АНАЛИЗИ > СТАТИИ
ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ – СТРОИТЕЛИ НА СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО

Румен Попов - 25 юли 2022

Неразумни са претенциите да се осветлят обществените зависимости в една статия.  Очевидно е едно: в социалната  структура на обществото мястото на всеки негов член и група се е определяло от участието им в производството на материални блага и от приноса им в развитие на знанието и духовните ценности. Към това следва да се отнасяме с известни резерви и да отчитаме  деформациите, които класовото разделение и противоборство причиняват.

Определящата ролята на просветата, науката и културата в структурирането на обществото са знаели още библейските мъдреци и са казали: „В началото беше словото“. Те са в основата на способностите на съвременния човек да твори, както и за организиране на обществото като единен организъм.

Развитието на науката създаде съвременните технологии и техните неограничени информационни възможности. Те се превърнаха в самостоятелен орган, който в значителна степен организира обществото, формира неговото поведение, потребности от знания и култура. Тази привидна самостоятелност се управлява  от силата на парите и класовите интереси на власт имащите.

Така наречените социални мрежи  Фейсбук, Туитър и др. са феномени в съвременния свят. Идеята с която те се създаваха бе да направят информацията и знанията по –достъпни и бързи, да се ускори създаването на материални блага и духовни ценности. Тази идея  се обезсмисли от момента, в който в мрежите се вля невъобразимия поток на рекламите, на хилядите електронни игри, забавни картинки и клипове. За тяхното сътворяване и непрекъснато обновяване работят много хиляди програмисти и компютърни специалисти. Но технологичният и информационният прогрес  не обогатиха обикновения човек нито със знания, нито с духовно извисяване.

Напротив, кръгът на знаещите и можещите в обществото непрекъснато се съкращава за сметка на хората, чийто знания и възможности се свеждат до манипулациите с мобифона и за които картинките, тиражирани от тях напълно задоволяват културните и духовните им потребности.

Именно това направи социалните мрежи социално образуващ фактор.  Лесният достъп до тях откри широки врати за нахлуване в информационното пространство на хора напълно функционално неграмотни и с ниска взискателност към това, което гледат и четат. Денонощното шетане в този лабиринт в никаква степен не съдейства за попълването на нужните им знания, умения и духовно обогатяване. Техният свят се затваря в бягащите картинки на екрана на мобифона. В съвременния свят на високи технологии, роботика, изкуствен интелект  те не могат да намерят место, остават в периферията на живота. По такъв начин безконтролният ръст на информационните потоци изгражда огромна социална прослойка от хора, непригодни за този свят.

Природата е създала влечението на човека към игрите и спорта. Олимпийските игри и театъра не са сътворени  в наше време. Цирковото изкуство на Китай има хилядолетна история.  Под една или друга форма те винаги са били неотменна част от бита на хората. Но не е трудно да забележим, че медиите превърнаха тази  потребност на духа и тялото в зрелище, което не развива нито духа, нито тялото. Многохилядните концерти на популярни шоумени в условията на всеобща екзалтация, истерични викове и обилни сълзи едва ли са възможност за  задоволяване на истински  естетически потребности на слушателите и зрителите. В значително по-голяма степен те са фактор за  превръщането им в екзалтирана тълпа. Това по-скоро е път за бягство от действителната самота, в която живее човекът на консуматорското общество.

Несъвместимото свързване на действителни ценности и продукти на знанието и културата със  зрелището по особен начин се илюстрира от сборищата на скандинавската еколожка Грета Тунборг.  На снимката на огромна поляна, направена след проповедите на вечно екзалтираното момиче за опазване на природата, се вижда необозримо количество празни пластмасови бутилки и кутии. Идеята на тази сбирка изобщо няма нищо общо с  действителните грижи и интереси на участниците в нея. За тях тя е била възможност  да видят набралото популярност момиче и да се почувстват част от световно събитие, да се съберат в тълпа, да покрещят до насита, да помахат дружно ръце със светещи мобифони и да се разотидат леко възбудени, оставяйки след себе си смрад и мръсотия.

Използвайки правото си на неограничена свобода на показ на всичко, което намират за доходоносно, медиите постепенно изграждат общество, ръководено от първичните импулси, където властва бруталното насилие, а зрелището е единствен източник за задоволяване на всички духовни потребности на човека. Това откри възможности те да се превърнат и във фактор при структурирането на органите за управление на държавата. Техен плод са украинските майдани, президента Зеленски и подобното наше творение Слави Трифонов.

Създаденият имагинерен свят на информационните мрежи с нищо не увеличава материалното и духовното богатство и благополучието на обществото. Но те създават възможностите светът да се управлява от интересите на малкия кръг на много богатите. Светът  много заприлича на онази странна древна рисунка, в която змия е захапала опашката си в опит да погълне сама себе си.

Формираната високо квалифицирана прослойка от учени, изследователи, които създават възможностите на съвременното общество да се развива не е продукт на информационните мрежи. Продукт на  медийното творчество е огромната част от хора с ограничени знания и умения, с непотребност или невъзможност да ползват творбите на културата и изкуството.

Това повдига много важният въпрос: как ще се развива по-нататък човечеството. Отговорът би могла да даде интелектуалната, високо образованата част от обществото. Високите технологии позволяват все по-малко участие на човека в процеса на производството. В същото време многократно нарастват производствените възможности. По всяка вероятност обществото ще може да издържа тази част, която е непригодна за производство. Но това е само отговор за нейното физическо оцеляване. Проблемът за интелектуалното равнище на обществото ще остане нерешен. Както и социалното неравенство, което ще се задълбочава.

Румен Попов е български офицер, контраадмирал, о.р. Роден е в Пловдив през 1932 г. Завършва Висшето военноморско училище „Н.Й. Вапцаров“ през 1953 г. Във ВМФ десет години служи на подводни лодки от щурман до командир на подводна лодка. Завършва Военноморската академия в Ленинград (Санкт Петербург) през 1966 г., след което…