АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Северна Македония не е готова за членство в Европейския съюз

Иван Ангелов - 24 ноември 2021

За съжаление публикуването на настоящата статия съвпада с трагичната катастрофа с македонския автобус.

Изразявам най-искрените си съболезнования на близките на многобройните жертви. Нашите два братски народа трябва да са заедно в и в мъката и в радостта!

Съдържание

  1. Подготвят ни нов Берлински конгрес.
  2. Европейският Съюз не е икономически еднородна интеграционна общност.
  3. Критериите от Копенхаген.
  4. Европейският Съюз и Западните Балкани.
  5. Подготвена ли е РСМакедония за присъединяване към ЕС.
  6. Не всичко е загубено от България.

 След президентските и парламентарните избори у нас през ноември 2021 г., ще се активизират отново разговорите по българо-македонските отношения. Очаква се да нарастне и натискът на САЩ и Европейския съюз върху правителството на България за отказ от възраженията ни по скоростното започване на преговори за присъединяване на РСМакедония към ЕС. Група американски сенатори вече поискаха до края на годината да се откажем от претенциите си към Северна Македония и Албания. Груби ултимативни изказвания срещу нас по този въпрос направиха преди десетина дни френският президент Макрон, нидерландският премиер Рютте, други европейски ръководители и видни американски дипломати. И никой не настоява за действия пред РСМакедония и Албания. Като че ли за всичко сме виновни ние!

Млади кандидати за високи ръководни постове у нас след изборите също се изказаха по този въпрос. Те препоръчват рязка промяна в нашата позиция по присъединяването на РСМакедония към ЕС. Може би го правят поради недостатъчно познаване на историята на отношенията ни с Македония, на изискванията за членство в ЕС и настоящата обстановка в страните от Западните Балкани. И според тях излиза, че все ние трябва да правим отстъпки, вече 80-100 години. Призовавам ги към повече предпазливост. И да не забравят българските национални интереси!

Нашият служебен министър на външните работи заяви преди няколко дни, че мястото на всички западнобалкански страни било в ЕС. Това не е вярно! Ако се спазват правилата може да бъдат приети само тези, които отговарят на критериите от Копенхаген. Ако се пристъпи към поголовното им ускорено приемане, без да отговарят на условията, тежко ни на всички!

Вероятният бъдещ министър-председател на България Кирил Петков заяви на 16 ноември, че добросъседството между България и РСМакедония не трябва да се определя само от исторически факти. Трябвало да се държи повече сметка за текущите нужди на бизнеса и потребностите на стопанското ни развитие. Но и в този опростен случай е нужна повече предпазливост. И по-балансирани оценки. Защото зависи какви са спорните исторически факти. Законното желание за активен текущ бизнес на фирмите и удобно пътуване от София до Скопие трябва да се съизмерват със жертвите и страданията на милиони българи през последните стотина години по Македонския въпрос. Това е може би единствената тема в нашата съвременна история по която има почти пълно национално единство. Такова подозрително бързо сближаване на българската с македонската позиция по присъединяването на нашите съседи към ЕС ще бъде достойно за съжаление, защото е продиктувано от големия ни задокеански „приятел“. Българите едва ли ще приемат такъв съвет.

Тревожи ме и структурата на депутатите от партията на бъдещия ни премиер. В Интернет прочетох, че от 67 депутата на „Продължаваме промяната“, 43 са свързани с фондация „Америка за България“. Питам се: дали тези хора ще работят за България или за друга държава? Дава ли си сметка г-н Петков какви ще са последиците от това, което прави? На ясно ли е, че държавата не е фирма за зеленчук?

Такъв технократски подход не може да се пренася механично върху позицията на България по членството на РСМакедония в ЕС. В този случай трябва да се държи сметка за цял комплекс от фактори: емоционално-исторически, текущи социално-икономически, институционални, а също и правилата за присъединяване към ЕС. Например, от емоционално-историческа гледна точка може да няма проблеми, но ако страната-кандидат не отговаря на социално-икономическите и институционалните изисквания или на конкретните изисквания на ЕС за присъединяване, описани в Критериите от Копенхаген, тя едва ли трябва да се допуска в общността. Още по-малко ако има проблеми по всички направления.

Някои чуждестранни политици предлагат услугите си като посредници в спора между нас и РСМакедония. Последният, който предложи да помогне на България в спора ни с РСМакедония, при посещение в Скопие на 19 ноември, беше Президентът на Полша. И защо го обявява в Скопие, а не дойде да ни съветва в София? Аз не виждам нужда от такова посредничество. Ако Полският президент пан Дуда толкова вярва в посредничеството нека приеме такова за разрешаване на вековния спор на Полша с Руската Федерация.

Отнасям се силно резервирано към високомерните съвети на големци от далечни страни, които изобщо не познават историята, настоящето и перспективите на българо-македонските отношения. Фактът, че сега заемат временно висок пост в тяхната държава или в ЕС не ги прави компетентни по всичко. Не им дава право да съветват всички други народи по техни строго специфични национални проблеми и да им отправят ултиматуми. Те нямат право да налагат свои национални интереси над националните интереси на други народи. Нямат право на последна дума пред всички и за всичко. Това време отмина!

А македонските власти нека концентрират вниманието си върху конструктивни разговори с българските власти, вместо да харчат парите на бедната си държава за толкова чести посещения на чуждестранни големци в Скопие, за организиране на уж спонтанни международни срещи на учени и други подобни, за инсцениране на външен натиск върху България.

В следващите редове само отбелязвам някои исторически факти, но концентрирам вниманието си върху социално-икономическото положение в РСМакедония и върху правилата за присъединяване към ЕС. Няма да се спирам на историята (езика, националната идентичност, паметниците, учебните програми, народността на поборниците и други) на българо-македонските отношения, защото по тези теми е писано много през последните години. Само ще ги напомня, защото по тях има и специална комисия от учени, която се опитваше да работи, без особени успехи, вече няколко години.

На 3. Декември 2019 г. Събранието на Македонската Академия за Наука и Изкуство (МАНИ) прие „Харта за македонския език“. Този документ беше обсъден на 11 декември 2019 г. от Академиците и Член-кореспондентите на БАН и от трите специализирани в тази област научни институти на БАН. Всички защитиха научната истина и фактите относно произхода, историята и характера на официалния език на Северна Македония, които са представени невярно в цитираната харта и вредят на отношенията между двата съседни народа.

Ние възразихме тогава не срещу желанието на македонците да използват някакъв друг език, макар и фабрикуван официално по поръчка през 1944 г. в един сръбски манастир, а срещу извращенията на истината за многовековната история и същността на този език и против опитите за присвояване на безспорни исторически факти от нашата история. Повтарям, ние никога не сме възразявали на нашите братя от Повардарието да използват избран от тях език. Това е измислица, която те ни приписват и след това се опитват да я оборват. Възразявахме и възразяваме срещу опитите да се приписва едва ли не антична история на езика, който те използват сега.

Според БАН официалният език в РСМакедония е ПИСМЕНО-РЕГИОНАЛНА НОРМА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. Ръководството на БАН излезе със специално съобщение по този въпрос на 11 декември 2019 г., в което обобщи нашата позиция.

Темата за така наречения македонски език и за националния идентитет на живеещите в Повардарието е само част от важните спорни въпроси от нашето историческо минало през последните десетилетия, с които злоупотребяват в Скопие. Те са също част от спорните въпроси и по кандидатурата на Северна Македония за членство в ЕС. Държава която има висящи важни спорове с други държави членки на ЕС, според неговите основни правила, не може да бъде приета в тази общност. Защото тя би внесла тези спорове в общността и би усложнила допълнително нейното функциониране. Следователно, без решаването на тези различия с България, Северна Македония не може да започне преговори за присъединяване към ЕС. Това не са измислени от нас ограничения, а строги изисквания, валидни за всички кандидати за членство в ЕС – в минаото, в настоящето и в бъдещето.

Подготвят ни нов Берлински конгрес

Никой не трябва да може да отмени или подмине тези изисквания, включени в Критериите от Копенхаген. Колкото и чести посещения да се организират в Скопие на западноевропейски и американски големци! Всички настоящи членове на ЕС са ги спазвали изцяло или частично при своето присъединяване към общността. Никому не е правено тотално изключение от рода на това, което се изисква сега. Дори на най-големите държави – кандидати. Не трябва да се прави и за РСМакедония, въпреки странното упорство и настояване за специално третиране от нейните ръководители и техните западни покровители.

Може би така се постъпва в македонската държава. Те трябва да свикнат с европейските порядки, а не да налагат своите на Европа. Представяте ли си как ще се държат македонските власти като членове на ЕС, ако случайно успеят да пробият там по „втория начин“! Тогава може да поискат всичко в ЕС да се решава по този начин. Вместо Балканите да се европеизират, Европа ще се балканизира.

Някои от западноевропейските големци са забравили и за собствените си основателни възражения преди 2-3 години по прибързаното разширяване на съюза, преди да е извършена подготвяната голяма вътрешна реформа на общността. И те бяха прави тогава. Един от тях е френският президент Макрон, който тези дни ни отправи ултиматум. Той заяви, че „Спорът между България и Република Северна Македония трябва да бъде решен до 14 декември тази година“. Премиерът на Нидерландия г-н Рютте, по време на специално организирано за него посещение в Скопие на 10 ноември 2021 г. заяви, че „ветото на България по преговорите с Македония го дразни… Че ръководителите на целия Европейски съюз упражнявали задкулисен масиран натиск върху София за добро решение“. Както вече споменах, група американски сенатори вчера ни определиха краен срок до края на 2021 г.

Целта на този натиск е – отпадане на българското вето за незабавно започване на преговори за присъединяване на РСМакедония към ЕС. Защото през последните 2-3 години тя била постигнала големи успехи в подготовката си за присъединяване. Първо, твърдението за „големите успехи на Македония“ в подготовката за ЕС не е вярно! В следващите редове го доказвам за социално-икономическата, институционалната и научно-техническата област, т.е. с Критериите от Копенхаген, с числа и факти от официални македонски документи. Второ, такива фундаментални решения за миналото и настоящето на България не могат да се вземат за задоволяване емоциите на един или друг високопоставен западноевропейски чиновник, който утре ще бъде пенсиониран и забравен, но България като държава и народ е съществувала и ще остане на това място във вековете. Трето, Народното събрание на България прие специална декларация на 10 октомври 2019 г. в която са изброени нашите условия за подкрепа на евентуално македонско членство в ЕС. Ние не трябва да позволим сега на американски или западноевропейски политици да погазват нашите национални интереси, в името на свои користни интереси, както са го правели от векове! Настъпи край на нашето робско търпение!

Далечните наследници на ръководителите на големи западноевропейски държави от преди 150 години, изглежда, по стар навик ни подготвят нов Берлински конгрес, подобен на онзи от лятото на 1878 г., който разкъса току що освободената Санстефанска България и я сведе до едно малко княжество на север от Стара планина, граничещо от всички посоки с български територии. И тогава и сега фундаментални наши национални проблеми се решаваха и решават не в българската столица, а от високопоставени чужденци в големите западноевропейски столици. Решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. бяха подигравка с паметта на многохилядните български и руски жертви за освобождението ни от турско робство. Сега искат да се подиграят отново с българските жертви, страданията и ограбените имоти на милиони българи през последните 100-150 години, при отстояването на нашите национални интереси по сложния Македонски въпрос.

Голяма вина за този блокаж има и пасивната, дори неграмотна политика на българските правителства по представянето и защитата на нашите национални интереси в Европа и Америка през последните 70-80 години. За разлика от агресивната антибългарска политика на македонските и сръбските правителства през всичките тези години. Нашите правителства се събуждат частично едва сега. Боя се, че това събуждане ще бъде мъчително и бавно! Все още има някои българи на важни властови позиции у нас, които защитават небългарски интереси.

Обявената през последните години политика от Народното събрание и от Правителството на България, подкрепена от БАН, трябва да се провежда неотстъпно, независимо от външния натиск. Защото ние отстояваме истината. И както отбелязах по-горе, в България няма друг въпрос по който е налице такова национално единство, каквото има по Македонския въпрос. Може би има още само един, който ще въздържа да цитирам.

Всяко отстъпление на български политици от сегашната наша национална позиция срещу политиката на обезбългаряване на Повардарието от македонските власти, ще се счита за национално предателство! И ще предизвика мощен общонационален протест. Този път българският народ няма да се поддаде на чуждестранния натиск. И няма да позволи на своите мекотели политици да ни предадат отново! Нека това бъде добре известно на тези, които се готвят да ни управляват от сега нататък. В противен случай управлението им може да се окаже съвсем кратко.

Както отбелязах по-горе, най-трудно решимият проблем по македонската кандидатура за ЕС не е езикът или фактите около историческата национална идентичност. Това е тяхната ОГРОМНА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА ИЗОСТАНАЛОСТ, ТЯХНАТА БЕДНОСТ и предстоящото много трудно догонващо развитие през следващите години и десетилетия.

С настоящите редове ще се опитам да анализирам отговарят ли Северна Македония и другите страни от Западните Балкани на задължителните социално-икономически, финансови, институционални, научно-технически, правни и други изисквания, т.е. на КРИТЕРИИТЕ ОТ КОПЕНХАГЕН, за присъединяване към ЕС? Или разчитат главно на чуждестранните си западни покровители, водени от техните собствени геостратегически интереси, а не от благосъстоянието на няколкото милиона жители на Повардарието.

ЕС не е икономически еднородна интеграционна общност

В съвременните условия на икономическа глобализация се формират мощни интеграционни общности. Наред със съществуващите от десетилетия икономически гиганти, като САЩ, Европейския съюз и Япония, растат още няколко: Китай, Русия, Индия, Бразилия и други. Засилва се конкуренцията между тях. При равни други условия, колкото по-голяма е икономическата интеграционна общност, по-развита и по-добре интегрирана е тя, толкова по-успешно е нейното участие в световната конкуренция.

Европейският съюз в първоначалната му форма и с неговата сърцевина – Общия вътрешен пазар, беше създаден с Римските договори през 1957 г., за да се повиши способността му да участва успешно в глобалната конкуренция. А Общността за стомана и въглища, преди това – за предотвратяване на нова война от Германия. Никоя отделна европейска икономика, дори и най-голямата – Германската, не може да се конкурира успешно на световния пазар със САЩ и дори с Япония. А от сега нататък и с Китай.

Мащабите на интеграционната общност са важни, но не са достатъчни. Тя може да е голяма, но ако е слабо развита и слабо интегрирана между страните членки, няма да бъде успешна. Със създаването на Общия вътрешен европейски пазар се целеше засилване на интеграцията между европейските икономики чрез стимулиране на конкуренцията между тях. Европейският съюз беше замислен не за поголовно обединяване на всички бедни и богати, слаби и силни, добре и лошо управлявани европейски икономики, а само за най-мощните и най-конкурентоспособните между тях. За създаване на своеобразен „Икономически еднороден клуб“ на средно и високо развити страни. Само за тези, които могат да се развиват в условията на лоялна конкуренция.

Конкуренцията е важен интеграционен фактор в условията на вътрешен пазар, само ако общността е съставена от приблизително еднакво, но високо или поне средно развити икономики със сходна конкурентоспособност. В този случай всяка страна членка ще участва в конкуренцията на вътрешния пазар със сходни възможности за някакъв успех. Това ще тласка страните членки към икономическа рационализация и по-висока производителност. То пък ще повишава конкурентоспособността на цялата интеграционна общност.

Ако страните членки са разнородни: бедни и богати, силно и слабо развити, високо и ниско конкурентоспособни, резултатите ще бъдат обратни. По-развитите ще надделяват винаги над по-слабо развитите, опитните – над неопитните. Все едно, на тепиха да се борят двама души, примерно 5-годишно дете и 15-годишен юноша. 15-годишният борец винаги ще побеждава с лекота 5-годишния. Няма да му позволи да се изправи на крака. Това, пренесено към икономиката, ще означава: масови фалити на стопански субекти в по-слабите икономики. Слаборазвитите ще бъдат принудени да се ограничават в производството и износа на нискодоходни суровини и първично обработени стоки, а по-напредналите – във висококачествени, високотехнологични и по-скъпи продукти и услуги. В слаборазвитите страни ще расте безработицата, ще се разширява бедността, ще се изостря доходното разслоение. Това ще повишава икономическото, социалното и политическото напрежение в общността. В крайна сметка, слабата интеграционна общност ще се представя слабо на световния пазар и ще се разпадне.

Успешни са само икономически еднородните интеграционни общности. Това са съюзите, където членуват държави със средна или висока степен на икономическо развитие, със сходна конкурентоспособност. Икономически разнородните общности нямат бъдеще. Защото различията между тях ще растат, ще има масови фалити, масова безработица, масова бедност, масова мизерия. Ще се изостря социалната поляризация, ще се засилват вътрешните конфликти на интереси. Напрежението в обществото ще расте, развитието им ще се затруднява. Ще изпадат в социално-икономическа стагнация, във все по-остри кризи и в крайна сметка – ще се разпадат.

Това очаква и настоящия Европейски съюз в не много далечното бъдеще. Първите признаци на разпада вече са налице: напускането на Великобритания, растящото напрежение с Полша, Унгария, Словакия и други. С приемането на РСМакедония и другите най-бедни държави от Западните Балкани, разнородността на ЕС ще се увеличава, нестабилността му ще расте и разпадането му ще се ускорява.

При формирането на военно-политически съюзи от държави, където няма вътрешен пазар със свободна вътрешна конкуренция, приемането на икономически разнородни страни е допустимо. Тук е важно наличието на монолитно военно-политическо единство, а не непременно социално-икономическа еднородност. Типичен пример за това е НАТО.

Европейският съюз беше замислен с Римските договори през 1950-те години като икономически еднородна стопанска общност – „клуб на богатите“. Той обаче започна постепенно да се изражда. От икономически еднородна започна да се превръща в икономически разнородна общност. Механичното обединяване на икономически разнородни страни е главният фабричен дефект на ЕС. Това е съдбоносно отклонение от първоначалния замисъл. Наред с високо развитите икономики в началото (Германия, Франция, Италия, Холандия, Белгия, Люксембург), впоследствие бяха приети няколко средно развити, главно от южна Европа (Гърция, Испания, Португалия), а след 2004 г. – група по-слабо развити страни от Източна Европа, между които и България.

При формирането на интеграционна общност с вътрешен пазар и свободна конкуренция между страните членки, какъвто е Европейският съюз, наличието на икономическа еднородност е задължително условие за нейния успех и за оцеляването й. Ако сега нарастват съмненията по бъдещето на ЕС и се настоява за радикални спасителни реформи, това се дължи на все по-голямото вътрешно напрежение и дори конфликти между фундаментални национални интереси в общността, главно поради изостряне на икономическата й разнородност. Различната степен на икономическо развитие на страните членки формира различни национални интереси. Това е желязно правило, което никой не може да отмени. Така е било в миналото, така е сега, така ще е и в бъдеще. С пренебрегването на фундаменталното изискване за социално-икономическа еднородност на ЕС сегашните негови ръководители и ръководителите на най-големите страни-членки, дестабилизират общността и ускоряват нейното разпадане. Те извършват най-голямо престъпление срещу Европейския съюз.

Повечето бивши ръководители на ЕС от края на миналия и началото на този век, вземали решенията по разширението на ЕС, след пенсионирането си признаваха в публичните си изявления, че приемането на групата слабо развити страни от Източна Европа е било голяма грешка. Такива изявления направи например Гюнтер Ферхойген – комисар по разширяването по времето на нашето присъединяване към ЕС. Докато заемаха високите си постове в Брюксел имаха друго поведение. Цената за тази грешка плащаме сега ние с тоталната разруха в нашата икономика, масовата бедност, доходната поляризация, демографското ограбване, преждевременното закриване на атомните реактори в Козлодуй, парализираната съдебна система.

Някои хора смятат, че съсипването на нашата икономика (а и на другите източноевропейски страни) е направено със специален заговор против нас. Трудно ми е да твърдя, че е имало класически обмислен заговор в потайни кабинети. Аз виждам главната причина за тоталната разруха в нашата икономика в авантюристичното рязко и без съответна подготовка отваряне на границите преди 30-35 години и излагането на нашата слаба, неконкурентна, лишена от протекция икономика, на ударите на далеч по-конкурентните чуждестранни икономики.

Това не е правено на времето от никоя друга прохождаща млада икономика, когато са били на нашето сегашно равнище на развитие, каквато е България, а сега в още по-крещяща форма – икономиките от Западните Балкани. Нито от Япония и Корея, нито от западноевропейските страни (Германия, Франция, Италия, Испания и други), след Втората световна война. Те всички прилагаха силно протекционна политика за местния си бизнес в продължение на 10-15-20 и повече години, срещу по-конкурентния външен внос. Но неолибералните фундаменталисти принудиха нас в Източна Европа да го правим в духа на Вашингтонския консенсус през последните 30-40 години. Ние понесохме многомилиардни (в долари) загуби от това. Сега искат да повторят този авантюристичен експеримент с РСМакедония и другите бедни страни от Западните Балкани. За съжаление, сега никой не предупреждава народите на тези страни какво ги чака! Те ще го разберат от собствения си горчив опит след 10-15-20 години, но ще е твърде късно!

Критериите от Копенхаген

Тази опасност се знаеше от икономистите в Европа и по света преди 4-5 десетилетия. И неслучайно при създаването на Европейския съюз в различните му по-ранни форми преди десетилетия се предвиждаха мерки за постепенна подготовка на страните кандидати за присъединяване към общността. Между тях бяха и добре известните Копенхагенски критерии. Те бяха задължителни за всички страни-кандидати.

България и другите страни от Източна Европа бяха приети в ЕС преди 15-20 години, без да са спазили критериите от Копенхаген. Бързаше се по стратегически геополитически причини. Целта беше по-скоро и по-сигурно да се изтласка Русия от тази част на Европа. В повечето от тези държави, като изключим Полша и прибалтийските републики, народите им не бяха дори питани за членството в НАТО и в ЕС. Тогавашното българско правителство отказа да проведе референдум по тези съдбоносни национални решения. Защото очакваше неприятни за него резултати.

Критериите от Копенхаген очертават изискванията за присъединяване към ЕС. Договорът за ЕС определя условията (член 49.) и принципите (член 6.(1) на които трябва да отговаря всяка държава – кандидат. Критериите бяха формулирани на среща на Европейския съвет през юни 1993 г. в датския град Копенхаген. Затова носят неговото име. Те включват:

  1. Политически критерии: Стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенство на закона, човешки права и закрила на малцинствата. Тук няма и дума за предварително членство в НАТО;
  2. Икономически критерии: наличие на нормално функционираща пазарна икономика, способна да издържи на конкурентния натиск и на пазарните сили в рамките на ЕС. Това са най-важните критерии;
  3. Административен капацитет: способност на страните кандидати да изпълняват задълженията, свързани с членството, включително и готовност за придържане към целта за икономическия и валутен съюз, популярно известен като Еврозона.

На Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г. беше въведено допълнително изискване – страните кандидати да създадат условия за интегрирането си в ЕС, чрез приспособяване на административните си структури. Това се отнасяше до способността на тези страни не само да приемат, но и да прилагат ефективно хармонизираното европейско законодателство чрез съответните административни и съдебни институции.

Посочените критерии бяха утвърдени като задължителни с договора от Амстердам през 1997 г. За да започнат преговори за присъединяване, страните кандидати трябваше да отговарят на първия критерий. Тези критерии са валидни и сега за всяка страна кандидат.

Главна цел на присъединяването ни към ЕС е подобряването на живота на хората. С мое изследване през 2017 г., публикувано в Годишния научен доклад на Икономическия институт на БАН, по случай 10-годишнината от присъединяването ни към ЕС, установих, че резултатите за България от това членство са противоречиви. При всички социологически проучвания по тази тема нашите граждани са питани „как живеете сега в ЕС“. В повечето случаи отговорите са, че не чувстват забележимо подобрение. По-свободното пътуване из Европа като екскурзианти или на работа и обучение, наличието на западни търговски вериги у нас с по-голям избор на стоки и някои битови подобрения, не са достатъчни, за да чувстваме че живеем по-добре.

А какво да кажем за тотално разрушената ни промишленост, създавана от милиони хора от десетилетия, за съсипаното земеделие, за станалото излишно висше и средно специално образование и квалификация на няколко милиона души, за принудителната емиграция на 2,5-3,0 милиона българи по света, за демографското ограбване, за наложеното ни преждевременно закриване на ядрените реактори в Козлодуй и блокираното изграждане на атомната електроцентрала в Белене, за забраната да се договорим с Русия за изграждане на газопровода „Южен поток“ през България, за инструкциите с кого можем и с кого не можем да търгуваме, за участието ни в санкции срещу Русия от които ние губим повече, за изпращането на наши войски на хиляди километри от България и понасяните военни жертви там, за създаването на американски военни бази у нас, насочени срещу Русия и превръщането ни в цели за ответни руски удари в случай на военен конфликт, за третирането ни като второ качество членки в общността, за милитаризацията на Черно море, което ще попречи силно на нашия морски туризъм, за превръщането ни в държава, управлявана от чужди столици и в името на чужди интереси и т.н.

Количествено измеримите ползи и загуби от членството ни в ЕС, в МВФ, в Световната банка и в Световната търговска организация, може би ще се изравнят някъде през втората половина на това столетие. Ако прибавим неподдаващите се на количествено измерване ползи и загуби (например свободното ни пътуване из Европа, отнетите ни мозъци и биологичен потенциал, понесените жертви на наши военни, отнетото ни национално достоинство, преиначената ни история и много други), нетните ни загуби са стотици милиарди щатски долари. Такова национално ограбване нашата история не познава.

За да се оправдае отклонението от Копенхагенските критерии някои хора, предимно най-високопоставените политици, казваха, че за момента по-важно било ограничаването на традиционното влияние на Русия в региона. Това може да е било споделяно от някои противници на Русия, но с такова избързване, с пренебрегване на обективните икономически, социални и институционални потребности, за неясната бъдеща роля на Турция и т.н., се натрупваше конфликтно напрежение, което в средно и дългосрочен хоризонт създава опасно вътрешно напрежение и несигурност за бъдещето на България. То дестабилизира ЕС и ускорява неговото разпадане.

 Европейският съюз и Западните Балкани

На заседанието си в Солун на 19-20 юни 2003 г. Европейският съвет декларира решимостта си да подкрепи европейската перспектива на страните от Западните Балкани. Обещано им беше да станат неразделна част от ЕС, след като изпълнят критериите за присъединяване от Копенхаген и условията за стабилизиране и асоцииране.

През 2018 г. Европейската комисия прие стратегия за Западните Балкани. На 17 май 2018 г. в София се проведе среща на върха „ЕС-Западни Балкани“. На тази среща беше потвърдена подкрепата за европейската перспектива на Западните Балкани.

На 18 юни 2019 г. Съветът по общи въпроси прие заключения относно: политиката за разширяване на ЕС, която обхваща Черна гора, Сърбия и Турция и позиция за стабилизиране и асоцииране, която обхваща Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово. На 20 юни 2019 г. Европейският съвет одобри заключенията.и

Напоследък се развихря кампанията за ускорено приемане на страните от Западните Балкани в ЕС, под претекста че са изпълнили изискванията на критериите от Копенхаген. Това обаче не е вярно. Твърдя го категорично като икономист, защото познавам критериите. И работя по тази проблематика вече около 20 години. Македонските власти може да са изпълнили някои геополитически и военно-политически критерии, но то важи само за приемане в НАТО, а не за ЕС.

Както вече подчертах, натискът за бързо приемане в Европейския съюз и особено в НАТО, се прави по поръчка на правителството на САЩ и на някои западноевропейски страни, с цел да се изтласка Русия от традиционното си влияние в страните от този регион. Стратегическите геополитически и военно-политически критерии, валидни за НАТО, отново надделяват над икономическите, социалните и институционалните критерии от Копенхаген, които са задължителни за членството в Европейския съюз.

Хората са дори заблуждавани, че приемането в НАТО е условие за присъединяване към ЕС. Това също не е вярно. Австрия, Швеция и Финландия не са в НАТО, но членуват отдавна в ЕС. Швейцария, без да е в НАТО, беше подала молба за членство в ЕС и имаше готовност в Брюксел да бъде приета, но я оттегли през 1992 г. след решение на референдума си по този въпрос. А Турция е в НАТО, но не я приемат в ЕС. Тя чака вече около 60 години.

Повтаря се допуснатата от западноевропейските правителства грешка през първото десетилетие на този век, с масовото приемане на Източноевропейските страни в НАТО и в ЕС. Най-важната фабрична грешка през миналите десетилетия с разширяването на ЕС на изток към неподготвени за присъединяване страни, се повтаря и сега. С присъединяването тогава на групата слабо развити и неконкурентоспособни страни от Източна Европа, икономически еднородният ЕС беше превърнат произволно в механично обединение на богати и бедни, развити и слабо развити, конкурентоспособни и неконкурентоспособни страни. В неговите основи беше положена мощна дестабилизираща бомба. Той беше отслабен, зареден с още повече вътрешни противоречия на интереси и конфликти между страните членки. Цената на този произвол сега плащат милиони източноевропейци, включително и ние. Така ЕС е застрашен от саморазрушение в недалечното бъдеще, а не от някакъв външен заговор срещу него.

С евентуалното прибързано присъединяване на страните от Западните Балкани, с население около 60-65 млн. души, към което ни тласкат сега, тази грешка ще се повтори във влошен вариант. Икономически вече разнородният Европейски съюз, с присъствието на по-слабо развити страни, като България, Румъния, Хърватска, Унгария, Литва, Латвия и Естония, наред с високо развитите западноевропейски икономики, с приемането на тези още по-изостанали и бедни балкански страни, ще стане още по-разнороден, по-нестабилен, зареден с още по-остри вътрешни противоречия, с още по-непримирими вътрешни конфликти между бедни и богати страни. Тези могъщи вътрешни противоречия ще сринат Европейския съюз от вътре в обозримото бъдеще.

Новите кандидати за членство от Западните Балкани са по-изостанали от най-изостаналите настоящи членки на ЕС, като България, Румъния и други (виж таблица 1.). След евентуалното преждевременно приемане на най-изостаналите страни от Западните Балкани, ЕС ще се превърне в механичен сбор на икономически разнородни държави. Това ще е пародия на интеграционна общност. Други, по-изостанали от тях страни в Европа няма. Тази още по-разнородна смесица от бедни и богати страни ще засили процесите на разпад в ЕС, които вече са в ход. Учудващо е, че европейските политици не виждат тази голяма опасност!

На 18 октомври 2019 г. министър-председателят на Северна Македония г-н Зоран Заев заяви: „Решението на Европейския съвет за отлагане на преговорите със Северна Македония за присъединяване към общността е историческа грешка… Направихме всичко, което се изискваше от нас и всичко, което беше по силите ни“.

Той може да е прав, че са направили всичко, което е било по силите им, но трябва да разбере, че има още много да се прави в продължение на години, за да отговарят на критериите от Копенхаген за приемане в ЕС. То очевидно засега не е по силите на РСМакедония. А това, което предстои да се прави в социално-икономическата и в институционалната област, за да се отговори на изискванията на критериите от Копенхаген, е много повече от направеното до сега.

Премиерът на Северна Македония и политиците, които разсъждават като него, не са разбрали същността на критериите от Копенхаген за присъединяване към Европейския съюз и може би ги смесват с критериите за присъединяване към НАТО. А след като не са ги разбрали, в случай че бъдат приети по някакво недоразумение, няма как да ги изпълняват. Последствията от това ще бъдат много тежки – и за тях и за целия Европейски съюз. То не само че няма да укрепи настоящия ЕС. По-вероятно е, заедно с натрупаните вече с годините други вътрешни противоречия между фундаментални национални интереси, то да ускори сриването на целия Европейски съюз. Сегашните европейски политици изглежда не разбират тази опасност.

Действителна груба грешка би било приемането на неподготвени кандидати. Тази грешка би била още по-груба, защото, първо, не са извлечени тежките поуки от приемането на неподготвените източноевропейски страни през 2004, 2007 и 2010 година. Второ, сегашните кандидати от Западните Балкани са още по-слабо подготвени, отколкото техните предшественици, като България, Румъния и другите от Източна Европа преди 15-20 години. Виж таблица 1. Трето, те са носители на натрупани много остри, сложни и изключително трудно решими вековни противоречия и дори военни конфликти между тях, за чието разрешаване са правени многобройни безуспешни опити през изминалите стотина и повече години. И четвърто, неподготвените за членство страни в ЕС, заедно със сегашните членки и тези от Западните Балкани, ще станат 17, от общо 42, т.е. 40%. Това е твърде нерационална, дори опасна структура на членовете и непосилно бреме за бъдещата общност. Това е грубо нарушение на изискванията за икономическа и социална еднородност, за чиято важност стана дума толкова пъти по-горе.

Френският президент и правителствата на други западноевропейски страни, водени от свои интереси до преди няколко години отказваха подкрепа за започване на незабавни преговори за присъединяване на страни от Западните Балкани. Освен че виждаха липсата на готовност на тези страни според критериите от Копенхаген, те добавиха още един силен аргумент – предстоящите големи реформи в самия ЕС. И твърдяха основателно, че докато не въведем ред в собствения си дом, с предстоящите радикални реформи, не е време да добавяме допълнителен хаос, бедност, беззаконие, престъпност и корупция, с приемането на най-изостаналите във всяко отношение европейски страни от Западните Балкани. Междувременно нищо не се е променило към по-добро в тези страни през последните 3-4 години. А те промениха мнението си.

И нещо много важно. През последните няколко десетилетия тогавашна Македония развиваше икономически, социални, финансови, търговски, културни и други връзки само с част от своите съседи. Най-активно със Сърбия, Гърция и Албания. И най-слабо, почти символично, с братска България, на чиято помощ сега разчитат за членство в ЕС. На тази тема ще се върна по-долу.

Подготвена ли е РСМакедония за присъединяване към ЕС?

Правителството на Бойко Борисов се залови лекомислено с една изключително сложна мисия – да помири за година-две враждуващите от векове държави от Западните Балкани и да ускори присъединаването им към ЕС, заедно със Северна Македония. Вероятно по заръка от новия голям задокеански брат. Преди 15 години ни приеха в ЕС „с клизма“. Сега някои наивници у нас искат да приложат същия метод за приемането в ЕС на Северна Македония и другите страни от Западните Балкани. Виж таблица 1.

Таблица 1. БВП на човек от населението в ЕС, в някои европейски страни и в страните кандидати по паритетни стандарти

 

Страни и региони

% от средното в ЕС-27

2009 г.

% от средното в ЕС-27

2020 г.

ЕС-27 100,0 100,0
Еврозона-18 110,0 105,0
Белгия 118,0 117,0
България 44,0 55,0
Чехия 87,0 94,0
Дания 127,0 136,0
Германия 118,0 121,0
Естония 65,0 86,0
Ирландия 130,0 211,0
Гърция 95,0 64,0
Испания 101,0 86,0
Франция 109,0 103,0
Хърватия 63,0 64,0
Италия 108,0 94,0
Кипър 106,0 87,0
Латвия 53,0 72,0
Литва 57,0 87,0
Люксембург 129,0 266,0
Унгария 65,0 74,0
Малта 84,0 97,0
Нидерландия 140,0 133,0
Австрия 128,0 124,0
Полша 60,0 76,0
Португалия 83,0 77,0
Румъния 52,0 72,0
Словения 86,0 89,0
Словакия 72,0 71,0
Финландия 119,0 115,0
Швеция 126,0 123,0
Исландия 131,0 125,0
Норвегия 174,0 142,0
Швейцария 167,0 160,0
Великобритания 110,0 102,0
Страни кандидати    
Черна гора 41,0 46,0
Северна Македония 35,0 38,0
Албания 28,0 31,0
Сърбия 39,0 43,0
Босна и Херцеговина 30,0 33,0
Косово .. ..
Турция 48,0 64,0

Източник: Сайт на Европейската комисия

Таблицата показва, че това ще бъде груба грешка. Страните кандидати от Западните Балкани имат 2,5-3,0 пъти по-нисък БВП на човек от населението от средното равнище в ЕС. Това е много тревожно. Още по-тревожно е, че процесът на сближаване е съвсем бавен. За Северна Македония той намалява само с три процентни пункта през последните 11 години или с 0,273 пункта средно годишно. Ако скоростта на икономически растеж в страните от ЕС и в Северна Македония остане такава ще са нужни 155 години за изравняване между тях. Същото е положението на Албания и на Босна и Херцеговина. За Косово дори не се публикуват данни.

При евентуално ускорено догонващо развитие на Северна Македония и на другите държави от Западните Балкани, с изключение на Черна гора и на Сърбия, на Западните Балкани ще са им нужни 10,5% средногодишен растеж на БВП за догонване на средното равнище в ЕС, ако другите страни членки се развиват със сегашните си темпове. Трудно ми е да си представя как Северна Македония и нейните съседи ще постигнат трайно 10,0-10,5% средногодишен темп на прираста на БВП в неясна политическа, икономическа, социална, екологична, климатична, здравословна и друга обстановка в района на Балканите и в Европа, през следващите години. А футуролозите предсказват още по-сложни времена.

Подобни таблици за РСМакедония могат да се представят и по други икономически, социални, институционални, здравословни, научни, образователни, демографски, екологични и други показатели. Ето някои примери:

Северна Македония има задоволително развита образователна система, но с постепенно спадащи резултати: През 2014/15 учебна година основно образование са завършили около 22000 души, а през 2018/19 – около 20000. През 2014/15 учебна година средно образование са завършили около 23500 души, а през 2018/19 – около 20000. През 2015/16 учебна година в държавните и частните висши училища е имало 59865 студенти, а през 2019/20 – 51734. През 2015 г. са дипломирани около 8500 студенти, а през 2019 г. – около 7900. Данните са от Statistical Yearbook of Macedonia, 2019 г.

Виж също таблица 2.

Таблица 2. Завършили образованието си- брой

Учебни години Средно Висше Доктори Магистри
2014/15 23516 143 246 2440
2018/19 20131 129 204 1916

Източник: Statistical Yearbook of Northern Macedonia, 2019

Показателни са също разходите за научни изследвания и разработки през последните 10 години. Виж таблица 3.

Таблица 3. Разходи за научни изследвания – % от БВП

2008 – 0,22 2014 – 0,52
2009 – 0,20 2015 – 0,44
2010 – 0,22 2016 – 0,44
2011 – 0,22 2017 – 0,36
2012 – 0,33 2018 – 0,36
2013 – 0,44 ..

Източник: Същият

Малките разходи за научни изследвания и разработки в РСМакедония са типични за бедна страна. Това ограничава до символичен минимум възможностите й за модернизация на икономиката и на другите сектори през следващите години със собствени разработки. Като имаме предвид, че възможностите на РСМакедония за внос на модерни техники и технологии и привличане на преки чуждестранни инвестиции са съвсем скромни, е изключено да се разчита на ускорено икономическо развитие. Това личи и от ниското вътрешно натрупване за основен капитал в структурата на БВП по елементи на крайното използване.

Виж таблица 4.

Таблица 4. Вътрешно натрупване за основен капитал – % от БВП

2008 – 25,8 2014 – 23,4
2009 – 24,6 2015 – 23,8
2010 – 23,1 2016 – 24,4
2011 – 23,5 2017 – 22,5
2012 – 23,4 2018 – 19,8
2013 – 23,7 2019 – 21,2

Източник: Същият

При такова ниско равнище на вътрешно натрупване и ограничени възможности за внос на инвестиционни стоки и модерни технологии , а също и ограничени възможности за високотехнологичен и качествен износ на високи цени, трудно може да се очакват високи темпове на прираста на БВП в РСМакедония.

В близките години и десетилетия предстоят резки ограничения на традиционните твърди и течни енергийни източници. Световната конференция по тези проблеми завърши преди няколко дни в Глазгоу (Шотландия). Перспектива ще имат страните с бърза ориентация към възобновяеми енергийни източници. На Северна Македония й предстои да измине много труден път, поради ниския настоящ дял на възобновяемите енергийни източници в общото енергийно потребление. Виж таблица 5.

Таблица 5. Дял на възобновяемите енергийни източници

в общото потребление на енергия – в %.

2008 -15,6 2014 -19,6
2009 -17,2 2015 -19,5
2010 -16,5 2016 -18,0
2011 -16,4 2017 -19,7
2012 -18,1 2018 -18,1
2013 -18,5  

Източник: Същият

Ограничените източници на Северна Македония за вътрешно натрупване и скромният приток на преки чуждестранни инвестиции принуждават властите да прибягват все по-често до външни заеми. През последните 12 и повече години държавният дълг расте непрекъснато. Към натрупания вече значитилен държавен дълг до 2019 г. (виж таблица 6.), през 2020 и следващите години, при ниски темпове на растеж, ще се прибави допълнителен дълг за подпомагане на населението и на тежко пострадалата стопанска дейност, поради налагащите се допълнителни държавни разходи във връзка с вирусната пандемия и свързаната с нея икономическа криза.

Таблица 6. Държавен дълг – % от БВП

2008 -20,5 2014 -38,1
2009 -23,6 2015 -38,1
2010 -24,1 2016 -39,9
2011 -27,7 2017 -39,5
2012 -33,7 2018 -40,5
2013 -34,0 2019 -40,2

Източник: Същият

Много показателна е и структурата на потреблението на домакинствата в Северна Македония. В таблица 7. съм показал част от нея. Това са само няколко реда от цялата таблица за структурата на домакинските разходи, по които може да се съди дали се отнасят за бедна или богата страна.

Таблица 7. Структура на потреблението на домакинствата – %

Разходи/

години

2005 2010 2015 2018
Общо 100,0 100,0 100,0 100,0
Храни 27,8 27,9 28,6 27,9
Безалкохолни напитки 3,2 3,6 3,4 3,5
Алкохолни напитки 0,9 1,8 2,2 2,3
Тютюн 4,1 3,6 3,2 2,9
………………. ……….. ……….. …………. ………..

Източник: Същият

В най-богатите страни делът на храните в домакинските бюджети, с безалкохолните и алкохолните напитки е около 6-10%; в средно богатите – около 15-20% и в бедните – 30-40 и повече процента. Само тези няколко реда са достатъчни, за да се заключи, че Северна Македония е между най-бедните страни в Европа. При ограничените й възможности за висок догонващ растеж, тя ще остане бедна и с неконкурентна икономика още дълги години. Мястото на такава страна не е в Европейския съюз в сегашния му вид, с богати страни и открит вътрешен пазар. Нейната слаба икономика ще бъде смазана от конкуренцията на този пазар.

Същото се потвърждава и от таблица 8:

Таблица 8. Отдалеченост от прага на бедността – в %

2013 г.-39,0 2016 г.-32,9
2014 г.-36,1 2017 г.-37,3
2015 г.-33,1 2018г. -37,7

Източник: Същият

От таблицата личи, че 38-40% от македонското население живее в бедност. Като се има предвид колко условни са тези изчисления, може да се заключи, че около половината, а може би и по-голямата част от населението на Северна Македония живее в голяма бедност. Дори по-голяма от бедността в България. При неконкурентна икономика и отворен вътрешен пазар, ще има много фалити на предприятия, повече безработни и още по-голяма бедност. А това състояние много трудно се преодолява. Следователно поредната много бедна европейска страна кандидатства за членство в ЕС. И с това допринася за повишаване на икономическата му разнородност и нестабилност. А западноевропейски и американски политици се надпреварват да хвалят РСМакедония за големите й спехи в социално-икономическото развитие! Съдете сами каква е истината по данните в таблиците!

Бедната Македония, изложена на жестоката конкуренция на вътрешния пазар, с масови фалити на предприятия, я чака още по-голяма безработица, още по-масова бедност, още по-остра пропаст между бедни и богати. С други думи, това което се случи с България, Румъния, прибалтийските страни и други страни от Източна Европа след тяхното необмислено присъединяване към ЕС и отварянето на националните им пазари за внос на чужди стоки. Подхранваните сега илюзии за благоденствие от членството в ЕС бързо ще се изпарят. Както се случи у нас и в другите източноевропейски стрни.

Допълнителните таблици от 2. до 8. потвърждават същото, което показва Таблица 1. за растежа на БВП. И подкрепят с повече конкретика тоталната изостаналост на Балканските страни. Чудя се на какво основание някои политици в Америка и Западна Европа хвалят напоследък Северна Македония и Албания за големите успехи в социално-икономическото им развитие. Те или са подведени от техните съветници или съзнателно заблуждават общественото мнение в Европа, в името на стратегичеките си интереси срещу Русия и Китай. Като изключим Турция, страните от Западните Балкани, заедно с нас, заемат последните места във всички европейски класации за позитивно развитие и първите места по негативните показатели. За преодоляване на тази изостаналост ще са нужни много десетилетия.

Някой може да каже, че през следващите години ЕС ще вземе мерки за ускоряване на догонващото развитие на най-изостаналите си членове, за повишаване на тяхната конкурентоспособност, за смекчаване на вътрешните им противоречия и конфликти. Добре е ако наистина се вземат такива мерки. Но у нас и в Източна Европа това не беше направено след присъединяването ни. По-скоро – обратното. Ние бяхме допълнително обезкръвени икономически и кадрово. Къде е гаранцията, че това няма да сполети и тях след присъединяването? ЕС може и трябва да помага на тези страни, като подбере най-подходящите за това методи. Членството в общността сега не е между най-ефикасните методи. По-скоро обратното. Съседна Турция го потвърждава. Без да е член на ЕС, Турция се развива през последните десетилетия по-успешно от редица източноевропейски страни страни членки на ЕС.

Досегашното развитие на ЕС и на нашата страна показва, че догонващото икономическо развитие като член на ЕС е много сложна задача. Защото такова развитие не винаги е възможно. Горните таблици го потвърждават за последните десет и повече години, даже за най-развити европейски страни (виж Белгия, Испания, Франция, Италия, Нидерландия, Австрия, Финландия, Швеция, Норвегия, Швейцария, Великобритания).

Македонското правителство твърди многократно, че ние нарушаваме добросъседските отношения между нашите страни, в това число и договора от 2017 г. Първо, това не е вярно. То не е доказано с никакви факти. Второ, добросъседските отношения се изразяват, наред със сладкодумни лицемерни декларации, още повече в активни икономически, финансови, социални, културни и други отношения. В това число и във външнотърговски връзки за продължителен период от време. Такива ли са нашите търговски отношения със РСМакедония? Виж таблица 9.

Таблица 9. Външна търговия на РСМакедония – млн. долара

Показатели/Години 2015 2016 2017 2018 2019
Внос на продукти 6400 6757 7723 9050 9471
Износ на продукти 4490 4787 5668 6911 7189
Внос на услуги 1119 1156 1183 1397 1418
Износ на услуги 1515 1598 1628 1844 1811

Източник: Statistical Yearbook of North Macedonia. 2020.

От таблицата личи, че външнотърговският обмен на РСМакедония расте с добри темпове. Износът за Сърбия през този период е около 8,5% от общия им износ, а за България е едва 4,9%. Вносът от Сърбия е около 7,1%, от Гърция е 8,5%, а от България едва 4,3% от общия им внос.

Такава е била картината и в миналото. По официални данни на македонската статистика през 2009 г. 12,5% от общия им износ е бил за Сърбия, а вносът – 7,9% от общия им внос. През същата година 8,7% от износа им е бил за Гърция и 7,9% от вноса им. България не е спомената в статистическата справка за този период. Това се прави, когато числото на наблюдавания процес е незначително и не заслужава статистическо внимание.

Мащабите на трите съседни на РСМакедония страни (Гърция, България и Сърбия) са съпоставими. Бие на очи, че относителният дял както на износа, така и на вноса към и от България е близо два пъти по-малък, в сравнение с този за Сърбия и Гърция. Разбира се, върху обема на търговския обмен между РСМакедония и България може да влияят и други фактори, но след като относителният му дял остава стабилно нисък дълго време, може да се заключи, че търговските потоци между Македония и България са най-малките, в сравнение с другите съседи.

Това може да се дължи на не особено подходящите структури на българската и македонската икономика, незаинтересоваността на търговските партньори от двете страни, липсата на подходяща търговска политика на двете правителства. Очевидно интересът на македонските партньори да търгуват с България е по-слаб. В продължение на много години македонското правителство съзнателно затрудняваше стремежа на български и македонски частни фирми за търговия. Сключеният на 1 август 2017 г. договор за добросъседство между двете страни не съдейства за активизиране на търговско-икономическите връзки между тях.

Добросъседските отношения между държавите предполагат създаване на подходяща трансгранична инфраструктура: шосейна, железопътна, въздушна, тръбопроводна, енергийна, телекомуникационна и друга. Македония има отлични шосейни връзки със Сърбия и Гърция чрез модерна магистрала Север – Юг. Има прилични шосейни връзки и с Албания, въпреки сложния планински терен. Най-слаба е шосейната й връзка с България: стар, лошо поддържан път – отклонение от магистралата при Скопие през Крива Паланка, Куманово до Гюешево в България. Има шосе от ниска категория между Петрич и Струмица в южната част на двете страни.

РСМакедония има много добра железопътна връзка Север – Юг със Сърбия и Гърция. Задоволителни ж.п. връзки с Албания. Железопътната линия от наша страна е почти готова отдавна до самата граница при Кюстендил. От тяхна страна обаче няма нищо на доста голяма дистанция от границата между Кюстендил и Крива Паланка и по-нататък във вътрешността. Предстоят големи строителни работи за стотици милиони щатски долари, които са преустановени отдавна. За да се отиде с влак от София до Скопие трябва да се заобиколи през Пирот и Ниш в Сърбия. Това е повече от странно за две съседни страни с обща вековна история, наричащи се не без основание братски.

Правителство, което не чувства потребност от активни икономчески, социални, културни и други връзки със своите съседи, не изгражда комплексна инфраструктура, нито поддръжа съществуващата, колкото и да е примитивна. От колко години чака доизграждането на македонската част от железницата до Гюешево-Кюстендил. Македония обаче не бърза да го доизгради. За него все няма пари. Каквото и да ни се говори сега, македонските власти очевидно не са били заинтересовани от изграждането на стабилна транспортна инфраструктура с България. Едва сега се заговори за това, във връзка с ролята на България по членството на РСМакедония в ЕС. Ако не беше необходимо нашето съгласие, македонските власти и сега може би нямаше да разговарят за по-активни връзки с България. При това се държат така агресивно и нравоучително, като че ли ние сме кандидати, а те са членове на ЕС.

Презграничните комуникации между България и РСМакедония за газ, енергия, телекомуникации са налице, но не са от съществено значение за развитието на двете страни. Те и не се развиват сега. Има и две по-големи летища – в Скопие и Охрид, но няма регулярни връзки с България.

Шосейната мрежа на Македония (около 600 хил. километра) е задоволителна за нейната територия от 25,7 хил. квадратни километра. Нейна основа са двата трансевропейски коридора: VIII и X. Коридор VIII (Изток – Запад) е 154 км., западната половина от който е завършен и оперативен. Както вече отбелязах, в посока към границата с България при Кюстендил е от ниска категория и не е добре поддържан.

Железопътната мрежа на РСМакедония е около 900 км. Основата й е положена в 1873 г. с линията Солун – Скопие, когато тази територия е била част от Турската империя. Почти 150 години по-късно железопътна връзка с България все още няма от македонска страна. Очевидно, за разлика от турско време, македонското правителство все още не чувства потребност от такава връзка.

Главната причина за липсата на що годе съвременна трансгранична инфраструктура с България е липсата на политическа воля и на икономическа потребност от македонска страна, а не поради финансови ограничения. Виж таблица 10.

Таблица 10. Преки чуждестранни инвестиции в РСМакедония

Показатели/Години 2017 2018 2019
Постъпления – млн. дол. 205 725 365
Налични ПЧИ – млн. дол. 5634 6077 6350

          Източник: . Statistical Yearbook of North Macedonia. 2020.

Макар и скромни по размери, преките чуждестранни инвестиции в Македония не са за подценяване. Освен това, както посочих по-горе, вътрешното натрупване за инвестиции там е около 18-20% от БВП. А те биха могли да потърсят и международно финансиране – от ЕС, от Световната банка, от Европейската инвестиционна банка и други. Можеха, но не го направиха за изграждане на инфраструктура към България.

Доизграждането на още неизградената железопътна линия до Кюстендил на нашата граница ще струва около 600 млн. евро, преобладаващата част от които следва да се осигурят безвъзмездно от ЕС и частично от заеми. Това е доста голям и сложен проект през труден терен. Ще трябва да се построят около 90 моста и над 30 тунела. Завършването му вероятно ще отнеме няколко години.

Ще са нужни средства и за подобряване на съществуващия път между Петрич и Струмица, за магистрала между София и Скопие, а също и за изграждане на магистрала пряко между Благоевград и Скопие.

Премиерът Зоран Заев заяви преди време „Ако имаме положително решение ще бъде добре за Северна Македония, за България, за цяла Европа и за целия балкански регион. В противен случай ще имаме споделен провал за всички“. Това е емоционално изказване, което не почива на реални факти. Всяко избързване с приемането на Македония и на другите страни от западните балкани може да се налага от западните страни по военно-политически съображения, но ще бъде провал за тях самите, за техните съседи и за целия ЕС. Това ще повиши икономическата разнородност на ЕС (големите различия между бедни и богати), ще изостри вътрешните противоречия на интереси, ще засили вътрешните конфликти от масови фалити при наличие на вътрешен общ пазар и ще ускори разпадането на ЕС в сегашния му вид. Нима това е от общ интерес!

Някои западноевропейски политици заявяват напоследък, че отлагането на присъединяването на РСМакедония към ЕС, поради отказаната подкрепа от България, щяло да се отрази силно негативно върху развитието на целия Европейски съюз. Като се има предвид миниатюрният мащаб на македонската икономика (10,7 млрд. евро през 2018 г. при 13 531 499,5 млрд. евро в ЕС-27 през същата година), такова изказване може да направи само некомпетентен човек.

Външният натиск от Германия, САЩ и Брюксел върху България расте през последните години. Засега тези страни и особено Германия, вземат открито и предизвикателно страната на РСМакедония. Без да навлизам в по-далечното минало, когато България е проляла много кръв и е понесла масови страдания във и заради Македония, под германско ръководство и по тяхно внушение, ще кажа само две думи за настоящето. Преди известно време, непосредствено преди оповестяването на нашата по-твърда позиция по присъединяването на РСМакедония, германският министър на външните работи връчи почетна грамота на Премиера Зоран Заев. Това беше открита провокация срещу България. Водена от стратегически политически съображения, г-жа Меркел не се интересува как живеят и какво мислят гражданите на България и Македония, а се води от стратегически Западни интереси срещу Русия.

Новият ултимативен срок на ЕС е 14 декември 2021 г. за наше съгласие преговорите за присъединяване с РСМакедония да започнат в края на тази или началото на следващата година. Но нека не бъдем наивници.

Несериозно е да се вярва, че фундаментални различия между България и РСМакедония, доказващи крещящата липса на готовност на РСМакедония да спазва критериите от Копенхаген, ще бъдат изпълнени до 14 декември 2021 г., както ни се настоява от западноевропейски политици.

В България едва днес – 23 ноември 2021 г. започнаха преговори за съставяне на ново правителство. В Западна Европа знаят, че тези преговори често пъти траят доста дълго. Президентът Радев още не е публикувал указа за учредяване на новото Народно събрание. То се нуждае от време докато се организира, избере съответните си органи и ръководни личности, за да може да започне нормална работа. На 14 декември е последното заседание на ръководството на ЕС и искат от нас да решим до тогава всичките си спорни въпроси. Но така че да отговорим положително на искането на РСМакедония за започване на преговори за присъединяване. С други думи, да се подчиним послушно на техния диктат.

Изложените до тук аргументи ми дават основание още сега да заключа, че преждевременното присъединяване на Северна Македония и на страните от Западните Балкани, ще бъде наистина груба политическа и икономическа грешка. Не само и не главно за споровете ни с македонските власти за езика, за историческата ни идентичност, за народността на поборниците за освобождение от турско робство и т. н. А главното – поради социално-икономическата им неподготвеност. По изпълнението на критериите от Копенхаген. Това не е в интереса на страните от този регион. То ще вреди и на дългосрочните интереси на самата РСМакедония.

Северна Македония има едва 38% БВП на човек от населението, от средното в общността. Албания има едва 31% БВП на човек, т.е. почти два пъти по-малко от нас. Косово е още по-зле. Европейската комисия дори не публикува данни за това изкуствено формирование, условно наречено „държава“. Трудно ми е да разсъждавам за бъдещото икономическо развитие на тези Балкански страни, като го сравнявам с нашия трагичен опит от 15 години, при значително по-добри стартови позиции и по-благоприятно развитие от тяхното.

Присъединяването на България, Румъния и други слабо развити страни към ЕС беше много труден процес с противоречиви резултати. Преждевременното форсирано присъединяване на още по-изостаналите и още по-бедни Западнобалкански страни ще бъде още по-сложен и по-противоречив процес, с още по-съмнителни резултати!

На събранието на БАН на 11 декември 2019 г. беше изказана загриженост, че поради поредицата от груби грешки на нашите правителства през последните 75-80 години, ние вече нямаме средства за противодействие на агресивното поведение на македонските власти, посягащи на наши фундаментални исторически факти в областта на културата и националната ни идентичност. А при евентуално членство в ЕС те ще станат още по-напористи с досегашното си агресивно поведение.

Не всичко обаче е загубено от България:

Първо, българското правителство трябва да настоява за НОВ ДОГОВОР между двете страни или основна преработка на съществуващия от 1 август 2017 г., в който да се включат всички висящи проблеми, прехвърлени така лекомислено на смесената комисия от учени. Нашите колеги в тази комисия са загубили надежда за успех в нейната работа, поради обструкции на македонските им колеги. Очевидно тези проблеми трябва да се решат на по-високо политическо равнище. Договореното да се опише подробно и със срокове за решаване, както в последния гръцко-македонски договор от Преспа, и да се включи в предлагания нов договор между България и Северна Македония от август 2017 г. Желателно е това да се направи до края на 2022 г.

Второ, в нашия конкретен случай, България ще направи добра услуга на РСМакедония и на Европейския съюз, ако отстоява твърдо правото си на ВЕТО по преждевременното приемане на Северна Македония в ЕС. Нашето вето да се оттегли само след постигане на конкретна договореност по спорните въпроси с пътна карта, безспорни гаранции за тяхното решаване и начало на реални действия по тяхното изпълнение. Да не се допуска никакво отлагане, разчитайки на устни обещания, с надежда за бъдещо договаряне. Македонските колеги показаха, че е наивно да им се доверяваме, както до сега.

Нашата окончателна подкрепа за тяхното присъединяване към ЕС трябва да се обяви първо, след безусловно изпълнение на критериите от Копенхаген, и второ – след постигане на споразумение между двете страни по останалите спорни въпроси и ангажираща пътна карта във времето по тяхното изпълнение, с категорични гаранции от Европейския съюз.

Вместо да се мечтае за непостижими икономически и други върхове чрез присъединяване на РСМакедония към ЕС, по-добре е да се изработи Комплексна програма за социално-икономическо развитие на РСМакедония и другите страни от Западните Балкани през следващите 10-15 години, финансирана с 30-35 млрд. евро, без незабавно откриване на техните икономики за външна конкуренция.

Принадлежността към тази програма няма да ги прави пълноправни членове на Европейския съюз. Но за живота на техните граждани това не е най-важното. Фокусът да се постави върху засилване на икономическото и научно-техническото сътрудничество между балканските страни, подобряването на качеството на живота на хората в този регион, а също и върху решаването на историческите спорове за демографските корени на сегашните македонци, за произхода на техния език, за народността на националните герои и други подобни. Социално-икономическото развитие и ежедневното битие на хората е много важно като се има предвид, че тези страни са най-бедните в Европа. Техният БВП на човек от населението варира между 31% и 43% от средния в ЕС (Виж таблица 1.)

Всички ще спечелят, когато Северна Македония се присъедини към Европейския съюз, ако е добре подготвена в икономическо, социално и институционално отношение. И обратното – всички ще загубят ако се присъедини неподготвена.

Българското правителство трябва да се ръководи от нашите национални интереси. Те стоят по-високо от всякакъв външен натиск, колкото и силен да е той! През последните 80-100 години българските власти са платили по решаването на Македонския въпрос със живота ,  здравето и имотите на няколко милиона българи. На това трябва да се сложи край! Защото достойните всеки уважава. Дори и враговете им. Мижитурките – никой, дори и господарите им.

23 ноември 2021 г.

 

Проф. Иван Ангелов е български икономист, член-кореспондент на Българската академия на науките. Бил е икономически съветник на трима български министър-председатели. Проф. Ангелов е един от първите български икономисти, застъпили се публично за бързи и мащабни икономически реформи далеч преди промените в страната. А през 90-те години и след това остро критикува авантюристичния преход към пазарно стопанство у нас и в другите източноевропейски страни;…