СОЦИОЛОГИЧЕСКИ РАЗМИШЛЕНИЯ ВЪРХУ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

(Димитър Михалчев. 1939. Философски преглед, кн. 6)

I

Статията ми „Из философията на войната” („Философски преглед”, 1939, кн. 1), съчетана със събитията, които се занизаха скоро след нейното появяване, особно след избухването на предречената там Втора световна война, застави мнозина от моите четци да ме обсипват с писмени запитвания.

Понеже немам възможност да отговарям на всички по отделно, ще схематизувам по-съществените техни въпроси и ще им отговоря на страниците на списанието.

Верно е, че нашето списание е философско, а не политическо. Но това, което се разиграва тоя миг в Европа, съвсем не е една обикновена война, за която могат да пишат само журналисти, економисти и военни. Косвеното участие, което взема в нея Съветска Русия, дава на това страхотно състезание особен характер, подлежащ на разяснение, изградено върху социологичния анализ на съвременна Русия. В обяснениета, които ще дадем по-долу, няма никакви симпатии или антипатии за едната или другата от воюващите страни: те претендират да бъдат един безстрастен анализ.

Нашият разбор на събитията изхожда от убеждението, че в големите исторически промени винаги се крие една привидност и една историческа действителност. И често широките маси виждат първата, но не разбират втората. Задача на науката е да прозре зад идеологическите маски и да види самата действителност.

II

1. В повечето от писмата, които получих, се среща в разни варианти следният въпрос, който ми е отправен от един пловдивски четец: „Вие се опитахте да обясните големите събития в Европа от предвечерието на първата световна война до началото на текущата година чрез економическото стълкновение на Великобритания и Германия. Разяснихте как Англия се е домогвала да обезвреди съвзелата се от своя разгром Германия, днес по-страшна, отколкото през 1914 г., като я тласне в една война със Съветска Русия, от която и двете биха излезли разслабени и разнебитени. И в тоя ред от мисли вие безсъмнено правилно и точно, дори пророчески предвидехте събитията, които засегнаха изчезването на Чехословакия. Е добре, но как бe тогава възможно: същата тая Англия, само няколко месеца след септемврийскитe събития от 1938 г., да се сближи със Съветска Русия дотам, че да води с нея месеци под редъ сериозни преговори за една голема коалиция, годна да тури край на нестихващия напор на Германия?”

Моят отговор на тоя въпрос не е мъчен. Смелостта, с която Германия предявяваше своите ревизионистични стремежи, бе толкова чувствителна за всички, че тя поддържаше едно във висша степен ненормално положение в Европа и в света изобщо. Покрай усиленото милитаризуване на Германия, всички около нея се беха втурнали да се въоръжават до зъби, харчейки милиардни суми, които не можеха да не разстройват стопанството и културния живот на Европа. И тъкмо поради това на лице бe една точка, обединяваща всички, които имаха основание да се боят от империалистичната експанзия на Германия, особно след като последната откри, че и Чехословакия е един Lebensraum за великия райх. Тая точка бе: нормализуване на положението в Европа. А то значи преди всичко: да се тури край на това повсеместно и безспирно въоръжаване на държавитe, за да се разнесе кошмарт, който души света от неколко години насам, и второ – да бъде Германия заставена да прекрати тия тревожни ревизионистични посегателства, които тя устройваше около себе си всеки няколко месеца.

Ето това бе основата, която е вдъхновявала преговорите, водени в Москва между Англия, Франция и Съветска Русия. Как щеше да се развие такава една акция за нормализуването на света, ако преговорите биха могли да успеят; през какви фази щеше тя да мине и до какво можеше да стигне, това е един твърде забавен въпрос, по който има какво да се каже, но той е днес съвсем безпредметен, щом преговоритe пропаднаха.

Ала тука мнозина ще ме прекъснат: та какъв интерес може да има Съветска Русия от едно нормализуване на Европа?

Отговарям: днешна Русия, взета като пролетарска държава, е тъй сложна и многолика в своите домогвания, че тя печели, както от нормализуването на капиталистическия свет, така и от неговия ненормален живот. Ако животът в днешния свет би могъл да се нормализува, следователно и в Германия, тогава Съветският съюз няма защо да прахосва ежегодно ония десетки милиарди рубли, които чезнат днес за военни цели. Тия средства ще отидат за новото економическо и културно развитие на тая особна страна.

А това могъщо развитие на Съветска Русия е най-трайното средство, което разлага духовно държавите на стария свет, държейки дейно устремено вниманието на техните трудещи се маси към нея и към нейния бърз възход.

Ръководителите на днешна Русия – право или криво – са твърдо убедени, че старият свет на частната собственост е влезъл вече във фазата на едно постепенно загниване. Тия непрекъснати депресии и смущения, на които е отдавна изложено стопанството на капиталистическите страни, тая нестихваща безработица, която мори милионни маси от народите на Европа и Америка, всичко това е живо доказателство, че нашият свет боледува и, според съветските политици, боледува безнадеждно.

При това положение водачите на Германия поддържат, че от капиталистическия свет само у тех безработица нема, защото днешната германска стопанска система не била буржоазна, а национал-социалистическа. Всъщност, особното положение на Германия иде главно от туй, че тя е хвърлила през последните години всичко в едно огромно военно производство и строителство, което можа да погълне ония 7 милиона безработни, заварени от Хитлера през 1933 г. Ала бедата е там, че това необикновено военно напрежение не може да бъде вечно. Отстранявайки социалната криза, то води към нова и още по-страшна криза: към една втора световна война. Тука, прочее, сатаната е прогонен чрез велзевула. Но ако Германия би могла да се нормализува, тогава усиленото и безмерно въоръжаване ще спре, следователно, безработицата, и то наверно в твърде прилични рамки, ще се яви неминуемо пак на сцената. Тогава гниенето на капиталистическия свет ще блесне отново и неговото агитационно значение ще изпъкне както никога до сега.

По тия съображения Съветска Русия, която не е престанала да ненавижда „фашизма като система”, доколкото смета, че той хвърля една дебела сенка върху съзнанието на съответните работнически маси, има жив пропаганден интерес, да види света повсеместно нормализуван. Тя е убедена: при един нормализуван капиталистически свет ще стане ясно, че системата на социалистическото стопанство, която води към бързо, сигурно и планомерно развитие, превъзхожда тая на стария свет, непреставащ да се бори със своите вътрешни противоречия и да се разлага. А осъзнаването на тая действителност е най-сигурното агитационно средство на съвременния комунизъм.

Да разгледаме сега и противоположната възможност.

Ако нормализуването би се оказало невъзможно и светът вън от Съветска Русия останеше в онова военно и политическо напрежение, в което го свариха събитията от края на август т.г., и тогава Съветският съюз печели, понеже това състояние на крайно напрежение не би могло да не докара една страхотна експлозия, която фактически настъпи вече. Коя от двете воюващи страни ще вземе връх по бойните полета, това аз не зная. Обаче едно е сигурно и него никой не би посмел да отрече: ако войната продължи повечко, напр. две-три години, тя не може да не предизвика вътрешни революционни смущения, от които под една или друга форма ще спечели

само Съветска Русия. Тъй че, ползувайки се от дълбоките противоречия на нашия свет, СССР е в твърде благоприятното положение да изкористи всека историческа действителност, пред която бъде изпречен, все едно дали тя има в основата си една нормализувана или една воюваща Европа.

2. Но защо, питат ме други, Съветска Русия не можа да се споразумее с Франция и Англия? Не прояви ли тя една некоректност при тия преговори, които като че умишлено биваха разтикани месеци под ред?

Ето и моят отговор на тая група от питания. Аз не допущам, че Русия е немала желание да се споразумее с Англия и Франция и само е хитрувала в течение на преговорите с тех.

Тя постави известни условия и не може да е виновна, че западните демокрации не намериха за нуждно да приемат тия условия. Преговорите в Москва могат да се изтълкуват като търсене на едно англо-френско подобие на онова, което Съветският съюз искаше, а това подобие не можа да задоволи Москва. За мене си остава и до днес една гатанка: какви беха и толкова ли тежки беха тия условия на Съветска Русия, та Англия и Франция да не могат да ги приемат и да предпочетат една война против Германия (и Италия) без съдействието на Русия?

Сигурно е, че Съветският съюз започна преговорите с едно дълбоко недоверие, което е лесно обяснимо, като се имат предвид дългогодишните системни усилия на Англия да хвърли Германия против Съветска Русия и като не се забравя крайно обидният за нея миналогодишен англофренски миротворчески опит в Мюнхен. У нас се разнесе напоследък легендата за некакви „грамофонни плочи” от Мюнхен, където немците заловили и снели миналата есен дословно английските внушения срещу Москва. Дори да се съдържа нещо верно в това, то едва ли е могло да има некакво сериозно значение за случая, понеже СССР знаеше отдавна – без тия плочи – и то много добре намеренията и усилията на английската политика.

Неколкократните подметания на Сталина и Молотова, че Съветският съюз нема желание да вади за други кестените от огъня, са явно доказателство за правотата на моето твърдение. Дългите преговори сигурно убедиха водачите на Съветска Русия, че и днес в Лондон се домогват в същината си до същото, към което са се стремели отдавна: една германо-съветска война, в която войските на западните демокрации, залостени зад своето Мажино, да не участвуват сериозно, като оставят Русия сама да брани подвижния източен фронт от Балтийското до Белото море! И за туй съвсем понятно е сега, че откато се поведоха преговорите в Москва, Англия намери за уместно да дава изобилни гаранции – на Полша, Румъния, Турция, Гърция и пр., проявявайки особна готовност в тая посока: по линията на източния фронт, който се предвиждаше да бъде бранен от Съветска Русия и където щеше да се разиграе истинската подвижна и голема война – между Германия и СССР.

Русия разбра за какво я канят в проектираната тройна коалиция срещу евентуалния „нападател”. Но за да се убеди окончателно в това, което тя има повече от три месеца случай да следи, пожела да дойдат в Москва англо-френските военни представители, да разгънат своите карти, за да се види предварително: кой, къде, в какви размери и с какво ще участвува в евентуалното общо дело! Когато и маршал Ворошилов на свой ред се увери в това, в което Молотов бе вече твърдо убеден, Съветска Русия се улови за упорството на Полша, да не пуща съветски войски в своите територии и по един благовиден начин се оттегли от играта. …

Ала тая „игра”, която сигурно почна със сериозни намерения, не мина безрезултатно. Разчитайки, че „ако не тая седмица – то идната или по-идната” тройният съюз ще бъде непременно сключен, Англия, както се знае – чрез своите гаранции – продължаваше да се ангажирва и загазва. Нейните задължения беха от такъв характер, че по-сетне за нея бе вече мъчно да избега от призрака на наближаващата втора световна война.

3. Какво стана след това? Прибегвайки отведнаж до противната страна, питат други, не прояви ли Съветска Русия известно лукавство в случая?

За да можем да отговорим смислено на тоя въпрос, и то далеко от всека сантименталност, ние ще се попитаме: каква е ръководната цел на Съветския съюз? Преди всичко, не требва нито за миг да се изпуща из пред вид, че това е една пролетарска държава, първата социалистическа държава в света. Като такава, тя се явява гранитна опора на въжделенията и идеалите на международно организуваното работничество. Макар да е осъществил социализма в една страна, която, поради своето географско естество, би могла без голем риск и сама да живее като социалистическа в днешния свет, все пак Съветският съюз има за своя върховна задача: да се стреми към едно пълно и повсеместно тържество на социализма във всички останали страни, преди всичко в големите държави на загнилия вече капитализъм.

Държейки сметка за тоя факт, лесно ще разберем, че СССР, който би спечелил от едно нормализуване на Европа, има същевременно и буден интерес да види днешна Европа въвлечена по-скоро в една втора продължителна империалистична война, която здраво ще изтощи стопанствата на големите европейски държави, ще раздруса издъно техните основи и ще спомогне за по-скорошното унищожение на капитализма.

Некои от нашите политически писатели живеят със сладкото предубеждение, че Съветска Русия се била отказала вече от това, към което нейният социалистически характер я е тласкал до днес, и „тръгнала смело по стъпките на царска Русия и нейните външно-политически идеали”. Това е една самоизмама, крушението на която, струва ми се, ще бдемъ живи да преживеем.

От развитото по-горе гледище следва: след като помогна косвено за едно въвличане на Англия и Франция във втората голема европейска война, СССР требваше сега – редно бе – да окуражи техния противник, Германия, да активира нейната и без това напращела енергия. И ето, още незатворила вратите за френско- английската делегация, Съветска Русия завърши бързо своите преговори с Германия: обеща й, че нема да я напада и че нема в никой случай да влиза в коалиция с държави, които биха се оказали против нея. Всички ние помним радостта и повдигнатото самочувство, което обвзе Германия след обнародването на германо-съветския пакт.

И ето втората голема война избухна. Разбира се, не е Съветският съюз, който създаде или докара войната. Всяка война се ражда в недрата на човешките общества от стопанскитe, политически, национални и пр. противоречия между държавите. Ала това не ще рече, че една или друга държава не би могла – по линията на своята политика – да способствува за разпалването, изострюването или експлодирането на тия противоречия. За това биха могли да се приведат десетки исторически примери. При туй, не е необходимо да става това явно. Никоя държава не води своята външна политика с отворени карти. Още по-малко важи това за Съветския съюз, който заема особно място в днешния историрически живот: той дружи с държавите на капиталистическия свят, като сътрудничи и свързва договори с тях, а в същото време мисли за техното крушение. И не би бил верен на своето пролетарско и революционно предназначение, ако не вършеше това. Прочее, Съветска Русия е била съвсем последователна в събитията, които разглеждаме и в които тя сигурно не е безучастна. Тя знае за какво съществува и какво прави. За „некоректност” и „коварство” могат да говорят само тия, които не разбират естеството на съветската държава, сиреч, които през призмата на своята наивност, на своите илюзии са неспособни да видят историческата действителност, в която нашите съвременници участвуват.

4. Но работата не свършва тука. Съветска Русия прогласи своя неутралитет, ала нейното отношение към Германия се види крайно несъобразно с тоя неутралитет. То кара мнозина да сметат, че зад обявения и подписан скромен германо-съветски пакт за ненападение се крие някакъв „военен съюз” за делба на света! Това е, смятам аз, доста невероятно.

Ала как тогава да се обясни поведението на Съветския съюз през последните неколко седмици? Според мене, то не само не противоречи на онова, което казах по-горе, но е напълно в съгласие с него.

Преди всичко, Съветска Русия, която има явен интерес да види в едно големо и трайно военно стълкновение раздрусани, ако не разнебитени основите на капиталистическата система, би трябвало – след избухването на новата световна война – в рамките на неутралитета, да подкрепи с каквото може по-слабата страна, за да изтрае тя в необходимото боричкане на двата воюващи лагери.

Германия е днес военно твърде силна. Но би ли могла тя да изнесе една продължителна и изтощителна война с Англия и Франция, които разполагат с безсъмнено по-големи извори на богатство и материали? И ето, за да поощри своята голема западна съседка, за да й вдъхне пълна увереност, че тя ще може без смущение да се състезава и то за дълго с Англия и Франция, Съветският съюз е очевидно решен да й помогне всестранно. Първо, той избърза да реши своите национални проблеми досежно полска Белорусия и Западна Украйна. Казвам „избърза”, защото СССР можеше, при сегашното международно положение, всекога да изиска и вземе това, което е безспорно негово. Той избърза, за да облекчи Германия, да може последната по-скоро да се яви с всичката си сила на западния фронт, та да почне там най-сетне една истинска война в голем стил.

Второ, Съветска Русия ще направи наверно всичко, за да смогне Германия да обезвреди блокадата, с която Англия и Франция я плашат. Тя може да й даде не само сурови материали в изобилие, но и военни средства (самолети, подводници и пр.). Така окуражена, Германия ще бъде в състояние да продължи войната, макар да заявява непрестанно, че е готова и за мир. Ако се

съди по гордите декларации на Чембърлейн, Идън, Чърчил, Даладие и др., един близък мир е невъзможен или по-точно, той изглежда невероятен.

5. Ала тука нашето обяснение на последните събития се сблъсква с един новъ факт, който изглежда да превръща всичко установено до тука на нищо.

Съветска Русия, заедно с Германия, обеща завчера да положи всички усилия, за да тури край на войната, като добавя: ако правителствата на Англия и Франция не пожелаят да отидат на една мирна конференция, това ще означава, че всичката отговорност за по-нататъшното кръвопролитие ще падне върху тях.

Какво значи това? Първо, с тоя си зов за мир СССР оправдава широката поддържка, която той е решил да даде на Германия. Ако не щеш мира, на ти секира! Второ: със същия тоя миротворчески апел Москва чувствува нужда да дойде в хармония с декларацията, че тя е сключила пакта с Германия, за да бъде той „оръдие на мира”. Верно е, че тоя пакт отстрани една германо-съветска и направи невероятна една японо-съветска война. Ала едновременно с това той улесни войната, която се води тоя момент. Трето: със своя апел Москва развързва ръцетe на голяма част от работничеството във Франция и Англия против правителствата, които ръководят днес тия страни, като поощрява и оправдава вътрешното раздвоение, което може да последва там. И найсетне, четвърто: Съветска Русия настоява, щото Англия и Франция да приберат окървавените ножове в своите ножници, понеже е сигурна, че те немат намерение да сторят това.

Прочее, докато „желаното” преждевременно прекратяване на избухналата война не настъпи, аз немам основания да вервам в него и сметам, че развитата от мене по-горе хипотеза е в сила. И не може да се откаже, че по линията на тая хипотеза Съветският съюз е избрал една стратегия, която той майсторски следва.

6. След всичко това, аз не отричам,че е възможно и едно малко по-друго обяснение на събитията. Съветска Русия, която не е престанала да се стреми към една социална революция, смета, може би, че докато Великобритания съществува такава, каквато я виждаме днес, това световно преобразование не ще е вьзможно, или ще бъде твърде забавено.

Индия, която със своите дълбоки социални противоречия е днес, може би, най-добрата почва за енергична и плодоносна комунистическа пропаганда, се изплъзва от такова едно духовно въздействие поради силата на Великобритания.

Следователно, стоейки зад гърба на Германия, която се домогва в тая война да срази сериозно британската империя, и помагайки й, СССР гони едно предусловие за тържеството на своето крайно дело.

Струва ми се, че тая втора хипотеза не противоречи на крайнитe задачи на Съветския съюз, които очертахме по-горе, и се явява като едно допълнение на първата.

7. Както и да е, ползувайки се от сигурното положение, в което една неутрална, но въоръжена до зъби Съветска Русия се намира в тоя миг, тя маневрира превъзходно. И след като мобилизува една многомилионна войска, тя бърза да изкористи това положение, решавайки незабавно всички важни проблеми, които засягат СССР като велика държава, като многонационален комплекс и огромно стопанство.

Вчера той завзе белоруските и украински територии от досегашната Полша. Днес бърза да си обезпечи един добър излаз на Балтийско море чрез Естония и Латвия и една отлични охрана на Финския залив. Утре ще дойде сигурно въпросът за Бесарабия и за устието на Дунава. След това – големият интерес, който съветското народно стопанство и съветската държава имат от Проливитe и от положението на Балкана. В процеса на това бързо уреждане на старитe руски, респ. съветски сметки някои държави наверно ще пострадат, но други сигурно ще спечелят. Струва ми се, че в тоя ред на мисли и събития ние не ще бъдем зле.

8. Мнозина ще попитат най-сетне: но не значи ли всичко това, че и Съветска Русия е тръгнала вече по пътя на една активна империалистична политика? На тоя въпрос аз ще отговоря досъщ отрицателно. Империализмът е една система, при която големитe държави на капиталистическия свят търсят да завладяват чужди земи, за да могат да ги експлоатират всестранно: това, което тe вършат от столетия насам.

Съветското стопанство, поради своя планов и социалистически характер, няма нужда от чужди земи и народи, за да ги експлуатира. Напротив, съветските теоретици смятат, че напрежението, в което империализъм се намира днес и което роди вече две световни войни, е последната фаза на капитализма…

9. На всичко отгоре се издига още един голям въпрос.

Не виждат ли водачитe на англичани, френци, немци и др., какво означава войната, в която тe са вплетени и на къде ги тя води? Безсъмнено виждат. Но историята никога до сега не се е водила само по законите на разума. И все пак, ако в дванадесети час те успеят да се сепнат, тогава може да се допустне, че войната ще се прекрати и старият свят ще смогне ди си отдъхне тъкмо пред пропастта.

30 септември 1939 год. Д. Михалчев