Защо отношенията с Иран, Мианмар и Шри Ланка станаха толкова значими за Русия?
Посещението на руския външен министър Сергей Лавров в Мианмар на 3 август показва, че отношенията придобиват стратегически характер. Министерството на външните работи в прессъобщение от 2 август подчерта, че те са „един от приоритетите на външната политика в Азиатско-тихоокеанския регион, важен фактор за осигуряване на мир, стабилност и устойчиво развитие“. Отбелязано е, че „партньорите на Мианмар на официално ниво изразяват своето разбиране за причините и основателността на действията на Русия в рамките на Специалната военна операция в Украйна. Найпидо не признава легитимността на антируските санкции на Запада.”
„В ООН и други многостранни платформи Русия следва линия за осигуряване на балансирано и неполитизирано обсъждане на ситуацията в Мианмар във връзка с извънредното положение в тази страна от февруари 2021 г. и се застъпва за търсене на конструктивни форми на международна помощ за Мианмар без намеса във вътрешните й работи. Ние съдействаме на Найпидо в сближаването с интеграционните асоциации и механизмите за многостранно сътрудничество в Евразия, включително ЕАЕС и ШОС.” (Повече за инвънредното положение в Мианмар тук).
Всъщност Лавров насрочи разговорите си в Найпидо преди Срещата на външните министри на АСЕАН и Русия в Пном Пен. В прессъобщението, публикувано на 3 август след разговорите на Лавров с председателя на Държавния административен съвет, министър-председател на временното правителство Мин Аунг Хлаинг, се казва, че те са провели „задълбочено обсъждане на геополитическата ситуация, която се очертава на фона на безпрецедентната санкционна кампания, отприщена от колективния Запад както срещу Русия, така и срещу Мианмар. Той (Мин Аунг Хлаинг) потвърди необходимостта от координирани стъпки за укрепване на многополюсния световен ред…”
Мианмар става втората страна след Иран в региона на Индийския океан, която изрази недвусмислена подкрепа за Русия. Възможно е сега Лавров да посети Коломбо (столицата на Шри Ланка – бел.ред.), след като бъде сформирано новото правителство.
Русия и цветната революция в Шри Ланка
Трудно е да се прецени дали хаосът в островната държава на 9 юли има нещо общо с насрочената ден по-късно (10-16 юли) едноседмична визита на правителствена делегация на Шри Ланка в Москва, на която трябваше да се проведат ключови разговори относно помощта на Русия за преодоляване на кризата. Но си остава разумно предположение.
В заявлението на говорителя на руското външно министерство от 11 юли относно ситуацията в Шри Ланка е подчертано: „Забележително е, че в деня преди началото на безредиците някои ръководители на западни дипломатически мисии открито призоваха местната полиция да не пречи на „мирните протести“.
Той добави,
„Вярваме, че събитията в Шри Ланка са нейна вътрешна работа и политическият процес в тази страна, която считаме за приятелска, ще се развива по-нататък в съответствие с нейната конституция и действащи закони. Очакваме да бъде съставено ново правителство и сме готови да си сътрудничим с него. Вярваме, че ситуацията ще се нормализира скоро и че новите власти в Шри Ланка ще предприемат необходимите мерки, за да преодолеят кризата в националната икономика.”
Както каза пред ТАСС Ранил Викремесингхе (тогава министър-председател), „политиците на островната държава все още не могат да намерят паралели с подобна криза в миналото“ относно безпрецедентния характер на политическите сътресения.
Изглежда, че Москва е очаквала, че подкрепяните от САЩ безредици в Шри Ланка няма да успеят да доведат до промяна на режима, която „Колективният Запад“ искаше. Интересното е, че президентът Владимир Путин в поздравителното си послание до Викремесингхе по повод избирането му за президент отбеляза: „Разчитам на вашата дейност като държавен глава да насърчите по-нататъшното развитие на конструктивното двустранно сътрудничество в различни сфери в полза на нашите народи и в интерес на за укрепване на регионалната стабилност и сигурност“.
Един поглед върху картата на Индийския океан ще покаже защо отношенията с Иран, Мианмар и Шри Ланка станаха толкова значими за Русия. Пристанищата в трите държави са жизненоважни за поддържането на ефективно руско военноморско присъствие в региона. Стратегическите заплахи се засилват в ревизираната Военноморска доктрина на Русия, която Путин издаде на 30 юли, отразявайки „промяната в геополитическата и военно-стратегическата ситуация в света“.
Русия и световните океани
В документа от 56 страници (на руски език) изрично се посочва, че националните интереси на Русия „като велика морска сила се простират до целия световен океан и Каспийско море“. Той признава липсата на задгранични военноморски пунктове и бази – от решаващо значение за разширяване на оперативния обхват на руския флот, като същевременно подчертава, че „стратегическият курс на САЩ да доминират в световните океани“ поставя „предизвикателства и заплахи“. ”
Доктрината обаче предвижда създаването на такова съоръжение в Червено море. Включва и планове за изграждане на морски авионосен комплекс (кораби, самолети, учебен комплекс – всички заедно); на „крупнотонажни съдове” в това число подходящи „за развитието на Арктика“, както и „модерни самолетоносачи“. (Тихоокеанското направление вече е по-важно от Атлантическото. Русия ще търси възможност за изграждане на бази в Тихоокеанския регион. В Индо-Пасифика като партньори за първи път са посочени Иран и Саудитска Арабия, освен Индия (по-рано се споменаваше само тя) – бел.ред.). В момента Русия разполага само с крайцера „Адмирал Кузнецов“, който е изведен от експлоатация и е в ремонт.
Междувременно САЩ непрекъснато укрепват мрежата си за морско сътрудничество с държавите от Индийския океан. Наскоро Вашингтон представи западноазиатския Quad под хитроумната рубрика I2U2 (Израел-Индия, САЩ-ОАЕ). Президентът Байдън проведе първата си среща на върха. (тук и тук).
Делхи настоява, че I2U2 е платформа за регионални икономически партньорства, но западните стратези откровено обсъждат геополитиката, която стои зад икономиката. Мишел Гурфинкиел от Близкоизточния форум написа в Wall Street Journal: „Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на г-н Байдън, сравни I2U2 с Четиристранния диалог за сигурност, ембриона на индо-тихоокеанския съюз между САЩ, Япония, Австралия и Индия… Американските, индийските и емиратските медии го разглеждат като продължение на Ейбрахамските споразумения от 2019 г. (споразумения за нормализиране на отношенията между Израел и ОАЕ – бел.ред.)
Всъщност, по-дългосрочният поглед е още по-уместен, защото отвъд I2U2, Quad и Ейбрахамските споразумения, се разглеждат много аналогични процеси в международната сигурност – конфликт в Украйна, разширяване на НАТО, алианс за сигурност в Източното Средиземноморие (Франция, Италия, Гърция, Кипър, Израел и Египет); Архитектура на срещата на върха в Негев (Израел, Мароко, Египет, ОАЕ и Бахрейн); AUKUS (възстановената англо-тихоокеанска отбранителна общност между Австралия, САЩ и Обединеното кралство); подобряване на отношенията между САЩ и Тайван; Милитаризацията на Япония и др.
Геополитически насрещни течения
На горния фон гравитацията на Индия към водената от САЩ система от алианси за сигурност е противоречие. Индийският стратегически фокус е Китай, американският включва също Русия и Иран. Индия дава приоритет на стратегическите си връзки с Израел — управлението на пристанище Хайфа (което Шести флот на САЩ често посещава) наскоро беше възложено на индийска компания. Докато манията на Израел и САЩ е към Иран, който е приятелски настроен към Индия.
От друга страна Иран укрепва връзките си с Русия и Китай. Емирствата и Индия играят на двата края, понякога съобразявайки се с капризите на САЩ.
Ясно е, че доверието в американската надеждност като цяло беше подкопано през последните години в периметъра между Леванта и Малакския пролив. Неотдавнашната инициатива на Байдън в Джеда за насърчаване на западноазиатски военен съюз за противодействие на Иран, Русия и Китай нямаше привърженици.
Руската дипломация трябва да се движи между тези плитчини. Голямата игра в региона на Индийския океан тепърва започва. Посещението на Лавров в Мианмар сигнализира, че Москва ще отблъсне опитите на САЩ да създадат „блокове“, за да доминират в морските пътища на Индийския океан. Достъпът до пристанищата в Мианмар може да промени играта за руското присъствие.
Интересното е, че Мин Аунг Хлаинг се оплака на Лавров, че руски официални лица „рядко“ посещават Мианмар! Лавров обеща да се поправи. Москва възнамерява да изпълни това обещание, тъй като сътрудничеството на Русия с Мианмар се разширява – от търговия до инвестиции в енергийни проекти, ядрено сътрудничество, военно-техническо сътрудничество, космос, образование и т.н.
Създават се директни полети. Разплащателните карти МИР се приемат в Мианмар, който също държи на сетълмента в местни валути. Москва планира да създаде в Янгон енория на Патриаршеската екзархия на Руската православна църква в Югоизточна Азия — и храм.
Мелкулангара К. Бхадракумар (Melkulangara K. Bhadrakumar) е бивш индийски посланик, чиято дипломатическа кариера е посветена на мисии в бившия Съветски съюз и в Пакистан, Иран и Афганистан, Южна Корея, Шри Ланка, Германия и Турция. Пише основно за външната политика на Индия и Близкия изток, Евразия, Централна Азия, Южна Азия и Азиатско-тихоокеанския регион.
Източник - Indian Punchline