След като „Файненшъл Таймс” написа, че „Алармата се издига в западните столици заради задълбочаващите се връзки на Турция и Русия, няма съмнение, че загрижеността на Запада относно „решимостта на Путин и Ердоган да си сътрудничат, постигната на неотдавнашната среща в Сочи, е достигнала до ниво паника. „Ню Йорк Таймс” (NYT), излиза със заглавие „Путин и Ердоган осигуряват повече пространство за сътрудничество на срещата си в Сочи”. От своя страна „Вашингтон пост” е убеден, че „както на Запад, така и в Украйна нарастват опасенията, че Москва очаква с помощта на Ердоган да се заобиколят санкциите в банковия, енергийния и промишления сектор”.
Всъщност тревогата е заради обявеното от Ердоган решение, споделено пред журналисти в самолета на връщане от Сочи, че е постигнато споразумение за закупуване на руския газ от Анкара в рубли, както и за търговия между двете страни в национални валути. Шумът е голям. Особено след като стана ясно, че турските медии цитираха изяавление на Ердоган, че „има много важни развития за широкото използване на руската платежна система МИР в Турция”, което на Запад се възприема като „механизъм за заобикаляне на руските санкции”.
Но Ердоган обяснява, че тази платежна система ще облекчи не само руските туристи, но ще има ефект и за Русия, и за Тюркие, както турците вече официално наричат държавата си. Срещата на ръководителите на централните банки на Русия и Турция е била точно с цел съгласуване на действия във финансовата сфера, включително за платежната система МИР. Повече руски туристи – повече средства в изтънелия турски бюджет, а това е достатъчен стимул за ползотворни разговори. Кактго казва Ердоган „Вратите на Тюркие са отворени за всички”. Допълва, че „Тюркие е най-важната отворена врата на свободната пазарна икономика в света” и по всичко изглежда, че ще продължи с политиката си на баланс между Изтока и Запада, т.е. като мост между двете конфронтирани системи, но и няма да се откаже от позицията на „западно острие” в неговия регион. Докато западните медии определят срещата в Сочи като „заплаха, с която трябва да се справим”, редица анализатори и политически представители призовават за санкции и натиск върху Турция и Ердоган в персонален план.
Дали е добра идея обаче се питат по-опитни коментатори и експерти, защото е факт, че Турция от десетилетия е дълбоко интегрирана в западната финансова система и достатъчно мощни западни компании имат печеливш бизнес в страната на Ердоган. Призивите западните банки и дружества да се изтеглят от Турция едва ли ще предизвикат сътресение, защото мястото им веднага ще се заеме от други. Така както в Русия след изтеглянето на големите западни ксомпании, други заеха мястото им, включително турски. Решението на Москва да паднат визите за турските бизнесмени допринася за укрепване на връзките в тази насока. Очакванията, че след изтегляне на чуждестранните фирми Турция ще понесе сериозни щети в размер на милиарди долари едва ли е толкова стресиращо за Ердоган. Той винаги намира начин да отговори със заплаха, че ще се обърне към друг доставчик или продукт. Щом е взето решение от Камарата на представителите във Вашингтон /внесен законопроект от конгресмен и лобист от гръцкия етнос в САЩ/ да не се продават модернизираните F-16 на Турция, което бе обещано от Джо Байдън след като Турция вдигна ветото за членство на Швеция и Финландия в НАТО, Ердоган обяви, че ще се договаря за внасяне на руските самолети СУ-57 и няма да ратифицира в Меджлиса /парламента/ решението за членството на двете скандинавски страни в НАТО. Друг въпрос е дали ще го направи след като изпраща специална парламентарна делегация в САЩ за разговори. Без значение, че страната му е определена като „все по-ненадеждния съюзник на Запада”. Той е наясно, че на Запад има дискомфорт във връзка с укрепване на икономическите връзки във време, когато той се изявяваше като основния търговски мост между Москва и останалата част на света, а това е основна нишка на неговата последователна и неотклонна черта на управлението му за независима и суверенна външна и вътрешна политика. Винаги с лозунта „Турция над всичко” , което определено ще му носи дивиденти за ключовите парламентарни и президентски избори през 2023г. Това се харесва на турците, доказано през десетилетията на управление на Ердоган.
Путин в Сочи посочва, че „Турски поток е основният маршрут, който все още се влива в Европа”, но и NYT е убеден, че Турция и Русия имат основателни причини за поддържане на добри практически отношения”. Путин е убеден, че „Ердоган е надежден променящ играта партньор в рамките на НАТО”, но в същото време е и готов клиент за руския газ. Това дава възможност за прилагане на независима политика от страна на Анкара. Москва няма нищо против. Вратата е отворена. Турция получава 45% от нуждите си от руски газ и 10% от общото потребление ще получава от строящата се с помощта на Русия атомна централа Аккую. Информациите, че се купуват от руснаци акции в турски рафинерии, терминали и складове само налива вода в мнения за „нова визия в отношенията Русия-Турция”. На практика Москва по този начин ще си осигури възможност за износ на нефт и газ чрез Турция за трети страни. Особено ако наистина се отварят сметки на големите руски банки в турски банки. Така руски бизнесмени, пишат турски медии, биха могли да оперират например в свободните икономически зони на Турция. Гаранция за отношенията между двете страни е „взаимното разбиране, основано на взаимно уважение и доверие, което установихме с г-н Путин”, казва Ердоган. Говори за общи интереси и то в рамките на международната система. Подписан е меморандум за разбирателство в Сочи, а е изнесена информация и за увеличаване с повече от 400 млн дол търговския обмен между двете страни само за последните 3 месеца. Впрочем в Анкара има информации, че турският износ за България е се е увеличил с 218 млн дол и е достигнал 485 млн през юли.
В Сочи все пак разговорите не са били ограничени само в рамките на търговско-икономическите отношения. Общи интереси в Черно море, Източното Средиземноморие, Сирия, Либия, Кавказ няма как да не бъдат теми да обсъждане, пишат в Анкара. Докато в Техеран Русия и Иран категорично са били против поредната, 5-та по ред, военна операция на Турция в Сирия, в Сочи Ердоган се е опитал да „обясни” по-подробно целите си за тази, както вече я наричат в Турция „специална военна операция” в Сирия. Отговорът на Путин, цитиран в турските медии, е „ако предпочитате да разрешите заедно с Дамаск този проблем и това ще бъде много по-точно”. Един вид Русия „ще си затвори очите” за нова военна турска операция в Северна Сирия, насочена срещу сирийските кюрди и покровителите им на изток от Ефрат, ако операцията е съгласувана и проведена с участие на силите на президента Асад. Иначе и Русия, и Турция са за териториалната цялост на Сирия. Но Москва тласка Анкара към съдействие с Дамаск, за да се запази целостта на страната. В отговор Анкара е заявила, че „разузнавателните организации на Тюркие и Сирия вечи са се занимавали с тези въпроси, но целият смисъл е да се получат резултати”. Определено са сигнали за „нова визия”, този път за Сирия и в противовес на твърдото становище на Вашингтон, че Ердоган никога няма да позволи Асад да остане на власт в Дамаск т.е. в Сирия.
Но в този променлив и нестабилен свят всичко се случва. Интересите диктуват правилата в тази геополитически противоборства и едва ли Ердоган на този етап ще си позволи игра на повече фронтове. Видно е, че се договаря за постигане на свои цели в Сирия, но съглясувано с Москва при нейни условия, а за Кваказ казва, че трябва да се играе „прозрачно” с Кремъл за този регион. Иначе ще пострада идеята на т.н. тюркски свят в Южна Азия, където Анкара се опитва да има водеща роля. Собствените усилия за постигане на всички тези цели обаче цели не са достатъчни. Затова Ердоган обяви участие през септември на среща на ШОС, която ще се проведе в Узбекистан.
Дали Турция ще стане член или само наблюдател, предстои да видим. Но вече има информации от председателя на Международния форум на БРИКС, Пурнима Ананд, че Турция, Египет и Саудитска Арабия ще могат да се присъединят към БРИКС много скоро. Явно желанието е регистрирано. Не е само амбицията за посредническа роля в отношенията Русия/Украйна, започнати с договорките за износа на украинско жито през Одеса. Дали тези игри на Ердоган на международната сцена ще му осигурят повече избиратели за изборите следващата година и ще допринесе за стабилизиране на турската икономика и търговия, времето ще покаже. Опитът му е впечатляващ, но и заплахите за натиск от страна на Запада не бива да се пренебрегват. Както казва Лавров – „Западът е като ранен звяр, който не бива да се дразни в такъв момент, защото става безпощадно отмъстителен”. Може да се предположи, че Ердоган го знае. Винаги се е съобразявал.