желанието си „тези срещи да са на хайерлия за цялото човечество”. За него това е нивото на Турция. Още повече, че „не е време НАТО да бяга от отговорности” т.е. „да не си слага ръцете под камък”. Подчертава, че тероризмът не спи. През последните дни в Идлиб, Северна Сирия,  е имало нападения и от „режима в Дамаск” и от страна на ПКК и са убити 14 турски войника. Болезнен въпрос в това отношение е подкрепата на Вашингтон за сирийските кюрди, сред които воюват и дейци от ПКК. На братска основа. Целта е да се създава хаос в региона, казва Ердоган. А Турция е „оставена сама да се бори с тези бойци”. За 10 години в Турция 3.6 млн сирийци са намерили убежище, казва на пресконференцията в Брюксел Ердоган, а съюзниците не спазиха дадени обещания. Отново става въпрос за пари.

Факт е обаче, че освен с Байдън Ердоган е имал срещи в Брюксел с водещите европейски лидери като Макрон, Джонсън, Меркел, Рюте, Орбан, Мицотакис, на Латвия и Литва. Макрон бил заявил, че „не е срещу исляма”, но във Франция има 750 хил мюсюлмани без гражданство и ако се прибавят към тях мюсюлманите без турците, те стават много повече.  Френският президент открито казал, че това го безпокои. Предложил съвместна дейност с Анкара в Сирия и Либия и получил уверението на Ердоган, че се приема. С Мицотакис, друг съсед, с който отношенията са повече от сложни, е постигнато споразумение за „мирна, спокойна година” и да не се допуска намесване на трети страни или лица в техните разговори и отношения. Гръцкият премиер е обещал като стихне напрежението между двете страни да посети Анкара. А за разговорите с Меркел притеснения не трябва да има. Стари съюзници, партньори от много десетилетия, големи търговско-икономически партньори и правителства, които си имат доверие. С това Ердоган може да въздъхне доволно-програмата  max е изпълнена. Предстои му среща с Илхан Алиев и то в Шуша, завладяна от Армения след 28 години владение при последната война с Азербайджан за Нагарни Карабах. Ердоган се гордее, че е допринесъл за победата на Баку и ще разгледа Шуша, ще говори в парламента на Азербайджан и ще укрепва връзките със страните от Кавказ. Подписването на споразумение с Баку е отделен въпрос. Да му мисли Москва.

Срещите на Ердоган в Брюксел намериха отражение и то със задълбочени анализи в световните медии. Предстои срещата Путин/Байдън, за коята са акредитирани повече от 3 хил журналисти. При всички случаи това е венеца в срещите на Байдън на европейска земя и всеки жест, слово или реплика на двамата президенти ще се гледат под лупа. Дано и в София разчетат правилно сигналите, че нещо доста объркване настъпва с прибързани коментари и скоростни решения. А иде реч за национални интереси и стабилността на държавата.