Ройтерс съобщи, че Турция се е отказала от плановете си за охрана на летището в Кабул, което преди месец бе договорено в телефонен разговор на Ердоган с президента Джо Байдън. Тогава медии в Анкара твърдяха, че макар и да се съзнава ролята на прокси, която Вашингтон възлага на Турция след изтеглянето си от страната на талибаните, за Турция е важно да има своето сериозни влияние в Афганистан и да е една от страните, които ще са посредник в уреждане на държавата като „Ислямски емират”. Затова сега се твърди, че „при евентуално искане от страна на талибаните, Турция може да осигури техническа подкрепа за сигурността”. Но не и като се намесва пряко в хаоса на летището в Кабул, където обезумели от страх хора рискуват живота си, за да заемат място в последните самолети напускащи превзетата от талибаните без изстрел столица на Афганистан. Бахчели, лидер на  крайно дясната Партия на националистическото движение, ПНД, коалиционен партньор на управляващата Ердоганова партия ПСР, побърза да отхвърли плановете за изтегляне на турските войски  /официално 500 на брой/ от Афганистан, които били там „законно и мирно”. В рамките на НАТО, разбира се. Бахчели призовава за разговори с талибаните, за да се „предотврати мигрантската криза с бежанците”. И той се притеснява за „националния мир”, който е застрашен от нарастващия брой бежанци, вече  от Афганистан. Анкара все пак евакуира повече от 300 свои граждани от Кабул. И си дава сметка, че талибаните за ден дадоха повече интервюта пред медии и журналисти, отколкото Джо Байдън е дал през настоящия си мандат като президент. И че точно в този момент говорителката му Джен Псаки си е взела отпуск. Сигнали, които са в допълнение на изумлението на не кой да е, а на CNN, където решението на Байдън за оттегляне от Афганистан точно сега се приема за капитална грешка. Грешка или не, но съюзникът Турция държи на  сериозна роля в Афганистан, което няма как да не зависи и от другите геополитически играчи. В случая Русия, Китай, Иран и Пакистнан, които не крият позиции на  водещи, докато Западът още не може да се съвземе от кошмара, който предизвика светкавичното превземане на цялата страна от талибаните. Предстои да се изяснят подробностите от договорките на Вашингтон с талибаните и условията, за които са си стиснали ръцете. Друт въпрос е дали ще се изпълняват и дали САЩ са имали и други цели, за да  решат толкова набързо и, казват, позорно да напуснат Афганистан. Последствия ще има, но едва ли ще са само върху имиджа на държава № 1. Една ислямистка държава под носа на Москва и то с присъствие на бойци на Ал Кайда  на терена си е проблем. Особено за Кавказ и бившите републики от СССР в региона. Да не говорим за Китай, който има 87 км граница с Афганистан, където има организации на уйгури, създаващи проблеми и на територията на Поднебесната империя.Сигурно затова в турски медии се появяват информации, че Анкара е на път да подаде заявка за членство в ШОС, Шанхайската организация за сътрудничество, където са Китай, Русия, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Киргистан, Индия, Пакистан, а отскоро със заявка е и Иран. Пореден ход на Ердоган с цел изнудване на Запада или отвличане на внимание от вътрешни икономически и партийни проблеми? Обръщането на палачинката е запазена негова марка, но предстои да се наблюдава и тази нова  дилема, която заедно със събитията в Афганистан, напряга политическите играчи в Анкара.

В същото време тече дебат в медии относно събирането в Киев на 23 август на т.н. платформа „Крим”, където Турция е поканена за участие.Известно е, че организаторите на събитието обръщат специално внимание на връзките със САЩ и ФЕТО, организацията на проповедника Фетуллах Гюлен, обвинен за подстрекател на опита за преврат в Турция. Главно действащо лице в тазгодишната платформа „Крим” се явява украинския депутат Рущем Умеров, който е получил образованието си в училище на ФЕТО.Той получава съдействие от Искендер Бариев от т.н. Кримско-татарско национално събрание.Киев е поканил представители на САЩ и ЕС с цел да постави отново Крим в дневния ред на световното обществено мнение. Желанието е да се задвижи международен механизъм за натиск над Русия. Без да се крие дългосрочната цел за връщане на Крим в Украйна. Турската преса пише за връзките на Умеров с Вашингтон, откъдето са идвали сериозни финансови средства, голяма част от които е използвал в личен план. Изнасят се факти, че е участвал в програма на Държавния департамент  за развитие на бъдещи лидери, FLEX, както и че е обучаван в Украйна в училище на ФЕТО за надарени деца, базирано в Крим.Двамата с брат му, Руслан Умеров, били известни в Киев като „американските деца”. Подчертават се връзките им с Националния демократичен фонд на Конгреса в САЩ, който е създаден под егидата на ЦРУ по време на Студената война за подкрепа на демокрацията. Обикновено става  чрез пряка намеса във вътрешните дела на други държави. В Турция се смята, че по този начин се финансират местни медии, които работят срещу правителството. Знае се, че след събитията в Хонконг Китай забрани този фонд на своя територия. В Анкара гадаят дали наистина Емине Ердоган е поканена за участие в платформата „Крим”, където турската ТИКА, агенция за сътрудничество и разнитие, всъщност агенция на турските  спецслужби,  има свое присъствие и роля. Киев явно търси подкрепа от Анкара, която да представи на международната сцена. А външните покровители на Кримската платформа пък целят по този начин да предизвикат усложняване на отношенията Русия/Турция. Несъмнено Москва  счита тази платформа за „вражеска”, казват в Анкара и са наясно, че тя е насочена срещу териториалната цялост на  Русия. Независимо, че и Турция не е признала Крим за руска територия. Мария Захарова вече заяви, че „Кримската платформа , какта и държавите, които участват в плановете на Киев ще се определят като участници в пряка намеса в териториалната цялост на Русия”. Пределно ясно е, че участието на Турция в платформата ще е стъпка, която ще се отрази на отношенията с Русия. Представител на САЩ в Кримската платформа е министърът на транспорта и ЛГБТ активист, Пит Бутиджик, чията цел ще бъде да лансира Турция като главна сила подкрепяща позицията на Вашингтон за Крим. Отново прокси, за да останат чисти ръцете т.е. САЩ да останат в сянка. Някои в Анкара все пак отчитат, че участието в Кримската платформа на лица съврзани с ФЕТО  и чрез тях упражняване на влияние върху Кримско –татарското национално събрание е опасно и нож с две остриета. ФЕТО се легализира като участник в международен дневен ред и там се приема, че идеите му са идеи на Анкара. Притеснително е, казват в Анкара, официални турски лица да участват заедно с ФЕТО  на една платформа. Ако правителството в Киев, казват някои в Турция, се управлява от САЩ и няма проблеми с ФЕТО, турското участие ще е клопка, която ще се отрази сериозно на политиките на Анкара и битката й с тази организация в международен и национален мащаб. При положение, че Анкара има потенциални възможности за сътрудничество и съюзи от Сирия до Кавказ, от Източното Средиземноморие до Черно море и Афганистан  /вече!/ наложително било  да се пристъпи към такова международно сътрудничество. Въпросите за Кипър и Крим могат да се решат заедно с Москва, казват някои в Анкара, и то независимо от противопоставянето на Алианса. Важно е за сигурността на Турция в Източното Средиземноморие  и Черно море. Решаването на  въпросите за Кипър и Крим ще създаде подходяща среда за предотвратяване на планове за противопоставяне на Турция на Русия. Зависи какво мисли Москва по въпроса и дали доверието между двете страни е достатъчно стабилно, за да гарантира взаимна сигурност. Дилема, на която в Анкара се обръща сериозно внимание, но официални отговори на този етап няма.