Напоследък в сериозни западни медии все по-често задават въпроси от рода  дали Путин не преминава към прекратяване на войната в Украйна. Наистина е любопитно да се четат подобни анализи. Реториката е в изобилие А темата доминира в заглавия вече десетина дни. Започна се от срещата на върха на ЕС, където се обеща още повече подкрепа за Украйна, а Русия бе заплашена от нови санкции. След това срещата на лидерите от Г-7 достави още от същото. Решиха да се опитат да ограничат руския износ на злато и да се съсредоточат върху въэможностите за ограничаване на цените на руския износ на нефт и газ. За златото не се получи, защото само 4 от страните бяха „за”. За нефта и газовите доставки нещата изглеждат доста мъгляви и на принципа „всеки се спасява сам”. Някои от представителите на водещите държава са убедени, че Русия ще изнася тези продукти дори и само с 1 долар над производствените разходи. Явно не са били информирани, че останалата част от света, която е извън т.н. колективен Запад, няма нищо против да си доставя необходимия нефт и газ по договорка с Москва. Да не говорим за жито, торове и онези продукти, които са традиционен износ на руснаците. И на този фон анализите, че Путин е променил позициите на Русия растат. Бил намалил целите на т.н. специална операция в Украйна. Подразбира се, че ще пристъпи към прекратяването й.

Всеки ден се цитира казано от Путин, но на принципа „как дяволът чете евангелието”. Путин бил заявил в началото, че крайната цел на операцията в Украйна е освобождението на Донбас и гарантиране сигурността на самата Русия. Руският президент акцентирал, че преди всичко трябвало да се мисли за „спасяване живота на нашите момчета”. Нормално, кой друг ще се погрижи за тях. Но да се каже, че Путин се е отказал от „денацификацията” и „демилитаризацията” на Украйна е малко наивно като извод. Луганска област и Донецк, без някои малки селища, са вече в руски ръце. Заедно с тези на ЛНР и ДНР. На Запад се решили, че има сигнали за започване на преговори. Вече не споменавал за нови цели и за геноцид на територията на Украйна.

Бил изоставил и първоначалната си цел за промяна на режима в Киев. Цитира се Лавров, който през м. май заяви, че целта на специалната операция в Украйна е „гарантиране сигурността на Източна Украйна и Русия”. Толкова. Нямало искане Зеленски да се предаде или да се промени властта в Киев. На Запад гадателите са повече, отколкото може да се предположи. Просто защото Путин предварително запознава „колегите” на Запад с условията на Русия и за позициите на Москва в геополитиката и новия световен ред, но тактическите ходове, особено във връзка с военната операция в Украйна, не са тема на неговите откровения. Условията на Москва за еветуални мирни преговори, от които Киев по нареждане на „господарите си” се отказа, са известни и по тях няма промяна.  „Но преговорите трябва да са при реалистични условия, които са декларирани за целите на специалната военна операция на Русия”казва Валентина Матвиенко, говорител на Руския съвет на Федерацията. Явно при никакви други условия Москва няма да преговаря. Руснаците на крият, че становището на Кремъл е, че не Русия воюва с Украйна, а колективния Запад т.е. НАТО е във война с Русия като използва украинците. Нищо ново под небето, както се казва. Песков, говорителят на Путин, само допълва, че „Русия ще говори само по условията си”.  „Рано или късно здравият разум ще надделее и ще дойде ден да се седне на масата на преговорите. Тогава украинците отново  ще трябва да разберат нашите условия и ще се съгласят с тях” убеден е Песков. Въпреки, че само часове преди това е посочил, че „западните страни залагат на продължаване на военните действия”. Не търсели възможности за друго развитие на ситуацията.

Въпросът за отстъпванета на Змийския остров от страна на Русия на Запад се възприема като сигнал, че Москва няма да се стреми да превземе Одеса и Николаев и да търси контрол м Черно море. Един вид няма повече сили да разширява ваенната си операция; В Киев ситуацията със Змийския остров се възприема като военна победа, но и тук илюзиите са повече от реалността. Путин вече обяви, че операцията е в ход и продължава. Накъде? Явно Касандрите ще се увеличават. За тях бе изненада, че внезапно се размениха 144 пленени войници между Украйна и Киев. Е, пленените азовци са били ранени, включително тежко, не все пак са предадени живи ва Киев. Явно руснаците нямат желание да се грижат за тях, както повеляват военните правила. Нито сигнали има и от страна на Киев. Стремежът е всичко да приключи до зимата. Дали ще им разрешат? Джонсън падна, Берлин в крачка променя плановете си за доставка на ново въоръжение за Украйна, но военни доставки продължават да пристигат на украински територия Въпреки информации, че украински войници продавали част от тези нови оръжия, включително тежки, на руснаците. На ниски цени и без много пазарлък.

Другият знак е, че Украйна забрави да настоява за членство в НАТО. Във „Файненшъл Таймс” излезе интервю с член на кабинета на Зеленски, Игор Живква, който признава, че членство в НАТО не е възможно на този етап. Членове на Алианса отхвърлили това искане. И София ли? Но Киев се надява поне да се потвърди ясно партньорство с членките в НАТО. Едно е ясно. Политическата реторика не е окуражаваща. Особено като Путин отказва да обсъди каквато и да било времева линия за конфликта в Украйна.

На този фон информации, че се иска министерството на финансите на САЩ да определи Русия за терористична държава, нещо което Зеленски поиска на срещата на върха в Мадрид на страните-членки на НАТО,   само утежняват ситуацията. Отношенията Русия_САЩ ще се блокират допълнително за още по-дълъг период.За неопределено време. Лондон пък изведнъж заяви, че ще иззема руски активи, а Лиз Тръст, външен министър, казва, че подкрепя това предложение. Не е ясно след оставката на Джонсън дали този ход ще се счита за полезен. Както не е ясно какво ще стане с поста на Тръст. Засега само Брюксел реагира, макар и с традиционно забавяне, на спирането на превози по ж.п. линията на руски доставки през Литва за руския анклав Калининград. Всички сигнали са, че Литва ще трябва да се откаже от тази поредна провокация към Русия.Инспирирана от Лондон, разбира се. Големите в Брюксел имат други разбирания по въпроса. Същото като онова с плащанията по външния дълг на Русия. Москва доказва, че всички плащания са извършени навреме, но по руски условия – рубли, сцециална сметка и превалутиране.  Руското министерство на финансите заплашва да обмисли правни действия по този казус. Сигурно. Защото Русия не е същата и е видно, че няма да се откаже от собствените си интереси. Така, както търпеливо изчаква решенията на чуждестранните компании, които оперират на нейна територия. Повечето, най-големите, нямат желание да напускат руския пазар. Проучване на  Йелския университет  през март и април показва, че много чуждестранни  компании обявяват спиране на работата си в Русия , но желание за практически действия в тази насока липсват. Русия назначана местни администратори в дружествата с чуждестранна собственост, а това не се приема със симпатия, меко казано.  Тревожи ги и предвиждано законодателство за определение на „чуждестранен агент”, за което се водят дебати в Думата. Става въпрос за финансираните от чужбина неправителствени организации в Русия, които всъщност са т.н. агенти за влияние и начин за намеса във вътрешни дела.

Видно е, че Русия затяга колани и се стреми да укрепи държавата си в условия на санкционен западен режим, който този път е по-тежък и всеобхватен. Винаги го е имало, но сега мярката е прескочена. Става въпрос не само за политическа и икономическа изолация на Русия. Не само за омаломощаването й чрез продължаване на военните дейстнвия в Украйна. По-скоро целта е разпад на Руската империя и осигуряване на неконтролиран достъп до природните й ресурси. Стари амбиции при нов прочит с нови средства. Сигурно като противодействие руснаците разработват нови проекти като  „Международен коридор север-юг” /INSTC/, който се разработва с Китай и Индия. Това е транспортна артерия от Санкт Петербург до пристанища на Индия и Иран. Това се 7200 км, които ще облекчат връзката на каспийските региони с Индийския океан и Северния ледовит океан. Този проект е алтернатива на Средиземноморскшя път-Суетски канал , което ще позволи на Русия да заобикаля води, доминирани от западни съперници и забраните на нейни морски съдове да ползват западни пристанища.  Има щанс този проект да се превърне в път за големи обеми световна търговия. Съкращава се време за транспорт, а Индия и Иран ще заобикалят Суетския канал и ще доставят по-бързо пратките. Индия вече отказа да намали вноса на енергия и търговските си отношения с Русия. Делхи избягва да критикува Русия, съгласува с Китай и Иран действия и реакции на западни изисквания. В началото на юни Индия, Русия и Иран съгласуваха споразумение за създаване на пробен период за превоз на стоки по маршрута INSTC. На 11 юни два 40-футови контейнера с дървестни материали са тръгнали от Санкт Петербург  до Астрахан и са стигнали до иранското пристанище Анзали на Каспийско море . В началота на юли трябва да бъдат на западния бряг на Индия. Ако се получи, това ще има изключително политическо и икономическо въздействие. И Русия, и Индия, и Иран имат интерес от такива проекти . Независимо, че мащабът му е доста по-малък от „един пояс, един път” на Китай. Но е алтернативен проект и начин за избягване на непрекъснати санкции. В случая към Русия и Иран, но никой не е застрахован от санкции в този размирен свят. Стремежът е този проект да бъде завършен и да няма съдбата на ж.п. линиите в Иран и Армения. Но този проект все пак е във фаза на оперативност и все още е в стадий надежда. Важното е, че идеи не лепсват и при такива санкционни режими винаги може да се намери изход. Въпрос на време и воля. Съпротивата ще е налице, но и тежестта на санкциите си я бива.

Това са разсъждения на западни анализатори, но истината е, че информациите им са надеждни и чертаят развитие на нови отношения Изток/Запад, които вече са от двете страни на барикадата. Новата стена е факт, за съжаление.