АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Размисли по повод на деня за размисъл

проф. Никола Аврейски - 01 октомври 2022

След като предсрочните парламентарни избори бяха насрочени от държавния глава за 2 октомври, точно в Деня за размисъл беше проведена официална церемония по откриването на газовата връзка между България и Гърция. Предположенията, че това е предварително добре обмислено и съгласувано с метрополията

покушение върху Деня за размисъл

се оправдаха. Докато служебният премиер Донев и изпълнителните директори от българската и гръцката страна на компанията оператор, както и президентите на Азербайджан и Сърбия, се въздържаха от политизиране на събитието, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен не пропусна възможността за пореден път да изяви своята патологична омраза към Русия. Тя използва предоставената й трибуна, за да осъди подхванатата от Русия ,,ужасяваща война срещу Украйна и енергийната война срещу Европа”, като представи въвеждането в експлоатация на интерконектора като възможност България ,,да се освободи от хватката на Русия”. Даденият от тази внучка на нацист тон беше незабавно подхванат от президента на Северна Македония и премиерите на Гърция и Румъния. Официалната церемония бе използвана и за рекламиране на ,,приносите” на правителствата на Борисов и на Петков за диверсификация на доставките на газ за България.

За голяма изненада

в този хор се включи и българският държавен глава.

Двукратно избиран с гласовете на русофилите и лишен от перспективата за нов избор, Радев предпочете да се изяви като надежден натовски генерал и съмишленик на евробюрократите, загрижени повече за ,,евроатлантическите ценности”, отколкото за националните интереси.

В съучастник на замислената пиаркампания в Деня за размисъл в полза на евроатлантическите партии в България бе превърната и Българската национална телевизия, предавала директно официалната церемония, макар тя се издържа с парите на българските данъкоплатци, в мнозинството си благоприятно разполажени към Русия, както показват последните социологически проучвания на западни агенции.

Всеки непредубеден български гражданин

е в правото си да запита:

  • Редно ли бе официалната церемония по отриването на интерконектора да бъде насрочена точно в Деня на размисъл преди толкова важни за България извънредни парламентарни избори при сигурната перспектива тя да бъде използвана за отправяне на политически внушения към българския избирател?
  • Доколко спазиха повечето официални гости на събитието нормите на професионалната дипломация, изискваща съобразяване с националното законодателство на държавата домакин на форума?
  • Допустимо ли е с такова посегателство към българското избирателно право да се рекламират евроатлантическите политически сили в България и косвено да се клеймят онези, които се придържат към националните ни интереси, не желаят страната ни да бъде превърната в съвоюваща и да поставят под въпрос самото съществуване на българската държава?

За всеки разумен и непредубеден български гражданин въпросите изглеждат риторични.