АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Знаем ли за целите на Европейската  политическа общност?

Зорница Илиева - 05 октомври 2022

Идеята на френския президент Макрон за „Европейска политическа общност” ще бъде обсъдена на първа среща със 17 държави на 6 октомври в Прага. Всъщност тази „Европейска политическа общност” е с цел да осигури участието на страни, които не са част от ЕС. Макрон още преди месеци заяви, че „ЕС не може да бъде единствения начин за структуриране на европейския континент в краткосрочен план”. Той още на 1 септември посочи, че много страни в ЕС са се поинтересували дали сред поканените ще е Турция и отговорът е бил „Франция няма да наложи вето за участието на Турция”. Така че в Прага ще са лидерите на ЕС, Украйна, Западните Балкани, Турция, Норвегия, Швейцария, Великобритания, Лихтенщайн и др.

Още при посещението на френския външен министър Катрин Колона  в Турция на 5 септември в Анкара тази тема е била обсъдена с Чавушоолу, външен министър на Турция. Макрон е убеден, че е необходимо разширение на политическите консултации между ЕС и другите страни, които не са членки. Дали е отговор на ШОС или обединението около Москва на бившите соцстрани по границите й, е друг въпрос. Но в Анкара са наясно, че по отношение на идеята за участие на Турция в този форум има спорове в европейската политическа общност. Все пак Турция десетилетия е оставена да бъде само кандидат- член за ЕС и преговорният процес е със затихващи функции. Поне на този етап. „Монд” дори писа, че „Проектът за Европейска политическа общност” е  изправен пред случая Турция и някои държави-членки не желаят да включат Анкара в скъпия проект на Макрон”. В крайна сметка Турци не само ще участва в Прага, но са насрочени и доста двустранни срещи с представителите на другите участнички. Времената са повече от тревожни и непредсказуеми и размяната на мнения никак не е за пренебрегване. Поне, за да не се получи онзи зловещ резултат, с който мейнстрийм медии по цял свят плашат жителите на Планетата.

Разбира се, че някои френски наблюдатели вече изразиха становище, че този проект е резултат от провалената амбиция на Макрон да „накара ЕС да заработи отново”. Неговата визия, че ЕС не работи добре, защото 27 членки на ЕС в средносрочен план не могат да продължат да функционират така, както преди 10-15 години. Като изживяващ се за лидер в Брюксел, след оттеглянето на Меркел, той явно е намерил  начин да покаже колко много вярва в ЕС и само иска да активира дейността му. Може да се търси връзка и с идеи като „Европа на няколко скорости” и „Европа на един център”, които имаха за обявена цел възстановяване на предишната сила на ЕС. Но не само.

Съсредоточаването на процесите за взимане на решения в Брюксел само сред т.н. страни-основателки няма как да не поражда съмнения и съпротива сред останалите страни-членки. Включването на други държани, които не са членки в процесите в ЕС, е  създаване на условия за съпричастност към Брюксел. Тези държави ще са част от динамиката на ЕС, но без всички права и отговорности, които имат държавите-членки.  Макрон счита, че всяка държава, която споделя демократичните ценности може да се присъедини към Европейската политическа общност. Това е нещо като допълнение към държавите-челнки на ЕС. Но изненадващо Великобритания е предложила следващата среща на тази общност да бъде в Лондон, а името й да стане „Европейски политически форум”.

Париж настъхна, защото това може да се приеме, че след Брекзит Кралството е решило да влезе отново сред страните – членки на ЕС, но „праз задната врата”. Явно нещо с Брекзита, падането на британската лира на Острова, както и проблемите на премиера Лиз Тръст с данъчната реформа /отложена вече!/ принуждават британците да търсят пътища към Брюксел. Но без да се поемат финансови ангажименти. На такива практики преди им се зазваше „да влезе британската лисица”. А ако наистина в дългосрочен план Вашингтон остави Лондон да оглави англосаксонската политика в Европа, активността на Лондон на срещата в Прага е само първа лястовица за различна политика.

Случаят с Украйна определоно ще бъде обсъждан в Прага не само на срещата на върха на лидерите на държавите – членки в ЕС, но и в „Европейската политическа общност”. Според Макрон кандидатурата на Украйна за членство в ЕС може да се реализира след дългогодишен процес /нещо като за РСМ след нерешените проблеми с България/ и че щом Киев споделя същите ценности като Брюксел, може да се обедини под чадъра на „Европейската политическа общност” вместо да става член. Това си е приобщаващ процес, както за страните-членки, така и за трети страни. Дума не се дава да се издума, че това е заместител на разширяването на ЕС.

В тази връзка в турския печат има анализи, които поставят въпроса, че „ЕС не е честен в процеса на разширяване. Смятаме, че трябва да се сложи край на разграничението между Турция и Балканите, например, което става все по-очевидно в политиките на ЕС за разширяване”. Анкара счита, че след войната в Украйна и ролята на Турция като посредник в украино-руския конфликт, Турция е показала колко е „важна за Европа и ЕС”. Чавушоолу в прав текст казва, че „само с Турция ЕС може да реализира потенциала си и да се преърне в истински геополитически фактор”. Може, ако не е налице този срив в икономика и финанси в Европа. Санкциите срещу Русия все по-ясно очертават картина на негативно отражение на тези санкции върху въвеждащите ги.

Това са въпроси за заседанията на върха в Прага, където ще има встъпителна сесия и дискусии на кръгла маса. Става въпрос за сигурност, стабилност, енергетика, климат, икономика, транспорт т.е. енергийната криза и икономическата ситуация след събитията в Украйна. Разбирателство? Единна позиция? Къде е България в суматохата? Предстои да се наблюдава.