Статията „Заплахата от ядрена война в Европа“ на априлския брой на Монд дипломатик се чете трудно – изисква търпение. Тя обаче ни разделя с илюзията, че всички експерти и политици по света смятат ядрената война за безумие, при което не може да има победител. Фактори на ключови позиции са убедени, особено в САЩ, че ядрена война може да бъде спечелена.
Историята на това безумно самомнение е дълга.
В САЩ след появата на доктрината „Дълес“ (1954 г.) редица специалисти, защитават тезата, че е възможно да се „спечели“ ядрена война чрез „степенуване“ на ядрения отговор и контрол на нивата на ескалация (най-известен е Херман Кан от института „Хъдсън“).
Историкът Мартин Дж. Шервин разказва как през октомври 1962 г. Джон Ф. Кенеди е щял да предизвика ядрена война, ако е бил приел препоръките на генералния си щаб.
През 60-те години изразът „ограничен ядрен удар“ е отпаднал като опасна хипотеза, но преди десетина години се забелязва завръщане към това, което днес се нарича „теория на ядрената победа“.
През 2022 г. новите теоретици на ядрената победа стават все по-гласовити. Техните стратегически убеждения намират аргументи в в доклада „Nuclear Posture Review“ на администрацията Тръмп, публикуван през 2018 г. Авторите на този доклад говорят за перспективата пред евентуална употреба на „тактическо“ ядрено оръжие с редуциран или силно намален заряд („low-yield or ultra-low-yield weapons“). Не само в САЩ, но и в Европа започва да се говори за необходимостта от преразглеждане на „ядреното табу“. За такава ревизия е например началник щаба на френските военноморски сили адмирал Пиер Вандие.
Така че, лудите военни специалисти, които изглеждат нормални, не са един или двама. И политиците, които хвърлят дърва в огъня на войната в Украйна, трябва да знаят това.
