На 20 май в Тирана на посещение бе Шарл Мишел, председател на Европейския съвет. Заслужава си да се проследи срещата му с Еди Рама, премиер на Албания, а също и  речите, които са произнесли. Още повече, че у нас много информация по събитието не бе предоставена. А става въпрос за нашия регион. С малко думи: Мишеле заявил, че има твърд ангажимент за присъединяване на Албания към ЕС.

Преговорите за присъединяване щели да започнат „възможно най-скоро”, защото „Албания е изпълнила всички условия за присъединяване към ЕС”. Подчертано е, че ЕС е най-големият търговски партньор на Албания, както и най-големият доставчик на финансова помощ. Бе доказано и при предоставянето на  помощ в размер на 1 млрд евро  след земетресението в страната. Обявяването на „повторно зареждане на процеса на разширяване на ЕС” е подкрепено с информацията за среща на 27-те лидери на ЕС с лидери от Западните Балкани на 23 юни в Брюксел.

Това означава ли, че Албания ще получи своето „да” за започване на преговорния процес за членство в ЕС в края на юни? Мишел не е казал и дума за РСМ при тази среща. Поне не официално и открито. Ако е така, София няма да има нищо против. Ще повтори, че няма възражения за започване на този процес за Албания. Подкрепяно е от самото начало. България няма проблеми с Албания и е благодарна, че Тирана призна българското малцинство в страната, макар  и след години очакване. Сигнали от Брюксел за отделяне на Албания от РСМ в процеса за започване на преговори за присъединямване към ЕС все още не са видни. Няма и кой знае какъв теч на информации в тази насока. Иначе София би се успокоила. Дали пък не става въпрос за задкулисни договорки и опит за нов натиск над България заради нейното т.н. вето към Скопие? На този етап политиките на международната сцена, особено европейската, станаха толкова объркващи и непредсказуеми, че нищо не е сигурно. Както не е сигурно и кое в крайна сметка държи т.н. единство в Брюксел. Все по-често националните правителства се решават на действия в собствен интерес и пренебрегват указания и решения на ЕС. Не само Унгария е пример в това отношение.

Но словата на Шарл Мишел в Тирана си заслужават интереса. Там са концентрирани разбиранията на бюрокрацията в Брюксел, но сега звучат някак по-разбираемо. Явно събитията от последно време отрезвяват и чиновниците.  Мишел е прав, че след последното му посещения в Албания през 2020 г. светът много се е променил. И епидемията от ковид, и войната в Украйна имат своето отражение в това отношение. Според него само ангажиментът на ЕС към Албания за приемането й в ЕС не се е променил. А и Тирана неотклонно е подкрепяла политиките на Брюксел, особено във връзка с оценката за събитията в Украйна и прилагането на санкциите към Русия. Един вид Албания е надежден партньор и приятел на ЕС. Доказва го и чрез работата си тази година като член на СС на ООН. Днешните предизвикателства принуждават и ЕС, и страни като Албания да мислят отвэд традиционните модели на работа. Тирана явно добре се е ориентирала при създаване на нови стимули за реформи  и ускоряване на процеса за присъединяване. Така че Албания може да разчита на ЕС, а той от своя страна на Албания. Балсам за ушите на Еди Рама. За самите албанци не е сигурно, защото и техните проблеми като българските са свързани предимно с високите цени, безработицата, корупцията,. организираната престъпност и други все познати неща. Другото е изтичането на човешки поток именно към Европа и обезлюдяване на редица селища. Мишел говори за общо бъдеще и справедливи решения, но патилите албанци не живеят с илюзии. Времената са непредсказуеми, вярно е.

За българите остава въпросът дали премиерът ни ще се огъне в посока изпълнение на поети предварително ангажименти и ще си позволи да гласува с „да” за започване на преговорен процес и за РСМ. Прехвърлянето на топката по темата на Народното събрание тревожи поради познати парламентарни практики, които се прилагат, когато трябва да се вземе решение в определена посока. Този път обаче няма да има разбиране нито за нарочно напускане на залата, нито за отсъствия по „обекнивни причини”, нито за изказвания с манипулативни внушения. Как ще реагират мислещите българи? Предстои да се наблюдава.