Изпитът за учениците от 7 клас по български език и литература е изпитание и за учениците, и за учителите, и за родителите, и… за авторите!
За учителите – защото ще се види колко и на какво са научили възпитаниците си. За учениците – защото е първото сериозно изпитание във все по-трудния път на образоването! За родителите – да издържат на финансовия напор от частни уроци в иначе безплатното ни образование по конституция!
И ето че дойде редът на най-неочаквания виновен за всеки от първите три категории, ако се е провалил – авторът на предложеното литературно произведение. Днес и вчера най-гласовити в обругаването на Красимир Бачков, авторът на разказа „Талисманът“, съвсем очаквано за мен, са цялата кохорта от соросоидни самовлюбени и себедостатъчни автори на „евроценностната“ литература. Разбира се, на тях им пригласят и техноподобията от НПО слугинажа на различните западни „радетели“ на смачкването на самобитната ни българщина. И ни се изтипосват разни ущевци, разни тетки с претенциите за ЕВРОЦЕННОСТНО мислене! Как така, видите ли, се подценявали децата с увреждания?! Как тези деца, ако имало такива на НВО-то, щели да страдат?! Как в разказа майката трагично се питала и обвинявала?! …
Да, разказът не е литературен шедьовър, това май е единственото точно нещо в позицията на МОН! НО… гледната точка на авторския ракурс е една документална снимка на днешния ден за трагедията, в която живеят хората, и особено децата с увреждания. Дори само това е достатъчно, за да накара децата ни да вникнат, макар и само за 90 минути, в оная житейска действителност, в която живеят 90% от хората в неравностойно положение заради своята инвалидност. Ако пък ги и накара да бъдат толерантни към тях, да проявяват своята енергия в помощ на такива хора, авторът вече ще е дал втори живот на своя разказа „Талисманът“.
Какъв по-голям талисман от това, да събудиш добротата в душата на децата – бъдещето на родината!
ПОСЛЕСЛОВ
Някак неочаквано разказът „Талисмэнът“ върна в спомените ми разказа на Христо Смирненски „Босоногите деца“. Колкото и да е странно те имат общо – за правото ни избора в живота. Тази своя мисъл Красимир Бачков прокарва през целия си разказ. Право на избор, което на босоногите им е отнето. Днес при толкова много права, имат ли хората реално право на избор, а не на „документ“? Правото на избор да бъдем човеци!
Източник - Фейсбук