Нестабилността на енергийните доставки в Европа отново стана явна през последните месеци. Доставките на газ през тръбопровода „Северен поток 1“, транспортиращ газ от Русия до Германия, бяха намалени до 40 % от капацитета през юни, намаление, което според Москва се дължи на забавяне на обслужването на турбина от германската фирма Siemens.
Малко след това, на 11 юли, тръбопроводът беше спрян за 10 дни за годишна рутинна поддръжка. Въпреки че получиха уверения от Москва, че доставките ще бъдат възобновени по график, европейските лидери изразиха опасения, че спирането ще продължи за неопределено време като отмъщение за санкциите, наложени на Русия след нахлуването в Украйна.
На 21 юли се възобнови притока на руски газ към Европа. Клаус Мюлер, ръководителят на Федералната мрежова агенция на Германия, каза, че газовите потоци през Северен поток 1 са били под нивата преди поддръжката през първите няколко часа от възобновяването, въпреки че сега са се върнали до 40 процента капацитет.
Европейските тревоги относно енергийните доставки, са свързани със страховете на правителствата от по-нататъшна нестабилност в еврозоната.
В същия ден, когато „Северен поток 1“ възобнови работата си, италианският министър-председател Марио Драги подаде оставка като министър-председател, последната от драматичната поредица от оставки на правителствени ръководители в България, Естония и Обединеното кралство. Съпротивата на Европа срещу мирното споразумение с Русия идва заедно с признаването, че търговията с нея е неизбежна.
В No Cold War, международна платформа, която се стреми да внесе здрав разум в международните отношения, ние наблюдавахме отблизо променящия се тон на войната в Украйна и кампанията за натиск, ръководена от САЩ срещу Китай.
Публикували сме три предишни брифинга от тази платформа в нашите бюлетини; по-долу ще намерите брифинг № 4, „Светът не иска глобална НАТО”, който внася яснотата в Глобалния юг по отношение на американско-европейския опит да прокарват войнстващата си програма по света.
Тази нова яснота е свързана не само с милитаризацията на планетата, но и със задълбочаващите се конфликти в търговията и развитието, както се вижда от новата инициатива на Г-7, „Партньорството за глобална инфраструктура и развитие”, която ясно е насочена срещу китайската инициатива „Един пояс, един път“.
През юни държавите-членки на НАТО се събраха в Мадрид за годишната си среща на върха. На срещата НАТО прие нова стратегическа концепция, която последно беше актуализирана през 2010 г. В нея НАТО посочва Русия като своя „най-значима и пряка заплаха“ и изтъква Китай като „предизвикателство [за] нашите интереси“. По думите на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг този ръководен документ представлява „фундаментална промяна“ за военния алианс, неговата „най-голяма ревизия… от Студената война насам“.
Доктрина Монро за 21 век?
Въпреки че НАТО претендира да бъде „отбранителен“ съюз, това твърдение е в противоречие с разрушителното му наследство – като например в Сърбия (1999 г.), Афганистан (2001 г.) и Либия (2011 г.) – и непрекъснато разширяващия се глобален отпечатък.
На срещата на върха НАТО даде да се разбере, че възнамерява да продължи глобалната си експанзия, за да се изправи срещу Русия и Китай. Без да обръща внимание на огромното човешко страдание, причинено от войната в Украйна, НАТО обяви, че неговото „разширяване е исторически успех… и е допринесло за мира и стабилността в евроатлантическата зона“, и изпрати официални покани за членство на Финландия и Швеция.
Обаче полезрението на НАТО се простира далеч отвъд „Евроатлантика“ до глобалния юг. В стремежа си да се закрепи в Азия, НАТО приветства Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия като участници в срещата за първи път и заяви, че „Индо-тихоокеанският регион е важен за НАТО“.
На всичкото отгоре, повтаряйки доктрината Монро (1823) отпреди двеста години, стратегическата концепция назовава „Африка и Близкия изток“ като „южните съседи на НАТО“, а Столтенберг зловещо споменава „нарастващото влияние на Русия и Китай в южните съседи“ като представляващо „предизвикателство“ за алианса.
По-голямата част от света търси мир
Въпреки че държавите-членки на НАТО може да вярват, че притежават глобална власт, огромното мнозинство от света не я отхвърля. Международният отговор на войната в Украйна показва, че съществува рязко разделение между Съединените щати и техните най-близки съюзници, от една страна, и Глобалния юг, от друга.
Правителствата, представляващи 6,7 милиарда души – 85 процента от световното население – отказаха да следват санкциите, наложени от САЩ и техните съюзници срещу Русия, докато страните, представляващи само 15 процента от населението на света, последваха санкциите. Според Reuters единствените незападни правителства, които са наложили санкции срещу Русия, са Япония, Южна Корея, Бахамските острови и Тайван – всички те са домакини на американски военни бази или персонал.
Още по-слаба е подкрепата на натиска на САЩ и ЕС за затваряне на въздушното пространство за руски самолети. Правителства, представляващи само 12 процента от световното население, са приели тази политика, докато 88 процента не са.
Водените от САЩ усилия за политическа изолация на Русия на международната сцена са неуспешни. През март Общото събрание на ООН гласува необвързваща резолюция за осъждане на инвазията на Русия в Украйна: 141 държави гласуваха „за“, пет държави гласуваха „против“, 35 държави се въздържаха и 12 държави отсъстваха. Тази равносметка обаче не разказва цялата история.
Защото страните, които гласуваха против резолюцията, въздържаха се или отсъстваха, представляват 59 процента от населението на света. След това призивът на администрацията на Байдън Русия да бъде изключена от срещата на върха на Г-20 в Индонезия беше игнориран.
Междувременно, въпреки интензивната подкрепа от страна на НАТО, опитите да се спечели подкрепа за Украйна в глобалния юг се оказаха пълен провал. На 20 юни, след поредица искания, украинският президент Володимир Зеленски се обърна към Африканския съюз; само двама държавни глави от 55-те члена на континенталната организация присъстваха на срещата. Малко след това искането на Зеленски да се обърне към латиноамериканския търговски блок Меркосур беше отхвърлено.
Ясно е, че претенциите на НАТО да бъде „бастона на базирания на правила международен ред“ не е мнение, което се споделя от по-голямата част от света. Подкрепата за политиките на военния съюз е почти изцяло ограничена до неговите страни-членки и шепа съюзници, които заедно съставляват малко малцинство от населението на света. По-голямата част от световното население отхвърля политиките на НАТО и глобалните й стремежи и не желае да разделя международната общност на остарели блокове от Студената война.
През 1955 г., 10 години след като САЩ хвърлиха атомна бомба над Хирошима (Япония), турският поет Назим Хикмет написа стихотворение с гласа на 7-годишно момиче, загинало при този ужасен акт. По-късно стихотворението е преведено на японски език от Нобуюки Накамото като „Шинда Оннаноко“ („Мъртво момиче“) и често се пее в памет на това зверство. Като се има предвид суровостта на войната и ескалацията на конфликта, струва си да се замислим още веднъж върху красивите, запомнящи се текстове на Хикмет:
„Идвам и стоя на всяка врата
Но никой не чува мълчаливите ми стъпки.
Чукам и оставам невидима
Защото съм мъртва.
Аз съм само на седем, но умрях
В Хирошима много отдавна.
Сега съм на седем, както бях и тогава.
Когато децата умират, те не растат.
Косата ми беше обгорена от въртящ се пламък.
Очите ми се замъглиха; очите ми ослепяха.
Смъртта дойде и превърна костите ми в прах
И тя бе разпръсната от вятъра.
Нямам нужда от плодове, нямам нужда от ориз.
Нямам нужда от сладкиши, нито дори от хляб.
Не искам нищо за себе си
Защото съм мъртва.
Всичко, което искам, е мир
Бори се днес, бори се,
Така че децата на света
Да живеят, да растат, да се смеят и да играят.
