Както в гръцка трагедия, чийто главен герой предизвиква точно съдбата, която се е опитвал да избегне, конфронтацията между САЩ и НАТО с Русия в Украйна постига точно обратното на целта на Америка да попречи на Китай, Русия и техните съюзници да действат независимо от контрола на САЩ над тяхната търговска и инвестиционна политика. Назовавайки Китай като основен дългосрочен противник на Америка, планът на администрацията на Байдън беше да отдели Русия от Китай и след това да осакати собствената военна и икономическа жизнеспособност на Китай. Но релният резултат от американската дипломация се оказа сближаването на Русия и Китай, към които се присъединиха и Иран, Индия и други съюзници. За първи път от Бандунгската конференция на необвързаните нации през 1955 г. критична маса на противодействие на САЩ е в състояние да бъде взаимно самодостатъчна, за да започне процесът на постигане на независимост от доларовата дипломация.
Изправени пред индустриалния просперитет на Китай, основан на самофинансирани публични инвестиции в социализирани пазари, американските политици признават, че тази битка ще отнеме няколко десетилетия. Въоръжаването на прокси украинския режим е само начален ход в превръщането на Студената война 2 (и потенциално/или наистина Третата световна война) в битка за разделяне на света на съюзници и врагове по отношение на това дали правителствата или финансовият сектор ще планират световната икономика и обществото.
Това, което евфеминистично се представя като демокрация в американски стил, е реално финансова олигархия, която приватизира основната инфраструктура на държавите, тяхното здравеопазване и образование. Алтернативата й е това, което президентът Джо Байдън нарича автокрация, враждебен етикет за правителствата, които са достатъчно силни, за да блокират глобалната търсеща рента олигархия в стремежа й да поеме контрол и да извлича богатства от техните икономики. Китай се клейми от американците като автократичен, тъй като осигурява основни нужди на субсидирани цени, вместо да оставя всичко на пазара. Създаването на неговата смесена икономика с по-ниски разходи от тези на америкаците се нарича от неолибералите „пазарна манипулация“, сякаш това е лошо нещо, което не е направено от Съединените щати, Германия и всяка друга индустриална нация по време на техния икономически подем през 19 -ти и началото на 20 -ти век.
Някога Клаузевиц популяризира тезата, че войната е продължение на националните интереси – главно икономически с други средства. Съединените щати смятат, че икономическият им интерес се състои в стремежа да разпространят своята неолиберална идеология в световен мащаб. Евангелистката им цел е да се финансират и приватизират икономиките чрез изместване на планирането от националните правителства към космополитния финансов сектор. В такъв свят няма голяма нужда от политика. Икономическото планиране се изместват от политическите столици към финансовите центрове, от Вашингтон към Уолстрийт, със сателити в Лондонското сити, Парижката борса, Франкфурт и Токио. Срещите на борда на новата олигархия се провеждат на Световния икономически форум в Давос. Съществуващите все още обществени инфраструктурни услуги ще бъдат приватизирани и на достатъчно високи цени, за да включват печалби (и наистина монополни наеми), дългово финансиране и такси за управление, вместо да бъдат публично субсидирани. Обслужването на дълга и наемът ще се превърнат в основните режийни разходи за семействата, индустрията и правителствата.
Стремежът на САЩ да запазят своята еднополюсна власт на налагане на финансова, търговска и военна политика на света, в която „Америка е на първо място“ , включва враждебност към всички страни, които се стремят да следват собствените си национални интереси. Имайки все по-малко какво да предложат под формата на взаимни икономически печалби, САЩ отправят заплахи със санкции и скрита намеса в политиката на други държави. Мечтата на САЩ за подчинение на Китай предвижда китайска версия на Борис Елцин да замени ръководството на комунистическата партия там и тя да разпродаде публичната собственост на предложилия най-висока цена – вероятно след като парична криза унищожи вътрешната покупателна способност, както се случи в постсъветска Русия, където гигантска собственост бе оставена за разграбване от международната финансова общност.
На Русия и президента Путин не може да им бъде простено, че се бориха срещу „реформите“ на момчетата от Харвард. Ето защо американски служители планираха как да създадат руски икономически сътресения, за да (те се надяваха) да организират „цветна революция“, за да завладеят отново Русия за световния неолиберален лагер. Това е характерът на „демокрацията“ и „свободните пазари“, които се противопоставят на „автокрацията“ на държавно субсидирания растеж. Както руският външен министър Сергей Лавров обясни на пресконференция на 20 юли 2022 г. във връзка с преврата в Украйна през 2014 г., американски и други западни служители определят военните преврати като демократични, ако са спонсорирани от Съединените щати с надеждата да подчинят съответните държави на техните неолиберални политики.
Помните ли как се развиха събитията след преврата в Украйна? Извършителите на преврата се изплюха в лицето на Германия, Франция и Полша, които бяха гаранти на споразумението с Виктор Янукович. То беше стъпкано на следващата сутрин. Тези европейски държави се примириха с това. Преди няколко години попитах германците и французите какво мислят за преврата. За какво беше всичко, ако не изискваха от организаторите на преврата да изпълняват договореностите? Те отговориха: „Това е цената на демократичния процес“. Не се шегувам. Удивително – това бяха възрастни хора, заемащи постовете на външни министри.
Този речник на двойствена етика отразява докъде как е еволюирала мейнстрийм идеологията от времето на описанието на Роза Люксембург преди един век на поставения пред света цивилизационен избор: варварство или социализъм.
Противоречащите си американски и европейски интереси и бремето на войната в Украйна
Ако се върнем към тезата на Клаузевиц за войната като продължение на политиката с други средства ще видим, че националните интереси на САЩ рязко се разминават с тези на техните сателити в НАТО. Американският военно-промишлен комплекс, петролният и селскостопанският сектор печелят, докато европейските индустриални интереси страдат. Такъв е особено случаят с Германия и Италия в резултат на това, че техните правителства блокираха вноса на газ и други руски суровини, отказаха се от Северен поток 2.
Прекъсването на световните вериги за доставка на енергия, храна и минерали и произтичащата от това инфлация на цените (осигуряване на чадър за монополни ренти от не-руски доставчици) наложи огромен икономически натиск върху съюзниците на САЩ в Европа и Глобалния юг. И все пак икономиката на САЩ се възползва от това или поне определени сектори от икономиката на САЩ се възползват. Както Сергей Лавров посочи на цитираната по-горе пресконференция: „Европейската икономика е засегната повече от всичко друго. Статистиката показва, че 40 процента от щетите, причинени от санкциите, се поемат от ЕС, докато щетите за Съединените щати са по-малко от 1 процент.“ Обменният курс на долара се повиши рязко спрямо еврото, което падна до паритет с долара и изглежда ще падне още повече към 0,80 евро за един долар, както беше преди едно поколение. Американското господство над Европа се засилва допълнително от търговските санкции срещу руския петрол и газ. САЩ са износител на втечнен природен газ, американските компании контролират световната търговия с петрол, а американските фирми са основните търговци и износители на зърно сега, когато Русия е изключена от много чуждестранни пазари.
Възход на европейските военни разходи – за нападение, не за отбрана
Американските производители на оръжие очакват с нетърпение да спечелят от продажбата на оръжия за Западна Европа, която почти буквално се обезоръжи, като изпрати своите танкове и гаубици, боеприпаси и ракети в Украйна. Американските политици подкрепят войнствена външна политика за насърчаване на оръжейни фабрики, които наемат работна ръка в техните избирателни райони. А неоконсерваторите, които доминират в Държавния департамент и ЦРУ, виждат войната като средство за утвърждаване на американското господство над световната икономика, като се започне от господството над нейните собствени партньори в НАТО.
Проблемът с тази тяхна позиция и политика е, че въпреки че американските военно-промишлени, петролни и селскостопански монополи се облагодетелстват от войната в Украйна, останалата част от икономиката на САЩ е притисната от инфлационния натиск, произтичащ от бойкота на руския износ на газ, зърно и други суровини, а огромното увеличаване на военния бюджет ще бъде използвано като извинение за съкращаване на програмите за социални разходи за по-беднитее амеркинаци. Това е проблем и на държавите от еврозоната. Те обещаха на НАТО да повишат военните си разходи до предвидените 2 процента от техния БВП, а американците настояват за много по-високи нива, за да ги накарат да купят най-новите им производства на оръжие. Почти забравен е дивидентът на мира, който беше обещан през 1991 г., когато Съветският съюз разпусна Варшавския договор, очаквайки, че НАТО също няма да има причини да съществува.
Русия няма съществен икономически интерес от нова окупация на Централна Европа. Това не би й донесло печалба, както разбраха нейните лидери, когато разпускаха стария Съветски съюз. Всъщност никоя индустриална страна в днешния свят не може да си позволи да изпрати пехота, за да окупира врага. Всичко, което НАТО може да направи, е да бомбардира от разстояние. Може да унищожи, но не и да окупира. Съединените щати откриха тази истина при войните си в Сърбия, Ирак, Либия, Сирия и Афганистан. И точно както убийството на ерцхерцог Фердинанд в Сараево (сега Босна и Херцеговина) предизвика Първата световна война през 1914 г., бомбардировките на НАТО над съседна Сърбия може да се разглеждат като хвърляне на ръкавица за превръщането на Студената война 2 в истинска Трета световна война. Това отбеляза точката, в която НАТО се превърна в нападателен, а не отбранителен съюз.
Доколко това отразява европейските интереси? Защо Европа трябва да се превъоръжава, ако единственият резултат от това би бил прревръщането й в мишена на отмъщение в случай на нови атаки срещу Русия? Какво може да спечели Европа, като стане по-голям клиент за американския военно-промишлен комплекс? Пренасочване на разходите за възстановяване на нападатателна армия, която никога не би могла да бъде използвана, без да предизвика атомна реакция, която би унищожила Европа. В същото време новата спирала на въоръжаване ще ограничи социалните разходи на европейските държави, необходими за справяне с днешните проблеми на Covid и икономическата рецесия.
Единствената ефективна стратегия, която една нация може да предложи в днешния свят, е търговията и трансферът на технологии. Европа може да предложи повече в това отношение, в сравнение с Съединените щати. За съжаление обаче единствената опозиция срещу подновените военни разходи в тези условия идва от десните партии и германската Лява партия. Европейските социалдемократически, социалистически и лейбъристки партии споделят американската неолиберална идеология.
Санкциите срещу руския газ превръщат въглищата в „горивото на бъдещето“
Въглеродният отпечатък от бомбардировките, производството на оръжия и военните бази поразително отсъства от днешната дискусия за глобалното затопляне и необходимостта от намаляване на въглеродните емисии. Германската партия, наричаща себе си Зелени, води кампанията за санкции срещу вноса на руски нефт и газ, които електроснабдителните компании заменят с полски въглища и дори немски лигнит. Въглищата се превръщат в „гориво на бъдещето“. Цената им се покачва също и в Съединените щати, което е в полза на американските въгледобивни компании.
В противоречие с Парижките споразумения за намаляване на въглеродните емисии, Съединените щати нямат нито политическия капацитет, нито намерението да се присъединят към усилията в тази посока. Върховният съд на САЩ наскоро постанови, че изпълнителната власт няма правомощия да издава общонационални енергийни правила; само отделни щати могат да направят това, освен ако Конгресът не приеме национален закон за намаляване на изкопаемите горива.
Това обаче изглежда малко вероятно с оглед на факта, че за да станете ръководител на комисия в американския Сенат или Конгреса, трябва да сте лидер в набирането на вноски за кампанията на своята партия. Джо Манчин, милиардер от въгледобивна компания е начело на всички сенатори, които подкрепиха кампанията в защита на петролната и въгледобивната промишленост, което му позволи да стане председател на Комисията по енергетика и природни ресурси на Сената и да блокира всяко сериозно ограничително законодателство в областта на околната среда.
Освен петрола, селското стопанство е основен фактор за платежния баланс на САЩ. Блокирането на доставките на руското зърно и торове заплашва да създаде продоволствена криза в глобалния Юг, както и европейска криза, тъй като газът е необходим за производство на торове за селското стопанство. Русия е най-големият износител в света на зърно, а също и на торове и нейният износ на тези продукти е освободен от санкциите на НАТО. Руското корабоплаване обаче беше блокирано от Украйна, която постави мини в морските пътища през Черно море, за да затвори достъпа до пристанището на Одеса, надявайки се, че светът ще обвини Русия за предстоящата световна криза със зърното и енергията, вместо причините за това да се търсят търговските санкции на САЩ/НАТО, наложени на Русия. На своята пресконференция на 20 юли 2022 г. Сергей Лавров показа лицемерието на опита да се изопачат нещата:
„В продължение на много месеци те ни казваха, че Русия е виновна за хранителната криза, тъй като санкциите не се отнасят до храната и торовете. Следователно Русия не трябва да търси начини да избегне санкциите и трябва да търгува, защото никой не стои на пътя й. Отне ни много време да им обясним, че въпреки че храните и торовете не са обект на санкции, първият и вторият пакет от западни ограничения засягат транспортните разходи, застрахователните премии, разрешенията на руските кораби, превозващи тези стоки да акостират в чужди пристанища и тези за чуждестранни кораби, приемащи същите пратки в руските пристанища. Откровено ни лъжат, че това не е вярно и че всичко зависи само от Русия. Това е лоша игра.“
Транспортът на зърно в Черно море започна да се възобновява, но страните от НАТО блокираха плащанията към Русия в долари, евро или валути на други страни, намиращи се в орбитата на САЩ. Страните с дефицит на храни, които не могат да си позволят да плащат растящите цени на храните, са изправени пред драстичен недостиг, който ще се изостри, когато бъдат принудени да плащат външните си дългове, деноминирани в поскъпващия щатски долар. Назряващата криза с горивата и храните обещава да тласне нова вълна от имигранти, търсещи оцеляване в Европа. Европа вече е наводнена с бежанци от бомбардировките на НАТО и подкрепата на джихадистките атаки срещу Либия и близкоизточните страни производителки на петрол. Тазгодишната прокси война в Украйна и налагането на антируските санкции е перфектна илюстрация на шегата на Хенри Кисинджър: „Може да е опасно да си враг на Америка, но да си приятел на Америка е фатално.“
Ответен удар на погрешните смеки на САЩ/НАТО
Международната дипломация на Америка има за цел да диктува финансови, търговски и военни политики, които да вкарат други страни в доларов дълг и търговска зависимост и да им пречи да разработят алтернативи. Ако това се провали, Америка се стреми да изолира непокорните спрямо намиращия се под контрола на САЩ Запад.
Дипломацията на Америка вече не се основава на предлагане на взаимна изгода на другите страни. Може да се каже, че тя правеше това след Втората световна война, когато Съединените щати бяха в състояние да предложат заеми, чуждестранна помощ и военна защита срещу окупация – както и производство за възстановяване на разкъсаните от войната икономики – на правителствата в замяна на тяхното приемане на търговската и парична политика, която е в полза на американските износители и инвеститори. Това, което имаме днес обаче е войнствена дипломация на заплаха да се нанесат вреди на държавите, чиито социалистически правителства отхвърлят неолибералния стремеж на Америка да приватизира и разпродаде техните природни ресурси и обществена инфраструктура.
Първата цел на политиката на САЩ е да се попречи на Русия и Китай да си помагат взаимно. Това е старата имперска стратегия „разделяй и владей“. Свеждането до минимум на способността на Русия да подкрепя Китай би проправило пътя за Съединените щати и НАТО в Европа да наложат нови търговски санкции на Китай и да изпратят джихадисти в неговия западен регион Синцзян-Уйгур. Целта е да се обезкървят запасите от въоръжение на Русия, да се убият достатъчно нейни войници, да се създаде достатъчно недостиг на средства, стоки, блага и повече страдание, които не само да отслабят способността й да помага на Китай, но и да се насърчат руското население за подкрепи една спонсорирана от Америка „цветна революция .” Мечтата е да се смени Путин с подобен на Елцин лидер, приятелски настроен към неолибералната „терапия“, която разруши руската икономика през 90-те години на ХХ век.
Колкото и удивително да изглежда, американските стратези не предвидиха очевидния отговор на страните, които се озоваха заедно на прицела на военните и икономическите заплахи на САЩ/НАТО. На 19 юли 2022 г. президентите на Русия и Иран се срещнаха, за да обявят сътрудничеството си в условията на санкционната война срещу тях. Това последва по-ранна среща на Русия с индийския премиер Моди. Чрез действията си, които бяха характеризирани като „прострелване в собствения си крак“, американската дипломация обедини Русия, Китай, Индия и Иран, както и Аржентина и други страни, които поискаха да се присъединят към БРИКС, за да се защитят.
Самите САЩ слагат край на доларовия стандарт на международните финанси
Администрацията на Тръмп предприе голяма стъпка, за да изтласка страните от орбитата на долара през ноември 2018 г., когато конфискува близо 2 милиарда долара от официалните златни запаси на Венецуела, съхранявани в Лондон. Банката на Англия предостави тези резерви на разположение на Хуан Гуайдо, маргиналния десен политик, избран от Съединените щати да замени избрания президент на Венецуела като държавен глава. Това беше определено като „демократично“, тъй като смяната на режима обеща да въведе неолибералния „свободен пазар“, който се смята за реалната същност, стояща зад американските приказки за „демокрация“ в съвременния свт.
Тази кражба на злато всъщност не е първата такава американска конфискация. На 14 ноември 1979 г. след свалянето на шаха администрацията на Картър парализира банковите депозити на Иран в Ню Йорк. Този акт блокира Иран от възможности да плаща външния си дълг, принуждавайки го да изпадне в неплатежоспособност. Това тогава бе представено като изцяло еднократно действие, не засягащо останалите финансови пазари. Но сега, когато Съединените щати са самопровъзгласилата се „изключителна нация“, подобни конфискации се превръщат в нова норма в американската дипломация. Все още никой не знае какво се е случило със златните резерви на Либия, които Муамар Кадафи възнамеряваше да използва, за да подкрепи африканска алтернатива на долара. А златните и други резерви на Афганистан просто бяха взети от Вашингтон като плащане за цената на „освобождаването“ на тази страна от руски контрол чрез подкрепа на талибаните. Но когато през март 2022 г. администрацията на Байдън и нейните съюзници от НАТО направиха много по-голямо заграбване на активи от около 300 милиарда долара от чуждестранните банкови резерви и валутни наличности на Русия, това официализира радикална нова епоха в доларовата дипломация. Всяка нация, която следва политика, която не се счита за в интерес на правителството на САЩ, рискува американските власти да конфискуват нейните притежания от чуждестранни резерви в американски банки или ценни книжа.
Това беше червен флаг, накарал страните да се страхуват да деноминират своята търговия, спестявания и външен дълг в долари и да избягват използването на банкови депозити и ценни книжа в долари или евро като средство за плащане. Подтиквайки други държави да мислят как да се освободят от центрираната в САЩ световна търговска и парична система, създадена през 1945 г. с МВФ, Световната банка и впоследствие Световната търговска организация, американските конфискации ускориха края на господството на долара над световните финанси от 1971 г. насам, когато САЩ се отказаха от неговото златно покритие.
Тъй като конвертируемостта на долара в злато приключи през август 1971 г., доларизацията на световната търговия и инвестиции създаде необходимостта други страни в света да държат по-голямата част от своите международни валутни резерви в ценните книжа на Министерството на финансите на САЩ и банкови депозити. Както вече беше отбелязано обаче, това позволява на Съединените щати да конфискуват чуждестранни банкови депозити и облигации, деноминирани в щатски долари.
Най-важното предимство в това отношение досега за САЩ бе, че те могат да печатат на хартия и да харчат долари в световната икономика колкото си искат и без ограничения. Не е необходимо те да печелят международна покупателна способност, като поддържат търговски излишък, както трябва да правят други страни. Министерството на финансите на САЩ може просто да печата долари по електронен път, за да финансира своите чуждестранни военни разходи и покупки на чуждестранни ресурси и компании. И тъй като САЩ са представяни като „специална страна“, те не трябва да плащат тези дългове, които са вече твърде големи, за да бъдат платени.
Обратен удар в резултат на действията на САЩ/НАТО, изолиращи техните икономически и парични системи
Трудно е да се открие как изтласкването с помощта на санкции на страни от икономическата орбита на САЩ обслужва дългосрочните национални интереси на САЩ. Разделянето на света на два монетарни блока ще ограничи доларовата дипломация на американците до техните съюзници и сателити в НАТО.
Ответният удар, който сега се разгръща в резултат на действията на САЩ, започва с тяхната антируска политика. Очакваше се налагането на търговски и парични санкции да блокира руските потребители и предприятия да купуват вноса от САЩ/НАТО, с който са свикнали. Конфискуването на руските валутни резерви трябваше да срине рублата, „превръщайки я в развалини“, както обеща президентът Байдън. Налагането на санкции срещу вноса на руски петрол и газ в Европа трябваше да лиши Русия от приходи от износ, причинявайки колапс на рублата и повишаване на цените на вноса (и следователно разходите за живот) за руското общество. Вместо това блокирането на руския износ създаде световна инфлация на цените на петрола и газа, което рязко увеличи приходите от руски износ. Изнася по-малко газ, но печели повече – и с блокирани долари и евро, Русия поиска плащане за износа си в рубли. Обменният й курс скочи, вместо да се срине, което позволи на Русия да намали лихвените си проценти.
Подтикването на Русия да изпрати свои войници в Източна Украйна, за да защитават рускоговорящите в Луганск и Донецк, заедно с очакваното въздействие на последвалите западни санкции, трябваше да накара руските избиратели да настояват за смяна на режима. Но както почти винаги се случва, когато държава или етническа принадлежност е атакувана, руснаците бяха ужасени от украинската омраза към говорещите руски език и руската култура, както и от русофобията на Запада. Ефектът от това, че западните страни забраниха музиката на руски композитори и руските романи в библиотеките, от това че Англия забрани на руски тенисисти да участват втурнира „Уимбълдън“ беше да се накарат руснаците да се почувстват нападнати само заради това, че са руснаци. Затова и те се обединиха около президента Путин.
Търговските санкции на НАТО катализираха руското селско стопанство и промишленост да станат по-самостоятелни като накараха Русия да инвестира в заместване на вноса. Един добре разгласен успех в земеделието беше развитието на собствено производство на сирене, което да замени това на Литва и други европейски доставчици. Нейното автомобилно и друго промишлено производство е принудено да се пренасочи от немски и други европейски марки към собствените си и китайски производители. Резултатът е загуба на пазари за западните износители.
В областта на финансовите услуги изключването на Русия от НАТО от банковата клирингова система SWIFT не успя да създаде очаквания хаос при плащанията. Заплахата беше толкова силна от толкова дълго време, че Русия и Китай имаха достатъчно време да разработят своя собствена платежна система. Това им даде възможност да ускорят плановете си за отделяне на своите икономики от тези на Запада на САЩ/НАТО.
Както се оказа, търговските и парични санкции срещу Русия налагат тежки загубии на Западна Европа, които се разпространяват и в държавите от глобалния Юг, карайки ги да се замислят дали икономическите им интереси са в присъединяването към конфронтационната доларова дипломация на САЩ или в нещо друго. Прекъсването на връзките с Русия се усеща най-сериозно в Германия, където много компании бяха принудени да спрат да произвеждат поради недостиг на газ и други суровини. Отказът на Германия да разреши газопровода „Северен поток 2“ доведе до гигантска енергийната криза. Това повдигна въпроса колко дълго политическите партии в Германия могат да останат подчинени на политиките на НАТО от Студената война за сметка на германската индустрия и домакинствата, изправени пред рязко покачване на разходите за отопление и електричество.
Колкото повече време отнема възстановяването на търговията с Русия, толкова повече европейските икономики ще страдат, както и гражданите като цяло, и толкова повече ще пада обменният курс на еврото, стимулирайки инфлацията в страните членки. Европейските страни от НАТО губят не само експортните си пазари, но и инвестиционните си възможности да спечелят от много по-бързия растеж на евразийските страни, чието правителствено планиране и съпротива срещу финансилизацията се оказаха много по-продуктивни от неолибералния модел САЩ/НАТО. Изглежда времето е на страната на Русия, Китай и търговските и инвестиционни съюзи, които те преговарят, за да заменят неолибералния западен икономически ред.
Основният проблем на Америка е нейната неолиберална постиндустриална икономика
Провалът и ответните удари срещу американската дипломация са резултат от проблеми, които надхвърлят самата дипломация. Основният проблем тук е ангажиментът на Запада към неолиберализма, финансилизацията и приватизацията. Вместо държавна субсидия за основните жизнени разходи, необходими на труда, целият социален живот се превръща в част от „пазара“ – един уникално дерегулиран тачъристки пазар на „Чикагските момчета“, в който индустрията, селското стопанство, жилищата и финансите са дерегулирани все по-хищнически, докато от това печелят финансовите активи и рентата на най-богатия 1 % от обществото. Доходите се получават все повече чрез финансово и монополно търсене на ренти, а богатствата се правят чрез „капиталови“ печалби от дългове за акции, облигации и недвижими имоти.
Американските промишлени компании се стремят повече към „създаване на богатство“, като увеличават цената на своите акции, като използват над 90 % от печалбите си за обратно изкупуване на акции и изплащане на дивиденти, вместо да инвестират в нови производствени съоръжения и да наемат повече работна ръка. Резултатът от по-бавните капиталови инвестиции е демонтирането и финансовото канибализиране на корпоративната индустрия с цел получаване на финансови печалби. И доколкото фирмите наемат работна ръка и създават нови производства, това се прави в чужбина, където трудът е по-евтин.
Повечето азиатски работници могат да си позволят да работят за по-ниски заплати, защото имат много по-ниски жилищни разходи и не трябва да плащат дълг за образование. Здравеопазването е обществено право, а не финансова пазарна сделка, а пенсиите не се изплащат предварително от наетите лица и работодателите, а са публични. Целта в тази област на икономическата политика на Китай е да се предотврати превръщането на сектора на финансите, застраховането и недвижимите имоти (FIRE) в обременяващи разходи, чиито икономически интереси се различават от тези на едно социалистическо правителство.
Китай третира парите и банкирането като нещо, което е в обществена полза, която трябва да се създава, харчи и дава на заем за цели, които спомагат за повишаване на производителността и стандарта на живот (и все повече за опазване на околната среда). Той отхвърля спонсорирания от САЩ неолиберален модел, наложен от МВФ, Световната банка и Световната търговска организация.
Глобалното икономическо раздробяване далеч надхвърля конфликта на НАТО с Русия в Украйна. По времето, когато администрацията на Байдън встъпи в длъжност в началото на 2021 г., Русия и Китай вече обсъждаха необходимостта от дедоларизиране на външната си търговия и инвестиции, като използват собствените си валути. Това включва организирането на нова институция за клирингови плащания. Конфискацията от САЩ на руските чуждестранни резерви изостри необходимостта от тази промяна и принуди да се действа спешно, като се започне със създаването на нова банка за разплащания на държавите от БРИКС, заедно с тези нови държави, които искат да се присъединят към тази организация. Една евразийска алтернатива на МВФ ще премахне способността му да налага неолиберални „условности“ за строги икономии, да принуждава страните да намаляват плащанията на труда и да дават приоритет на плащането на своите чуждестранни кредитори пред това да се изхранват и да развиват собствените си икономики. Вместо нов международен кредит да бъде отпускан главно за плащане на дългове в долари, както бе досега, то при новата система на БРИКС това ще бъде част от процес на нови взаимни инвестиции в основна инфраструктура, ще води до ускоряване на икономическия растеж и повишаване на жизнения стандарт. В проект са и други алтернативни на досегашното американско неолиберално господство иституции, тъй като Китай, Русия, Иран, Индия и техните бъдещи съюзници представляват достатъчно голяма критична маса, за да „се справят сами“, въз основа на собствените си минерални богатства и производствена мощ.
Водещото в политиката на САЩ е да заплашват да дестабилизират страните и може би да ги бомбардират, докато не се съгласят да възприемат неолиберални политики и да приватизират своето обществено богатство. Но изправянето срещу Русия, Китай и Иран е от много по-висок порядък. НАТО се обезкърви и в способността си да води конвенционални войни като предаде немалка част от оръжията си, някои от тях доста остарели за изразходването им в Украйна. Във всеки случай никоя либерална демокрация в днешния свят не може да наложи задължителна военна служба за водене на конвенционална сухопътна война срещу значителен/основен противник. Протестите срещу войната във Виетнам в края на 60-те години на миналия век сложиха край на наборната армия на САЩ, а единственият начин наистина да завладеете държава е да я окупирате в сухопътна война. Те вече обаче нямат тези възможности.
Това оставя на западните демокрации способността да водят само един вид война: атомна война – или поне да бомбардират от разстояние, както беше направено в Афганистан и Близкия изток. Така Западът играе просто ролята на разрушител. И това е единствената тактика, която остава на разположение на Съединените щати и Европа, на НАТО. Поразително прилича на динамиката на гръцката трагедия, където властта води до високомерие, което е вредно за другите и следователно в крайна сметка е антисоциално – и в крайна сметка саморазрушително.
Как тогава Съединените щати могат да запазят световното си господство? Те се деиндустриализираха и натрупаха дълг в размери отвъд всеки предвидим начин за плащане. Междувременно техните банки и притежателите на облигации настояват Глобалният Юг и други държави да плащат на притежателите на облигации в чуждестранни долари в условията на тяхната собствена търговска криза, произтичаща от скока на цените на енергията и храните, причинени от антируската и антикитайската война на Америка. Този двоен стандарт е основно вътрешно противоречие, което стига до сърцевината на днешния неолиберален западен мироглед.
Описах възможните сценарии за разрешаване на този конфликт в моята неотдавнашна книга Съдбата на цивилизацията: финансов капитализъм, индустриален капитализъм или социализъм . Вече е издадена и под формата на електронна книга от Counterpunch Books .
Майкъл Хъдсън е президент на Института за изследване на дългосрочните икономически тенденции (ISLET), финансов анализатор на Уолстрийт, заслужил изследовател професор по икономика в Университета на Мисури, Канзас Сити и автор на Философия за справедливо общество (2022 г. ), Съдбата на цивилизацията (2022), …И прости дълговете им (2018) , J е за икономика на боклука (2017), Killing the Host (2015), The Bubble and Beyond (2012), Super Imperialism: The Economic Strategy на Американската империя (1968 г. и 2003 г. и 3- то издание 2021 г.),Търговия, развитие и външен дълг: История на теориите за поляризацията срещу конвергенцията в световната икономика (1992 & 2009) и на Митът за помощта (1971), сред много други . Можете да го намерите чрез неговия уебсайт Майкъл Хъдсън , mh@michael-hudson.com.