Паниката на енергийните пазари в Европа красноречиво говори за настъпващата остра структурна криза. Наследеният от миналия век механизъм на осигуряване икономиката с енергия показва явни признаци на разпад. Традиционните инструменти за неговото регулиране губят своята функционалност. А политическото ръководство на общността демонстрира пълно неразбиране на причините и последствията от тези процеси, приема ги като временно смущаващо явление.

Европейският комисар по вътрешния пазар Тиери Бретон определи енергийната ситуация като „трагично непредсказуемо съвпадение на редица негативни фактори“ – рязък висок ръст на цената на природния газ, свиване на предлагането на енергоносители след закриването на нефтени и газови сонди, последствия от пандемията и растящо геополитическо напрежение. И разбира се оттук следва дежурното обвинение срещу обругаваната Русия, която отказва да увеличи доставките на газ в Европа с цел да усили политическия натиск спрямо европейските власти за снемане на ограниченията по Третия енергиен пакет по отношение на газопровода „Северен поток-2“.

Но какви са действителните причини? В стремежа си да сведат до нулево равнище въглеродните емисии на територията на общността до 2050 г. и да въведат в пълен обем принципите на свободен енергиен пазар ръководителите на ЕС приеха решения, които практически парализираха възможностите на отрасъла, както и на цялата производствена дейност.

Първият дестабилизиращ фактор бе ориентацията към максимално разширяване на дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в съвкупния енергиен баланс. Според приетите през 2018 г. Директива за ВЕИ и Механизъм за въглеродните емисии делът на вятърната и слънчева енергия в общото енергийно производство трябва да се увеличи от 19,7% през 2019 г. до 32% през 2030 г. и до 40% през 2040 г. В енергопотреблението делът на тези източници бе определен да достигне 40% до 2030 г. и 60% до 2040 г. Обикновено сравнение показва, че тези показатели от двете сфери не съответстват помежду си, не са системно обвързани. Заложена бе твърде идеалистична цел чрез намаляване потреблението на въглища да се съкратят емисиите на въглероден двуокис с 55% до 2030 г. без да се отчитат икономическите и структурни последствия.

Самоцелната надпревара в използването на ВЕИ заради самите ВЕИ предизвика въвеждането през 2020 г. на 15 гигавата техни нови мощности, довеждайки общата им мощност в ЕС до 220 гигавата. Това доведе до ситуация, при която 40% от потребяваното електричество в Европа се получаваше от ВЕИ, а получаваното от изкопаеми горива беше само 34%. Не защото ВЕИ бяха по-изгодни, а защото инвеститорите в „зелената енергетика“ преди реализацията на проектите получаваха държавни гаранции за безусловен приоритет на закупуването на „зелената енергия“ пред останалите енергоизточници. По този начин след формирането на енергийни излишъци се пристъпваше към спирането на традиционните енергоцентрали. При това на „зелената енергетика“ се даваше право да продава електричество на 4-5 пъти по-високи цени от приетите на пазара. Ударният темп на въвеждане на ВЕИ доведе до конфликт на цени и интереси чрез принудителното налагане на непазарни методи в мащаба на енергосистемата.

Вторият дестабилизиращ фактор бе именно безогледния популистки крайно политизиран натиск за понижаване на въглеродните емисии в Европа с 55% до 2030 г. Очакванията бяха въвеждането на т.н. „зелени сертификати“ да стане ефективен механизъм за меко стимулиране на енергийния отрасъл, насочващо го към „зелен енергиен преход“ . На практика те се превърнаха в класическа борсова стока. Още през 2019 г. парижкият Институт по икономика на климатичните промени в своя обзор Global Carbon Account констатира 25 действащи схеми за данъчно облагане на емисиите на парникови газове и 26 схеми за търговия с тях (ETS).

През 2016 г. европейските емитенти на въглероден двуокис заплатиха 22 млрд. евро за своите емисии, през 2017 г. тези плащания нараснаха до 32 млрд., а през 2018 г. достигнаха вече 40 млрд. В Европейската схема за търговия с емисии (EU ETS) цената на тон въглероден двуокис се увеличи от първоначално договорените 8,8 до 22,2 евро. През лятото на 2020 г. зеленият сертификат вече се продаваше за 40 евро, а в настоящия момент вече достига 60 евро за тон емисия на въглероден двуокис. Според изявлението на Тиери Бретон дефицитът на електричество в Европа възникна поради това, че през второто полугодие на 2021 г. вследствие на аномално снижаване на „природното количество вятър“ бе предизвикано двукратно спадане на електродобива от ветропаркове.

Формално това беше така. Но еврокомисарят премълча, че получаваните по базисни цени, но неизразходвани зелени сертификати активно се продаваха на борсата. От една страна те формираха допълнителен доход за сегмента ВЕИ, а от друга практически премахваха доходността от класическия, на първо място въглищен енергодобив. Поради това през последните месеци над 20% от въглищните мощности се оказаха на границата на банкрута, а още 34% бяха принудени кардинално да понижат производството на електричество, с което още повече разшириха мащабите на дефицита.

Тази избирателност в изявленията на еврокомисаря може лесно да се разбере. Въз основа на приетите през 2021 г. Антикризисни мерки за спасяване на европейската икономика една четвърт от таксите за въглеродни емисии пряко постъпват в бюджета на Еврокомисията, с което премахват нейната зависимост  от вноските на страните-членки. Натрупването на собствени пари в Брюксел значително разширява властовите му пълномощия за укрепване на централните органи на ЕС. Още 2,5% от общите приходи отиват за издръжката на бюрократичния апарат на EU ETS. От това следва, че в близка перспектива европейските власти няма да се откажат от налаганата политика на снижаване на емисиите, а ще се опитат да използват кризата за приемане на нови програми за нейното разширяване.

Третият дестабилизиращ фактор бе упоритият стремеж на ЕС към максимално широко и пределно скоростно въвеждане в енергийния сектор на принципите на свободната търговия. До 2014-2015 г. цената на природния газ бе свързана с цената на нефта и се коригираше по средното значение на нефтените котировки за изминалия шестмесечен период. Към края на 2019 г. Еврокомисията включи в разчетната формула спотовите котировки на газовите хъбове в Европа, доведе техния дял до 25% и съкрати нефтеното усредняване до 3 месеца. Докато цените на нефта и газа се намираха на удовлетворяващо ниски равнища за аномално топлия и кратък отоплителен сезон 2020-2021 г. в размер на 1,9 дол. за милион британски топлинни единици (МБТЕ), резултатът от действията на Еврокомисията изглеждаше сполучлив. Но последвалата жега не намали търсенето на електричество, а политическите напъни за блокиране на Северен поток-2 съвпаднаха със съкращаването на добива при другите доставчици. Така нарушеното ценово обвързване с нефта започна да тласка цената на газа на горе. От по-малко от 140 дол. за хиляда куб.м. за броени месеци тя превиши 800 и в началото на октомври се приближи до 2000 дол.

Следствие от тези тенденции бе началото на формирането на енергийни дефицити, проявяващи се в рязък скок на преките цени на електричество. Ако през март на текущата година средната стойност на квтч се  колебаеше в границите до 18 евроцента, то в края на септември тя надхвърли 60 евроцента. И това не е пределът, тъй като отплителният сезон в Европа едва започва, а запасите от газ са едва 72% от необходимите, като се има предвид, че в предидущи години те бяха до 95%. При това нарастващите цени на природния газ в Европа продължават да  изостават от равнището им в Азия, като не позволяват да се включи пазарния механизъм. Това определя предпочитанията на повечето добиващи страни включително и САЩ да ориентират своите доставки към азиатските пазари.

Четвъртият влияещ фактор е продължаването политиката на ЕС за ускорено закриване на въгледобива като недопустимо замърсяващ атмосферата на планетата. Европейският съд в Люксембург осъди Полша да плаща глоба от 500 хил. евро за всеки ден докато не прекрати добива на въглища от шахтата „Туров“. Възраженията на Варшава, че въглищните електроцентрали осигуряват почти 70% от електроенергията на страната и тяхното спиране ще доведе до колапс в икономиката, бяха оставени без внимание.

По този начин възникна парадоксална ситуация с въглищата в Европа. Поради поскъпването на зелените сертификати, резките ограничителни мерки и поскъпването на цените на въглищата себестойността на енергодобива от въглища критично нарасна и се приближи до границата на пълна нерентабилност. Но вследствие ръста на цените на електричеството и спада на добива от ВЕИ през януари-юли 2021 г. делът на добиваната енергия от въглища в Германия спря да се понижава и дори нарасна със 7 процентни пункта до 26,1% в сравнение с миналата година.

Ето така антивъглената позиция на ЕС фактически доведе до ускорено разпиляване на натрупаните във въглищния сектор технически и финансови ресурси. Собствениците на въглищни електроцентрали бързат да извлекат пределния максимум от оборудването, като напълно прекратяват инвестициите не само в модернизацията и разширяването на мощностите, но дори и в текущото обслужване по регламент. Следвайки този път към края на 2022 г. може да се очаква масово закриване на обекти вследствие достигането на предела на физическото им износване, което още повече ще повиши дефицита на енергия в ЕС. Най-енергоемкият сектор на европейската икономика вече достигна границата на нерентабилност.

Един от най-големите производители на торове американската компания  CF Industries Holdings обяви закриването на два от своите водещи производствени комплекса във Великобритания. Това послужи като сигнал за съкращаването обемите на производство на аналогични предприятия в Германия, Белгия, Нидерландия и цяла Южна Европа. В близките месеци предстои изразходване на запасите от химическа продукция и през пролетта на 2022 г. в ЕС се очаква съществен дефицит на минерални торове, заплашващ с рязък спад на обема на селскостопанска продукция през есента.

Проблеми с продоволствието се очертават още до края на текущата година. Производителите на хлебни и макаронени изделия вече предупреждават властите за неизбежно повишаване на цените до 40%. Резкият ръст на цените на отоплението принуждава и другите производители да преразгледат ценовата си политика за да избегнат разоряване. Аналогични сигнали от млечно- и месодобивните отрасли пораждат очаквания, че ако в близките месеци няма понижаване на цените на електроенергия, през следващата година ЕС ще загуби позициите си като износител на продоволствие и ще се превърне във вносител.

Съответните европейски институции досега не са направили необходимите изводи и предпочитат временните административни мерки. На съвещание на европейските министри на транспорта и енергетиката Испания представи свой секретен план за противодействие на „виновната Москва“, която използвала временните трудности за дестабилизирането на ЕС. Предлага се въвеждането в общността на пряко определяни пределни цени на природния газ, съблюдаването на които да стане задължително за всички страни-членки. Наред с това трябвало да се формират и буферни запаси от газ, с които Брюксел да регулира ценовите колебания. Това твърде утопично виждане, отричащо досегашната европолитика на свободно пазарно ценообразуване прави вероятно реализирането му в официални общоевропейски документи на предстоящите срещи на високо равнище.

При тотална неподготвеност на ЕС за настъпващата зима Германия заплашва напълно да прекрати доставката на газ за междуотрасловите предприятия и препоръча на жителите на Хърватия да си приготвят дърва за отопление на жилищата. Закономерният извод е, че текущата криза в европейската енергетика не е с временен, а с дългосрочен системен характер. Предстоящият отоплителен сезон 2021-2022 г., последствията през пролетта и лятото ще станат сериозно изпитание за устойчивостта на европейската икономика и за адекватната реакция на институциите.

Изключвайки пълния икономически колапс в Европа, аналитиците на британския нефтен гигант British Petroleum предлагат три вероятни сценария в своя годишен обзор на световната енергетика Energy Outlook: 2020. Първият „Чиста нула“ (Net Zero) изхожда от предположението, че ръководителите на ЕС, САЩ и останалите развити страни ще се опитат да използват установилата се ситуация за решителен отказ от традиционния енергиен модел и максимално ще ускорят прехода към водородна енергетика. Продукцията от новите мощности ще бъде пределно скъпа, а процесът на въвеждането им извънредно болезнен. Многобройните фактори на инерция на старата система, съпротивата срещу понижаването на жизненото равнище не позволяват забавяне на прехода към „зелен водород“. Но ако „водородната икономика“ заработи по-рано от достигането на критичния максимум на социалното недоволство, последвалата икономическа трансформация ще направи възможни пълната реорганизация на ЕС в единна централизирана свръхдържава с окончателна концентрация на властта и парите в Брюксел – в Европарламента и Европейската комисия, придобиването на собствен бюджет и право на събиране на преки данъци на територията на Обединена Европа.

Развитието на събитията по сценария Net Zero предвещава радикално повишаване на стойността на зелените сертификати до 220-250 евро за тон въглероден двуокис в развитите страни и до не по-малко от 180 евро в развиващите се. В перспектива до 2050 г. тези мерки ще съкратят търсенето на нефт до 80-85% и на газ с 60% спрямо равнището на потребление през 2019 г. Европейската икономика ще премине през разрушителен етап на пълно закриване на основни отрасли – химически, металургически и продоволствен. Жизненото равнище на семействата в ЕС през близките 5 до 8 години може да се понижи с 40-50%. За сметка на това мащабното разширяване на капиталните вложения и въвеждането на новата водородна инфраструктура трябва да създаде достатъчно стабилна основа за поддържане на икономическия растеж в новите отрасли. Те трябва да осигурят смекчаване на действието на негативните фактори като формират нов устойчив тренд за дългосрочно възходящо развитие.

В противовес на този радикален вариант вторият сценарий „Бизнес както обикновено“ (Business as usual) е по-консервативен. Той се основава на очакването, че европейските власти ще се осъзнаят, т.е. ще се откажат от идеалистическия радикализъм в полза на практическата адекватност. Всички глобални цели на прехода към „водородна иконоика“ остават, но достигането им ще се извършва постепенно на етапи. Това ще включва временно смекчаване на нормите на Енергийната харта на ЕС и Третия енергопакет и ще удължи сроковете за въвеждане на „въглеродни данъци“ като съкрати техните размери. Цената на зеления сертификат за тон емисия на въглероден двуокис към 2050 г. се очаква на равнище 80 евро за развити и 65 евро за развиващи се страни. За трансформиращите се икономики преходът ще бъде тежък, но ще се извърши по пътя на най-малкото съпротивление с възможност за преобразуване без катастрофално снижаване на жизненото равнище. Потреблението ще продължи да се съкращава с темп на спадане до 2% годишно и с общо снижаване до 10-15% към 2050 г.

Междинен за двата сценария е третият за умерено бързи темпове на преобразуване RAPID. Той се основава на баланса между реформаторския заряд на радикалите идеалисти и съпротивата на съществуващата енергийна и икономическа система, както и на възможностите на монетарната система на ЕС да генерира достатъчна парична ликвидност без пропадане в хиперинфлация. При този сценарий цената за тон емисия на въглероден двуокис към 2050 г. ще достигне 120-140 евро за развити и до 90 евро за развиващи се страни. Търсенето на нефт ще спадне ориентировъчно до 50-60%, а потреблението на газ макар и да се съкрати с 40%, ще остане със значителен дял в европейския енергиен баланс.

При тези условия общата икономическа ситуация ще се окаже в дълбока трансформационна криза, която ще продължи до 2035-2037 г. Кой от изложените сценарии ще се окаже най-вероятен ще покаже настъпващия за Европа отоплителен сезон 2021-2022 г. Отворен остава въпросът:

Ще се съгласят ли засегнатите и особено уязвими енергийно зависими страни да приемат принудително налагания им „Зелен дневен ред“? И още повече: Ще приемат ли доброволно налаганите им от късогледите европейски бюрократи „въглероден данък“ и съкращаването в тази бедствена ситуация на спасителните руски доставки на газ. За редовия европейски гражданин остава само бъдещото нездравословно затягане на коланите.