
Водещ: Второ открито писмо до президента Румен Радев написа финансовият експерт и бивш главен ревизор на Българската народна банка Кольо Парамов. В него той призовава държавният глава незабавно да свика нова втора кръгла маса, която да преразгледа цялата организация на държавата в най-важните сектори: правосъдие, земеделие, здравеопазване и икономика, както и пререгистрация на всички политически партии. Парамов е категоричен, че трябва да отпадне давността за престъпленията на наречените от него „фалшиви милионери“, които той определя като най-големият враг на днешната ни държава. Защото според финансистът, в техни ръце са съсредоточени огромни обявени и необявени средства, които са започнали да работят против бъдещето на България. Защо бившият главен ревизор на Централната банка настоява и за провеждане на операция „Чисти ръце“, позовавайки се на опита на Италия?
Защо държавата ни се нуждае от операция „Чисти ръце“?
Кольо Парамов: Аз няколко пъти поставям въпроса и особено силно го бях поставил още през 2001 година когато свършваше мандата на Иван Костов, и когато начеващата буржоазия в България безскрупулно се обогати от няколко сделки, от които държавата загуби някъде около 2 милиарда долара. След падането на Станишев на няколко пъти поставих сериозно въпроса, защото той причини други наглости за възмездяване на част от червените барони, като ги обогати със замяна на около 9 400 дка специални земи, които им ги продаде на 8 до 11 лева на кв. м, а в момента същите тези ги заменят за по 300, за по 350 долара кв. м. Тоест, в целия този 20-годишен период от 2001 година досега, когато главният прокурор Филчев направи опит да скъса тази връзка, но не успя, защото не му дадоха възможност, ние се протакаме така да се каже в тази безсмислица и обогатяваме незаслужено хора, които в един момент ще реализират много тежка програма против политическите сили, изобщо срещу цялата система за държавност в страната. Това е фатално за България. И след като написах на 22 февруари тази година първото си писмо до президента, след доста консултации с експерти и с проверки, и с практики по линия на ЦРУ и ФБР от гледна точка на наличните офшорни сметки, аз се реших да напиша и това второ писмо. Смятам
да изчерпя своите възможности дотук, защото в крайна сметка няма нужда да казвам повече от това, което съм казал досега. На практика ситуацията е много сериозна, особено с назначаване на това срамно правителство на мечтателите, и нещата будят тежко неспокойствие, което дава възможност за размисъл за всичко останало, свързано с ефективността на българската държава.
Водещ: Г-н Парамов, вие пишете, че от България има изнесени в чужбина над 50 млрд. долара, обаче няма конфискуван нито един лев, нито един апартамент, нито една вила, нито една къща. Знаят ли се тези пари и имоти къде са и на кого са и защо никой от оторизираните държавни органи не е проявил интерес към тях?
Кольо Парамов: Значи, допреди 3 години офшорните фирми бяха 3 890 на български граждани, сега са около 4 260-4 280, примерно 4 300 фирми. В тези офшори само за 4-те години при управлението на Станишев 2006, 2007, 2008, 2009 година бяха вкарани 24 млрд. долара, по 5 милиарда на година близо. И в крайна сметка тези пари се пренатрупаха, за следващите 11 години се вкараха още 27 млрд. долара. Значи, в момента българската държава има скрити пари в тези офшорни фирми за около 51 млрд. долара. И всички тези пари нито са декларирани, нито са данъчно осигурени, нито са регистрирани, нищо, абсолютно нищо – това е абсолютно пълна свободия. Още повече жалкото е, че когато аргументирано предлагах в 2008 година ние да бъдем първите с форма към Европейската централна банка (ЕЦБ), за да положим схемата към Еврозоната и да получим варианта по членството към еврото, аз се стремях да докажа варианта, че само по този начин ние можем да проконтролираме изнесените пари и изнасящите се тогава пари в този период навън, защото при превод от 20 000 евро ЕЦБ иска обоснован вариант и ход по отношение на оправданите средства за изнасянето към офшорните зони, тоест, тяхната законност. Защото по смисъла на определението офшора не е незаконен, той е законен, но парите, които трябва да бъдат внесени в него, трябва да бъдат абсолютно перфектно оправдани по отношение на регистрационния режим на съответната държава. В случая българските пари, които се изнасят към офшорите, са всичките абсолютно свободни, неконтролируеми от българската държава, регистрирани са донякъде, но те са регистрирани дотолкова, доколкото някои от управляващите да знаят за някои от неуправляващите какво имат, какво са изнесли, кога са го изнесли, къде после са го изнесли, но после не се интересуват. Докато ЕЦБ налага много строг, жесток режим по отношение на прецизността по изнасянето на тези пари. Вие видяхте преди 4 години когато в Германия бяха засечени на 11 000 човека с изнесени пари в Швейцария и в някои други офшорни зони, особено в Панама, в продължение на 37 дни бяха проверени 11 500 човека, от тях 1 500 човека бяха вкарани в затвора следващия месец и бяха осъдени, беше осъден даже националният треньор на националния отбор по футбол в Германия и му бяха взели 4 млн. евро за невнесени данъци за всичките приспадащи условия. Тогава 276 човека българи бяха засечени в Швейцария със сметки, и когато тези сметки бяха организирани и тръгнаха от Швейцария в посока България с помощта на германското разузнаване, пристигнаха в данъчната служба в България и след 24 часа се загубиха. Аз поставих въпроса тогава в Нова телевизия къде са имената на хората, които са внесли тези пари в швейцарски банки, и се оказа, че главният данъчен началник уж ги беше получил на място, но когато е летял някъде ги е загубил. Следователно, ако приемем този вариант за първи, когато ние злоупотребяваме с базовата държава Република България, то днес просто сме принудени да направим някакъв ход и да стартираме операцията „Чисти ръце“.
Водещ: Г-н Парамов, технически въпрос ако позволите – след като не са декларирани тези пари, вие как сте ги изчислили?
Кольо Парамов: След като не са декларирани тези пари, аз съм ги изчислил по другия начин, и твърдя, че те са абсолютно точни. Защото има много сериозна организация на 1045 журналисти в Лондон, където има алтернативна система за проследяване на незаконно изнесени парични средства в световните офшорни компании. И в тези световни известни офшорни компании в детайл са изписани имената на офшорите, кой е регистриран, от коя държава, как се намира, кога. Тази компания в 2017 година изнесе първите данни официално в 4 американски и в 2 британски вестника. И в тези вестници посочиха българската държава с наличните тогава 2017 година внесени от 2001 до 2010 година 24.370 млрд. долара. И тази система последствие с помощта на ЦРУ и ФБР по схемата на Закона Рико доказа варианта, че тези пари вече от увеличените 3860 дружества са станали 4360, а парите са станали 51 млрд. долара.
Водещ: А как е възможно тези пари да излизат от България, защото е известно, че на границата дори ако не сте декларирали 10-те хиляди евро, ще ви ги приберат и ще имате проблеми? Как са изнесени тези милиарди?
Кольо Парамов: Аз задавам именно този въпрос. Защото данъчното управление в България фалира фирми. Тези фирми дължат примерно 4-5 млрд. лева годишно, тези фирми доказват, че средствата, които трябва да платят под формата на задължения към българската държава, са тотално несъбираеми, и че приключват с някакъв дълг. В един момент след 5 години данъчните освобождават тези фирми от този дълг, защото той е несъбираем. Но в един момент можем да забележим и да уточним, че във всяка българска банка може да изнесете 50 000, 500 000 долара без да има някакво последствие, защото банката е перфектна, тя подава информацията от системата към финансовото разузнаване или към някакъв друг орган, но в този момент този орган не реагира по отношение на допълнителната доказуема сила и перфектност по отношение на събираемостта на тази сума или доказване на правилността. Защото ако вие сте привели 500 000 долара в офшорна компания в Панама, автоматично трябва чрез данъчната служба да се види, че вашата фирма, която е регистрирана тази основа и има платен данък за 500 000 долара, и че тези честно придобити, законно придобити пари са
перфектна основа и основание за превода към вашата офшорна фирма. А това в България
не се случва, това се случва само ако си член на Еврозоната.
Водещ: Г-н Парамов, аз нямам спомен да съм чула или прочела като журналист информация за нещо, което е свършило Финансовото разузнаване в тази насока. Вие знаете ли за такова и ако също не – какво е вашето обяснение?
Кольо Парамов: Към момента – извинявайте, аз не знам такъв факт. За съжаление, аз не знам такъв факт и това твърде много ме смущава, и го поставям като важен фактор по отношение на прелома. Защото казвам, че силата на този прелом в България, всъщност това е най-трудната дилема пред държавата. Промяната се налага, защото първичният елементарен капитализъм, който беше устроен в страната, даде много тежък обратен резултат. Това обаче не ни принуждава да си затворим прозореца на невидимостта, а налага екстрена промяна, тъй като странните милионери, които аз наричам, ще подложат в един момент под съмнение и противоречие цялата политическа класа. Те са вече вътре в политическата класа, те вече взимат решението на тази политическа класа. И в България можем да кажем, че има много богати хора, които имат огромни недоказани доходи, но не носят абсолютно никаква отговорност. И затова аз предлагам на президента да седнем на една кръгла маса след 33 години близо, втора кръгла маса и да поставим тези въпроси – можем ли да организираме формата „Чисти ръце“ в България, можем ли да видим тази връзка на всички политици по тази вертикала, по какъв начин те са снабдени с тези огромни парични средства, изнесени в офшори, и които влияят, и по какъв начин държавата трябва да премине през това дълбоко тресавище. Защото в крайна сметка ъгълът на проблема и ъгълът на отговорността говори за 2030 г. за една модерна европейска съвременна държава, където се знае кой кой е. Но ако ние отидем в тази 2030 г. с 4200 офшорни сметки, където има примерно 8000 наследяеми лица, синове и дъщери, и т.н. и имат 8000 палата, и имате 90% бедни хора, които едвам свързват двата края, с 300-400 хиляди роми, които се чудят по какъв начин да преживеят, и още 300-400
хиляди, които са в чужбина, с 550-600 земевладелци, които чрез съмнителни методи имат по 100, по 300, по 300 хиляди декара земя и получават 1 млрд., 1,2 млрд., 1,4 млрд. годишно помощи, за да си купуват техника и всичко останало, това означава, че ние правим тотален разлом в България, от който излизане след пет години не може да има. И той не може да се обезпечи нито с друг допълнителен финансов ресурс, нито с нищо, защото тогава правим едно много странно Чили отпреди Пиночет или една много странна Колумбия, която воюваше със своите партизани в продължение на 20 години, заради свръхбогатвото на местните латифундисти, които по един или друг начин тревожеха или потискаха населението. Това обаче в България не може да се случи, защото България е в Европа. А всъщност икономическите изгоди, финансовите бази, собствеността, грамадният лукс на богатите хора в страната е тотално неконтролируем. В това е проблемът.
Водещ: Възможно ли е в България да се направи операция „Чисти ръце“?
Кольо Парамов: Този въпрос нали си представяте, че съм си го задавал най-малко 1000 пъти? И съм търсил пътя, по който е възможно да се стигне до неговата реализация. Един пример. Абсурдно е Италия като прогнозна база, започвайки „Чисти
ръце“ след големия атентат в Сицилия на известния съдия в Джовани Фалконе, да извадят от активния политически живот над 350 депутата и областни управители, и кметове, и т.н.
Водещ: И да осъдят действащ министър-председател – Бетино Кракси.
Кольо Парамов: Така. Да извадят над 100 съдии, адвокати и най-важни, престижни връзки, и т.н. Значи като започнаха много сериозната операция в Италия, те само за 37 дена конфискуваха 4 млрд. евро. Така че въпрос е на съсредоточаване, на подготовка, на перфектност, на прецизност и на реализация. Трябва да се направи някакъв опит. Иначе представете си – 2030 г. в София има апартаменти, които ще бъдат всички на 55-60 години, панелните апартаменти. Тук няма никакво нулево спасение. Тази бедност, която в момента има на живущи в панелните апартаменти, и тази тотална дотация, която България дава за парно, трябва по някакъв начин да се реорганизира и да се помисли как ще се оживее, как ще се програмира този целият процес и как ще се раздели влиянието на богата „Бояна“ и богато „Симеоново“ на онези, които живеят в 60-годшните панелни двустайни апартаменти, които получават по 350 лева, едвам-едвам 400 лева пенсия, които не могат да си купят вече – купуваха преди около 300 хляба, сега купуват 150 хляба, след седмица надали ще могат да купуват и 100 хляба. Значи тук размишленията по този въпрос са фундаментални, защото става въпрос за бъдещето на държавата, за структурирането на държавата и за директния преход, с който 33 години ние в идеологически план заблуждаваме абсолютно всички. А строим парадоксален капитализъм, който не отговаря на никакви критерии по отношение на перфектна икономика или на някаква човечност.
Водещ: И без да искам по никакъв начин да омаловажавам казаното от вас – напротив, подхождам с уважение – искам само да вметна, че дори в Италия операция „Чисти ръце“ в един етап бе заплашена от провал, защото водещият прокурор Антонио ди Пиетро, който от самото начало я провежда, в крайна сметка след като се отегля от нея, беше уличен за купуване на голям брой имоти с партийни пари. Така че ето, виждате, че борбата с корупцията е изключително тежка. Ние тук на какво да разчитаме и на кого?
Кольо Парамов: Ние може да съставим една перфектна организационна програма и можем да моделираме процеса, който да го поставим под пагон, в сянката на цялата правна система, където да организираме 30-40 икономически екипа по трима човека, които, поставени под пагон, като варианти и като условия да бъдат призовани и организирани да свършат работата в детайл по първоначалното разследване. В последствие грешката на Пиетро и грешката на условието бе, че предоверяването към един човек не може да бъде в съдържателния план, защото неговата психонагласа, очевадните му данни могат да бъдат променени рязко по време на самия процес. Тук дублиращият контрол и следенето позволяват – ние сме го правили това преди – позволяват да се докаже рязката промяна при тази евентуална изкривеност, която може да се получи. Иначе след този мандат на президента 2027-2028 г. нещата ще бъдат недостижими от гледна точка на парализа на тази вредна система, която
започна тук в 2001 г. след Иван Костов. Иван Костов нанесе огромни поражения, да не говорим за идването на Милен Велчев и на цялата тази история. Да не говорим за наследяемите пари на „червените барони“ при Станишев със своята свръхнеграмотност и бих казал и дублираща наглост. И оттам нататък нещата тръгнаха в директна партийност, в посредствена наглост, която изведе четири-пет червени буржоа в една система, в която диктатът на „Позитано“ 20 ставаше в дублиращ план и костваше много за промяната на целия цикъл в тази политическа атмосфера.
Водещ: В контекста на това, което казвате, вашата прогноза каква е – ще се задържи ли това правителство и ако не, какво би го свалило? Дали това задкулисие на фалшиви милионери, както вие го наричате, няма да се изкуши да го смени, защото
очевидно то не отговаря на неговите интереси?
Кольо Парамов: Аз съм му дал срок на това правителство 1-10 април възможност дотогава да издържи, не заради друго, а защото разминаванията при перфектността, при
информацията, която ползва, при знанията за управлението на държавата, при тази тотална неподготвеност от страна на министър-председателя говори, че разликите са много тежки и че е време да се седне в парламента, да се изработи система за независими, непартийни министри и да се отрече тази амбициозна псевдокоалиция като вариант, а да се назначат във времеви план някакви държавници, които имат понятие от връзка, от система, от интереси, от базовите плащания на българската държава, имат и система от познания, които позволяват да се вземат най-рационалните решения. Не може в понеделник да заявиш, че трябва да се наложат санкции в максимална степен на Русия, защото е започнала някаква военна операция или война, и в другия понеделник да кажеш: „В никакъв случай не трябва да се налагат санкции, защото ние имаме връзка с еди-какви си петролни, газови и еди-какви си доставки“. Това може да го каже един човек от детската градина, това са абсурдни тези. Значи когато ти като министър-председател излизаш и заявяваш някаква система за управленчески модел, съдържание, сила, прагматика, говориш за пари, говориш за загуби, говориш за връзки, говориш за доказани принципи, значи ти не можеш свободно речево да злоупотребяваш с база данните, с които се решава държавният въпрос. България е на 1350 години и трябва да намери човек, който мисли на български, знае българския толкова добре, че да може да се изрази и да го разберат селяните от последното село, ромите от последната махала, интереса на това и да каже на богатите: Ало, сега малко позадръжте схемата на кражбата, за да видим как да решим въпроса с петролните доставки, с хляба, с функцията на разликата в пенсиите, да видим откъде можем какви пари да вземем, за да балансираме и да защитим най-важното – интереса на България.
Водещ: Да де, ама след като се намерят за момента пари и се защити някакъв интерес, дали пак същите няма да се върнат към кражбите? Те ще ги задържат известно време, ама после? Въпросът е не да задържат, а въпросът е да спрат завинаги.
Кольо Парамов: Има си стил на управление, има си порядък, има си хора, които държат на Азът, на името. И от тая гледна точка, трябва да се намерят такива кадърни хора, които да преекспонират знания и опит. В противен случай какво – доказваме, че 2022 г. не можем да намерим 15 човека българи, които да управляват държавата. Можем да намерим един, който трудно се изразява на български, който си е назначил 17 съветника. За какво му са тези 17 съветника? Той само по 10 минути да ги слуша тези 17 съветника, не може да ги изслуша. Той има примерно 16-17 министри и има 17 съветника. Защо е нужно всеки съветник да следи министъра? Министърът е много по-важен – той е дал клетва, той изпълнява ангажимента, той е регламентаторът и разпоредителят в съответното министерство. Има работи, които са просто парадоксални. В САЩ го няма това нещо, че са 300 милиона. Откъде-накъде 17 съветника?! По 5500 лева заплата. Откъде-накъде – този кум, този сват, този зет, този еди-какъв си, еди-какъв си, ще бъде в правителството?! Това е правителство на мечтателите. Извинявайте. Това е съдържателният план на един твърде неоправдан хоризонт, след като се подготвяме за промяна. Ние чакаме 18 месеца промяна и тази промяна не може да ни довери, да ни осигури, да ни моделира процес, в който ние ще почувстваме тази директна промяна с важни факти – имаме построени 1 км път, имаме построени 2 моста, имаме построени еди-какво си. Ние нямаме за тези 18 месеца нищо. Натъкмяване, уточняване, избори, замени, промени и накрая – нито пари, нито свършена работа, нито регламентация по отношение на управлението. Това е опасна работа.