Първо беше едно излъчване на живо на заседание на една парламентарна група, което бе гледано и слушано от всеки, който има време за подобни занимания. И докато лидерът на партията, организирала своето събеседване се усети и разпореди да се забрани излъчването по едно радио, цялата мрежа разбра що за птици са родните народни избраници.

Не че не бе известен езика на комуникации в пленарната зала и шоуто, което се разиграва там, но все пак нелицеприятни оценки пред завесата за колеги и партньори, за политики и практики в сградата на „Съединението прави силата” може само да предизвика поредна доза омерзение от т.н. политически елит. Някой даде гласност на един от спектаклите, който разиграват едни и същи от години играчи на политическата ни сцена. После един доцент по анализи на политическия риск от СУ, който е чест гост по ТВ-екраните се оплака, че имало разпореждане от високото място до медиите да не се канят хора, които критикуват високото място. Него от месеци не го канели по Нова ТВ. Какво да кажем ние с гайдите, дето обществената ТВ отправи покана за участие, рекламира я ден-два и в навечерието на самото предаване чудещ се как да излезе от ситуация представител на телевизиата-майка объркано обясни, че участие няма да има.

Темата Македония била наречена от висше началство „Айде стига с тая Македония” и „онази няма да участва”. Няма 6-5, насила ще ни направят дисиденти по време на т.н. демокрация, защото някои имат и собствено мнение, не се страхуват да анализират или „търсят под вола теле”, както се изразяват атлантиците. Някога го наричахме цензура и под душа споделяхме, че „така повече не може”. Може и още как. Просто оставаш извън списъка на желаните участници, за които правата вяра е генетично заложена.

Преди бе социалистическа, сега е атлантическа. Преди уж бе за идеята и кариерата, сега е за, казват, финикийски знаци и …кариера. Разлика? Оставаш си винаги зад бариерата щом имаш собствено мнение за суверенитет, достойнство, независимост, право на изяви и гледаш на случващото се по света и у нас през призмата на аналитична мисъл. Не се харесват мислещите хора, видно е. Тогава идва ред на размисли по късна доба с надежда, че „всичко тече, всичко се изменя” и тези еднодневки с инфантилно самочувствие ще се оттекат като октомврийски дъжд.

Независимо от чуждата подкрепа. Защото светът е различен и процесите в Европа с падащи правителства и масово недоволство вещаят промени с друга насоченост. Това няма нищо общо с интервюта пред „Таймс”, където отново Русия е виновна и дори корупцията у нас била нейно дело. Така де, друго си е на корицата на „Вог” да е първата дама на Украйна, жената на Зеленски, а той самият да е в прегръдките на онази фамозна фотографка, която е издокарала г-жа Зеленски като модна икона.

Продаваш чернозема на Украйна на чужди корпорации /парите, казват са амеракански/ и после си гост на де-що има представления, форуми, срещи и парламентарни зали. Само в Латинска Америка това не се получи. Те са патили и не желаят да настъпват отново мотиката. Това са само размисли и дума не става за хленчене и коригиране на поведение. И ние сме патили. Знаем си стоката.