Дружбата си е дружба, но сиренето е с пари!

Афганистанската авантюра струва на Съединените щати близо 2 трилиона долара за 20 години, смятат американски източници. Това прави по 2 милиарда седмично. Зарязвайки Афганистан, те спестяват тези пари.

Тъй като на този свят всичко се плаща, това, което американците няма да похарчат, ще отиде за сметка на други. Най-вече ще плащат тези, през чиито страни ще преминат или където ще заседнат стотиците хиляди или милиони афганистански бежанци. За възпирането им, за устройване, за обуздаване на по-възбудителните, за храна, адаптация ( ? ), интеграция ( ? ), настаняване….Отново милиарди, но вече от чужд джоб. Съединените щати си обират крушите и оставят други да вадят кестените от огъня.

Лошото е, че на топа на устата сме ние. Към Европа тръгват огромни маси афганци, подгонени от фанатизма на талибаните. Хора, които ще искат да минат през България, но после всяка страна от ЕС ще може да ги депортира у нас по силата на т.нар. Дъблинско споразумение. С тези хора ние никога няма да имаме нищо общо. Достатъчно е една част да заседнат тук, за да взривят цялата страна.

Те трябва да бъдат спрени ! На всяка цена !

Това може да стане като издигнем 4-5 метрова бетонна ограда по границата с Турция и Гърция и блокираме нахлуване през Черно море. Но тъй като нямаме необходимите средства, правителството трябва да поиска подкрепа от Съединените щати. С една нищожна част от парите, които харчиха за Афганистан и които сега спестяват, САЩ биха ни помогнали да изградим оградата и да охраняваме сигурно южната и източната си граници?! Откъде накъде ние ще плащаме сметката за авантюрата в Афганистан ?

А ако откажат да финансират мерките срещу нашествията? Тогава трябва да вземем заем, сами да построим оградата, да обезпечим охраната на морската ни граница и да си направим необходимите изводи…

Един от тях е, че дружбата със Съединените щати може да е вдъхновяваща, но последствията и не трябва да са разоряващи