Идеите на украинското посолство в София да се променят имена на улици в София, Варна, Русе, т.е. там, където има руско посолство или консулство, може да се допълни и със заявеното от секретаря на Съвета за сигурност на Киев Данилов, който предложил английският език да стане втори държавен език в Украйна. А самият Данилов се заканил да живее, докато Русия се разпадне. Казал го е не на 1 април, но звучи смехотворно. Особено ако се види, че се иска ул. „Македония” във Варна да стане нещо свързано с Украйна, а ул. „Ниш“ в Русе – също „Украйна“.

Тези чиновници не си дават сметка какво са Македония и Ниш за българите и защо са нарекли улици в най-големите си градове с тези имена. Жалкото е, че не знаят и за Никола Мирчев, голям наш художник, чиято жена Лили не само е еврейка, но се е ползвала с уважението и симпатиите на кюстендилци. Знам го от родителите ми, които винаги са подчертавали високото човешко ниво на това семейство. А сега да се променя името на улица в София, където е къщата на Мирчеви от десетилетия!

За украинците не знам, ама тези българи, които скочиха да подкрепят такава идея и да я внасят в Столична община като предложение, няма как да бъдат приемани за положителни герои. Тъжно е това поредно залитане към „правилната страна”, защото ако някои са загубили мярката, защото им пари под краката, нашенци би трябвало да имат по-добра ориентация. Защото народът ни има опит и история, която е горчива и поучителна. Стига да се познава.

Още повече, че през последните дни доста западни, даже англосаксонски коментатори по военни дела дават гласност за операциите и уменията на руската армия на терена в Украйна, които не вещаят добър изход за Киев. Нещо се е променило в позициите, но българското търпение е пословично. Ние си знаем, че не трябва да се казва „хоп”, преди да си скочил. Жалко за убитите. И за онези, които не допуснаха тази война да не се случи.

А за манипулациите по медиите и едностранчивото отразяване на събитията ще се плаща с лихвите. Защото поразяват зловредно обществото и го разделят до степен да губи устойчивост и енергия за съхранение. Другото е настъпването на бедност, обезсърчаване и отново път извън страната. Този път обаче и извън страната е безпаричие и тревога. Кой не предвиди последствията?

Източник - Facebook