Събитията в Украйна  си остават една от първите точки в дневния ред на международната сцена, но сред коментарите на сериозните наблюдатели се налага изводът, че с настъплението на украиските войски, сред които  вече е известно, че никак не са малко чужди инструктори и наемници, е поставено началото на пълноценна война на Запада срещу Русия. Не е ясно как ще отговори Путин, но няма съмнение, че Вашингтон има много средства за влияние по света. Като се започне от военната мощ, финикийски знаци, послушна преса и се стигне до инсталирането на власт на политически лидери и т.н. лидери на общественото мнение. Някои ги наричат лица за влияние, които чрез  think tanks групи и създадени „умни списания” са в дъното на убеждения, които са в интерес на англосаксонските сили. Предимно, за да има влияние, което ще парира всяко усилие за независима политика и суверенитет на дадена държава. Става въпрос за онези страни в Европа, които си позволяват да споменават за необходимост от силно суверенна политика, защото знаят своето място  в историята и географията на континента. Нещо такова заяви и канцлерът Шолц в Прага, както и едно изречение на Урсула фон дер Лайен при представяне на Доклада за политиката на Брюксел, което някак не бе забелязано, че  „Европа не трябваше да допуска тази война” дава насока на други европейски настроения. Струва си замислянето. Но думите й за използването от руските войници на части от хладилници за резевни части за самолетите им, похлупиха тази трезва мисъл.

В такава ситуация никак не е изненада, че зад всички тези събития и констатации непрекъснато изплува името и действията на спекуланта финансист Джордж Сорос, чието име всъщност е Дьорд Шварц, родом от Унгария. Сорос е на 285 място в индекса на милиардерите на Bloomberg със състояние от 7.5 млрд дол, но действията му по света в стратегически важни за САЩ държави са за ниво с много повече средства. Известна е ролята му при мигрантската криза със сирийските бежанци, когато той съдейства включително чрез натиск, за предоставяне на Турция от страна на ЕС на 6 млрд дол срещу задържане на 2-4 млн бежанци на турска територия  т.е. да се покрият разходи от 5 хил дол на човек за година.  Някои твърдят, че и Анкара е предоставяла средства на Сорос, както и Азербайджан. А отвореният джоб на Баку за съдействие от страна на Сорос, макар и вече на възраст, няма как да не е свързан с конфликта с Армения за Нагорни Карабах. Така, както не е случайно, че Нанси Пелоси, председател на Камарата на представителите в Конгреса във Вашингтон, демократ, е на посещение в Ереван точно по време на срещата на ШОС в Самарканд, Узбекистан. Ключова, между другото, за изграждане на нов световен ред в многополюсен свят и за сътрудничество между страните-членки в областта на сигурността, отбраната, борбата с терористични организации, икономика, финанси, търговия и много други проблемни направления. Тази визита, както и разговорите по телефон с държавния секретар Блинкен явно са попречили на Пашинян, премиер на Армения, да бъде на срещата на върха в Самарканд и да се срещне лично с Алиев, за да се договорят за изход от въоръжения конфликт. Този път по границата между двете страни, а не за Нагорни Карабах.

Поредното примирие е сключено под егидата на Москва и се спазва. Но за Белия дом е важно да се демонстрира, че САЩ са в състояние да решават конфликти в размирни региони и да са водеща сила с роля и влияние точно в този момент и в района на Кавказ и Каспийско море. Да се притисне Русия, защото това е територия, която е жизнено важна и е стратегическа за Москва. Независимо, че Русия не се е отклонила от миротворческата си дейноност в региона на Кавказ и Централна Азия. На Запад са преценили, че с операцията в Украйна, Москва е изцяло заета с военните действия там и даже има сериозни проблеми, което дава възможност за  създаване на нови  горещи точки на напрежение около границата на Русия. Част от стратегия за изтощаване, свличане в бездната на безизходица, което може  да се приеме и за тестване на противника дали ще се справи със взривоопасна ситуация. Ситуации, които непрекъснато се появяват или инициират под носа на Москва.

Играчите в региона на Кавказ по традиция са повече от предполагаемото, но когато Раиси, президент на Иран, в разговор по телефон с Пашинян казва, че „регионът не може да си позволи нова война”, той безусловно е прав. Съветва да се спазват условията на споразумението между Баку и Ереван, което е сключено с посредничеството на Москва, а после да се търси „мирен път за решение”. Техеран следял с повишено внимание събитията около конфликтите междуа Армения и Азербайджан, но решения се взимат, когато се познава почвата. Почва, която е позволила избухването им. А тази почва е торена още от 1997г, когато фондация на Сорос започва своята дейност в Армения.

Преди това мрежата на „Отворено общество” се разпростира с филиали поне в 37 страни по света. Стратегически за Вашингтон. Започва се с фокус върху местната младеж, изпращат се за обучение в гимназии, висши учебни заведения стотици младежи, често и преподаватели за сметка на фондацията на Сорос. За последните години  по 5 хил арменци са изпратени по програми в Европа, САЩ, Канада с цели „развитие на гражданско общество и медии”. След Будапеща обаче и в Ереван има кампания и дори заведени дела за „прекратяване незабавно на офшорната организация –фондацията на Джордж Сорос”. Защото имало информация, че подразделението на Сорос в Ереван не е нищо друго освен клон на юридическо лице, регистрирано в Лихтенщайн. А както се знае, Лихтенщайн е особено популярна офшорна зона.

Светът се бори с офшорните зони, доколкото може, защото те са извън контрол и не се знае произхода на средствата, които се регистрират и ползват там. Предположенията са, че когато организации на Сорос ползват за регистрация офшорна зона, те може и да се стремят да скриват източника на собственото си финансиране. За Армения това се оказва особено важно, защото мрежата има забележително влияние в политическите процеси в страната и съответно растат опасенията за „разрушителното действие за сигурността на страната и запазването на културната идентичност и традиции на арменския народ”. Поне това твърдят завелите делата в Ереван срещу фондацията „Отворено общество- Армения” на Сорос. А тази фондация имала в Армения 60 организации, обединени под лозунга „Партньорство за отворено общетво”. Стратегическите задачи от социално- политически и военен характер не са тайна. Напротив, афишират се. А как се отразяват върху културното и ценностно поле на Армения вижда всеки редови арменец. Защото основна дейност всъщност е укрепване на опозиционните сили, на онези, които са русофобски настроени.

Създадените медийни платформи и ТВ-екрани работят в такава насока. Тази дейност се активира особено при избухването на горещите конфликти с Азербайджан, когато започват кампании за отстраняване на дадени лидери в Ереван, когато се инициират масови протессти на гражданите и  се подкопават тристранните споразумения от 2020г, както и настоящите, които целят спиране на огъня и са под егидата на Русия. Няма съмнение, че стратегическата цел на дейността на фондацията на Сорос е промяна на военно-стратегическата обстановка в Армения, а и извън нея. Отново възможност за провокиране на Кремъл и отклоняване на Ереван от участие в организации като ШОС, ОДКС /организация на договора за колективна сигурност/ или  ЕАЕС /Евразийски икономически съюз/.

В Ереван напоследък растат информациите, че спонсорирани от фондацията на Сорос пропагандисти т.е. лица за влияние правят опити за дискредитиране на въоръжениет сили на Армения, за изтегляне на руския военен контингент от страната, които са гарант за сигурността и границите й. В Баку казват, че Москва е „покровител на Ереван”, но по-скоро Русия е балансьор в конфликта и подкрепата за Армения няма как да се нарича безусловна. Русия няма интерес от военен огън по нейните граници. Още повече, че това са бивши соцстрани и са живели заедно в рамките на СССР и то без подобни конфликти. Да не говорим за участието им в Червената армия по време на Втората световна война.

Разбира се, че в днешно време защитата на националната сигурност и държавния суверенитет е грижа на собствените правителства.  Но отварянето на очите за чужди намеси, които идват от хиляди километри разстояние и преследват свои цели и интереси е важно условие за укрепване на собствената държавност. А дали ще се вмемат мерки срещу медии и организации, които раздухват омраза и русофобия е въпрос на вътрешни дела. За Москва определено е важно мирното уреждане на конфликтите и живот в разбирателство и сътрудничаство. Иначе и нейните проблеми нарастват. А нали това е стратегическата цел на англосаксонците?!