Лавров е в Анкара заедно с руска военна делегация. Русия и Турция поне си говорят, преговарят, независимо, че имат редица противоположни становища по отношение на Сирия, Либия, Украйна, Задкавказието и къде ли още не. Но външният министър Чавушоолу казва, че „Турция и Русия се движат една срещу друга” и са „готови за диалог”. Имат противоречия, но става ясно, че двете страни са убедени, че те не са критични. Особено на фона на наблюдаваните напоследк напрежения по линията Анкара-Вашингтон. Там едно добро следва след едно лошо, казват в турски медии. Може би затова посещението на Лавров се следи с повишено внимание от средствата за масова информация в страната на Ердоган. И не само там. Още повече, че седмица преди тази визита Държавният департамент информира правителствата на някои страни като Турция, Египет, Либия, Пакистан, Индия, Еритрея и Етиопия да не приемат „грабнатото от Русия зърно, което принадлежи на Украйна”. А една от основните теми в разговорите Лавров-Чавушоолу е именно създаване на коридор в Черно море за износ на зърно от Украйна. Без значение, че в Москва вече бе обявено, че „зърното в Украйна отдавна е извадено”. Ставало въпрос за фуражна царевица и кюспе. Лавров допълва, че делът на украинското зърно е само 1% от световния добив и няма нищо общо със световната зърнена криза.
Внушението, че липсата на украинското зърно води до катастрофа е поредна англосаксонска провокация, за да се дискредитира за кой ли път Русия. А в Еритрея и Етиопия наистина има глад и то не от вчера. Там едва ли се питат чие е зърното. Важното е да се достави. Ако го има.
Разбира се, че преди срещата на руския и турския външни министри се обявява, че точка №1 от дневния ред ще са двустранните отношения и регионални въпроси, включително Близкия изток, Задкавказието, Северна Африка, Централна Азия. Но Украйна без съмнение ще бъде ключовата тема. Най-вече т.н. „зърнен коридор”. И, Русия, и Турция, че и Украйна имат опасения по отношение на безопасността при износа на зърното от черноморско пристанище. Киев смята, че ако се премахнат мините, които сама е поставила, което бе принудена да признае, това ще отвори път за нападения на Москва над градове като Одеса например. А Русия е убедена, че танкерите за износ на зърно може да бъдат използвани за доставки на оръжие за Киев, което ще проточи военните действия. Анкара е склонна да поеме отговорност за разминирането и да съдейства при създаването на „зърнения коридор”. Въпросът е кой ще поеме разходите за разминирането.
Любопитното е, че този проблем е поставен и от китайският представител в СС на ООН, който е повторил, че „никоя страна не може да осигури собствената си сигурност за сметка на сигурността на други страни” и затова трябва да има преговори Русия-Украйна, може и в присъствие на ООН, за да се „изгради доверие и се разреши продоволствената криза”. За Анкара другият ключов въпрос е съгласуването на обявената от Ердоган 5-та военна турска операция в Северна Сирия. Вашингтон вече изрази неодобрение за такава операция. Но Турция е стартирала подготовката за тази офанзива в района на Ракка, по магистрала М4, свързваща Хасака и Дейр ез Зор с Ракка. Турските ВВС даже бомбардират районите, в които според Анкара са се настанили организациите на сирийските кюрди и ПКК. Целта е „прочистване” на терена от терористи, както в Турция наричат ПКК и организациите на сирийските кюрди. После там щели да бъдат настанени бежанците, 500 хил, които ще се завърнат по домовете си от Турция.
Принципно Москва изразява неодобрение за такива операции, но за тази проявява сдържаност, казват в Турция и това се счита за „разрешение за операцията”. Условието е да се извършва там, където няма руски военни. Затова ще се преговаря. Турската страна настоява за изтегляне на руските сили от определените за операцията терени. Докато Русия увеличава наблюдателните пунктове със свои части в Северна Сирия. Явно ще има пазарлък. Москва има свои ангажименти към Дамаск и определено ще постави границите, до които турската военна операция може да се простира. Още повече, че е известно, че при контакти със сирийските кюрди Русия винаги е сигнализирала, че ако те преминат към диалог с правителството в Дамаск и се откажат от подкрепата на Вашингтон, то Москва ще намери начин да осигури друго поведение на Анкара. По отношение на Сирия Кремъл отстоява тезата за териториалната цялост на страната и не пропуска да подчертава факта, че Русия е в Сирия по молба на Дамаск. Сега Лавров заявява, че „Русия разбира опасенията на Турция за националната сигурност”, но посочва, че „защитата на границата от страна на войските на сирийската армия е възможното трайно решение”. Един вид гарантирането на сигурността на сирийско-турската граница е възможно само чрез разполагането на сирийски войски по тази граница… Опеделено има какво да съгласуват Лавров и Чавушоолу по този въпрос. Сложно е, защото официални преки контакти между Анкара и Дамаск няма, въпреки призивите на някои опозиционни малки турски партии те да бъдат възстановени. Все пак преди войната в Сирия Анкара и Дамаск имаха близки отношения и дори приятелски връзки между семействата на Асад и Ердоган.
Прави впечатление, че във връзка с посещението на Лавров в Турция медиите в Анкара отделят особено внимание на информациите, че „Украйна се е превърнала в сива зона за контрабанда на оръжия”. Изнасят се данни, че чуждестранни наемници и представители на нацистките групировки вече напускат Украйна и изнасят доставени оръжия от НАТО за продажби. Продават ги евтино, „далеч под това, което струват”. Липсва контрол от страна на управляващите в Киев. Не се знае кое оръжие в чии ръце е, пишат турски наблюдатели. „Айдънлък” осведомява, че „разузнаването изпрати екип в Украйна и научи, че ПКК има свои представители там, които се интересуват от покупката на оръжия”. Нормално е в Турция да се интересуват от действия на ПКК, защото това е ахилесовата пета на Анкара. Информациите, че се продават най-вече щатските „Джавелини” /срещу танкове и хеликоптери/ и германските „Стингъри” е само част от конкретиката в това отношение. Казва се, че цената на „Джавелин” в САЩ, заедно с боеприпасите и интелигентната ракетна установка, струва около 178 хил, а е продадена на Литва, например, за 366 хил. На друти страни се продава между 250 -350 хил дол. В Украйна се продава за 15 хил.
Местни източници в Украйна не скривали, че нацистките групировки не могат да бъдат контролирани, а и били деморализирани. След бомбардировки на руските сили напускали украинските територии и продавали цялото оръжие, което имали. А то било ново, модерно и лесно за използване. Имало отворени пазари за оръжие не само в Киев. Терористични групи се насочили към тези пазари. Украйна не може да ги контролира, оръжията отиват в ръцете на терористи, а Западът призовава за увеличение на доставките. Зеленски постоянно говори за недостиг на оръжия и боеприпаси. Няма информация дали точно тази тема е била обсъждана от Лавров и Чавушоолу, но фактът, че се дебатира в медиите е красноречив. Има и изказване на ген. секретар на Интерпол, Юрген Сток, който предупреждава, че „повечето от оръжията дарени на Украйна могат да попаднат в ръцете на престъпни организации”. Допълнил е, че повечето престъпни организации преследват оръжията и боеприпасите. Но призивът му да се прилага система за проследяване едва ли ще донесе дивиденти. Толкова е объркана ситуацията. Тревожно е, че той говори за „циркулация на оръжия в Украйна и то интензивна”, което ”ще доведе до бързо разпространение на незаконни оръжия в и извън Европа след войната”. Престъпните организации вече били съсредоточени върху това. Къде го чукаш, къде се пука!
В Турция си задават въпроса каква е политическата цел за военни операции в Сирия, но за Украйна медиите са категорични, че само диалог и дипломация могат да дадат изход от военните действия в страната. Явно времето не е дошло, защото Киев с подкрепата и водещата роля на аннглосаксонците все още отказва преговори. А и Москва си има своите условия. Точно за тези условия Лавров е говорил с Чавушоолу, който много настоява Турция да е посредник в преговорния процес. Това е престиж за Анкара и повод за ново ниво на международната сцена. Въпреки, че Москва преди време изрази становище, че и Минск е „отлична платформа” за посредническа роля. Едва ли Киев мисли в тази посока, но там на този етап нямат нареждане за започване на преговори. Въпреки промяната на настроенията по отношение на Украйна, Зеленски и битките на терен. Дали светът наистина се е уморил от Украйна? Или руснаците спечелиха с търпение и сдържане на нервите? Що се отнася до Турция, там политиката на Москва е на принципа „дълга игра”. Готовност за преговори, но с условия. Иначе всяка среща със Зеленски би била „символична”, заявява Лавров в Турция. А в Турция като цяло преобладават мненията, че със САШ има повече противоречия, отколкото с Русия. Русия пък не крие, че е доволна за забавянето на членството на Швеция и Финландия в НАТО и то следствие възраженията на Анкара. И турците имат своите условия /10 на брой/, за да не наложат вето на това членство. Въпрос на време, но все пак разнобой в атлантическата система.
Събитията в геополитиката препускат. Част от тях са и разговорите Анкара/Москва. За нас остава да сме наблюдатели. А който може, да си прави изводи.