Влизаме в ключов за планетата ни, Европейския съюз и държавността ни период и това налага да имаме оптимална стратегия за безаварийно преминаване през следващите много опасни за оцеляването на държавата ни и населението й години. Задължително е отрезвяване от емоциите и катарзис на цялото население с български паспорти, независимо къде се намира то – в или извън формалните граници на България.
Би трябвало всички вече да са осъзнали, че през 21 век войната не само е възможа, но и на практика е обективно съществуваща реалност, не само тук, в близост до границите ни, а и по цялата планета. Различните форми на война – класическа, космическа, икономическа, информационна, ментална, хибридна и т. н. не променят същността на явлението, а само го допълват. Глобалният конфликт за световно господство между воюващите няколко участника се задълбочава и изостря, превръщайки се в реален геноцид за всички народи, попаднали по географски или исторически причини в полето на техните претенции.
Очертаващите се изходни посоки са основно две и са коренно противоположни. Първата е – унищожение или поне съсипване на планетарния биологичен живот, придружено със сломяване и подчиняване на човечеството, а втората е – победа на разума и установяване на епоха на съвместимост и сътрудничество между различаващите се по цивилизационна същност общности и региони. За да се тръгне успешно във втората посока е необходим обективен, безпристрастен анализ на действителността, укротяване на страстите, разработване на многовариантни краткосрочни и дългосрочни прогнози и целева програма за основните управленски дейности в следващите около три рискови години, в които е желателно да имаме консолидирани около целите и задачите относително стабилни парламент и правителство.
Какви трябва да са целите – официални и неофициални на държава и народ с географията и история на на България? Колкото и тъжно е да се каже – основната краткосрочна цел е – излизане от опасната геополитическа ситуация с възможния минимум претърпени вреди, опазване на населението и ресурсите и готовност за скок напред в по-добрите времена. Съпътстващите цели трябва да са обвързани и подчинени на основната цел.
Самата управленска програма също следва да има минимум два варианта със съответните подварианти – официални и неофициални, защото при наличието на военни действия е полезно по-малко да се говори и повече да се мълчи.
Краткосрочната програма (за 3–4 години) следва да бъде обвързана с дългосрочната и средносрочната програми и да е резултат от многофакторен вероятностен анализ на геополитическата и вътрешната бързо изменящи се ситуации. Наложителна е адаптивна, гъвкава политика, основана на своевременни точни прогнози за предстоящите събития, защото вярната прогноза е ключова предпоставка за успешна програма, водеща до съзидателно бъдеще.
Представената базисна частична програма с основни насоки за пет ключови сектора е за тригодишен срок, защото това е максималния реалистичен срок за действие на следващото правителство. Тя е разработена въз основа на собствена многовариантна прогноза и представлява аналитичен синтез на насоките, въз основа на които следва да се развие бъдеща цялостна програма.
I. Външнополитическа подпрограма
Сегашната геополитическа ситуация предопределя външнополитическата подпрограма като най-важна за успешното съхраняване и развитие на страната. От верния избор на външнополитическо поведение зависят и настоящето и бъдещето на държавата ни. Като се има пред вид, че населението е почти наполовина разделено между прозападното и произточното направление, както и че крайният резултат от сблъсъка между де факто воюващите сили все още е неясен, то правилното решение е да се започне от разработването на безпристрастна обективна прогноза за геополитическия и икономически ход на предстоящите събития, като за целта се заложи в програмата формирането на национален прогнозен институт, който да заработи пълноценно веднага. Това се налага, защото вярното прогнозиране на външнополитическите събития, предопределя доброто бъдеще на собствената държава.
Към момента, а вероятно и за в бъдеще като най-полезно се очертава движение по средата между воюващите сили, като основните усилия трябва да са насочени към недопускане на сблъсък между тях на територията на Балканския полуостров. За да се запази мира на нашата територия всякакви партийни или други изхвърляния в едната или другата посока следва да бъдат пресичани бързо и заменени от реална българофилия, изразяваща се в уважително отношение към противоборстващите страни, при твърдо отстояване на суверинитета ни и без опасни отстъпки.
II. Икономическа подпрограма
Основният сегашен проблем на българската икономика е силната й зависимост от прекалено централизираното европейско икономическо управление. Икономическите идеи, налагани от европейските институции съществено се разминават с реалните икономически процеси, като спъват развитието на европейските държави и самият ЕС като цяло. Това е твърде видимо за повечето експерти, но на политическо ниво почти никой не се осмелява да го заяви официално.
Типичен пример за това е годишната реч „За състоянието на Съюза през 2022 г.“ на Председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, произнесена на 14. 09. 2022 г. пред Европейския парламент и съпроводена от аплодисменти. Представлението, което бе разиграно с нейното появяване в облекло с цветовете на украинското знаме, в знак на солидарност с Украйна, за съжаление, навява асоциации с циркова клоунада, целяща отвличане на вниманието от катастрофалните проблеми, пред които е изправен ЕС, в резултат на недалновидната и вредоносната политика на неговите институции. Доказа се още веднъж, че чрез режима на санкции и ковид ограничения е въведен модел на военновременна командно директивна икономика, т.е. сега ЕС се управлява по подобие на епохата на ранния социализъм в ХХ век.
Какво следва да се направи, за да се излезе успешно от тази опасна ситуация? Първо – в синхрон с другите осъзнали проблема държави да се алармира и настоява за преосмисляне на европейските екологични и икономически политики и за отмяна или отлагане на т.н. „Зелена сделка“ и произтичащите от нея проекти за закриване на енергийни мощности. При отказ да се направи това – да последва отказ на България от закриване на мощности, заедно с отказване от и без това крайно недостатъчните средства за покриване на загубите. Нека нашите специалисти по европейско право да посочат юридическите основания, на които европейските институции си позволяват да ни налагат подобни задължения. Ако не са налице такива техни правомощия, каквато вероятно е истината, да се посочат механизмите, чрез които можем да откажем да изпълняваме доброволно тези антидемократични самоубийствени нелепости.
Второ – преориентиране на цялата икономика и наука към ускорено развитие на продоволствения сектор – земеделие, животновъдство с акцент върху овцевъдството, консервна промишленост, лека промишленост и т. н., както и възстановяване и стимулиране на машиностроенето, необходимо за леката промишленост. Приоритетно следва да бъде държавното насърчаване на производството на стоки за бита и промишлеността, необходими, както на България, така и за ЕС. Положително явление би било преориентирането на високотехнологичния сектор от насоченост към софтуерни продукти към изграждане на хардуерни мощности, каквито възможности би следвало да имаме. Най-важното политическо и икономическо решение, което следва да се вземе е – спиране износа на суровини и насърчаване производство на краен продукт.
III. Подпрограма – Образование, наука, култура
Тези дейности са изключително важни за съществуването на всяка суверенна държава, защото предопределят нейната същност и значимост в международен аспект. В много отношения те са по-важни за националната сигурност от армията и затова е недопустимо за тях да се определя несъответстваща на значението им част от държавния бюджет. Това налага в програмата да се предвиди изравняване на финансирането с европейските стандарти. Наложително е да се отделят висшето образование и науката от основното и средното образование, така както е в развитите страни, като се обединят с иновациите в създаденото вече самостоятелно министерство. Първата му задача трябва е – разработване на система от конкурси за научни открития, изобретения и иновации, заедно с възобновяване на девиза: „Науката е производителна сила“ с акценти върху селското стопанство, енергетиката и защитни средства при природни бедствия и аварии.
В културата – поемане на управлението й от действително културни хора с общопризнати творчески постижения, ангажиращи се със задължението да създадат спокойна творческа среда, в която да участват с идеи и дейности всички активни участници в културния сектор. Необходимо е и институционално и законодателно преосмисляне на дейностите по опазването на историческото и културно наследство и мощно активиране на държавата като институционална отговорност и организационни функции.
IV. Социална подпрограма
Ключовата фраза за успешно опазване на социалния мир е: „справедливо разпределение на благата“. Ковид мерките и войната в Украйна усилиха до допустимия предел възможностите за спекула, корупция и присвояване на предназначените за обществено ползване блага, давайки възможност на едни слоеве от населението да се обогатяват за сметка на други. Изкуствено предизвиканата свръхинфлация предостави възможност за несправедливо освобождаване от дългове на досегашните големи длъжници – държави и индивиди, за сметка на още по-несправедливото обедняване на други държави и работещите слоеве, чрез изсмукване на техните държавни резерви, спестявания и трудови доходи. Най-пострадала е средната класа, а именно тя е създаваща благата, които другите два слоя – най-богатите и най-бедните потребяват без адекватен личен принос. На практика, с раздаването на компенсации и помощи без изискване за доказване на измерима полезност, сега се прилага принципа: „От всекиму според възможностите, всекиму според потребностите“.
Какво трябва да се направи? Да се поеме курс към премахване на причините за инфлацията и скока на цените, вместо към тяхното частично компенсиране, защото то е пагубно за икономическото развитие. За целта трябва да се промени мисленето на ниво ЕС или да се преосмисли съществуването на самия ЕС в този вид.
V. Законодателна подпрограма
Една от най-важните задачи на редовното правителство е да се разработи законодателна програма за минимум пет години напред. В нея задължително трябва да се заложи многовариантен проект за нова Конституция и свикване на Велико народно събрание в края на 2025 г., за да се излезе от сегашния безизходен конституционен капан, заложен поради вмешателство на външни недобронамерени интереси. Трябва да се предвиди и цялостно осъвременяване на основните закони, и най вече – разработване на концептуално променени Наказателен кодекс и Избирателен кодекс, както и на демократичен механизъм за събиране на идеи за законодателни промени и обсъждане на проектите за тях от цялата юридическа съобщност.
Бавно зрее българският народ, но до 2025 година трябва задължително да е осъзнал, че разединението е пагубно за всички, и че е дошло време да се премине от досегашното време разделно във време обединително, поне за разумната част от обществото. Крайната цел е – постигане на съзидателно общество, живеещо в хармония със себе си и околния свят.
