Странно на фона на участието на експерти, военни и специалисти от различни области от САЩ, които обучават, съветват и дори пряко ръководят украинските военни в битките срещу руските сили,  „Вашингтон пост” прави разследване  за преминаването на американски военни на работа в чужди държава, предимно в монархиите от Персийския залив. Бивши генерали, адмирали, служители от спецслужби използват военния си опит като сключват изгодни сделки извън страната. Само за ОАЕ 280 пенсионирани военни са поискали и са получили разрешение да работят като консултанти. Там е работил като съветник и Джим Матис, който е бил министър на отбраната при президента Тръмп, а от 2017г е началник на отбраната на САЩ. „Вашингтон пост” заявява, че Матис е съветвал емирствата по оперативни, тактическии, информационни и етични аспекти на военните операции. Твърди, че не е получавал заплата, а само покриване на пътните разходи. Идеалист е човекът! В същото време 15 генерали и адмирали са работили в Саудитска Арабия, СА.Сред тах са съветници по национална сигурност при президента Обама. Всички са твърдели, че правителството на СА, което е пряко подчинено на престолонаследника Мохамед бин Салман,  е потърсило контакт, за да „им помогнем в трансформирането ня тяхното министерство на отбраната”.Риад е търсил консултанти, които „да направят нещо, което те знаят и могат”.Тези военни са работили в СА и след убийството на Джамал Хашоги в Истанбул, но признават, че им плащано щедро. Достига се до шестцифрени и дори седемцифрени суми. Богати са монархиите, няма спор. Не е проблем на страните от Персийския залив как при такива обстоятелства се спазва закон за „клетвена вярност към САЩ”. Все пак той не предвижда наказателни санкции.

Въпросът, който задават във „Вашингтон пост” е дали при тези ситуации държави, обявени за авторитарни, не разширяват влиянието си върху институции на САЩ. Дали не се лобира в полза на съответната страна, където съветват американските генерали.  Но нали лобизмът е разрешен в САЩ? Или се дава знак, че има нещо като „бумерангът са завръща”? Сигурно затова се подготвя и закон за „борба с чуждестранното влияние”. Ама това не е ли повторение на приети наскоро закони в Русия?

          И докато „Вашингтон пост” обръща внимание на възможностите и последиците от предоставяне на американски военни услуги в чужбина, „Ню Йорк Таймс”на 23 октомври  публикува  информация за предоставяне от страна на Турция на „сигурни пристанища” на яхтите на руски олигарси..Счита това за  съществен проблем. Защото тези яхти по принцип са обект на санкции, нали? Турция не е подкрепила и не налага санкции на Русия. Но тези супер луксозни яхти предизвиквали „безпокойство във Вашингтон”. В Турция заобикаляли санкциите на САЩ и „турските приемни пристанища били показател за по-голям проблем”. Увеличавало се напрежението между Анкара и Вашингтон. В САЩ мнението е, че „достъпът на Русия до финансовата система на Турция подкопава западните санкции”. В случая 23 яхти , собственост на руски  олигарси, са в пристанищата на Турция, включително в залива на Мугла. Две от най-големите яхти на Роман Абрамович са там. Няма страх, че могат да ги конфискуват. То и Южна Африка отказа конфискация на яхта, която е собственост на руски бизнесмен. Пристанищните власти в Мугла съобщили, че поради натоварения туристически сезон, нямали време да разберат коя от яхтите е обект на международни санкции. Това в отговор на запитване на американски институции, които заплашват Анкара със санкции спрямо пристанищата й, които обслужват руски транспортни съдове и яхти.

В такава ситуация може да се предположи,, че шумът, който се вдига в турските медии относно здравословното състояние на президента Джо Байдън е своеобразен отговор на Анкара.  Все пак не е много приятно един президент да заявява, че „запитвания за възраста и здравословното му състояние са напълно легитимни”. Добре бил президента, да наблюдавали движенията и темпото, с което се придвижвал. Е, точно това са наблюдавали медии в Турция и питат дали има проблем със здравословното състояние на Байдън. Той пък казва, че „може да се сблъска със ситуация, която да му попречи да стане президент през 2024г”, но „уважавам съдбата”. Трябвало хората да го оценяват. По това, което „мога да направя”. Явно ще има сложни и непредсказуеми избори, казват в Анкара.

За нас остава да следим знаците и онова, което пишат при съседите и в големите „Вашингтон пост” и „Ню Йорк Таймс”. Между редовете показват почелившите или губещи ходове. Който може, да ги разчита.