АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Български избори в Турция

Зорница Илиева - 17 ноември 2021

Докато мислещите българи се чудят как да осмислят тоталната изкривена картина на политическата обстановка в страната след проведените само преди дни избори 2 в 1 и дори прогнозират, че за класиралите се на първо място победата може да се окаже пирова, Виена обяви, че Райфайзен банк се изтегля от България и продава клона си на позиционирана в София белгийска банка.За повече от приличен размер финикийски знаци, което говори за добра работа на местните банкери от този клон.  У нас никой не спомена за написаното в западни медии, че мотивът бил, че  „демографската обстановка в България, за съжаление, е много неблагоприятна”. Някой в предизборната си кампания или спечелилите изборите да постави темата за изход от демографската катастрофа на България като тема № 1 в дейността си в „ползу роду? Да се иска конкретика по въпроса е излишно. Същото е като при мълчанието на нашето МВнР, другите институции и партии по отношение начина, по който гласуваха в Турция гражданите, които имат и български паспорти. Толкова фрапиращи и нескривани нарушения на българския изборен закон не са нищо друго освен наистина открито унижаване на държавата ни и създаване на условия за окончателното й превръщане в маша в услуга на чужди интереси. Не е въпрос за „нищо ново под небето”, а за дъното, в което ни позиционираха с  помощта на местни слугинажи.

Никога в турското медийно пространство не се е писало и говорило толкова много за България, колкото през последния месец. Причината е видна още със заглавия от първите страници на всички печатни медии, които излизат в милионен тираж в голямата ни съседка. Напоително се информират и призовават, предимно нашите изселници и наследниците им с  „хайде на урните, за първи път турчин е кандидат за президент в България”, „турските гласове – за турците”, „за първи път турчин ще се избира за президент на България” и все в този дух. Билбордове и плакати с лика на кандидата за президент и неговата партия са поставени в изобилие във всички големи турски градове,че и в повече от 19 турски провинции. Остават и в деня на самите избори около самите секции. Всички коментатори по темата наблягат на етническата принадлежност на кандидата за президеит, а след изборите с приповдигнат тон съобщават, че турският кандидат се е класирал на 3-то място. Приема се за заслужен успех и са прави. Защото с такава позиция и с такава подкрепа от чужбина влиянието и ролята не са за подценяване. Дори и да е изпусната балансиращата  роля.. Все пак с един куршум два заека, което  често си е цел и постижение на турската външна политика. За нея България, особено Кърджали, „този предимно турски град”, както пишат, са й на сърце и влиянието върху българските граждани от турски произход, както пък се именуват нашите съграждани, се осъществява „като се държи винаги пулса на ръката им”. Също медиен цитат. Но каквото и друго да се твърди, това си е влияние и върху държавата ни. Независимо  дали тя или партиите ни  си затварят очите. Интересното е, че при представянето на партиите в България, които участват в тези избори, БСП е определена като „наследник на проруската и бившата комунистическа партия”, но след обявяване на резултатите не се пропуска да се подчертае, че е заела 4-то място, след ДПС .Демократична България” е определена като „представляваща благородни десни сили”, а за „Продължаване на промяната” се подчертава, че е сформирана в края на септември. ДПС е определено като „партия с членове предимно турци” или „партия на турци и мюсюлмани”.

Тези дни,  когато официално се разбра кой ще бъде конкурент на настоящия президент, а именно проф. Герджиков, под  негова снимка се поставя турското знаме. Открито не се пише, че това е избор на експремиера ни и затова трябва да се подкрепи, но агитацията е в тази насока. Отчита се, че на територията на Турция е имало изградени 127 секции в 19 провинции, че са гласували 91 482-ма двойни граждани и то „без проблеми”. Но „10 хил се били оттеглили от опашките в училищата”. Явен резерв! В същото време 17 хил били гласували в България, без нарочно да се споменава,  че разходите им за бензин се възстановяват от турска страна. Автобусите също са безплатни. Значи близо 92 хил са гласували на тези ключови за нас избори срещу 28 838, които са гласували на 11 юли. Данните из турските медии не се съпровождат с факти като намеса на членове на секционни комисии пред екраните на машините за гласуване, защото повечето от двойните граждани не знаят български и не могат да четат, че декларациите им за гласуване се попълват извън секциите / което било разрешено от нашия ЦИК/, че специални автобуси превозват гласуващите до секции в други райони на съответния град, където не се гласува с машини, че много натрупани на опашките за гласуване не знаят за какво и за кого гласуват, че почти всички те са получавали SMS-си с приканване да упражнят правото си на глас, че много собственици на фирми са дали право на отпуск на двойните граждани, за да могат да гласуват този ден, че агитацията за изборите продължава активно и масирано и в самия изборен ден. Във всички секции  местните кметове и областни управители задължително присъстват сред гласуващите и разговарят с тях, черпят членовете на секционните комисии, показват съпричастност. На много места се появяват представители не само на управляващата ПСР, партия на справедливостта и развитието, но и на опозицията в лицето на НРП, народно-републиканската партия, Добрата партия, на партията на проф. Давутоолу, „Бъдеще”, и др. Само за прокюрдската ДПН, демократична партия на народите, не се споменава.Всички са на терен за избори, които се водят за наши.

Перфектна изборна машина с нескривано участие на турската държава. Всичко под егидата на изселнически организации, които никога досега не са работили толкова всеотдайно. Разбира се, срещу съответно заплащане. Че Карадайъ успя да си осигури подкрепата на Ердоган за своята партия и лично за себе си е видно. Но ако се съди по фотосите след 14 ноември, няма как да има съмнение, че заканата „ще направим всичко възможно Радев да няма следващ мандат” е случайно изпусната фраза.И това ако не е намеса във вътрешни дела! Но да се твърди, че турската държава готви да удвои на 21 ноември броя на гласуващите за наш президент на нейна територия не е особено далновидно. Независшмо от тесните интереси и т.н. мека сила. Просто турската дипломация е достатъчно опитна и едва ли ще си позволи да пресоли супата. ДПС достатъчно показа мускули. Рискува с размахването на етническата карта и то и от чужда държава да предизвика ответни негативни реакции. По- скоро може да се очакват други ходове, които да имат значение за постигане на искан резултат. Или договорки, които да донесат други дивиденти. В това отношение ДПС са царе, както се казва. Въпросът е дали нашата държава осъзнава, че е създаден дълбок разлом в обществото ни и с приети закони в последен момент като този за увеличаване на броя на изборните секции в страни извън ЕС не прави  услуга на чужди сили? Редовите мислещи българи трудно преглъщат правото на глас на хора, които не знаят български, не са родени в България и не милеят за Родина. А само за възможността тя да даде европейски паспорт, за да се изнесат извън страната си. Не че у нас това не се случва, но това си е наш вътрешен проблем и ще си платим сметката след време. Както се вижда, вече и в чужбина се тревожат за нашия демографски срив. И бягат, сякаш сме заразни. Няма ли някой да се сети, че е време като удавниците да се измъкваме сами, за косата си, от блатото, в което ни напъхаха не без наша помощ.В това отношение няма да е лошо да видим как го прави Турция. САЩ и ЕС я плашат със санкции, не одобряват редица от политиките й, подкрепят всячески опозицията на управляващата партия, а Ердоган казва, че е  „най-опитния политик в света”, нарича „глобални банди” онези, които пречат на Анкара да осъществява взети решения и т.н. Анкара инициира на 12 ноември  „среща на върха” на тюркоезични държави, т.н. „турски свят,” като Азербайджан,  Казахстан, Киргистан, Узбекистан, Тюркменистан и …Унгария с участието на Орбан, където е обявена решителност тези централноазиатски „турски държави” да запазят своята независимост и суверенитет, да осигурят ускорено сътрудничество помежду си. Не е ясно как реагира Москва, но Ердоган в това отношение винаги играе двойна игра. Известно е. В случая е постигнато и решение да бъде привлечен като участник и т.н. Турска република Северен Кипър. Част от Кипър, която никой не признава като независима държава, освен Турция. Значи освен съпричастност към български избори, което следва стратегически курс за влияние в страни с мюсюлманско население, Турция не пропуска да поддържа онази външна политика, която й осигурява роля на важен регионален играч. Въпреки незавидно икономическо положение на този етап и падащ непрекъснато курс на турската лира.Заедно с обединяване на опозицията с цел предизвикване на  предсрочни избори през 2022г с цел сваляне от власт нн Ердоган. За наше съжаление, дори и след Ердоган, когато и да е, турската външна политика ще бъде същата. Ето за това може да се мечтае – последователна и суверенна външна политика, която да защитава националните интереси в дългосрочен план. Без значение на съюзнически задължения. Някои могат да го правят.