Путин и Ердоган днес се срещат в Астана, Казахстан. И то след като Ердоган заяви, че светът е в конфронтация и мирът, справедливостта и разбирателството са останали в миналото. Сподели и че в Прага при срещата на върха на лидерите на ЕС те са коментирали помежду си, че имат притеснения как ще преживеят зимата. Каквото и да се говори,  срещата му с Путин ще се следи под лупа от цял свят. Ердоган, пристигнал със съпругата си Емине, ще има срещи и с Токаев, президент на Казахстан, и с Лукашенко, президент на Беларус, и ще  участва в срещата на върха в региона. Темата на провежданата конференция ще бъде за взаимодействие и мерки за укрепване доверието в Азия.

Участието на Ердоган несъмнено ще му донесе дивиденти. Не само защото стратегията на Турция във външната политика е за засилване влиянието й в този регион, но и защото точно на този етап ръкостискане с Путин ще даде възможност за демостриране на  водеща роля на международната сцена. Още повече при официално обявени амбиции за посредничество при решаване на ключови за света конфликти като този в Украйна. Обстановката е турболентна, че чак взривоопасна, а закани, санкции, хибридни атаки и злепоставяне явно не допринасят за спиране на военните действия на територията на Украйна. Личат и притесненията на западните страни заради изчерпване на финанси, оръжейни складове и срив на икономики заради липса на евтини енергийни доставки и достъп до китайски стоки. (Спрявка – признанията на Борел).

За Путин несъмнено е важно на този етап  за съхрани контактите си с Анкара, независимо, че няма как да не си дава сметка, че Ердоган едва ли може да се нарече предан съюзник. Известна е политиката на баланс между Изтока и Запада, която Турция последователно следва през годините с цел използване на противоречията между големите геополитически играчи в своя полза и интереси. Като член на НАТО Анкара е онзи трън в петата на Алианса, който създава недоразумения и дори проблеми като напр. този, с кандидатстването на Швеция и Финландия в организацията. Във всички случаи това е най-малкото удобно за Москва. Затова Кремъл предварително информира, че са приготвени доста „морковчета” за Турция, ако преговорите с Ердоган се окажат успешни.

 Независимо, че Анкара спря използването на руската система за разплащане МИР след като свърши туристическия сезон, руска частна авиокомпания открива въздушна връзка с т.н. Северна Турска Кипърска република., СТКР, непризната от никого. Но не само поддържана от Турция още от военното нахлуване през 1974г, , но и със зачестяващи призиви да се присъедини официално към Анкара. Ефектът на доминото определено действа. Москва е решила и да открие консулска служба в Левкоша/Никозия, защото в СТКР живеели 10 хил руски граждани и те имали нужда от консулски услуги. Това не означавало дипломатическо признаване на СТКР, но стъпката безспорно  е многозначителна. Защо в Тайван да има консулски служби на САЩ и други западни страни, а Русия да не може да обслужва своите граждани в също толкова непризнати райони? Някъде е отворена кутията на Пандора, а Москва явно добре се учи от опита на англосаксонците. От Кремъл се надяват в Астана Ердоган да направи предложение за прегтовори чрез посредничеството на Турция межуд играчи като САЩ, Франция, Великобритания, Германия, за да се търси изход от военните действия в Украйна. Лавров твърди, че Русия е готова за всякакви преговори, но първо трябва да има предложение, а после да са запознати с инициативите. До този момент, въпреки анонсите, по дипломатически път от Анкара не е получено официално предложение за такива преговори.  Но надеждите са сериозни. Даже Макрон от Париж също лансира идея за започване не преговорен процес, за да спрат „кръвопролитията в Украйна”. За Турция няма значение дали преговорите ще се водят в Истанбул или Анталия. Важното е да се случат. При успех, дори и само да са реализирани разговори, партията на Ердоган може да увеличи подкрепата си за парламентарните и президентски избори през 2023г. 

Разбира се, че голямата част от договорките при срещата Путин/Ердоган няма да се доведат до знанието на гражданите в двете страни. А по света ще се разчита на четене между редовете, сигналите на телата и очите, работа на съответните служби. Но може да се отбележи, че след натиск от страна на Москва, например, излизат наяве информации за диалог между Анкара и Дамаск. Първо между служби, после между представители на външните министерства, а тези дни Чавушоолу, турски  външен министър, заяви, че „трябва да бъде осигурен диалог за помирение”. Според него Асад е казал, че „не иска кръвопролития в Сирия”, на което отговорът е, че „сякаш това се е случило заради Турция”. Всички били видели как се е развила войната и колко много била пострадала самата Турция. Но е факт, че вече има контакти и разговори, за което ролята на Москва няма как да се отрече.

Остава да се спомене и заявеното от Путин, че Турция може да стане газов хъб за Европа при доставката на руски газ, защото на този етап това остана единствената незасегната тръбопроводна връзка между Русия и  Европа. Преди това Путин предложи доставки на руска газ при дадени условия, но може да се очаква, че това са следващи стъпки. Европа е в рецесия, каквото и друго да ни се говори, а все повече граждани излизат по улиците на столиците на ЕС. „Икономиката, глупако” важи не само за САЩ. Пример!

Предстои да се наблюдава какво ще последва след срещите в Астана. Но те определено ще са сигнални. В духа на промените, които духат в геополитиката.