Ако ми разрешите ще ви разкажа малко „научна фантастика“ чрез два основни аргумента и  три основни извода.

Първият аргумент е, че капитализмът е ограничена във времето система. При това не е ограничена във времето система само защото можем да приемем, че след първобитната община е имало робовладелство, след това феодализъм, капитализъм и историята просто продължава напред, тласкана от диалектиката на собствените си противоречия, отивайки към нещо друго. Така е и защото капитализмът извършва пред очите ни творческо саморазрушение, унищожавайки сам работната сила, която все повече се превръща в алгоритми, изпълнявани не просто от машини както е било до сега, а от интелигентни и мислещи машини, което е нова ера с хиляди неизвестни в развитието на нашата цивилизация. Унищожава и пазара, който също се превръща в алгоритмично таргетиране на потребители чрез големи данни и все по-малко чрез пазарни сигнали. В развития капиталистически център и в неоколониалните му периферии като нас това все повече се превръща в „надзираващ капитализъм“, а в държави като Китай му викат „система за социален кредит“. Основната разлика между двете е, че първото управлява „пазарните“ и в голяма степен социалните взаимодействия между хората, за да извлича печалба от техните данни, а второто – управлява в много по-голяма степен социалните взаимодействия между хората и в по-малка степен пазарните, за да трупа социален капитал в обществото.

Вторият аргумент е, че капитализмът е ограничена в пространството система. Това означава, че независимо от това какви алгоритми и интелигентни машини измисля, за да пести от човешка работна сила, той все пак се нуждае от ресурси, с които да произвежда и от пазари, на които да продава. Обаче тук се натъкваме на два проблема.

Първият е, че ако машините някога заменят работната сила (което с нарастването на интелигентността на машините става все по-възможно), то оставаме без работна сила, която да произвежда, да изкарва доход и да купува онова, което е произвела на пазара и тогава възпроизводственият цикъл производство, размяна, разпределение и потребление става невъзможен.

Вторият е, че светът пред очите ни става все по-малък, хората ставаме все повече, ресурсите все по-ограничени, капитализмът вече е обхванал цялата планета и вече няма пространство, в което да расте. И Великите сили пак се карат за ресурси и пазари, обяснявайки ни всякакви простотии за демокрация, докато ние тук стоим и се чудим на кого да угодим, за да минем между шамарите. В ХХI век, за съжаление такова нещо като минаване между шамарите обаче няма. Всъщност, така сме се насадили вече, че каквото и да е, все го няма!

Първият извод от всичко това е, че капитализмът може да се опита да расте, както е расъл досега и както е тръгнал и в момента не за друго, а защото такава му е природата. Вари го, суши го, пържи го, той друг не може да бъде. С войни, унищожаване на богатство, което после трябва да бъде възстановявано, заграбване на ресурси, които все повече липсват, унищожаване на стотици милиони хора и цели държави. Само че за първи път в цялата история на човечеството именно капитализмът е системата, измислила оръжията, с които то може да бъде окончателно унищожено.

Вторият извод е, че капитализмът може да се опита да расте чрез технологиите на новата индустриална революция, които обаче го унищожават, тъй като вече казах как все повече неща стават алгоритми, данни и машини и все по-малко работна сила и пазар. В един момент това противоречие може да доведе или до някаква форма на неофеодален капитализъм, при който хората са прикрепени не към земята, а към корпорацията, или до до социализъм или до някогашните представи за комунизъм, когато машините произвеждат всичко, системата ни учи как да се самоусъвършенстваме, а ние се чудим как да си клатим краката, или пък до алтернативата на гибелна война, за да може малцината да запазят богатствата си, които вече няма да имат и особен смисъл.

Третият извод, който всъщност и натоварва научната фантастика с нова степен фантасмагории, но все пак с някакви надежди е свързан с въпроса – а защо да си причиняваме всички тези малоумни тъпотии? Какво аджеба имаме да делим? Не живеем ли всички на една и съща планета? Не искаме ли уж всички мир? Така че – не знам! Ако въпросните Велики сили наистина искат да бъдат на висотата, на която би трябвало да бъдат, бидейки Велики сили, няма да е зле да спрят да увеличават разходите за война, да говорт и заплашват с войни, заровят томахавките и да обединят сили в нещо полезно! Като например вместо да се избиват с риск да избият цялото човечество за ограничените ресурси на Земята, да се хванат, да обединят усилия и да се опитат да изведат човечеството в космоса.

На капитализма вече Земята му е тясна! Поне да не я унищожава!

Източник - Фейсбук