КОГАТО ИМАШЕ САМО РАДИО вкъщи се слушаха редовно новини. Моят баща беше журналист и стриктно ги следеше. Но в късните вечерни часове слушаше и новини, които заглушаваха, радиото бръмчеше, едва се разбираше.
Когато аз поотраснах, започнах да се заслушвам в тази станция, която заглушаваха. Да, това беше „Свободна Европа“. Този различен от официалния източник на информация е служил на големите като своеобразен коректив. За да могат хората да правят своите изводи. Например за аварията в Чернобил 1986 узнах късно вечерта още на 26 април от добрия стар ВЕФ. Нашите медии официално нищо не казваха. Едва на 28 април (понеделник) неофициално в редакцията ни стана дума за аварията. Колегиално се даваха съвети как да се предпазим от радиацията, идваща от братски СССР. Тогава вражеските радиостанции громяха липсата на свобода на словото и партийната цензура. И съпоставяха колко демократичен е техния свят…
Демократичен ли казах? Някои вече бяхме чели „Нежелателни репортажи“ на Гюнтер Валраф още през 1978 г. Както и „Изгубената чест на Катерина Блум“ – 1974 г. Бяхме свидетели на преврата на Пиночет в Чили срещу законно избрания президент Салвадор Алиенде, организиран от ЦРУ. На неговото убийство, както и на още хиляди негови привърженици в стадиона, превърнат в затвор. Бяхме свидетели как Турция нападна Кипър и анексира част от него, а НАТО мълчаливо се съгласи, че е нападнат един съюзник от друг…
Демокрация, свобода на информацията, на словото, на придвижването… – захаросани политически дъвки за наивници, каквито много от нас се оказаха. Докараха ни до положението на опита с кучето на Павлов – светка ни се лампичката и нашенецът реагира. В българския случай Западът ни казва, за да сте сред нас: „Закрийте си реакторите!“ – и управляващите ги закриват; „Нарежете си самолетите и ракетите!“ – те изпълняват; „Затворите 3000 предприятия!“ – готово. Поредните властници действат и изпълняват всички прически на капитала. И така вече 32 години.
Превърнахме се в най-бедният, но пък безпрекословно най-верният съюзник на ЕС, НАТО, САЩ. Изпълняваме всичките им дивотии. Стигнахме дотам, че вече подкрепяме една държава, приела нацизма за държавна идеология. Лекуваме неонацистки бойци в наши болници за сметка на всеки един българин. Оказваме безвъзмездна военна и техническа помощ. Приютяваме у нас семейства, уж пострадали от СВО на Русия в Украйна. И като благодарност получававаме надписи от фекалии по стените на базите, където са били приютени.
Е, дойде и моментът шизофрениците от ЕС да забранят и словото, и репортажите от „враждебните за истината“ телевизионни канали, сайтове, радиа на Русия. Днес са спрени и в България поредните руски медии – Русия 24 и Първи канал. Защото истината, дошла от „демократична“ Европа, не може да има друга алтернатива. Другата гледна точка е ерес. А се знае от векове, че йезуитите за назидание са изгаряли всяка ерес на кладата.
Но да изгориш истината на клада като ерес, няма да спре колелото на история! Живеем в дигитална епоха, а от забраненото, нищо по-желано няма. Повсеместната цензура и усилията за дискредитеция на всички руско, отдавна предизвикаха обратен ефект. Хората остро негодуват и непрекъснато обменят информация от руски източници, преместват се от Фейсбук в руските платформи като Телеграм и В Контакт, …. препращат си линкове, чрез които могат да следят руските телевизии…
Истината е като светлината – тя винаги намира процеп, през които да се промъкне. А лъжата е като снежна топка – колкото повече се търкаля – толкова по-голяма става. И идва момент, в който помита създателите си.
Източник - Фейсбук