Една от най-продължително коментираните теми в турската преса напоследък е посещението на Ердоган в Русия т.е. срещата му с президента Путин в Сочи. Тази визита бе осъществена веднага след участието му в 76-тия форум на Общото събрание на ООН в Ню Йорк Независимо от поредица  срещи на американска земя с различни държавни лидери, никак не е случайно  решението на Ердоган за организиране на нова среща с Путин. Не са случайни и думите на бившият премиер проф. Давутоолу, днес лидер на опозиционната в Турция партия „Бъдеще”, който заяви, че  „ядосан на Байдън, че не му даде час, отиде в Сочи, където остана в ситуация на пълна капитулация, без дори да го погледне”. Става въпрос, че нямаше среща на Ердоган с Джо Байдън в Ню Йорк, а оценката, че Путин не го е „погледнал” остава нормално като мнение  на един опозиционен лидер. Факт е, че след срещата тет, а тет, без участие на други представители на преговарящите страни, нямаше пресконференция, а само кратки изявления преди самата среща. Писмените изявления бяха заменени с публикации в социалните мрежи. Част от турската преса категорично определи за недопустимо като дипломатически акт да няма присъствие на срещата на външния министър Чавушоолу и на министъра на отбраната Хулуси Акар. Все пак става въпрос за отношения между две страни, договорки в областта на международни дела и за изход от конфликтни ситуации като тези в Сирия, Либшя, Афганистан. Давутоолу определя като „лошо е”, ако срещата е била поискана от Москва и то без участие на съответни министри.

Всъщност подробна информация за разговорите бе дадена от самия Ердоган на връщане от Сочи.  Това не попречи да се задават в турски медии въпроси като  дали Ердоган не вярва на информациите на министрите си или  не вярва на лоялността им. Но той убедено заяви, че „областите на сътрудничество с Русия ще се разширят” и че са постигнати споразумения с Путин по три клювочи въпроса свързани с кризата във външната политика.”Кризата в Сирия донесе тежки разходи, освен човешки трагедии. Икономическата тежест на процеса достигна нива, които са непоносими за всички нас. Разгледахме детайлите и договорихме да намерим трайно и окончателно решение на проблема Сирия”, казва Ердоган. Няма съмнение, че думите му относно Сирия могат да бъдат тълкувани и като предвестник на нова ситуация в страната на Асад. По-точно в  Идлиб. Веднага след Сочи се наблюдава и засилена военна дейност в региона, Северна Сирия, пишат в Анкара Руски военни самолети съвместно със сирийската армия бомбардират не само в Идлиб, но и магистрала М4, където има разположени и турски военни части. Действията определено са съгласувани с Ердоган при разговора в Сочи.. Има информаии, че част от щаба на терористичните организации в района на Идлиб е бил поразен от ракети. Турски медии са убедени, че това е началото на мащабни операции, за които турският президент е дал съгласие. Русия отдавна обвинява Анкара, че не изпълнява поети ангажименти от предишни срещи Путин/Ердагон за прочистване на терена от радикални ислямистни групировки, които са част от причините да не  приключва  сирийския кървав конфликт. Сега се казва, че в Сочи има споразумение за радикално разрешаване на този въпрос. Путин явно е договорил Турция  „да  направи място за операциите на Русия”. Дори и да не го направи, казват някои в Анкара, Русия има достатъчно сили да реагира самостоятелно и решително. Още повече, че и двете страни подчертават, че стоят зад териториалната цялост на Сирия. Анкара смята, че от тези нови операции има сметка и Турция. Според пресата в турската столица  „радикалните елементи са се превърнали в апарати, използвани от западните разузнавателни агенции, които се поставят в Сирия с цел дестабилизиране на мира и стабилността”. А Турция „иска мир и стабилност”, казват повечето анализатори при съседите. Русия и Турция не бивало да дават възможност да бъдат изтласкани от Сирия. Радикалните организации имали връзка помежду си и срещу тях трябвало да се взимат „мерки през цялото време”. За Анкара сред тях най-опасни са бойците от редиците на сирийските кюрди, които воювали заедно с ПКК. Това е един от щеконливите и нерешени спорни  въпроси между Турция и САЩ, които и до този момент считат организациите на сирийските кюрди за свой основен и едва ли не единствен съюзник на територията на Сирия. За Анкара сирийските кюрди са онзи бумеранг, който може да стреля по турците. Надеждите са, че при тази съвместна операция на руските и сирийски военни части ще се прочисти целия терен, включително и от сирийските кюрдски групировки. Но това не възпира въпроси на турски журналисти, които непрекъснато повтарят „какво донесе Москва на масата” т.е. не е ясно какво се спестява като информация от постигнатите договорки. Някак не се разбира, че Турция е принудена да „улесни ситуацията в Идлиб и да даде възможност на Русия и сирийската армия” да действат съвместно срещу радикалните ислямистки групировки. Ердоган казва, че „на тази двустранна среща установихме, че има единство по всеки един въпрос”. „Няма връщане назад” заявява турският президент. „Продължаваме да спазваме всички споразумения и да идентифицираме радикалните елементи в коридорите за сигурност” са слова, които и преди са казвани. Сега се допълва и с „няма да има компромис”.

Но между другото поставя въпрос и за съществуването на офис на ПКК/YPG, военна организация на сирийските кюрди, в Москва. Поставял е този въпрос и друг път. Но Москва си има своя политика и интереси. Не отстъпва. Поддържа контакти с всички важни играчи не само на международния терен, но и в страни като Сирия.Ролята на посредник, който омиротворява,  много й отива. Споменаването от Ердоган, че „”рано или късно Америка трябва да излезе от Сирия” е в пряка връзка с подкрепата на Вашингтон за сирийските кюрди. Той знае, че тази тема ще „обезпокои сериозно някого”, но дава информация за дейността на американския координатор за Близкия изток и Северна Африка, който се явява „управител на терористични организации” т.е. на сирийските военни формирования в Сирия.

Тема на разговорите е и доставките на руските системи С-400, срещу които САЩ имат повече от сериозни възражения и обещават санкции за Анкара, ако ги въведе в експлоатация. „Въпросът е свършен”, казва Ердоган. Договаря изработки на самолетни двигатели, стъпки в корабоплаването, надява се на договорки за подводници. Явно военно-техническото сътрудничество, разширяването на контактите за ракетните системи С-400 за въздушни атбрана е в дневния ред на двамата лидери. Даже е бил обсъждана и възможността за производство на части за С-400 в Турция, за сътрудничество в космоса и „подготовка на турски космонавти”. Въпросът е бил поставен от Путин. Но въпросите за построяването от Русия на още 2 нови атомни централи в Турция, след Аккою, са поставени от Ердоган. „Да, ще поработим върху това” отговорил Путин.

Странно, но от тази среща в Сочи няма информация,че е бил обсъждана тема за съдбата на сирийския президент Асад. Но проф.Давутоолу в коментар за договореното между Ердоган и Путин намира за удачно да заяви, че е „против среща на турски представители с Асад” и че е за „преходно правителство в Сирия и то без Асад”. Независимо, че знаел как много арабски страни полагат усилия „да се доближат до Асад”. Разменната монета за Турция ще бъдат сирийските кюрди ли, пита Давутоолу. За него „Асад е убиец” и той остава верен на водената политика от времето на собственото му премиерство в Анкара. Времената са други, а и Турция не е в добра икономическа кондиция. „Разходите са много”, казва Ердоган и определено трябва да се правят отстъпки.

Давутоолу е срещу Асад, но в самата Турция приема за нормално да се осъществяват срещи с парламентарно представената прокюрдска партия  ДПН, демократична партия на народите, защото като цяло турската опозиция настоява за предсрочни избори и търси обединение срещу Ердоган. Разговаря се и за опониране на Ердоган относно предложение за промяна на конституцията Опозацията иска завръщане на парламентарната демокрация вместо съществуващата президентска република. В партията на Ердоган, ПСР, партия на справедливостта и развитието, са на мнение, че „въведохме президентска система и сме доволни от тази нова система”.Поне така твърди Ердоган. „Няма смисъл да опитваме старата система”, но опозицията в лицето на кемалистката основна опозиционна партия, НРП с лидер Калъчдароолу, Давутоолу, Мерал Акшенер, лидер на Добрата партия, прокюрдската ДПН  са на мнение, че парламентарната система е удачната и че Ердоган може да бъде свален само чрез обединение на всички опозиционни сили.

А той се готви да посрещне като президент 2023година, когато ще се честват 100 години Турска република. .Даже вече организира големи тържества по този повод. А дали сянката на Сочи ще бъде начало на нови процеси в размирния регион на Близкия изток и Северна Африка,  дали Турция и Русия „поеха нов път и това ще засегне целия свят”, както смята анализаторът Дугин, предстои да се наблюдава.  Всъщност независимо, че Путин и Ердоган са говорили за Сирия,основно Идлиб,  за Крим /непризнат от Турция като част от Русия/, за Афганистан, Либия,където имат противоположни интереси,  за Кавказ, остава съмнението, че „важната част от това, което е обсъждано на тази историческа среща обаче ще остане в тайна”. Това е мнение на Дугин, а той обикновено много знае за Турция. Още от времето на опита за преврат срещу Ердоган. Сега той казва, че САЩ ще се оттеглят от Сирия, но постепенно. Дали? Защото допълнението е, че  „дори да се оттеглят, те ще ще продължат да произвеждат кризи”. Според него „единственият решителен фактор ще бъдат отношенията на Русия, Турция и Иран. Остава да се следят събитията, защото не са толкова далеч от нас. А и всяка промяна на международната сцена няма как да не ни се отрази. Известно е от години. Важно е  преценките да са точни, защото става въпрос за сигурност.