Талибаните се връщтат на власт в Афганистан, а Кадафи – в Либия: „Аз не бях с либийския народ в продължение на десет години. Завръщането трябва да е бавно, както в стриптийза. Трябва да си поиграем малко с тях.”
Не, не историята се завръща – а разбитите от Запада държави се опитват да възстановят единството си.
Цената е висока – в Афганистан окупационните войски почти напуснаха страната и сега там се разгръща гражданска война между силите на проамериканското правителство в Кабул и талибаните, които не признават властта на колаборационистите. А в Либия гражданската война продължи няколко години – след като Западът свали полковник Кадафи, страната се разпадна на части, които с външна подкрепа се бориха за власт.
Не е възможно да ги примирим със сила – вътрешните противоречия между многоплеменното либийско общество са твърде големи, интересите на външни играчи, включително тези, които не се интересуват от възстановяването на единна и силна Либия, са твърде силни.
И тук се появява Кадафи.
Не убитият преди 10 години полковник, а синът му Сейф ал Ислам. Наскоро в интервю за New York Times политикът заяви, че целта му е да върне изгубеното единство на Либия. Той не даде директен отговор на въпроса дали възнамерява да участва в президентските избори, насрочени за края на декември – ограничи се до рискованото сравнение със стриптийза. Той впрочем не е изненадващ за миналия живот на втория син на Кадафи, който той води до събитията от 2011 г., лишили баща му и тримата му братя от власта в страната, която полковникът управлява от 1969 г.
Сейф учи в Швейцария и Англия, харчи пари в Европа, вози бели тигри като свои домашни любимци – но след началото на „либийската революция“ се сражава заедно с баща си. Беше арестуван от едно от племената в град Зинтан, осъден на смърт в Триполи, но племето отказа да го екстрадира и след пет години затвор беше освободен.
Оставайки в същия този Зинтан, в края на краищата, както той казва, бившите му тъмничари му стават приятели. Сейф се е променил много… И е уверен в мисията си. След 10 години хаос много либийци наистина са готови да подкрепят Кадафи, защото случващото се в страната не може да се нарече нормален живот:
„Вие може да наричате произтичащото гражданска война или смутни времена, но това не беше революция… Те изнасилиха страната ни – тя е на колене. Няма пари, няма сигурност, няма живот. Отидете на бензиностанция – няма да намерите дизел. Изнасяме нефт и газ за Италия – осветяваме половината от страната – но често нямаме електричество в родината си. Това не е просто поражение, това е фиаско … Дойде време да се върнем към миналото.“
„Към миналото” не означава връщане към устройството при Кадафи, с неговата особена версия на социализма. „Към миналото” означава към единство. Сейф е напълно прав като казва, че целта на бунтовниците през 2011 г. е била да унищожат централизираното правителство, без което Либия, с нейната племенна система, просто престана да съществува.
Невъзможно е обединението на страната с военни средства – всички опити на маршал Халиф Хафтар, който управлява източната част Киренайка, да превземе Триполи и да контролира западната част, не доведоха до никъде. И това не е само въпрос на външна подкрепа, предоставяна от различни страни на воюващите либийски партии, но и на упоритостта на либийски племена. Единството на Либия може да бъде осигурено само от популярна личност – и в този смисъл Сейф ал Ислам Кадафи наистина няма конкуренти.
Не подхожда тази роля на 77-годишния Хафтар, нито на племенните вождове и технократите-чиновници. Единна Либия – това по същество е Кадафи – старши, който я ръководи повече от 40 години от 70-годишната й история (тоест, ако броите последното десетилетие на хаос). Каква е неговата подкрепа сред хората? Дори ако цифрата от 57 %, цитирана от неговите поддръжници е преувеличена (и, разбира се, не може да има точни анкети в съвременна Либия), е ясно, че ако Кадафи бе номиниран, той би станал безспорен фаворит, след което би бил повдигнат въпроса за договореностите с регионите и племената.
Но по пътя към властта на Кадафи има две препятствия. Първото не е най-тежкото – смъртната присъда на либийския съд не е отменена, нито заповедта за арест, издадена от Международния наказателен съд. Но при желание и двете решения могат да бъдат отменени.
Но второто препятствие е по – сериозно: необходимо е самите избори да се проведат. Да, сега и президентските, и парламентарните избори са насрочени за 24 декември, но те са отлагани повече от веднъж и няма гаранции, че и този път ще се състоят. Както казва Кадафи – младши, в Либия няма държава от десет години, а тези, които претендират за власт, са просто въоръжени групировки:
„Силното правителство не е в техен интерес…Ето защо се боят от избори… Против идеята за президент са. Против идеята за държава и правителство, което се явява законно за народа.”
Вероятно поради тези причини Кадафи не бърза да декларира участието си. Но когато настъпи официалното му номиниране, няма съмнение, че ще чуем за руските връзки на Сейф ал Ислям, ако не и за „руския кандидат“ изобщо.
New York Times вече пише, че победата на Сейф „ще бъде приветствана в Кремъл, който участва в политиката на Близкия Изток, като финансира страните в конфликта и изпраща наемници в региона“.
Много интересно – Западът унищожи страната (уж не нарочно), подкрепя различни страни на конфликта, а Москва стои зад Сейф ал Ислям.
Тоест, оказва се, че именно Русия се интересува от либийското единство – еди вид, това е само плюс за нашата репутация не само в Либия, но и в арабския свят като цяло.
Но наистина ли Москва стои зад Кадафи -младши?
Разбира се, че не – Кадафи е играч сам по себе си. Той наистина има контакти с Русия – в края на 2018 г. негови представители изпратиха писмо чрез Външното министерство до Владимир Путин, в което Сейф ал Ислам обяви намерението си да бъде избран за президент и поиска политическа подкрепа. Малко известно е, че Русия се опитва да постигне освобождаването на по -малкия му брат Ханибал, който бе заловен преди няколко години в Сирия и държан в ливански затвор. Семейство Кадафи не е чуждо на нашата страна – Либия беше близък партньор на СССР, а полковникът поддържаше добри отношения с Русия. Нещо повече, много съвместни проекти с Русия бяха преустановени след разпадането на либийската държавност.
Сега Русия поддържа отношения с всички страни в конфликта – както с маршал Хафтар, така и с правителството на Триполи. И със семейство Кадафи – още повече, ако се потвърди, че Сейф ал Ислям се кандидатира за президент. За Русия това ще бъде напълно приемлив вариант – защото, за разлика от много външни играчи, ние сме заинтересовани да възстановим единството на Либия.
Но за САЩ завръщането на Кадафи ще бъде, както правилно отбелязва New York Times, „удар по репутацията“, която впрочем и без това не съществува, и не само в арабския свят. Франция също ще бъде недоволна – в края на краищата през 2011 г., след началото на западната намеса, именно Сейф беше първият, който публикува информацията за многомилионния подкуп на бившия френски президент, като поиска от Саркози „да върне парите” .
Така че, ако Кадафи се върне на власт, Русия ще се възползва не защото е извадила „хитра комбинация“, а защото Западът за пореден път, в поредна страна такива ги натвори, че не може да не предизвика ответна реакция.
Интересът на Русия е да направи така, че да няма повече нови Либии, а стабилизирането на ситуацията в днешна Либия да завърши с възстановяването на максимално възможното ни влияние там. Това е в нашите интереси – и в интерес на спокойното и суверенно бъдеще на тази държава.
Източник - Фейсбук