Когато САЩ нападнаха Афганистан след събарянето на кулите-близнаци, един пенсионер от ЦРУ – когото бяха поканили да се върне на работа предвид усложнилата се обстановка – беше направил публичен анализ и беше обяснил каква глупост е това, като бе завършил с думите:

„Аз съм твърде стар и твърде дебел, за да бягам от талибаните по афганистанските планини, но ми е жал за по-младите“.

Оказа се прав този…, нека кажа колега, спомняте си преди година кадрите с панически напускащите Кабул американци на покривите на Посолството.

Понеже сега САЩ и Великобритания използват украинците като пушечно месо срещу Русия (едни руснаци се бият и убиват други руснаци – мечтата на англосаксите), и ги въоръжават, като мимоходом хем обезкървяват Русия, хем утрепват Европа (демек нас – ние нали, Божем, сме Европа?), а пък украинците все някога ще останат без пушечно месо.

Та ако дотогава не се е върнала дипломацията „на терен“, ще трябва ново пушечно месо. Тук нашите „съюзници, партньори и приятели“ виждат възможния принос на България. Някой ще каже, че е рано да се мисли за това, но пък аз обичам да мисля за бъдещето. Та, да кажа:

Лично аз съм вече твърде стар и дебел, за да ходя да защитавам – с пушка на рамо – американските интереси в Украйна;

Не искам двамата ми сина и зет ми да бъдат изпращани там!

Не искам и други български синове, бащи, братя да бъдат изпращани там принудително, а ако някой иска доброволно – и сега има възможност, нека заминава.

Източник - Фейсбук