Факт е, че очите на света тази седмица ще бъдат насочени към Турция. В Анталия се очаква първият контакт на високо ниво след като започна военната операция /война/ инвазия на Русия в Украйна. След продължил повече от час телефонен разговор между Путин и Ердоган, посредническата роля на Анкара за „сядане на масата на преговори” е приета. Лавров ще разговаря с Кулеба в присъствието на турския външен министър Чавушоолу. Анталия не е случайно избран град за срещата, защото това е любима дестинация за руските и украински туристи. Там „двете нации живеят в мир”, според турските медии. В същото време Анталия ще е домакин и на Форума по дипломация, който Анкара превърна в традиция. Беспорно решенията или договорките от тази среща, ако се получат, ще бъдат анализирани с подчертано внимание от цялата международна общност. Особено от лидерите в САЩ и Европа, които, както някой вече каза, „не чуха какво казваше Путин, а сега чуват бомбите” и реагират с такъв санкционен режим, че „сами се прострелват в крака”. В това време Ердоган се надява срещата Лавров/Кулеба да бъде ”крайъгълен камък по пътя към мира”.
В тази връзка задължително трябва да се подчертае, че по принцип позицията на Турция, независимо кой управлява, е „стратегическо балансиране, геополитическо балансиране”. През последните години това бе политика на балансиране между Запада, Русия и Китай. Тази концепция е водеща за период, когато отношенията между Запада и Русия се оценяваха с концепция за конкуреиция, а не с война. Ако обаче има война, а сте член на НАТО, бързо се стига до въпроса за изчерпване на шансовете Анкара да седи на два стола т.е. да води политика на баланс между САЩ и Русия. Смята се, че така се постига целта да се съхрани стратегията за суверенна и независима от чужди сили политика. Светът след случващото се в Украйна обаче е друг. Студената война е в ход и се отразява на Анкара в пълен размер. Защото търговският обмен с Русия е около 34 млрд, строи се нов ядрен реактор в Мерсин, а енергийната обвързаност с Москва е повече от значителна. Русия е страната, която изпраща най-мното туристи в Турция, а в период на крехка икономика това е „захарно петле”. Отделно е постигнатото споразумение с Путин Турция на този етап да увеличи значително доставките на свои плодове и зеленчуци за руския пазар. След неотдавнашната смяна от президента на министъра на земеделието заради „нерешаване на проблемите в сектора”, сега се дава възможност за сериозна глътка въздух за земеделците в страната на Ердоган.
Има значение, защото следващите парламентарни избори са през 2023гг,а вътрешно-политическите битки вече са в ход. Всяка придобивка за редовите граждани би донесла дивиденти в изборния процес. Вече се говори, че партията на Ердоган води със 7% преднина пред основната опозиционна партия НРП, народно-републиканската, с лидер Калъчдароолу. Затова и Турция не се присъедини към западните санкции към Русия, не изключи въздушното си пространство за руските самолети, гласува „въздържал се” при решението в Съвета на Европа да се изключи Русия, руските кораби са си в Черно море, въпреки настояванията на западните сили да се прилага споразумеиието от Монтрьо във вреда на Москва.
В същото време и антируските настроения са силно дозирани в Турция. По-скоро антиамериканските настроения са останали високи. Поне на нивото след опита за преврат през юли 2016г. На всичкото отгоре Турция наистина е алергична към налагани санкции, защото тя самата е потърпевша от санкции от страна на САЩ за купуването на руските ракетни системи С-400 и сериозно пострада при санкциите срещу Ирак и Иран. Казват, че Вашингтон вече бил предложил на Анкара да се доставят F-35, което бе отказвано поради доставките на С-400, а Канада вече е съгласна да доставя частите за „Байрактар”, които отказваше поради същата причина.Това ли е път за скорошно позиционно сближаване на Запада с Турция, което да се превърне в ново активно сътрудничество? На фона на войната в Украйна и стремежите на САЩ за привързване на целокупния Запад зад политиките на Вашингтон? Темата е водеща в дебатите в турските медии.
Казват, че Анкара вече няма как повече да лъкатуши между САЩ и Русия, но организирането на среща Лавров/Кулеба в Анталия е печеливш ход на Ердоган, който /не е тайна/ никак не е долюбван във Вашингтон. Дори и да не се получат кой знае какви резултати, важното е, че дипломацията е на ход. Защото „войната започва тогава, когато дипломацията се е провалила”. Когато Путин е казал, че „ние ще отидем в рая, а те няма да успеят и да се помолят”, това отеква най-вече в страни като Турция. На Запад не се чува. Сега и украинските бежанци ще залеят Европа. Нова работна сила, образована и приемлива, но знае ли човек как ще се развиват нещата в бъдеще? Една Украйна като анти-Русия едва ли ще е стабилна държава. Още повече разрушена от братоубийствената война. А Турция не се отказва нито от Украйна, нито от Русия, защото и при двете страни има свои интереси. Ердоган порицава европейската политика срещу културните и спортни руски дейци, но и не пропуска да подчертае турската идентичност към НАТО. Извежда я на преден план. Изглежда, че Русия е отхвърлена от международната система, но Ердоган подава сигнали, че има и друг път. Пътят на традиционната дипломация и привързаност към политика на мирно съвместно съществуване. Така се дава на Русия място за дишане и де-факто се подкрепя онзи световен ред, който е на принципа „има три държави и това е достатъчно”. Който както иска да го разбира. Затова и търси изход от финансовите санкции към Русия като приема възможността да се увеличи търговията между двете страни с разплащание в местни валути. Банковите операции да се реализират чрез трети страни. Оказва се, че не са се свършили.
Любопитното в настоящия момент е, че израелският президент Херцог е на посещение в Анкара. За първи път от 14 години. Казват, че отношенията Турция/Израел навлизат в нова ера. Важно е, защото Израел е регионален играч със сериозно геополитическо влияние. Започнал е процес на нормализиране на отношенията, които през последните години бяха подложени на изпитания. „Блумбърг” пише, че „две страни, които са врагове в Близкия изток, ще се опитат да се помирят в сянката на войната”. Точно това е и целта на Ердоган. И то на фона на промяната на динамиката на отношенията в Близкия изток. Известно е, че Ердоган и Херцог са „несъвместими” като характери. В Тел Авив някои предполагат, че това е „символична мисия на Херцог”. Но тя при всички случаи ще е свързана с Украйна, където не само има сериозна еврейска общност, но и видни представители на този итнос на най-високо управленческо ниво. Турция търси увеличаване на търговските отношения със страни като Израел, Египет, ОАЕ, Саудитска Арабия, защото това ще е полза за изборна победа на Ердоган. Ще стабилизира турската икономика в период на криза.
Криза, която се използва и от опозиционните партии в Турция, за да се увеличава подкрепата за тях. Али Бабаджан, партия „Дева”, уведомява, че лидерите на 6-те опозиционни партии са подписали меморандум за разбирателство и ще се срещнат отново на 27 март, за да стиковат действия. Ще готвят „пътна карта” на прехода. От партия „Бъдещето”, лидер проф. Давутоолу, пък са убедени, че „ рискуваме да нарушим търговските отношения с други страни, докато се опитваме да заобиколим санкциите като търгуваме с Русия в местна валута”. Американофилията на опозицията не е тайна за никой в Анкара. За тях „евразийската мечта на Турция е приключила”. И намират подкрепа за такава теза в западни медии /Галип Далей от Оксфордския университет/, където се казва, че „евразийското въображение няма да бъде бъдеща ориентация за вътрешна и външна политика на Турция”.
За бъдеще не е ясно, но днес се чакат резултати от срещата Лавров/Кулеба в Анталия. Защото „войната трябва скоро да спре”, казва Ердоган. Всички, които чувстват близки и руснаците, и украинците точно това искат.