Слабото производство на енергия от ВЕИ и газовата криза върнаха на пиедестала двата, „най-непопулярни” сегмента на европейския енергиен сектор – ядрената енергия и въглищата.
Вярно е че през последната година запасите от природен газ на Газпром намаляха в резултат от аварията в завода за газов кондензат в Нови Уренгой. Причина за свиването на доставките за Европа е и по-ранното стартиране на отоплителния сезон в Русия, а приоритет за компанията са доставките на газ за руските хранилища.
Но скокът в цените на синьото гориво има изкуствен характер и бе провокиран най-вече от усилията на САЩ да не допуснат реализацията на „Северен поток 2”, в резултат от което пък Газпром се радва на незапомнени от десетилетия печалби за сметка на европейците. Съединените щати пренасочиха своя втечнен шистов газ към азиатските пазари и паралелно с това блокираха газовите доставки от Русия (на 6. 09. 2021 бе положена последната тръба на газопровода, а първите доставки на природен газ по него биха могли да започнат още преди края на годината).
И докато за „продължаващите промяната” в България не е важно да има руска енергия, а американска синергия, Унгария намери решение на газовата криза, въпреки натиска на брюкселските еврократи. На 27 септември подписа договор с Газпром за доставка на руски природен газ до 2036. От октомври т.г. унгарците ще започнат да го получават по тръбопровода „Турски/Балкански поток“, и след това по газопреносните системи в Югоизточна Европа. През Сърбия например, в Унгария ще влизат по 3,5 млрд. куб. м газ годишно, а още 1 млрд. куб. м ще постъпват от Австрия.
Паралелно с поскъпването на природния газ страните от Северозападна Европа се сблъскаха и с друго предизвикателство – непредсказуемостта на вятъра. Факт е, че страни като Великобритания, където в зависимост от метеорологичните условия до 1/3 от електроенергията се генерира от вятърни паркове, не бяха готови за дълъг период на затишие. През първата половина на септември тази година Северно море стана свидетел на сравнително рядко явление – в продължение на две седмици обемът на производство на електроенергия от морски вятърни турбини не достигна дори половината от обичайните норми; вместо 10–12 MW/h, производството на електроенергия през целия период беше под 6 MW/h.
Въпреки че по-ветровитата втора половина на септември върна производството на вятърна енергия в Северно море към относително нормални нива, въпросът за дългосрочната надеждност на вятъра стана още по-належащ. ЕС се стреми към увеличаване дела на вятърната енергия в общата си енергийна матрица до 20% до 2050 г., но след напускането на Великобритания, общите показатели на Съюза намаляха значително, тъй като Лондон, притежаващ повече от 24 GW мощности благодарение на почти 11 хиляди вятърни турбини, отдавна е европейски лидер по отношение на навлизането на ВЕЦ на вътрешния пазар. Много страни последваха Обединеното кралство. Франция вече изгражда първата си морска вятърна платформа, Испания публикува нова стратегия за вятърна енергия, Гърция скоро ще направи същото.
Никой обаче няма убедителен отговор на въпроса „какво ще се случи, ако вятърът спре да духа?“
Там, където има възможност, ядрената енергия е най-лесният (и най-евтин) изход от ситуацията, от която България би могла да се възползва, вместо да губи милиарди от спирането на първите четири блока на АЕЦ “Козлодуй”. Добре, че поне отървахме пети и шести блок, затова пък АЕЦ „Белене“ „няма(ло) как да бъде реализиран”… Какво стана с лиценза за изграждането му от Агенцията за ядрено регулиране? И при положение, че „Росатом“ приветства възможността международна кооперация да реализира проекта.
Франция, най – крупната ядрена държава в ЕС, би могла лесно да преодолее пазарната паника, ако четирите й ядрени реактора с обща мощност от 4,2 GW не бяха подложени на ремонти по същото време. Южна Корея и Япония се завръщат към ядрената енергия. По време на Олимпийските игри, за да се покрият допълнителните нужди от електроенергия, бе пуснат реакторът на АЕЦ Кансай. Нежелаейки да купува скъпи доставки на втечнен природен газ на спот пазара, Япония вече има девет работещи ядрени реактора.
Очаква се до 2023 г. световното производството на електроенергия от АЕЦ да се върне на нивото от преди COVID-19 кризата, тъй като търсенето за него се възстановява, а до 2030 г., в зависимост от сценарийните условия на развитие, то ще нарасне с 15-30%, въпреки че делът му в енергийния баланс донякъде ще намалее. В развиващите се страни от 2019 до 2030 г. обемът на производството на електроенергия в АЕЦ ще се увеличи с две трети, което ще повиши делът й в общото производство на електроенергия до 6%. В началото на 2020 г. се строиха атомни електроцентрали с общ капацитет 42 GW (от 62 GW). През 2030 г. капацитетът на ядрената енергия ще нарасне от 110 GW на 180 GW. Китай е на път да стане лидер в ядрената енергия до 2030 г., изпреварвайки САЩ и Европейския съюз.
Електроцентралите, работещи на въглища отново станаха актуални. Но в България по-актуални са частните индустриални паркове. Добре че са синдикатите в „Мини Марица-изток“ и миньорите, които се борят за работните си места..
Великобритания, която възнамеряваше да затвори всички централи на въглища до 2024 г., беше принудена да рестартира част от производствените си мощности. А Германия преживява поредния ренесанс на въглищата – производството на електроенергия във въглищните централи се е удвоило в сравнение с 2020 г., и достига средно 8,5 GWh през септември. Въглищата не само предстои да станат основен енергоносител, но и запазват всички конкурентни предимства пред газа, който е с 10 €/MWh по-скъп.
Първата стъпка към постепенно увеличаване на цените на въглищата беше китайското ембарго за доставките на австралийски въглища – именно Австралия, заедно с Индонезия, която към ноември 2020 г. беше водещият доставчик на въглища за Китай. Досега продължаващото ембарго значително повишава цената на твърдото гориво за китайските вносители по силата на необходимостта да се изградят отношения от нулата с по-отдалечени страни, докато австралийските експортни потоци прекроиха картата на Азия по отношение на пазарния дял.
През август 2021 г. вносът на въглища в Европа се върна към времето преди пандемията (т.е. през есента на миналата година, около 12 милиона тона на месец) и продължи да расте през септември. Нарастващото търсене стимулира цените на въглищата и само за четири месеца те се удвоиха, достигайки невиждано преди ниво от 185 долара за тон.
Може да изглежда, че това е моментен скок, който бързо ще утихне, но средногодишните фючърси на въглища за 2022 г. в Ротердам (наричани още API2) се колебаят в диапазона от 130-140 долара/т, поради което високите цени ще остават на дневен ред повече от един месец. Освен това въглищата остават конкурентоспособни спрямо газа, въпреки факта, че използването им води до по-високи разходи за въглерод, които се облагат с данък съгласно законодателството на ЕС. И докато въглеродът също се търгува на безпрецедентно ниво от 61–62 евро/т, дори при тези неизбежни разходи, въглищата все още са по-печеливши от природния газ. По този начин сравнително проста комбинация от слабо производство на енергия от възобновяеми енергийни източници и недостатъчно снабдяване с природен газ върна на пиедестала двата, „най-непопулярни” сегмента на европейския енергиен сектор – ядрената енергия и въглищата.
В този ред на мисли (и факти), България отново тича след събитията – към новия „зелен” капан, по пътя на поредната „промяна”….
Безспорно възобновяемите енергийни източници щадят околната среда. Но ако целта на развитието на националната енергетика е да се решат екологичните и климатичните проблеми, тогава е необходимо да се разработят ВЕИ в комбинация (внимание!) с други нисковъглеродни видове енергия – ядрена и природен газ. И това изобщо не противоречи на идеологията и същността на „Енергия 4.0“ или „Енергия на прехода“.
