Валсът е украински, няма как да се изостава от Брюксел, ама във Виена при стъпките има и забавено темпо, и залитане, и нещо като а наляво, а на дясно. Виси един плакат на  катедралата „Св. Стефан”  Stop War, но е някак самотен сред водената мащабна пропаганда и сатанизиране от страна на  англосаксонския свят на Путин и Русия. Малка група украинци стоят мълчаливо на популярната търговска улица „Мария Хилферщрасе” с 2-3 украински знамена, а потокът от бързащи местни жители явно не проявяват интерес към кашонче, в което се събират пари за Украйна. Няма нужда да се обяснява, че цените всеки ден са нови и по-високи, че бензинът не спира растежа, че вееки ден се публикуват в медиите 10-та начина как да се пести енергия. Западните санкции така са блокирали банковия и финансов пазар, че всеки служител вече трепери за работата си  и едва стаява надигащия се гняв заради неясното бъдеще.

Още повече като вижда, че в центъра на австрийската столица пред луксозните 5-звездни хотели са спрели не малко джипове, „Мерцедес”-и или БМВ-та с украински номера. В бутиковите скъпи магазини за висша мода млади украинки не само гледат. Без значение, че те и без това са облечени в модерни за сезона маркови дрехи за доста финикийски знаци. Казват и без питане, че са бежанци и все повтарят, че „там руснаците убиват жени и деца”.

Казва го и красива украинка, паркирала неправилно джипа си на централна улица и получила забележка от случаен гражданин за това. Местните жители не са свикнали някой да нарушава правилата им и това е останало още от Австро- Унгарската империя. Но сега се чува вик: „А, вие подкрепяте Путин и сте срещу Украйна, така ли?”. Казва го на добър английски с добавката за „руснаците убиват жени и деца”. Грижата за спазване на общоприето правило за паркиране във Виена се обявява за поддръжка на Путин. Объркването е пълно, но това е положението. Прие се светът да е Украйна.

В същото време концертът за подкрепа на Украйна на столичния стадион е посетен от 40 хил души. Билетите са по 15 евро. За подобен концерт обикновено се плаща около 100, че и повече евро. Говори президентът Ван Дер Белен и призовава за мир. Той е от партията на Зелените. Твърди се ,,че това била миролюбива партия. Някои казват, че поддръжката от Сорос им е осигурила добро политическо съществуване, но знае ли човек в тези объркани врамена кое е истина, кое нарочно измислено. Правителството на Австрия, начело с наследника на канцлера Курц, Нехамер, се чуди как да балансира и да не разруши окончателно мостовете, които Виена десетилетия гради между Изтока и Запада. Известно е, че австрийската столица е място, където най-често се събират лидери от цял свят, за да си уредят сметките и намерят решения за възникнали проблеми. Неутралитетът на Австрия е пословичен. Резултат от далновидна политика и стремеж да се отстояват национални интереси, без да се накърняват интересите и достойнството на другите. Но сега е различно. Още повече след случая с отстраняването на канцлера Курц, за когото вече дума не се чува във Виена. Останаха само съмненията, че не е бил удобен за актуалната политика и стратегии на някои външни сили. Също като в Чехия и Словакия. И Вишеградската четворка, активно подкрепяна от Виена,  вече не е същата. Сал един Орбан стои като скала на бряг, който високи брюкселски вълни заливат ли, заливат. Предстоят му избори. Ще се види кой и как. И дали ще стане като в съседните страни.  А ако унгарците за пореден път го подкрепят, тогава има шанс за онези, които първо стабилизират страната си, осигуряват добър стандарт на съгражданите си и отстояват национални интереси без да изнасят оръжие за Украйна.

В същото време в сувенирните магазини на Виена са се свършили малките украински знаменца, които всеки австриец, верен на европейските ценности, задължително слага на работното си място. Да, ама настроенията явно нещо се променят. Загубата на руския пазар и срива в традиционно добрите търговско-икономически отношения  с Русия създават тревога за работните места, за нивото на доходите на гражданите и за безпроблемно бъдеще. Да се отстранят от програмите на филхармонията изпълнения на руски композитори и изпълнители, да не се допуска на сцена Нетребко, солист на Щатсопера или руските балетисти, които са обожавани от австрийската публика, не е толкова лесно за преглъщане от аристократичните австрийски ценители.. Но е факт, че поне има възможност да се гледат 2 руски телевизии, основните. Както и да се чуе изявление на OMV, че не е приемливо 50-годишни договори да се загърбват заради конфликт, който е можело да се избегне. Думите се подбират внимателно и по-често се изразява надежда за намиране на изход. Чрез преговори, разбира се. Считат, че Виена е подходящото за целта място.

На този фон информации за случващото се по влакове в Чехия намира почва за поне размисли. Чешките железничари благодарят с плакати на украинските бежанци, които масово изоставяли по купетата кашоните с помощи, които им давали по границите. Добре дошло за железничарите. Е, после трябвало доста да се чисти след напускането на бежанците, но това се бели кахъри, както се казва у нас. Важен е келепирът. Пак по нашенски.

За нас, българите, обаче сценката с разправия между рускиня и украинка пред паметника на Гьоте във Виена носи само болка. Малка група руснаци поставили плакати и снимки от Донецк и Луганск, където се виждат ужасяващите убийства на жени и деца там след 2014г. Пред тях застава млада и скъпо облечена украинка, която крещи, че „руснаците са убийци” и „как си позволявате да правите това тук”. Веднага идва общинска полиция /вдига се шум!/, а украинката преминава на английски /не знаела немски!/ и обяснява, че трябва да отстранят „тези, които убиват жени и деца в Украйна”. Няма публика, но горчивина сковава нашите сърца. Това са братски народи, славяни, православни в по-голямата си част и сега да се мразят така неистово, че „да се излагат пред чужденците”. Нали така казваме у дома? Мълчим. Не останаха думи. Не успяваме и във Виена да се отърсим от грозотата и безчовечността на света, в който живеем.

Убедени сме, че Австрия ще продължи да се изживява в украинския валс, дори и да бърка стъпките.  Това повеляват силните на деня. Надеждата е, че все пак Виена ще намири сили да каже нещо на срещите на върха в своя стил. Нещо за дипломация, преговори и разбирателство. В името на живота.