Нека да съм ясен. Най-важните икономически и политически проблеми, пред които са изправени САЩ са изключителните нива на неравенство в доходите и богатството, бързо нарастващата концентрация на собственост, дългосрочният упадък на американската средна класа и превръщането на тази страна в олигархия.
Ние знаем колко важни са тези въпроси, защото нашата управляваща класа работи непрекъснато, за да попречи на сериозното им обсъждане. Те почти не се споменават в залите на Конгреса, в който повечето конгресмени са зависими от вноските за кампанията за избора им от неограниченото количество пари на богатите и техните организации. Тези въпроси не се обсъждат често в корпоративните медии, които определят това, което виждаме, чуваме и обсъждаме.
Какъв е резултатът от всичко това?
Резултатът е, че сега имаме по-голямо неравенство в доходите и богатството, отколкото когато и да било през последните сто години. През 2022 г. трима мултимилиардери притежават повече богатство от по-бедните 50 % от американското общество – това са 160 милиона американци. Днес 45% от всички нови приходи отиват към най-горния 1% от най-богатите в обществото, а главните изпълнителни директори на големите корпорации получават рекордните 350 пъти повече от доходите на техните работници.
Междувременно, докато много богатите стават много по-богати, работещите семейства продължават да се борят за съществуването си. Колкото и невероятно да изглежда, но въпреки огромните увеличения на производителността на работниците, това, което получават за труда си днес (отчитайки реалната инфлация) е по-малко, отколкото са получавали работниците преди около 50 години. Когато аз бях дете, повечето семейства можеха да се издържат от един работещ от тях. Сега огромното мнозинство от домакинствата се нуждаят от две заплати, за да оцелеят.
Днес половината от американците живеят от заплата до заплата, а милиони водят полугладно съществуване със заплатите, които получават. Въпреки че са работели през целия си живот, половината от по-възрастните американци нямат спестявания и нямат представа как след време ще могат да се пенсионират и да живеяв достойно като се има предвид, че 55% от възрастните хора се опитват да оцелеят с доход под 25 000 долара годишно.
От 1975 г. насам в Америка има масирано преразпределение на богатството, насочено в погрешната посока. През последните 47 години, според Rand Corporation, богатство от 50 трилиона долара е било преразпределено от най-долните 90% от американското общество към най-горния 1% най-богати, главно защото нарастващ процент от корпоративните печалби се вливат в портфейлите от акции на богатите и властващите.
По време на ужасната пандемия от ковид, когато хиляди обикновени работници умряха, докато работеха, около 700 милиардери в Америка забогатяха с близо 2 трилиона долара. Днес, докато работническата класа остава с все по-малко доходи и богатство, мултимилиардери като Илон Мъск, Джеф Безос и Ричард Брансън се разхождат с ракети в открития космос, купуват си супер-яхти за 500 милиона долара и живеят в имения с 25 бани.
Позорно е, че в Америка днес имаме най-високия процент на детска бедност от почти всички развити нации на Земята и милиони деца, особено сред небелите раси, са изправени пред недостиг на храна. Макар че психолозите ни казват, че първите четири години са най-важни за човешкото развитие, нашата система за отглеждане на деца е до голяма степен нефункционална. Ние оставаме единствената голяма държава без платен отпуск по семейни причини и отпуск по болест.
По отношение на висшето образование трябва да си припомним, че преди 50 години обучението в САЩ беше безплатно или почти безплатно в големите държавни университети в цялата страна. Днес висшето образование е непосилно за милиони млади хора. Сега около 45 милиона американци се борят да изплатят студентски дълг общо от над 1.3 трил. дол., който са били принудени да вземат, за да завършат висшето образование.
Днес също така над 70 милиона американци са неосигурени или недостатъчно осигурени, а милиони други срещат трудности да плащат за нарастващите разходи за здравеопазване и лекарства с рецепта, които са по-скъпи в Америка, отколкото където и да е другаде по света. Цената на жилищата също расте. Не само около 600 000 американци са бездомници, но и близо 18 милиона домакинства харчат 50% или повече от ограничените си доходи за да наемат жилище.
Не само неравенството в доходите и богатството тормози нацията ни. Това е също така и неправилното разпределение на икономическата и политическата власт.
Днес имаме по-голяма концентрация на собственост, отколкото когато и да било в съвременната история на тази страна. В сектор след сектор шепа гигантски корпорации контролират какво се произвежда и колко плащаме за него. Невероятно, но само три фирми от Уолстрийт (Blackrock, Vanguard и State Street) контролират активи от над $20 трилиона и са основните акционери в 96% от компаниите от списъка на най-големите 500 компании. Същото е и при медиите, при които осем мултинационални медийни конгломерата контролират това, което виждаме, чуваме и четем.
По отношение на политическата власт ситуацията е същата. Малък брой милиардери и главни изпълнителни директори, чрез своите комитети, тъмни пари и вноски за кампании, играят огромна роля при определянето кой да бъде избран и кой да бъде победен. Сега има нарастващ брой политически кампании, в които комитетите от богаташи, които ги финансират осигуряват избирането на определени хора, които стават марионетки на своите кукловоди с големи пари. На първичните избори на Демократическата партия през 2022 г. милиардерите похарчиха десетки милиони, опитвайки се да победят онези прогресивни кандидати, които защитаваха работниците.
Д-р Мартин Лутър Кинг-младши беше прав някога, когато казваше: „Трябва да признаем, че не можем да разрешим проблема си сега, докато няма радикално преразпределение на икономическата и политическа власт“ в Америка. Това негово твърдение е още по-вярно днес.
Нека имаме смелостта да се обединим и да се борим срещу корпоративната алчност. Нека да се борим срещу огромното неравенство в доходите и богатството. Нека водим битка срещу корумпираната политическа система.
Нека бъдем заедно и най-накрая да създадем икономика и правителство, които работят за всички, а не само за 1%.
Бърни Сандърс е американски политик, сенатор от щата Върмонт от 2007 г. насам и председател на бюджетната комисия на американския Сенат. Той е кандидат за номинацията на Демократическата партия за президент на САЩ на изборите през 2016 г. и 2020 г. Нарича себе си социалист и е поддръжник на идеята за демократичен социализъм.
Източник - The Guardian