АНАЛИЗИ > ИНТЕРВЮТА
Избори по никое време с антикварни идеи

12 октомври 2021

Бившият икономически министър Кирил Петков и бившият финансов министър Асен Василев потвърдиха преди малко, че ще създават политически проект, който носи названието «Продължаваме промяната». Според Петков и двамата вярват, че с десни инструменти могат да бъдат постигнати леви цели. Ще успеят ли двамата, според Вас, да постигнат промяна – промяната, за която бяха говорили така наречените партии и коалиции на промяната – ИТН, «Демократична България» и «Изправи се БГ! Ние идваме!». Да припомним, че и на редовните, и на предсрочните избори тези формации не успяха да съставят кабинет – даже при положение, че ИТН бяха спечелили последните избори, а ГЕРБ според някои експерти вече нямат същата политическа тежест, тоест не би трябвало да са попречили да бъде създадено правителство. Какво се случи? 46-ият парламент не успя да състави кабинет, ще промени ли нещо участието на Петков и Василев в изборите? При положение, че няма да могат да участват със своята партия, понеже няма да успеят да я регистрират. Успяха и да заявят, че са готови за коалиция с ДБ и ИБГНИ в бъдещия парламент.

– Дуетът „Петков-Василев“ може да се охарактеризира като Последната (и поредната) Голяма Надежда за промяна на политическата и управленската ситуация в България; нека не се забравя че страната ни е „еталон“ на корупция и на неравенство в Европейския съюз, че още не е член на Шенген и на еврозоната. Натрупаните проблеми са толкова много и толкова дълбоки, че изискват дръзки и безкомпромисни решения, за да не остане имиджът на страната ни като на „черната овца“ в ЕС.

– Двамата са млади, успешно реализирали се като дипломанти на Харвард, „полетели“ високо чрез участие във второто служебно правителство на президента Румен Радев. Формулата, която те използват и лансират, е „с десни инструменти да се постигнат леви цели“. А че в България повече от десетилетие наистина се прилагат крайно десни инструменти, това е факт: нисък пропорционален данък върху доходите на физическите лица (10%) и нисък пропорционален корпоративен данък (10%); най-ниска работна заплата и най-ниски пенсии в ЕС. Икономистите, които наблюдаваме социално-икономическите тенденции в България, наричаме вярата че „с десни инструменти могат да се постигнат леви цели“ както като икономическа романтика, така и като дефицит на исторически познания от прилагането на подобни (сходни) практики. А такива има, започвайки от прочутата Trickle-down economics (позната като „икономика на процеждането“, „икономика на просмукването“, на „капките отгоре надолу“) на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, заключаваща се в простичката идея че средната класа и най-бедните слоеве от населението постепенно ще се възползват от нарастващото богатство на най-богатите. Затова философията на Рейгън-Тачър наблягаше на „свободния пазар“, на предприемачеството и ниските (и намаляващи) данъци. Има индикации – поне чрез говоренето на новите партийци по време на участието им като служебни министри, че симпатизират на някои от идеите на „икономиката на процеждането“, а по този начин – на неолибералния модел, който катастрофира по света. Известни са практическите резултати от красивата идея за „икономиката на процеждането“. Изследвани са подробно от авторитети като Джоузеф Стиглиц, Нуриел Рубини, Тома Пикети, Бранко Миланович; организации като МВФ, ООН, ЮНЕСКО и т.н. Заключението на МВФ от 2015 г. е че „облагите не се процеждат“! Не се оказа вярно че богатствата ще прокапват отгоре надолу, нищо подобно – богатите стават все по-богати, средната класа изтънява, долната част на социалната пирамида (най-бедните) стават все по-обширна; навсякъде, където липсва силна социална държава, неравенствата нарастват. Не се оказа вярно че хората ще станат масово предприемчиви – без ползване на вимето на обществените поръчки или еврофондовете (в ЕС). Не се оказа вярно че приватизацията е лек за икономиката, напротив, там, където масово приватизираха обществената собственост, обществата станаха относително по-бедни. Не се оказа вярно че намаляването на данъците ще увеличи трудовата заетост и ще повиши заплатите, обратно, доказа се че заетостта няма корелация с намаляването на данъците, а неравенствата нарастват. Summa summarum. Идеологическата база на простичката „вяра“ (обърнете внимание че авторите я наричат „вяра“, а не идея или наука!) за „десни инструменти, които да постигат леви цели“, не дава никъде по света добри резултати – не само за по-бедните слоеве от населението, но и за цялото общество – то е „провалено“.

– Сигурен съм на 100% че новото Народно събрание, което ще се формира след изборите на 14-ти ноември, ще състави устойчиво правителство. Ако това не се случи, улицата (народът) ще нахлуе в парламента, за да накаже виновниците. Освен това, самите автори на „Продължаваме промяната“ демонстрират още от сега словесни желания за широка коалиция, което охотно се приема с удоволствие от партиите и коалициите с намаляващо влияние, най-вече от ИТН, „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме!“ (последните може и да не проникнат в новото НС); и не само от „партиите на протеста“, но и омаломощената БСП, а също – парадоксално – от ГЕРБ и даже от някои среди на ДПС. Когато става дума за много европейски и бюджетни пари, със сигурност ще има „трохи“ за всичките.

В медиите често се среща мнението, че Петков и Василев като министри в служебното правителство са се показали като сериозни експерти и е било напълно възможно да станат част от редовното управление. Сега става ясно, че двамата бивши министри искат да се занимават със своя собствен проект, но как оценявате работата им като министри?

– Звездата на Петков и на Василев изгря чрез личния им избор от президента Румен Радев за участие във втория му служебен кабинет. Както е известно, съставът и решенията на първия кабинет не получиха високо обществено одобрение. Може да се каже, че ако първият кабинет получи задоволителна оценка, вторият е сравнително по-интелигентно конструиран и може да бъде оценен положително – като сравнително добър. Сред всичките служебни министри блестяха 5-6, но сред тях бяха именно Петков и Василев. През цялото им участие – едва 4 месеца – те не само поеха инициативата да разкриват недъзите, грешките и пилеенето на обществени средства в частна полза, но и спомогнаха за актуализацията на бюджета. Тези две „звезди“ така ярко блестяха, че политическият им проект бе адмириран от министър-председателя и други министри, което не се беше случвало в най-новата история.

– Все пак, нека да разграничим редовен от служебен министър. Ако бяха участвали четири години във властта, а не само четири месеца, със сигурност щяха да разберат наивната младежка романтика на „десни инструменти, които да постигат леви цели“.

След като се появи проектът «Продължаваме промяната», експерти и журналисти веднага заговориха за това кой може да стои зад проекта. Някои смятат, че зад проекта стои президентът Румен Радев, някои – че е американски проект. Каква е Вашата гледна точка по въпроса?

– Много съжалявам че нямам познанията на баба Ванга, иначе веднага бих отговорил на този въпрос. Факт е че президентът Румен Радев им осигури простор за самоизява; медиите също се постараха да лансират този дует; резултатът е че много млади и не толкова млади хора са „хипнотизирани“ от техните изяви. Не е тайна, че лично американският президент спомена поименно Румен Радев и Кирил Петков „като домакини“ на Шестата среща на върха на Инициативата „Три морета“ – инициатива, която САЩ активно подкрепя; също така е известно че по време на работата на служебния кабинет се чувстваше често присъствието и подкрепата на американския посланик. Но чувствата са едно, а интересите – друго; най-вероятният интерес на правителството е България да остане и да се развива като вярна евроатлантическа държава. И служебният кабинет като цяло служи вярно на тези идеи.

Ако приемем, че президентът Радев може да има нещо общо с проекта, това означава ли, че той има претенции да има водеща роля в българския политически живот? Да не забравяме, че протестите, вдъхновени от него, не дадоха желания ефект: партиите на протеста не успяха да свалят главния прокурор Иван Гешев от поста му, а и правителството на Борисов не подаде оставка.

– Протестът започна като граждански – против правителството на ГЕРБ и Бойко Борисов, както и против олигархията от ДПС, след което се случи странна метаморфоза. Някои от най-шумните протестъри влязоха като „нови“ политици в Народното събрание и с това магията на протеста приключи. Катастрофиралите набързо два поредни парламента доказаха, че никоя от новите партии не желае да се коалира със „себеподобните си“, освен гъвкавата и готова на компромиси центристка БСП.

– Естественото място на властта – Народното събрание, престана да функционира и реално от 12 май 2021 г. властта е в ръцете на второто и третото служебно правителство. Съставът и на първото, и на второто служебно правителство се определя еднозначно от президента, състои се от безпартийни и само един партиен член (БСП). Така че (даже без да има претенции) „временният“ център на изпълнителната власт премина в ръцете на президента и неговите назначения. По този начин – и медийно – президентството трупаше активи; благоприятната ситуация му предостави несъмнени предимства за реализацията на идеята му за втори мандат. Интересното е че подкрепящата го основна единица – БСП, доста колебливо го дари с подкрепата си. Обратно, „опозицията“ на Радев – в лицето на ГЕРБ и ДПС, бе силно притисната в реализацията на традиционните „покупки на гласове“.

– Ако коалицията „Продължаваме промяната“ успее да състави коалиционен кабинет с останалите изнервени протестъри-политици, отношенията „Народно събрание – Министерски съвет – Президент“ ще станат устойчиви и много топли. Всеки оркестър си има диригент, факт; въпросът е какви партитури ще сложи пред изпълнителите.

В медиите често се среща мнението, че Радев бил проруски президент. Някои западни медии писаха, че Русия би желала България да бъде президентска република. Между другото и в самата България има политици, които подкрепят идеята за повече правомощия на президента. Бившият министър на отбраната Красимир Каракачанов се обяви за тази идея и отбеляза, че в този случаи на Радев ще му се наложи да поеме отговорността, понеже ще трябва да взема решения. Какво е Вашето мнение по въпроса? От една страна, Радев подкрепя социалистите, а БСП я свързват с Русия в българската политика. Освен това, Борисов неведнъж е обвинявал Радев, че не коментира скандалите, свързани с Русия – след ареста на Навални, след взривовете в складове в Чехия и България. От друга страна пък президентът поиска Борисов да обясни защо е необходимо финансовото участие на България в «Турски поток» и заяви, че бившият министър председател неглижира газовите връзки със съседните държави. Освен това, често се акцентира върху това, че Радев подкрепя Инициативата за три морета, която от много експерти се разглежда преди всичко като антируски проект. Какво е Вашето мнение по въпроса?

– Чувал съм какви ли не етикети по повод и на сегашния, и на бившите президенти. Но да гледаш само по върховете на дърветата, без да мислиш за корените им, е непростима грешка. Русофилството в България не е на вертикална (отгоре надолу), а на хоризонтална основа – сред голяма част от обикновените българските граждани. Русофилството е културен, исторически, икономически, социологически, психологически феномен за българина. Даже нещо повече, за голяма част от българите руснаците са братя, русофилството е братство! Със сигурност всеки български президент си пада малко русофил, даже да не го изявява показно. И в това няма нищо лошо! Затова мисля категорично, че някои партии повече паразитират върху русофилството, но по този начин не го правят по-добро и по-устойчиво.

– Русия едва ли би желала България да стане президентска република, но не би имала интерес от подобно развитие. Защо ли? Много просто, един зависим президент от „външна сила“ би бил много по-податлив на антируска база, отколкото на проруска; обратно, всяко Народно събрание в България ще има тайни и явни русофили във всички политически партии. Русия има интерес от Народно събрание, работещо за страната си, а не от президент, който може да бъде неустойчив на бурните ветрове, духащи от Великите сили.

– В конкретния случай трябва да разберем президента Радев. Няма как той да не е и евроатлантик, и същевременно русофил. Когато България и Русия имат трайни и взаимни културни, научни, образователни, здравни, производствени, търговски и т.н. интереси и отношения, това е изгодно за двете страни. Ако това е русофилство, всички българи сме русофили! Следователно и Радев е в известен смисъл русофил; но това не му пречи да бъде и американофил, германофил, франкофон и т.н. Светът не е едноцветен, а многоцветен; няма хора само русофили, а всички сме „фили“ в много отношения.

Източник - Спътник