Кирил Петков се оплака, че от власт го свалили. Ако перефразирам Пената – „тоя, оня, един трети, и Митрофанова“. Е, свали го реалното мнозинство в НС, но пък Митрофанова наистина бе причината да не номинират КирилП за нов мандат, а това все пак е свидетелство за влияние на чужд посланик в българския „елит“.

Същевременно, един чужд посланик – който и да е той и която и държава да представлява, не може да си позволи САМОСИНДИКАЛНО да постави публичен ултиматум на правителството в страната на пребиваване, за това се искат указания от „центъра“, този ход не е много учтив. Досега подобно (но не същото) нещо в София си е позволявал само украинският посланик Москаленко и външният им министър Дима Кулеба.

Предполагам, че „най-най-важният“ от нашите съюзници е подшушнал на КирилП „да дръпне мечката за опашката“, и премиерът в оставка го е направил. По този начин „съюзникът“ тества мечката – докъде тя ще стигне в реакцията си, и мечката реагира, сега тя има редица опции за действие – напр. да прекрати напълно икономическите отношения с България (гориво за АЕЦ и т.н.), да затвори консулските служби за български граждани (ще ходят до Белград и Букурещ за визи), да затвори посолствата на двете страни в София и Москва, да скъса дипломатическите отношения. И за „едните“, и да „другите“ ние сме прежалима жертва, върху нас могат да експериментират.

Не виждам никакви позитиви за нас от подобни решения, освен, като македонският съпруг, да покажем на „света и у нас“ „какви сме мАже“. При всички положения, двустранните отношения с Русия все някога ще се наложи да ги уредим, с преговори и отстъпки, не завиждам на българската дипломация, която ще прави това, руснаците са много „жьосткие и крутые“ преговарящи (това са руските думи за „hard and intransigent“).

През 1990 – 92 бях посланик в Анкара. Тогава получих указания по шифъра, че с цел „декомунизация“ трябва да предложа кои дипломатически и технически сътрудници да бъдат отзовани от посолството. Аз реших и отговорих, че съставът на посолството е много малък за огромния обем работа, която ни предстои за изграждане наново на двустранните отношения с Турция след „възродителния процес“, че всички колеги са професионалисти в сферата си на дейност и предложих не да се съкращаваме, а да се изпратят допълнително още хора.

Е, за това неизпълнение си платих цената, отзоваха ме и ме уволниха в София – ходих на борсата на труда (и това го имам в биографията си), без да изпращат нов посланик в Анкара, като де факто нивото на представителност на дипломатическите ни отношения – без да го обявяваме официално – се понижи на вр. управляващ, но турците тогава разбираха какъв батак е у нас с държавното управление и не ни се разсърдиха. Но пък колегите – дипломати в Анкара, а и в София, оцениха по достойнство моето колегиално поведение. Предполагам, че сега по подобен начин руските колеги на Митрофанова ще оценят начина, по който тя застана зад тях, тя стана герой. Достойно ест…

Източник - Фейсбук