Докато е отворена подписка за оставката на следващия министър на културата, която със сигурност едва ли ще реши който е да е проблем от културното ни пространство, на широката българска общественост предлагаме един разказ, който да покаже не от какъв министър, а от какво Министерство на културата България няма нужда.
Обръщаме се към старините и тяхното опазване – тема пренебрегвана вече десетилетия. Нищо че сме третата по богатство страна в Европа. Тази наша изключителна държавна собственост на практика е безстопанствена, оставена за безмилостно източване и в редки случаи опазвана, със сигурност заради пълната незаинтересованост и може би и некомпетентност на това министерство..
Със съдбата на наследството ни са ангажирани представители на творчески професии и наука – археолози, реставратори, конструктори, архитекти, които са на не така популярната сцена, каквито са театралната, музикалната и т. н. Темата остава табу, поради по- малката популярност на работещите тихо творци, както и поради един прост факт- старините ни, с малки изключения, са ситуирани в зоната на здрача и крити зад храсталаци и тръни.
Какво се случва с техните усилия и грижи за паметниците ни, дори когато те са в Листата на ЮНЕСКО.
Ето един знаков казус с паметник на ЮНЕСКО, намиращ се на родна територия и разигран като истински театър. Откритата през 1982 г. Свещарска гробница се отличава със своята архитектура, както и с уникалното съчетание на архитектурна, скулптурната и живописна украса и е включена през 1985 г. в Листата на световното наследство.
В пролога можем да разкажем, как през 2000 година гробницата е отворена за посетители по проект на БНК на ИКОМОС, финансиран от Хедли тръст – Великобритания и с препоръки от състоялата се няколко години по-рано в България Асамблея на организацията. Екипът, работил по консервацията и реставрацията на гробницата и по нейната защита още от откриването и през 1982 г. е съставен от най- добрите и доказани специалисти – археолози, реставратори, конструктори, архитекти. Чрез осигурения в чудесно проектираната защитна сграда постоянен микроклимат екипът експонира гробницата по най- демократичния начин – възможен е директен достъп на посетителите в гробницата и усещане за съхранената през хилядолетията атмосфера.
Поради недостатъчните средства, след 2000 г. остават недовършени част от задачите по проекта, които иначе вече са съгласувани. Гробницата остава непредставена на посетителите с цялата си автентична красота. Търсят се финанси.
Когато през 2004 г. се появяват средства по програма ФАР и чрез община Исперих и местния музей е възможно окончателното експониране на Свещарската гробница да бъде завършено, никой не търси екипа, въпреки че е известно кои са неговите членове. В кратко време в залата е грозно залепена по недопустим според международните норми на реставрацията начин фасадата на наискоса – върху боядисано в кафяво стъкло, с видими останки от размазаното лепило. Другите части на наискоса са оставени в склада. За авторство в тези “консервационно-реставрационни” дейности претенции имат един архитект на име П. Стрясков, който не е реставратор и един конструктор на име инж. А. Малеев. Проект за това безобразие, както и подкрепящи го протоколи от съответните компетентни съвети, не се откриват никъде. Затова пък двамата по- рано са съгласували служебно проекта на първоначалния екип за цялостно експониране на наискоса и със сигурност са притежавали копие от него. Не е трудно да се види, че залепената фасада на наискоса е по чертежа от оригиналния проект на загърбения екип. Със силикон са залепени и стъклените витрини на експозицията. Не е имало нужда да чертаят. Просто екипът е трябвало да бъде административно загърбен и “авторството “ както и средствата да останат техни.
През изминалите оттогава десетилетия световният паметник е оставен на безхаберието, макар и не съвсем. Местният музей прибира приходите от посетителите и осигурява екскурзоводите. Министърът на културата пък “управлява” световния паметник според Акт за собственост от 2010 г., но кой е екипът му, лично той ли чисти храстите и дърветата из резервата, или подменя неизправни инсталации?
С годините около гробницата се трупат проблеми: електрическата инсталация е не само остаряла, неотговаряща на новите законови изисквания за безопасност, но и някои кабели са в шахти пълни с вода. Някой правил ”байпас”, но чертежи от къде минават кабелите няма. Осветлението на гробницата е като в стая за разпит и по- скоро заслепява посетителя, отколкото осветява най- знаковите части на гробницата.На тези множащи се проблеми около гробницата отново обръщат внимание само членове на първоначалния професионален екип. Иницииран е нов проект и се кандидатства за финансиране за завършване на експонирането на гробницата – чрез ИКОМОС, а поради стекли се обстоятелства по-късно това е предложено на Фондация „Кредо Бонум“, разчитайки на честни правила и отношения, пред Американския посланически фонд.
В Първо действие Министерството на културата дава с писмо от 04.01.2018 г. подкрепата си за кандидатстването за “консервационно- реставрационни дейности и експониране на архитектурни елементи на обект Свещарска гробница”. През 2018 година проектът със заглавие „Консервация, реставрация и експониране на тракийската гробница при с. Свещари. Завръщане към автентичността на обекта“ е оценен сред първите 10 от над 400 проекта и получава финансиране от 184 000 щ.д. Имената на членовете на екипа са във формуляра, с който се кандидатства. Срокът за реализиране на проекта е 1 година.
Най-после, на място ще бъдат поставени каменните възглавия и акротерий, а имитиращият малък храм наискос – единственият запазен в света, ще бъде реставриран в своята цялост – с трите си страни и фигурките на Нике върху архитрава. Този наискос е свързан с орфическите мистерии на обезсмъртяването, с вярата в безсмъртието, преминала в ранното християнство. Неин архитектурен изказ, той е предшественик на олтарните стени в ранната християнска църковна архитектура. Чрез това експониране има какво още да разкажем на света, приел Свещарската гробница за свое наследство. Непрофесионалното експониране на наискоса от 2005 година – срамно петно в отношението към един световен паметник, ще бъде заличено. Залата с гробницата ще бъде естетизирана, запазената безформена купчина от могилния насип- оформена, осветлението – артистично, старата електрическа инсталация – подменена, грозните отдавна бракувани климатици изхвърлени от залата, експозицията актуализирана, съвременни 3д ще промотират гробницата.
Но и 4 години по късно, проектът за възстановяването на автентичността на Свещарската гробница остава неосъществен. Един от най-изтъкнатите съвременни български архитекти и оценител на проекта ни, нарече битката на екипа за реализирането му “сага, достойна за роман на Дан Браун”.
Сагата се развива повече от интригуващо. Защото сюжетът от 2005 г се повтаря, но в още по- всеобхватни и безцеремонни измерения. Екипът инициирал и създал проекта, и спечелил финансирането, отново е елиминиран, и отново заместен от изплувалата от здрача фигура на арх. П. Стрясков с неговите недоказани “авторски права” в тясно сътрудничество с местния музей . Всъщност арх. П. Стрясков и музеят са брънка от една утвърдена дългогодишна практика в Министерството на културата и на негови поделения за пренасочване на финансиране към когото трябва, без значение какъв е източникът и с чий труд и компетенции е донесено. Позволени са всички методи. Започва се със заплахите на архитекта към екипа със съд за “нарушени авторски права”. Той обикаля всички възможни институти и депутати да им се жалва. Върху екипа започва натиск за смяна на членовете му.
Чува се, че проектът ще бъде отнет от екипа. „Ей, как така! Вече оценен и спечелил финансиране проект, при това за един световен паметник! Подкрепен от повече от изискваните от българските закони рецензии – вместо с две рецензии, със становища на едни от най- видните български учени в областта на проекта, трима познаващи и писали за проблемите на Свещарската гробница експерти от Япония, Израел и Румъния, а заради изискванията на ЮНЕСКО и от Оценка на въздействие в обем от 90 страници, изготвена от още четирима изтъкнати фигури – архитект, археолог, реставратор и електроинженер. Подкрепен е и от очакващото отдавна нещо да се случи в Свещари местно население, както и от Регионалния музей в Разград.
Екипът споделя публично проекта на два семинара пред членовете на БНК на ИКОМОС – архитекти, реставратори, археолози изкуствоведи, за да чуе препоръки и получава одобрение и подкрепа. С единия партньор – Регионалният музей в Разград подготовката за експонирането на находки от гробницата върви в оперативен порядък. Вторият – Исторически музей Исперих започва да пречи: не предоставя необходимите за изпълнението на проекта данни, а за да няма екипът достъп до съхраняваните в склада на защитната сграда и подлежащи на експониране каменни елементи от наискоса, тежащи всеки около тон, те са изнесени и пренесени на 5 км. от гробницата, в сградата на музея.
В Министерството на културата заемащо важен пост лице се изпуска , че какво ще стане с проекта “ не зависи нито от вас , нито от мен”. Към края на изтичащия едногодишен срок на проекта, друг се учудва че екипът още не се е отказал. Очевидно един пръст от зоната на здрача насочва какво ще се случи. Създателите на проекта следва или да бъдат смирени, или отстранени.
Министерството на културата блокира проекта чрез измислени изисквания. През ноември 2018 г. директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) арх. Джуркова, решава, че проектът задължително трябва да бъде съобразен с тепърва организиран мониторинг на гробницата и не може да бъде внесен преди това. Докладът, който следва да е предаден на екипа в края на февруари 2019 г., става достъпен през декември 2019 г. Срокът на проекта вече е изтекъл и Американското посолство, наясно от къде идват проблемите, удължава срокът с една година до октомври 2020 г.
Притеснен за рисковото състояние на електрическата инсталация екипът внася междувременно по споразумение с министерството за съгласуване отделно тази част от проекта в НИНКН. В този институт няма компетентен специалист, но заради изискваната от ЮНЕСКО към тази част е приложена положителна оценка от доцент – електроинженер, която за института все едно че не съществува. Никой не е разтревожен от изискващия незабавно решение проблем, иска се представянето на целия проект, криенето на доклада от мониторинга продължава. На други поставени от екипа писмено въпроса от компетенциите на министър, отговори няма. Искания за среща с министъра и зам – министъра се отклоняват.
Пред екипа се поставят противоречащи на законите изисквания като напр. да предостави информация за изправността на противопожарната инсталация!!!! в защитната сграда на Свещарската гробница, каквато може да бъде изискана единствено от собственика – т.е., от самото министерство, което не знае тя изправна ли е или не. Елегантно в писма от Министерството се препоръчва включването на професори от СУ , които биха “допринесли” за успешната реализация на проекта, макар че не е известно да са били някога загрижени за състоянието на гробницата.
Проектът най- после е внесен в Министерството на културата. Тъй като следва да бъде съгласуван и в ЮНЕСКО, са направени консултации в Париж как това да стане за възможно най- кратко време. Но Министерството на културата, което трябва да изготви предварителното придружително писмо до ЮНЕСКО, отказва да направи това.
С недостъпно за екипа Становище от двама архитекти и един реставратор от НИНКН проектът е включен за обсъждане в Специализирания Експертен съвет за недвижими културни ценности на 19.06. 2020 г. Отхвърлен е веднага с единодушното гласуване като на партийно събрание , по инструкция, от 13 – те члена на съвета във всичките му части- консервация и реставрация, художествено осветление, ел. инсталация и т. н, въпреки че те дори не са коментирани и в противоречие със съществувашата практика на възможност за корекции, допълнения и повторно внасяне на проекта за обсъждане. На това дълго и срамно заседание, което още може да бъде гледано в Ю тюб, представените рецензии и Оценка на въздействие за проекта на общо 10 експерти, изобщо не са нито четени, нито зачетени.
Единствената конкретна критика е от специалист по реставрация на хартия, а не на камък, за това че реставраторите не предвиждат използването на по- модерно лепило, което обаче е недопустим подход при световни ценности, тъй като място при такива ценности за експериментиране няма. Това вече е достатъчно за отхвърлянето на целия проект и екипът да е заклеймен в протокола от заседанието, защото “проектът не отговаря на съвременните методи на реставрация.” В откровено манипулирания Протокол не са записани отговорите на ръководителя на проекта на повдиганите въпроси, както и други изказвания в полза на проекта. Протестите на екипа пред министерството и искането за допълване на този протокол остават без последици.
С последвалото становище на Министъра на културата след заседанието на СЕСОНКЦ проектът и екипа са окончателно сразени. Срещу становището може да се възрази по закон само чрез съда!!!!! Там съдиите компетентно ще решат какво лепило да използват реставраторите.
Медийните протести на екипа водят до медийни отговори на министерството, поразяващи с невежеството си. В публикуваното на сайта становище се казва, че “ въпреки усилията на екип от специалисти и дългогодишната практика на проф. Гергова проектът не срещна подкрепата на научната общност.” Коя е тази общност? В СЕСОНКЦ от 13 те члена само трима познават гробницата и един от тях е дал положителна оценка за проекта. Спечелилите финансирането членове на екипа заедно с десетте български и чужди експерти, които са ги подкрепили с положителни рецензии са общо 16 души? “Намесите, свързани с демонтажа и монтажа на наискоса, бяха определени като твърде рискови, компрометиращи автентичността на оригинала и като ненужни.“ Реставрацията на наискоса звучи притеснително и затова тази дейност е наречен “демонтаж и монтаж”. Консервационно- реставрационните дейности на един паметник на ЮНЕСКО, които министерството е подкрепило през 2018 г. вече са “ненужни„.
Да отделиш дебелите 15 см каменни врати от стъклото, на което са залепени, е определено като “ рисково”, въпреки че същите реставратори са отлепяли от оригиналната им среда мозайки, съставени от хиляди мозаични кубчета! Експонирането пък на един паметник в неговата цялост се оказва че е “компрометиране на оригинала”. Ако питате и едно малко дете – кое е по-истинско, т.е. автентично – дали няколко парчета от счупена чаша или цялата чаша, и то ще ви отговори по- адекватно.
В полза на гилдията може да се отбележи , че под това невежество няма подпис на нито един истински експерт. Това е съчинено под нечий диктат и в кабинета на някое лице, посочено да седне там от същия “пръст от зоната на здрача”.
“ Това наложи изключването на наискоса като елемент в проекта и преразглеждане на дейностите и тяхното повторно съгласуване с Посланическия фонд на САЩ за опазване на културното наследство, което тече в момента.”, продължават в сайта.
Коментарите на министерството на културата показват, че то вече не е компетентно да осъзнае собствената си некомпетентност. Затова пък екипът му компетентно работи върху създаването на такова досие на екипа и проекта, което документално да затвърди впечатлението, че неговото отхвърляне е основателно. Архивът на НИНКН пази екземпляр и диск от отхвърления проект и придружаващата го документация. От папката на иначе дори не разлиствания проект липсват обаче трите рецензии на чуждестранните експерти. Дискът е подменен и от него те също липсват. Придружителното писмо към проекта е също подменено и в него се споменават само две рецензии, макар че в папката са рецензиите на тримата български експерти, а реално са представени 6. Липсват и писмата за подкрепа.
Вече сме във второ действие. Екипът е елиминиран, но спечеленото финансиране остава при “грант получателя” – Фондацията в частна полза “Кредо Бонум” – вече основен партньор на Министерството. Тя няма собствена експертиза, но вече компетентно обявява на сайта си , “че е прекратила договорните отношения с проф. Гергова, защото не са изпълнени възложените дейности, а именно липсата на одобрение на проекта на проф. Гергова от Министерство на културата, поради което “фондацията взима решение – да смени екипа и да подготви нов проект, който да се фокусира не върху археология, а отстраняване на неотложни проблеми в гробницата, свързани с климатизация, осветление и ел. инсталации, обновяване на тематико-експозиционния план на постоянната изложба в лабиринта на гробницата, обновяване на приемния център и промоционални дейности, свързани с отбелязване на 40 години от откриване на Свещарската гробница през 2022 г. Обновеният проект носи името „Свещари в нова светлина“ но всъщност е стария, само че без най- важната част- консервационно- реставрационна дейност. Основни изпълнители са арх. П. Стрясков и сътрудниците на музея в Исперих, тъй като музеят” стопанисва резервата “Сборяново”. Решение на МС за такива правомощия не е известно, а дори и да си стопанин, дали си компетентен във всяка сложна материя?
Екипът на музея повече от 30 години от основаването му няма своя постоянна експозиция, но от Министерството на културата никога не са ги попитали нямат ли нужда от помощ за да направят така и защо тогава се наричат музей? Но вече някои от музея са станали рецензенти на първия проект, а след това “автори” на новия. Това не е ли конфликт на интереси? Уж няма археология, но в новия екип участват пак археолози, само че вече тези от Софийския университет, посочени от Министерството на културата. Фондацията с благородно име “Кредо Бонум“ се е договорила за новия състав още преди проектът официално да е отхвърлен. В него са поканени архитекти, на които се дават спешно права да работят с паметници на културата, те пък канят видни чуждестранни осветители, нищо че българският е известен от Дубай през Гърция до България.
С надежда, че промяната идва, към служебния министър Минеков е отправена молба да даде път на проекта, вече спечелил висока оценка и финансиране, и придружен от 10 положителни рецензии съгласно български и на ЮНЕСКО изисквания, защото блокирането му е с свързано с криминални деяния. Министър Минеков декларира пред екипа на проекта и пред неговия екип, че ще поправи тази несправедливост, защото има тези правомощия. После изведнъж замълчава, не отговаря, а в края на мандата си съгласува “новия” проект, разгледан и подкрепен в кратки срокове от СЕСОНКЦ в последните месеци на 2021 г. , защото вече спешно трябва да се “спасява” американското финансиране.
Новият съгласуван проект очевидно дублира първия с изключение на реставрационните дейности, и по Закона за достъп до информация първият екип иска да се запознае с разликите между двата проекта. Главният секретар на Министерството на културата отказва писмено, като се аргументира със запазени ”авторски” права и несъгласието на “трета заинтересована страна” – т.е. на Фондация Кредо Бонум. Как ще бъде експониран един световен паметник като Свещарската гробница не бил въпрос от обществена значимост/ защото тогава несъгласието на третата страна не би важало!/ Такива са ценностите, зад които стои Министерството на културата. Очевидно принадлежащата на света Свещарска гробница е приватизирана и монополизирана от” третата заинтересована страна”, регистрирана в частна полза, и това става чрез Министерството на културата, което безапелационно обслужва чужди и частни интереси. Пита се кои са рецензентите на новия проект, има ли той Оценка на въздействие, одобрен ли е от ЮНЕСКО? Сега проектът, за разлика от първия, пак липсва в архива на НИНКН и е дълбоко засекретен, а отговорите на въпросите са недостъпна, държавна тайна.
За екипа завършването на експонирането на Свещарската гробница, завръщането към нейната автентичност, продължава да е кауза – професионална и морална. Спечелените от него и “усвоени” от други 184 000 щатски долара, не го интересуват. Отправено е искане за среща и искане за даване на път за работа с оригиналната световна старина. Но министър Атанасов сам решавал кого и кога да приеме. Екипът е в очакване.
Заклейменият проект за Свещарската гробница не е първият, а вероятно няма да е и последния провален качествен проект.
В приетия през 2009 г. Закон за културното наследство, министърът на културата е най- компетентната и висша инстанция. Той е второто и най- високо ниво, на което се съгласуват стотиците проекти за недвижими културни ценности. Текстовете, върху които които министърът поставя подписа си са сътворявани от няколко души от един отдел. Не едно и две от тези писма и становища се отличава с явна некомпетентност и мъгляво съдържание. Често те са в противоречие и с по- ранните становища на истинските експерти. Последици за некадърността няма. Но отговорността си е на министъра, пък идете го давайте на съд! Министърът, според ЗКН упражнява и правото на държавна собственост върху културните ценности. Как? Както се вижда през изминалите след 2009 години нито един министър на културата не е уважил изискванията на ЮНЕСКО и не е възложим изготвянето на планове за опазване и управление не само на обектите на ЮНЕСКО в България , но и на археологическите резервати- изключителна държавна собственост. Те нямат свое управление, блокирани с авъзможностите за получаване на финансиране, защото оставени с неясен статут, в зоната на здрача, те са разменна монета във финансово- политическите игри при възможно европейско и друго финансиране. Да се изхвърлят пък рецензиите на утвърдени световни имена , подкрепили проект за една истинска световна ценност, изобщо не е проблем. Министърът на културата подписва всяко поднесено от “консолидираната “ група “калинки ”, но удобно за онзи от зоната на здрача становище.
“Свещари в нова светлина” – промененото заглавие на един проект навреме осветява една заложена в Закона за наследството схема. Сумата от около 184 000 долара е пренебрежително смешна пред изчезналите милиони и милиарди , за които чуваме всеки ден. В културната сфера, за разлика от строителството например на пътищата, не може точно да се установи колко кратно по- висока от реалната е заложената цена на материалите , например. Не може в цифри да се установи още средства ще бъдат “усвоени” чрез подмяната на екипите и утвърждаването от министерството на нови, не най- достойни за паметниците, но удобни за усвояване на следващите европейски средства. Напразни са усилията да се сменят министрите на културата. Те нямат своя политика, подписват това, което им поднасят едни и същи писачи.
Очевидно е, че водещи в опазването са професионалистите. Оптимистично е, че има хора, медии и професионални среди, които все още имат ценностна система. Но достатъчно силни ли са те да спрат устрема към дъното на безкултурието и унищожението на историята ни в открадната ни държава.