– Наближават избори. Шоубизнесът сериозно прави опити да влезе в политиката? Да си известен ли е най-голямата ценност днес, без значение какво правиш – певец ли си, в парламента ли си, или животът стана толкова труден за всички, че само от политиката човек може да живее с добри доходи? Защо избрахте да подкрепите двойката Радев-Йотова?

О: Нямах никакво съмнение, че трябва да подкрепя президента Румен Радев и вицепрезидентката Илияна Йотова за втори мандат, най-вече заради техния пръв мандат. Въпреки изключително неголемите правомощия на Румен Радев съумя да направи нещо почти невъзможно – да обедини голяма част от обществото в противопоставянето на управлението, което задушаваше като октопод цялата страна. Няма да забравя ентусиазма на хилядите хора от всякакви възрасти, с различни професии и с разнообразни политически убеждения, които всеки ден излизаха по улиците миналата година, за да заявят желанието си за истинска, а не фасадна демокрация, че трябва да бъдат оценявани по собствените им качества, а не по връзките им с управляващите, че родината ни може да бъде истинска майка, а не мащеха, прогонила ги надалеч, за прехранват себе си и останалите в България свои семейства, че България може да има истинско достойно бъдеще.

А що се отнася до първата част на въпроса – разбирам значението на шоубизнеса днес, но съм от различно поколение и шоуто не ми действа начин. Моето поколение предпочита да чете програми, да следи действията на политиците и последиците им, а не да се влияе от красиви образи. А и като преподавателка се опитвам да убедя в ползата от този подход и студентите – с несигурен успех.

– Имат ли място селските партии у нас или селото и земеделието вече играе третостепенна роля?

О: Селските партии са важен източноевропейски феномен от края на ХIХ и първата половина на ХХ в. Те са дали възможност на селяните като най-многобройното съсловие да защитят интересите със собствено представителство. При това селските партии са едни от първите масови партии. В началото на ХХI в. обаче ситуацията е различна в цяла Европа – много малко хора живеят на село, а аграрното производство, което е основно за България през първата половина на миналия век, вече е играе малка роля. Така че селските партии са реликт от миналото. В българския случай още в началото на прехода БЗНС успя да се дистанцира от БКП/БСП, но после се възроди старата му болест – разцеплението. И сега има множество земеделски партии в различни коалиции – от крайно ляво до крайно дясно. Така намалява политическото влияние на партиите, опитващи се да изразяват интересите на земеделците. Те бяха изместени от различни производствени организации: на „зърнарите”, животновъдите, зеленчукоброизводителите и т.н.

– Различно ли е значението на думите „свобода”, „демокрация” в наше време според Вас, или те са заменени с „пари” и „капитализъм”?

О: Не, не мисля, че значението на свободата и демокрацията, за които са се борили толкова много хора, се е променило. Но е вярно, че в наше време целите са се променили. Днес много хора приемат, че свободата и демокрацията вече са постигнати и е дошло време да се печелят пари. Дълбокото ми убеждение е, че това е измамно чувство, защото и свободата, и демокрацията не се постигат веднъж завинаги, а за тях трябва да се борим непрекъснато. Много лесно спокойствието може да ни приспи и да не усетим как свободата и демокрацията са ни отнети. Точно това стана през последните десетина години, затова хората излязоха на улицата, но виждаме колко е трудно да си ги върнем. Трудно е, защото връщането към демокрацията трябва да стане по правилата на демокрацията, а много хора ги забравиха, подмамени от парите.

– Учител по политика ли се оказа Живков? Вие имате издадена книга за Първия.

О: Да, наистина, тази малка книжка беше първата научна биография на Тодор Живков, управлявал България най-дълго в модерната ни история. Но не бива да забравяме, че той управлява в съвсем друга система – държавният социализъм от съветски тип. Няма съмнение, че е много умел политик, но в друга система. Неговата най-голяма сила е в познаването на манталитета на българите като един от тях. Неслучайно документалният филм за него се казваше „Човек от народа”. Доскорошният ни министър-председател Бойко Борисов нееднократно е подчертавал колко много е научил от Тодор Живков за властта. И сигурно е така, защото при дългото си управление той показа умението си да говори на хората на техния език, след което да прави каквото си иска на техен гръб. Но безспорните политически качества на Живков са подходящи за недемократична система.

– Кои бяха силните страни на България по времето на Живков и може ли пак да ги развием до това ниво, или сега великите сили на съвремието решават всичко вместо нас?

О: Силните страни на НРБ бяха в това, че беше част от по-голяма система, наречена Източен блок, една от задачите на която беше ускорената модернизация. Това означаваше индустриализация, благодарение на която в края на социализма в България беше сред развитите страни със своя електроника и тежко машиностроене. Уедрената с кооперирането земя (макар и с насилие) осигури високопроизводително земеделие и модерно животновъдство. За успехите във финансираната от държавата култура дори не ми се говори в светлината на жалкото положение на масовите културни институции днес. Но трудно можем да се върнем към политиката от епохата на социализма, тъй като при нея има дългосрочно планиране и на преден план бяха не парите и печалбите, а общественият интерес.

– Дойде ли ерата на деиндустриализацията и на живота в сферата на услугите, продажбите, финансите? Има хипотеза, че с екологична цел Големите ще заявяват на малките какво и колко да произвеждат в бъдеще. Това ли да очакваме?

О: При нас ерата на деиндустриализацията настъпи след 1989 г., но в развития свят още преди това – деиндустриализацията настъпи с утвърждаването пез 80-те години на неолиберализма. Неслучайно пандемията показа, че основните лекарства, електронни чипове и какво ли още не се произвеждат не в ЕС или САЩ, а в Азия. Не съм привърженичка на теориите за заговора, затова не вярвам, че с екологичните цели големите държави ограничават малките съзнателно, но често такъв е резултатът.

– САЩ и Китай са във фаза на нарастващ конфликт. Какво следва? Има теория, според която пандемията е резултат на това първенство между двете. Възможно ли е? А къде е Русия?

О: С просто око се вижда как нараства конфликтният потенциал в света. В началото на сегашния век САЩ започнаха поредица от конфликти, които постепенно възродиха противопоставянето от Студената война, но погрешно видяха в Русия на Путин големия си противник. Всъщност истинският им конкурент е Китай, а не Русия. За тази грешка те вече плащат и не се знае как ще завърши всичко това, защото все повече държави се обявяват за нов световен ред. В момента сме в опасната ситуация на нарастващо напрежение без ясно очертаване на линиите на разделение. Видимо е отслабването на глобалната роля на САЩ, но още не е кристализирал новият баланс на силите. И това е опасно, защото може да се стигне до въоръжен конфликт, без той да е планиран и желан.

– Отмина Денят на народните будители. Кои са Вашите народни будители? (Може да са исторически личности или от Вашето обкръжение.)

О: Не ми се иска да оценявам съвременните си, тъй като е рано да се преценят по-дълготрайните резултати. Ще посоча само двама от множеството български будители в миналото – Паисий Хилендарски, припомнил на българите, че са имали държава, значи пак могат да имат, и Христо Ботев, който не само със слово ги буди от дълбок сън, а и с действие показва какво означава да се борят.

– През октомври на 95 години почина майка Ви Вела Баева. На какво Ви научи тя? (Имам теория, че само добрите хора са дълголетници.)

О: О, да. Тя почина в съня си, най-добрият начин да си отидеш от този свят. Твърди се, че така си отиват добрите хора. Основната ѝ черта беше борбеността ѝ. Тя винаги се бореше за онова, в което вярваше – още като ремсистка и участничка в антифашистката съпротива, в литературознанието и в радиожурнастиката.

– Будни ли са съвременните студенти, ученолюбиви ли са и как се отразява пандемията на преподаването и на образоването на младите според Вас? Как се отразява на студентите липсата на общуване и социалната изолация? Ако може, направете прогноза как ще се отрази това на обществото, ако пандемията продължи с години?

Говори се дори, че в бъдеще децата ще учат сами с изкуствен интелект вместо учители, а живите учители ще са привилегия на най-заможните кръгове.

О: Винаги е имало разлики между студентите, но сега станаха твърде големи. При общото спадащо ниво на грамотност имаме и, макар и неголяма група изключително умни, начетени и мотивирани студенти. Но има и такива, които се интересуват не от знанията, а от дипломата.

Не вярвам, че от образованието може да се изключи човешкият фактор. И доказателствата за това видяхме през последната година и половина. Преди това имахме много илюзии във възможностите на компютрите и интернет, във възможностите на дистанционното образование, което да освободи студентите (уениците) и преподавателите от задължението да присъстват физически в учебните зали. Но след като принудително преподавахме Така три семестъра, видяхме всички недостатъци на дистанционното образование. Затова поне аз, съм дълбоко убедена, че не е възможно резултатно преподаване без личен контакт между двете страни – даващи и получаващи знания. Той осигурява пряката обратна връзка, възможността веднага да да реагираш на неразбирането и да дообюсниш, а и да включиш в образованието и възпитателния елемент. Защото поне в историята знанието върви и с моралната оценка на събитията и действащите лица. Самозатварянето само ни показа колко важно е човешкото присъствие и междучовешките отношения в образованието.

Вярвате ли в чудеса? Какво чудо Ви се е случвало в живота и какво искате да се случи на България?

О: Не вярвам в магическите сили, които могат да правят чуда. Но съм сигурна, че като съединим усилията си в името на добра кауза, тя може да победи, което си е истинско чудо. Накратко, вярвам в човешката воля и в доброто. Затова ми се иска ние, българите, със съвместни усилия да направим страната си по-добро място за живеене – към прекрасната си природа да добавим и рекрасни резултати от нашия труд. Можем да го постигнем, ако сме готови да работим в името на общото благо, а не само за пари и личен успех.

Интервю на Румяна Смилкова във в. „Златна възраст”, 19 ноември 2021 г., бр. 47.

 

Източник - в-к „Златна възраст”, 19 ноември 2021 г., бр. 47.