АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Симеон Николов: НАТО не е в състояние да воюва за Украйна

Симеон Николов - 03 ноември 2021

 

Последнвата среща на министрите на отбраната от страните–членки на НАТО и предхождащото я посещение на американския министър на отбраната Лойд Остин в Украйна, Грузия и Румъния донесоха разочарование в Киев по отношение на скорошно членство в Алианса, но и тревога за предстояща по–мащабна милитаризация на Черноморския регион, което пряко засяга и България.

Дори Украйна да бъде приета в НАТО, което на този етап и в Брюксел смятат за „изключено”, за нейната отбрана според военни експрети от САЩ биха били необходими най-малко три бригади от Алианса, които да са постоянно дислоцирани в страната, от които една американска и две европейски и съответно група за противовъздушна отбрана, въздушно крило и др. Цената на това би възлязла еднократно на 32,6 млрд.дол. и ежегодно – на 13 млрд. дол, като американците заплатят съответно 27 млрд. и 11 млрд. от двете суми, а европейците съответно 5,6 и 2 млрд. долара.

В случай на възникване на необходимост от поддържане на умиротворителна операция в Украйна, като начало ще са необходими мироопазващи сили от 130 000 души и разходи от 98 до 520 млрд. долара. За структурите на силите и разходите по тях ще е от значение и решението дали ще се защитава цялата територия на „новата” държава–членка или части от нея. Интересен е фактът, че въпреки стремежът на Киев към максимално обвързване с НАТО, според социологически проучвания само 25% от украинците подкрепят наличието на чужди сили на тяхна територия.

За да не се допусне неизбежно влошаване на отношенията САЩ–Русия и НАТО –Русия, както и твърде скъпите разходи при едно разширяване на Алианса с Украйна, усилията се насочват първоначално към увеличаване на военната помощ за тази страна, военно–политически демонстрации в Черно море и отлагане на обещанията за членство в бъдеще. САЩ ще предоставят на Украйна допълнителна военна помощ в размер на 60 милиона долара, в резултат на което общата помощ тази година може да надхвърли 400 милиона долара. Особено активна в последно време е Великобритания, която ще предостави на Украйна своите ракети „земя-земя“ и ракети за бойните самолети. Обединеното кралство може също да снабди украинския флот с два миночистача и осем ракетни катера.

Освен това се обсъжда възможността за доставка на ракети въздух-земя „Бримстоун“, както и изграждане на военни бази. Този подход обаче също има негативни последици – превръщането на Украйна в „буре с барут”.
Военната помощ за Украйна обаче е само едната страна на въпроса. Докато Киев смята, че западните му партньори не правят достатъчно, Западът пък счита, че Украйна загърбва реформите и борбата с корупцията за сметка на сигурността и външната политика. В резултат на взаимното разочарование и умора се зараждат крайни настроения и агресивни планове на ниво Съвет за национална сигурност в Киев за самостоятелна операция на украинската армия в Донецк и Луганск, което може да въвлече Европа в опасна военна авантюра с непредвидими последствия.
Защо обаче, НАТО не може да си позволи всъщност война с Русия, независимо от приетия на 22 октомври т.г. за първи път след края на Студената война комплексен план за възпиране и отбрана в евроатлантическата зона, съдържащ различни сценарий за водене на военни действия от Балтика до Черно море?

Отговорът се крие между редовете на най-новия анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания на САЩ за цената на разширяването на НАТО и предизвикателствата и недостатъците при «защита» на 5 страни от Североизточна Европа и Западните Балкани (Украйна, Грузия, Босна и Херцеговина, Финладния и Швеция). В него се изтъкват не само намаляването на американското военно присъствие в Европа след края на Студената война, но и затрудненията на НАТО за развръщане на малки сили (батальонните оперативни групи в балтийските държави). Военните експерти признават, че за НАТО би било голямо предизвикателство да осигури прехвърляне на въоръжени сили например в Грузия.

За прехвърляне на въздушно–десантна бригада са необходими около 220 полета на С–17, а за тежка бригада– 850 полета, т.е. целия стратегически мобилен флот на САЩ! Операция през Турция е трудно осъществима. Подходът по море е възможен от румънското пристанище Констанца и българското пристанище Варна. Но товаренето на корабите би отнело повече от 30 дни. Американските експерти признават, че Румъния и България с ограничените си военноморски сили биха могли само да ескортират някои товари, но това би изложило страните им на руски атаки.

Силите на НАТО в направление Украйна могат да се състоят от една дивизия морска пехота, една въздушно–десантна дивизия и една тежка дивизия, за да се осигури 50% повече бойна мощ като абсолютен минимум. Въздушно–десантна дивизия ще трябва да се разположи в Румъния, България или Турция. Но за реално участие в конфликта се разчита само на Румъния и евентуално Турция.

За развитие на действията в Украйна е показателно проучването на RAND, което се базира на проведени военни учения, при които НАТО и САЩ се включват, въпреки че Украйна не е приета в Алианса: САЩ прехвърлят 3 бригади в Европа, Полша изпраща една бригада, Великобритания и Франция се включват с ограничени сухопътни сили и самолети. Военновъздушните сили на НАТО обаче не успяват да се справят с руската противовъздушна отбрана. Цели три месеца са необходими на НАТО за да организира контранастъпление! Изводът е, че нищо не може да компенсира предварително разположени части в предна отбрана.

За разлика от досегашните „предна отбрана” и „мобилна отбрана”, експертът Бари Позен в свой анализ по Украйна вижда като най–удачен варианта „стратегическа отбрана в дълбочина”. Неговото заключение е, че „половин Украйна може да бъде загубена, дори да участват сили на НАТО”. Затова в НАТО се налага извода за „значително укрепване на украинсите въоръжени сили, подобряване на украинската инфраструктура, акцентиране върху системите за контрол и командване, засилване на противотанковата и огневата способност и противовъздушната отбрана”. Това увеличава подкрепата за Украйна от 120 млн дол. годишно на 500 млн дол. годишно, като се предлага разходите да бъдат поделени между всички държави.

Американските военни експерти считат, че черноморските пристанища не биха били толкова полезни, поради силата на руския военноморски флот. Тази оценка не кореспондира с допускането на руския външен министър Сергей Лавров от 30.10. т.г. за намерения за изграждане на военноморски бази в Румъния и България. Но те считат, че е наложително значително модернизиране на летищата в Полша и Румъния, от които да се провеждат операции в Украйна. Приемането на тази препоръка се потвърди от думите на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг на срещата на министрите на отбраната на 21/22 октомври т.г., че «алиансът изгражда способността си за бързо разполагане на сили в региона на Черно море». В проучването на RAND се препоръчва и увеличаване на присъствието на въоръжени сили в Полша, а може би и в Румъния. (България не се споменава.) От 2 години обаче е известно от публикации, че в три източноевропейски страни, между които и България се предлага изграждане на складове за бойна техника, предназначена за личния състав на бригадите от САЩ и Западна Европа, за да не се губи време в случай на необходимост от бързо реагиране. Добре е тези неща да се имат предвид, защото коментарите, че координационният център за наблюдение на морското пространство във Варна със своите няколко компютъра се превръщал в обект за руски ядрен удар, предизвикваха само смях в експертите и във всеки, който е грамотен да направи справка, що е то „първостепенен обект за ядрено нападение” (командни пунктове, носители на ядрено оръжие, ракетни установки, летища и т.н.).

Разходите на САЩ за подготовка на успешна военна операция в Украйна биха били твърде големи, особено на фона на поисканите за 2022 г. по–малко средства във военния бюджет. Еднократните разходи се оценяват на 26.950 млн. долара, в които влизат изграждането на съоръжения за предислоциране, модерни пристанища и летища, оборудването на две нови армейски бригади, две тежки бригади, допълнителни системи „Patriot и др. Ежегодните разходи на САЩ за осъществяването на подобни планове биха възлезли на 10.980 млрд. долара, необходими за поддържането на 2 армейски бригади, 2 ескадрили F-35, поддържането на предислоцираното оборудване, разходи за настаняване и др. Дългогодишен конфликт би изисквал ВС от 485 000 и разходи от 295 млрд долара само за поддържане на мира.

Параметрите по изграждането и поддържането на целия този потенциал се определят и от противостоящата военна мощ на Русия, от слабата такава на приморските държави и неясната подкрепа на Турция. Ако се стигне до военни действия, НАТО очаква на украинското направление срещу себе си седем руски бригади, разположени в региона, като 5 от тях ще действат срещу десанта на НАТО, а 2 във вътрешността на страната. От руска страна могат да бъдат изпратени бронирани и механизирани бригади за усилване на фронта. Украинските бригади и поддържащи части са с крайно недостатъчен състав, а във военновъздушните им сили има по-малко от 100 самолета.

Черноморският флот значително превъзхожда украинския. Русия разполага с 6 подводници, 3 нови фрегати с управляеми ракети, 3 ракетни кораба «Буян–М» с по 8 ракети «Калибър» с обсег около 2500 км, 7 десантни кораба и т.н.
Невъзможността да се постигне победа в класически военен сблъсък логично води до друг акцент, посочен впрочем и от генералния секретар Столтенберг на срещата на НАТО на 21/22 октомври – хибридни действия и кибератаки, залегнали в 4–годишния комплексен план за възпиране и отбрана в евроатлантическата зона. По–голямата стратегическа цел на САЩ и НАТО е блокиране излаза на руския военноморски флот в Средиземно море и проектиране на влияние и сила в прилежащите региони (Сирия, Либия).

Изводът се налага от само себе си. НАТО не може да си позволи на този етап да приеме Украйна за пълноправен член. От друга страна, не може и да води война с Русия заради Украйна. Желания и реалност силно се разминават. Дилемата е да не получиш това, което искаш, или да го получиш, като и в двата случая изходът би бил трагичен. Но опитът за трети вариант отлага взривяването на «бурето с барут», което сам го пълниш. Украйна се нуждае от реформи, а не от оръжия. Иска се разум и предпазливост – бащата и майката на сигурността. А България е твърде близо до «бурето с барут», за да гледа безучастно.

Източник - Епицентър
Симеон Николов е български дипломат, заместник-министър на отбраната през периода 2005-2008 г. Завършил е Техническия университет, Дрезден, ГДР. Работил е в Министерството на външните работи, има 2 мандата в Германия - в посолството в Бон и в дипломатическото бюро в Берлин. Достига до длъжност съветник в дирекция „Координация и анализи“. Работил е като главен експерт по международна политика и сигурност при президента Георги Първанов (2003-2005). Член е на Управителния съвет на…