Европейският парламент прие уникална резолюция, предложена от Литва, с която съвсем официално иска намеса във вътрешната политика на Русия, като основанията за това излага в цели 140 точки, започващи с «Като се има предвид, че…», в които са събрани «аргументи» от безброй разпространявани публикации, изявления, резолюции «от кол и въже». Втората част съдържа искания за това, какво ЕС «би трябвало» да направи и какво ЕС «трябва» да направи /40 на брой/, всичко това на близо 50 страници.

Едва ли всичките 705 евродепутати са прочели всичко това, но са гласували както следва: 494 «за», 103 «против» и 72 «въздържали се». От българските евродепутати «за» са гласували Слабаков, Ал.Йорданов, Кънев, Радев. «Против» са гласували Станишев, Витанов, Йончева, Пенкова.

От огромната каша, читателят може да обобщи:

1. В държавите членки на ЕС демокрацията е реализирана в идеалната си форма. Всички държави от ЕС разпределят парите си по социален и справедлив начин. Няма малцинства. Това легитимира ЕС да критикува и осъжда остро Русия, където има малцинства, и да нарича руската държава „клептокрация“.
2. ЕС има декларираната цел и се възползва от правото да обвърже страните от „Източното партньорство“ („Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Република Молдова, Украйна“) със себе си. От друга страна, Русия е лишена от правото да търси добри отношения с тези съседни държави.
3. ЕС трябва да се превърне в „глобален играч“ в рамките на „евроатлантическото“ сътрудничество с НАТО. Правомощията за вземане на решения в областта на външната политика ще бъдат съсредоточени в Брюксел, а единодушието на членовете вече няма да се изисква.

И какъв е смисълът на тази резолюция?

Очевидно е, че само външен враг може да помогне за замазване на вътрешните конфликти в ЕС.

Не бива да се забравят две неща:

1. От стрелбата по „врага“ с думи до стрелбата по този „враг“ с оръдия често пътят е съвсем кратък, също и по отношение на времето.
2. Решаването на вътрешни проблеми чрез създаване на външен враг също може да се окаже пълна катастрофа. Спомнете си например за Аржентина, която се опита да направи същото с анексирането на Фолклендските острови и беше жестоко наказана от Маргарет Тачър.

Какво да се прави, САЩ и Великобритания преместват фокуса върху Китай, а ЕС срещу собствения си интерес – върху Русия.